Re: Краят на гората

Ал Торо писа: писа:

Безплатни не знам откъде могат да се вземат

Е точно това ми беше проблем и на мен. Затова изрових тая шишарка от личния си архив Опитах и няколко други горски снимки, пак от моите, но не ми харесаха как стават в квадратче.

Но, като казваш "магьосник"... имам една снимка на Спас с шапка на магьосник, мога да сложа нея

Мен шишарката ме кефи.

www.iconfinder.com/browse/free -тук може да се намери нещо, мога да потърся и на други места по-късно.

Приятен разказ. Имам забележки, но приятен разказ, осезаем напредък от Редника насам.

Без претенции да съм "професионален редактор", "Президент на Правилната Реч" или "Наполеон на Книгите Игри", доста забележки към текста. Ако автора има желание можем да обсъждаме по на широко, основно ми направи впечатление:

- използвани са доста клишета, които всъщност не казват много (или не казват нищо), дублират информация от предно изречение, и/или са употребени прилагателни, които показват субективна оценка:

..., тя притежаваше излъчване, пред което и лордовете изпитваха страхопочитание.

Укреплението не бе особено голямо

В този притихнал момент в подножието на планините и началото на прохода гледката беше изключително красива.

- други дреболии за оправяне, като "стоящи укрепления", "нарастнал брой орки", който се "размества", както и някои екзотични български думи като "несъразмерим" (подозирам ГМО между "несъразмерен" и "неизмерим")

На моменти в текста ми се губи "връзката" между промяна на действието. В един епизод Карина се среща с оцелелия Сталд, на другия сержант Светльо, пърдон, който-там-беше отбива стадо мутирали гуденца.
Може би затова ми се губи колко войници са с Карина и колко със сержант Светльо,а те всъщност са в една компактна група, макар че от началото на епизод 4 оставам с впечатлението, че Карина язди сама.

Срещал съм няколко варианта един фантастичен свят да бъде описан. Като кратък гид, предистория поместена преди същинския разказ; на малки порцийки, по време на действието; или без никакви обяснения, като самото действие разкрива какво кое какво е и защо работи както работи - и това се случва когато му дойде времето.

Според мен Кирчо се е спрял на най-неудачния (както всъщност пряват много начинаещи автори) - този подход неимоверно товари текста и дава възможности за повторения, отвличане от действието (когато не трябва!) и т.н.

Способностите на Повелители са интересни, но мисля че потенциалът който дават за тактически ситуации не е използван максимално. По време на играта не загубих войници освен на края, но ми направи впечатление - и в трите случая (последната) губиш известен брой. Можеше просто в най-добрия да минава без загуби, или да се заложи по-засукана развръзка, която да води без загуби (иначе пак таксуваш играча за правилно решение).
Възможно ли е в едно разиграване да бъдат загубени повече от 30 войника? Тогава играта свършва ли?

Тук е момента да похваля Кирчо за измислените от него светове - на все горните забележки си представих света на повелителите относително лесно, а и ми се стори достоверен. Хубаво е, че тук има някакви герои вместо Неймлес-Маринката, би било интересно да се научи повече за тях. Верно, автора има слабост към орки, но това не е непременно слабост в сетинга.