Книга - игра: Агентите на Щ.Т.И.Б. (държат да се чете слято!)

Привет, хора. Преди години участвах в конкурса за "Призвание герой 4", но за мое съжаление тази книга не беше одобрена. Оставям я тук, ако на някой би му било интересно да я играе. Жанрът е комедийно ърбан фентъ.зи, а действието се развива в България (и върви напред-назад с няколко века).

Ако някой я прочете, за мен ще е голямо удоволствие да остави коментар.

Оставям още схемата на игра, както и няколко рисунки, които направи мой добър приятел.

Файлът с текста:



Схемата на играта



Един праисторически звяр, нападащ спирката на метрото при университета.


Чукче за пържоли, погълнало твърде много магия в себе си

Първи епизод:

В гаража, където работиш, си останал само ти, тъй като другите ти колеги са в обедна почивка, продължаваща вече трети час. „И по-добре, и без друго само се пречкат”. Прекрасен петъчен ден, който е на път да отвори широко вратата към уикенда, когато ще се насладиш на даровете, които скромния ти живот на специалист – тенекеджия ти предлага вече дълги години. Така де, има ли нещо по-хубаво от студена бира, мач по телевизията и една хубава сутрешна свада с комшията, който 12 години вече те обвинява, че точно ти си счупил фара на колата му. Отдавна се чудиш дали да не го поставиш на мястото му, но вътрешно те спира това, че ... всъщност си е съвсем прав. За пред теб си се оправдаваш, че в тъмницата зад блока е ужасно трудно да се паркира. „Дори трезвен, а какво оставаше за онези вечер ...”

И унесен в мечти за идните почивни дни чуваш как някой пристъпва в гаража и е на път да ти съсипе “деня на майстора”, като ти стовари някоя раздрънкана таратайка, по която да бачкаш „извънредно” до късни дебри тази вечер. Измъкваш се сравнително ловко изпод колата, чиито накладки сменяш и се изправяш, за да обърнеш внимание на досадния клиент. Обръщаш се с разкривена уста, тъй като правиш опит да изглеждаш усмихнат и започваш както подобава:
- Добър ден, с какво да ви помогнеме (да, от уважение към себе си, често си говориш в множествено число)...

И от тук нататък, читателю, започва интересното. Това, което е влязло в гаража ти, силно прилича на огромен космат вълк на два крака, с полуразлагаща се кожа, проскубана козина и замъглени очи. Нещо вътре в тебе ти подсказва, че въпреки калпавото здравословно състояние на това същество, зъбите му са си съвсем наред. И вярно – наред са си, разбираш го след миг, когато нещото изръмжава и се нахвърля срещу ти.

Сега всичко зависи от теб, в крайна сметка младо момче в разцвета на силите си си, а около теб е пълно с прекрасни битови средства за отбрана като гаечни ключове, отвертки и няколко празни шишета бира – цял арсенал. От друга страна, това е някакво същество, което още не си съвсем убеден, че съществува и може би ще е по-разумно да си биеш камшика и да покажеш защо в гимназията единствената шестицата ти я писаха на спринта на 600 метра.
Ако ще се биеш отиди на 7, ако ще бягаш – на 5.

И моментът, в който се разбира, че сте избраникът:

- Здрасти - започва дребничкият и вади смартфона си, от който почва да чете внимателно – ти ли си Иван, син на Драган и Миролюба, с дядо Славин и баба Неда и вуйна на име Стояна?
- Аз съм – стъписваш се ти.
- А, екстра, значи сме те открили! Видя ли, бе, Гизмо, само дето мрънкаше, че няма смисъл да го търсим.
Гизмо засрамен си поглежда обувките и тръгва да търси из колите къде е паднал грамадният двукрак вълк. Другият мъж с доволна усмивка продължава да ти говори:
- Голямо търсене падна за тебе, да знаеш, Ванка. Значи, да почна от там – аз съм Светльо, а грамадният приятел тук, който ти спаси живота, му викаме Гизмо. Ние сме агенти на ЩТИБ – четири букви са, но по технически причини не го четем като абревиатура, а като ЩТИБ – слято. Означава Щит на Тера-Измерението България, най-вероятно не си чувал за нас, защото се мъчиме да сме тайна организация. И бяхме де, 600 години никой не беше чувал за нас, докато наскоро един идиот от IT отдела не реши да ни направи фен страница във фейсбук, ама това е друга тема. Както и да е, общо взето пазим света от разни бедствия, чудовища и такива неща, разбираш ли?

Поклащаш глава неуверено, с което сепваш ентусиазма на Светльо и той видимо се затруднява да продължи. В този момент Гизмо се намесва и спира неловкото мълчание.

- Абе, Светльо, ти върколак виждал ли си?
- Естествено – поглежда почти обиден агента на ЩТИБ
- Ама таквоз чудо не си виждал – ухилва се големият – това е върколак – зомби. Не знаех, че и те стават на зомбита. Честно казано, не се бях и замислял даже. Защо някой ще прави върколак – зомби, те са си тъпи и без друго.
- Всякакви идиоти се навъдиха по тая вселена – вдига рамене Светльо и се обръща отново към теб – Слушай, Ванка, тука сме за да те вербуваме. Сега, да ти кажа честно, аз не вярвам много в тая работа с „избрания”, ама си ни е традиция – търсим седмия син на седмия син. Обичаи, няма как ...
- Ама ние сме две деца – аз и сестра ми.
- Еми то вече къде можеш да намериш седми син на седми син! Така че направихме алгоритъм преди години и изчислихме, че подобни гени горе-долу се преплитат при шести братовчед на втора леля на трето дете. Странна работа е природата, знам. В случая ти си избрания ... или барем най-близкото до избрания. По принцип щяхме да ти дръпнем едно хубаво обучение, но ... виждаш ли .. малко света взе да се разпада от снощи и се надяваме, че ти ще го спасиш. Така че ще го караме по кратката процедура – ела с нас до щаб квартирата за да ти дадем униформа и после отиваме да видим какво не е наред с вселената.
- Чудя се дали може да се направи и вампир – зомби, а Светльо? – приближава се към вас Гизмо, но никой в този момент не го отразява.

Трудно ти е да смелиш тая информация и щеше да ги сметнеш за луди, но ... е, току що щеше да те размаже върколак – зомби, може и да имат право значи. От теб зависи.

Първо да похваля автора - доста добро градско фентъзи. Направен е опит да се направи пародия на "Матрицата" и "Мъже в черно", като се напъха в "панталоните" на "Градска вещица". И е успешен. В България имаме малко градските фентъзите, още по-малко софийски. Това е жалко, защото руснаците напоследък са царе на градското фентъзи - Лукяненко е добър пример, но не е само той. Освен това повечето герои носят типично руски имена, а фентъзито при тях е силно пародийно (Eлена Звездная, Алекс Кош, Лукяненко, Стругацки....). Дори британците имат своя Пратчет. В този смисъл адмирирам че след "Вещицата", "Вълча Дупка" и едно-две по-силни произведения около 3 и 4 брой в тази насока, отново имаме стабилно градско фентъзи. Много се забавлявах през цялото време, въпреки че успях да завърша успешно едва от трети опит.
Много ми допадна че героя въпреки че е Избрания има реални избори и не му дават веднага най-трудните задачи. Ако иска може да пробва с лесното или средното ниво за загрявка. От друга страна това е пародия и всичко е много откачено което е супер. Като първа игра не посмях да се пусна срещу динозавъра, но пък ми се стори лесно да се сбия с охраната, затова реших да отвличам вниманието...и както се оказа това стана по най-откачения начин -да търча гол. Също така се бих със зомби-върколак, с черен маг, и търчах насам-натам между измеренията. ....дори завърших с 4 точки при 3-то преиграване. (при първите две се набих в грешните варианти на времето.)


За да не излезе, че само хваля произведението ето моите дребни бележки

-Кога е роден врагът ми е споменато един-единствен път в текста, в един дълъг епизод, на края. Ако човека го чете среднощ и прескочи някой ред изведнъж се натъква на нелогичен избор. Ясно е, че човекът е расистът, но изборът между маймуни и пигмеи изглежда наглед еднакъв и ако не си внимавал във всеки ред изведнъж човека се чувства като в "Планините Шамутанти" когато използваш магията Зед. Като цяла произведението е забавно и развлекателно и не мисля, че трябва да напряга читателя да внимава точно преди последния епизод.

- Втора ми забележка е, че БАН не се води на "Цар ОСвободител" , а на "15 ноември". Да, пак е пред "Коня", но не е същата улица,а перпендикулярната. Не е голяма работа, но е неточност.

Играта привлече вниманието ми, ще се радвам да я изиграя отново и отново. Не проумявам защо произведението е било отхвърлено?

@gboy - изявявал ли си се в друг жанр, освен пародийния?

@George-AL - магията ЗЕД е една от култовите неща в Шамутанти

@ Efix въпрос на лично мнение. Лично аз много се дразнех, когато правех всичко правилно според сюжета * правех магията Зед...и от осем опита седем ме запращаха в неправилното бъдеще - далеч напред в бъдещето или в миналото.

*попадането ми в затвора не е моя грешка, а съзнателно подвеждане от автора, за да минеш през същия епизод на който срещаш Фарен Уайд и да добавиш определено число. Малко като с "Калоян и златният печат", където каквото и да направиш - в битката за Тревнененския проход те перват по главата

П.С. все едно това не е важното. Въпросът е, че gboy се е справил прекрасно в жанра "пародийно градско фентъзи"

@George-AL - много благодаря за хубавите думи и за feedback-а.


@Efix7 - ако става въпрос за книги-игри, това е първата и последната, която съм писал в живота си