Вашите АВТОРСКИ книги-игри

Ух, местих, мазах... Имаше една тема с опити за писане на книги игри, ама не я намирам. Който я набара - и тази е за тем

viewtopic.php?f=55&t=81

ЗНАЕХ си, че ще искаш да я преместиш.

Миси, миси.

Започвал съм да пиша поне две книги игри.
Едната беше вдъхновена от първата книга игра, която прочетох - Гората на демона, както и от Варварският бог отчасти. Писах я едно две лета и стигна до над сто епизода. По това време още не бях в гимназията.
Другата беше вдъхновена от мутренските времена и беше планирано да е свързана с гърбене уличен бой с бухалки и вериги и прочее, като там доста си играх да измислям система и оръжия.
Съдбата и на двете беше кошчето.

Ех, де да знаете, че един хубав ден ще имаме форум, където да се съберем - и сайт, където всеки ще може да публикува каквото си иска от собствените си игри, така че да стигнат до другите фенове.

Тогава може би щяхте да си пазите старите тетрадки малко повече?

Аз правих няколко опита. Но нещо все не ми стигаше ТЪРПЕНИЕ.
Е, най-завършената беше 273 епизода, с добро дневниче, историята си беше супер. И се бях вдъхновила да я пиша след като прочетох Вълшебната Арфа на Блонд. Тогава си казах, ама какъв е тоя крадец да ми се прави на куриер?! Че това си е под достойнството на всеки уважаващ себе си крадец... Идеята ми беше да я подобря, а то излезе съвсем друга история. Като я писах бях на 16-17 в гимназията.
И сега за тези дето потриват ръчички в очакване...
Не, няма как да я прочетете. Защото я пренаписах на книга и я изгорих
Добре, сега съжалявам, ама жанра беше muerto!
Но си пазя всички незавършени ръкописи, тъй че все някога ще ги има!

ПС. В началото някой разказа че е писал по поръчка за съученици. Е и аз веднъж казах на един съученик в час по английски (пълна скука как да не пише човек!): кажи ми как изглежда и какво прави твоя герой и ще ти напиша история.
"Мускулест, рус, синеок, и заобиколен от жени!"
И аз като джина от лампата плеснах с ръце и казах: Имаш го, но ще е вързан, окован и в клетка и вярвай ми тия жени хич не гледат на него по онзи начин.

И добре дошла на първата потребилКА! Имаме си и жена във форума, не сме вече само коч къмпани!

Колкото й да не е на място:
Добре дошла във форума!

Както казах на жена ми, в такъв фуром една Дама се приема като би била приета дамата от аватара ти по белия свят!

shayhiri писа: писа:

"Мускулест, рус, синеок, и заобиколен от жени!"
И аз като джина от лампата плеснах с ръце и казах: Имаш го, но ще е вързан, окован и в клетка и вярвай ми тия жени хич не гледат на него по онзи начин.

Русият мъж се надигна бавно от земята. Не знаеше колко време е лежал, но усещаше, че изтощеното му тяло ще го предаде ако се надигне изведнъж.
Спомените изведнъж изплуваха в главата му. Примката, която му приложиха амазонките беше много изкусно направен, че дори Той легендарният ловец не я усети и сега беше техен заложник.
Не можа да се издигне по-нависоко от полуклекнало състояние. Пробва да раздвижи китките си, но бяха здраво оковани. Веригата която се отделяше от оковите се свързваха с прангите, които баха обвити краката му. Не стига това унижение на което беше подложен, но и около врата усещаше как нашийника го пристяга.....


Да не е било нещо подобно

SatanicSlayer писа: писа:

Русият мъж се надигна бавно от земята. Не знаеше колко време е лежал, но усещаше, че изтощеното му тяло ще го предаде ако се надигне изведнъж.
Спомените изведнъж изплуваха в главата му. Примката, която му приложиха амазонките беше много изкусно направен, че дори Той легендарният ловец не я усети и сега беше техен заложник.
Не можа да се издигне по-нависоко от полуклекнало състояние. Пробва да раздвижи китките си, но бяха здраво оковани. Веригата която се отделяше от оковите се свързваха с прангите, които баха обвити краката му. Не стига това унижение на което беше подложен, но и около врата усещаше как нашийника го пристяга.....

Да не е било нещо подобно

Не, истината е че той беше прекалено силен, за да го победят в открит двубой. Беше заловен с измама. Но позна, че са амазонки.

Повече беше така:

Събуди се с усещане за стягане в крайниците, неприятно гадене и пулсиране в главата. Сетивата му бяха притъпени, но очите му улавяха някакво движение отпред и блещукане. Физически съзнанието му улавяше още едно ограничение освен оковите. Краката му опираха в метална решетка. Той беше в клетка!
Ландкинг се беше завирал в достатъчно мизерни дупки през живота си, за да знае какво означава да си в капан. Защото клетката му беше точно това: капан – тясна, мръсна и дяволски здрава.
В кошмарните му накъсани спомени се мяркаха женски и мъжки лица. От цялата върхушка изплува едно лице – младо, нежно, синеоко – лице на младо момиче. Опита да се сети за името, въпреки пулсиращата болка. Нещо му подсказваше, че името й е отговора на всичките му проблеми. Само как го болеше главата...
Краката му бяха овързани по цялата дължина. Ръцете му – вързани на гърба. Поне устата му не беше запушена, иначе щеше да си е направо перверзия. Тялото му беше прегънато под някакъв гаден ъгъл и това му пречеше да спи.
И тогава от дебрите на подсъзнанието му изплува името й.
Електра.


ПП. Благодаря за приветствията и топлия прием.

Ето и от мен (Уейн) едно приветствие. Откъсчето бива, дано видим и нещо по-голямо - пък защо не и интерактивно, по нататък.

shayhiri писа: писа:

Ето и от мен (Уейн) едно приветствие. Откъсчето бива, дано видим и нещо по-голямо - пък защо не и интерактивно, по нататък.

О, казва ми го самия Уейн
Ще видим, имам големи планове за Ланд, ама засега не ми е спешен. Да стои вързан...

ze BG писа: писа:

Първия ми опит беше в самото начало на книгите игри в една жълта тетрадка, която отпред беше изписана с КНИГА-ИГРА, ГЕРОЯТ СИ ТИ и някакви други гръмки неща. Историята беше нещо от сорта на завиваш наляво - мини на 2 или завиваш надясно мини на 3
2 - Отровна стрела просвистява зад гърба, извади 100 точки от издърлживост.
3 - Достигаш до мега-ултра яката електрическа централа ставаш на супермен излиташ и разбиваш на парчета идващия към земята метеорит

Години по-късно с един приятел написахме цяла книга, в която сюжета беше за един паднал ангел, който търсеше път към Ада. Ада беше дооооста странно място, като цяло - имаше доста хумор в книгата.

Имам и един разказ игра за един изследовател, който влиза в къща уж обитавана от духове, тя беше най-стройна като система и може би беше най-добрия опит - ако сега можех да я открия някъде - след известна преработка може би дори щях да я пусна.

Toва за ангела бих го прочела!