Вашите АВТОРСКИ книги-игри

Изненадан съм, че толкова много хора са надраскали по - някоя книга игра. Аз познавах само един друг образ, който пишеш в стила на МОНТ ДИАС, където всеки избор неправилен беше смъртоносен. А героя беше нижнда и беше му се получило, като за Монт Диас.
Та...
В шести клас на почивния култов лагер в Равда, чийто стай миришеха на мухъл и нещо старо ми хрумна идеята да направя наквка невероятна книга игра. Бях обиден на талантите в жанра, че подценяват момента с яката сеч, със сблъсъка на титанични армий които се избират с хиляди в реки от кръв и горест.
Като поотраснах доста оцених и другото, но уви беше твърде късно. Тъй като не написъх ни епизод тогава към осми клас на 14 години надрасках един разказ... Беше смотан, ама май той определи всичко.
Направих един опит за КИ в която (мамка му защо толкова дървена история си избрах до ден днешен виждам зор от това ) противниково царство избива с коварство от засада краля на държава и десетината хиляди придружаващи го рицари, като пленяват и Меча на вярата артефакт, който кара всички да се бият като берсеркери с четворни сили срещу врага....
Та пълен фарс стана. Жалка история, дори повече от жалка. Тогава бях приятел с един природен интелект, който уви през следващото десетилетие се затри, но успя да даде култов съвет за идеята.
Не всичко е път от град до град, село до село и някаква смешна случка между тях. Въпреки, че ги бях виждал тия неща не се бях сещал. Заради тая работа за мен Уейн и Блонд са някакви такива извънземни титани, защото в супер невръсна въраст, когато аз бях , тя бяха праснали Варварския бог (където ме дразниха много и до ден днешен фанатичните кожени маски. Те са еба си ДПС-рите винаги верни на идеята).
Та...
На 10. 12. 1997 г. в една тетрадка започнах сериозен проект незавършен и до днес, който е във финална фаза (почти на хартия) на 220 епизода (преработени яко въпреки сривоете на хардискове и прочее), като за сега на хартия последния епизод е номер 900 като всеки има средно към 40 реда текст.
Тъй като тук има ъъъ истински фенове и автори не бих искал да се хваля с това което правя, защото е все още поне за мен в кофти вариант, но ще ви постна един пролог.
....
Уви фабулата си поостана същата, макар да мисля доста успях да я променя и да стане надъхваща, изпъленена с много кръв и смърт КИ, в която главния герой е безжалостен убиец за когото е важна само победата.

С цвят на кръв
10. 12. 1997 г. - ?



Пролог

Пулануан задейства с едно елементарно заклинание телепортала като мигом се съгради в Двореца на Болката.
Пазителите, повечето Прогорени стражи и Емисари на Нощта свеждат глави при нейната поява. Без да им обърне внимание тя с бърза стъпка се насочва към залата на Тъмния съвет. Сърцето и бие учестено, защото очаква да научи новината на смъртта на Падащата Звезда - досегашния предводител на Злото в света.
Докато преминава из мрачните традиционно пусти коридори, тя среща забързания Мориел, нейния доверен генерал който имаше отговорната задача да направи така, че Светлите елфи да успеят да ликвидират Падащата Звезда.
- Пронизан е от генерал на светлите елфи. – очите на слугата са немигащи, после бавно продължава. – Мечът му е разкъсал онази дебела броня на парчета, след което се е пръснал оставяйки стотици късове метал дълбоко в тялото му. Умира, бавно кървящ... - тук очите му се притварят от удоволствие когато изрича тези мрачни слова. - Въпреки черната магия, която вещиците вляха в тялото му, часът на смъртта му наближава... - елфата му даде рязък знак да замълчи като, изрече триумфиращо със зле стаено злорадство:
- Започва се! - махва с ръка да я последва като с рязък прилив на магична сила разтваря портите на залата. Вътре в тъмния полумрак стоят на тежки мраморни тронове десетте члена на Тъмния съвет, като до всеки е верният му личен помощник - протеже.
Гард Дуул великия стратег на Оркланд тропва, о пода с жезъла на Властта започвайки да говори за гибелта на Падащата Звезда, безсилието на вещиците и Прогорените стражи които са допуснали това.
Джакатар, Гр’дала и върховен повелител на злото в този легион, втория моредел в Тъмния съвет, тряска с тежкия брониран юмрук върху масата, а от горящите му с червен пламък очи плисва силна светлина. Гърленият му тежък глас прогърмява иззад неговия шлем:
- Да не се отплесваме Дуул, нека говорим за настоящето! - тук той бавно се оглежда наоколо, съзира Пулануан, гледа я с омраза каквато може само да му придаде страховитата негова сила и власт. Черната елфа предизвикателно се ухилва с изпилените си зъби, погалва замислено камите - актари, металните паяци които осигуряват несъкрушимата и магьосническа сила, като след миг тя изрича:
- Мисля, че рода на Дуул достатъчно дълго владя нашите сили! Сега ще докажа, че е ред на Кадавул да ръководи Злото в света! - моределката бавно се доближава празния предназначен само за нея каменен трон, хвърля една бронирана ръкавица която небрежно е носила досега в лявата си ръка. Метала с трясък се затъркалва тракайки върху масата.
- Нека всеки който е против мен да приеме личното ми предизвикателство! Нямам повече време и желание да Ви чакам векове, омръзна ми! Моето отмъщение пари от триста години… няма да стоя и миг, за да стоваря своя триумф вплетен с отмъщение!
Джакатар който е също черен елф, но от омразния род на Дуул сграбчва ръкавицата. Така недвусмислено приема предизвикателството. Шокиращо за всички Пулануан приема боя на мига…
За няколко мига членовете на съвета заедно с уплашените им протежета освобождават масата и троновете. Някой от тях разпалват едва креещите кандила окачени на стените, мътната им светлина леко прояснява залата.
Без всякакъв сигнал двамата протиници се нахвърлят един срещу друг. Магията на елфата плющи със страшна сила срещу Прогорения страж, тежки гърмове, атлазени светкавици и удари на невидими чукове за няколко мига се стоварват върху бронираната грамада. Около него се вдига пушилка от разбития на парчета камък. Черния метал в който е брониран е жестоко съдран, но това не спира устремът му. Джакатар се устремява напред, тежката алебарда се стоварва върху Пулануан…
За миг обаче вещицата се е отдръпнала, а един трон избухва в прах и отломъци от силата на удара. Магиите на вещицата усилват мощта си.
Никой няма право да се намесва, така тя има невероятно преимущество на неземната си сила пред тежко бронирания воин. Въпреки всичко от сигурно разсичане, я спасява само невероятната и бързина...
Противниците се сблъскват на няколко пъти. Вече нагръдника на Прогорения страж е съдран, из под него се вижда незащитеното от кожа месо. Черната елфа е загубила три от пръстите си, от които се лее щедро кръв.
Пулануан изважда малка стъкленица, чупя я в пода освобождавайки пленените демони в нея с които, Джакатар се справя за няколко мига… Те обаче се оказват напълно достатъчни за моределката!
Няколко магии, които шокират със силата на звука с който се забиват в тялото на Прогорения страж го сломяват. В един невероятен чудовищен миг, вещицата угася с едно движение светещите червени очи завинаги…
В тишината настъпила след неочакваната смърт на член от Съвета, Пулануан преливаща от щастие и злоба изкрещява на събралите се около нея:
- Ако някой друг иска да се пребори с мощта ми - сега е мига!
Тъй като никой не промълвява нищо, тя кара Мориел да изнесе тялото, а след това изрича тържествено:
- От този миг, АЗ съм Върховната черна повелителка! Моя план ще започне да действа от този момент нататък! - тя се обръща към завърналият се Мориел. - Ти ще се телепортираш с кръга от замъка, право в Оркдорк, където ще накараш тези изчадия орките да се готвят за война. Аз самата ще навестя твоята родина Моргуейд, за да подтикна Илиян Мор да участва в новия ми подъл и коварен замисъл. - погледът и обхваща всички останали. - А сега с вас ще се разберем какво ще правим през следващата година…

**********************
Телепортационния кръг в Хард, столичния град на Моргуейд засвети с всички цветове на дъгата и съгради Пулануан. Стражите които стоят в ,,Залата на пътищата", я поздравят отвирсто и се поклонят доземи. Кралят на тази страна, висок и елегантен мъж на средна възраст, я посреща веднага в ненужно огромния си кабинет. Любезно предлага храна и напитки, моределката отказа:
- Четиристотин години отминаха откакто за последен път гръмко кръстосахме своите оръжия с Народите на Средните зами. Когато още дядото ти е бил последната грижа на баща му, аз се сражавах при Долината на Кървавата Пот. Там загубихме сражението с армиите на Светлите елфи и Лордовете от Т’хор, заради гнусното предателство на Човешките племена, които преминаха на страната на врага, още в началото на сражението. Там паднаха мой скъпи роднини, които и до днес не съм прежалила! – Пулануан яростно стиска юмруци, би изглеждала смешна, но е носителка изключителна магическа мощ. Това кара Илиян Мор да се свие несъзнателно пред злобна излъчваща се от моредела. - Дори няколко години след това гнусните изменници създадоха своя империя, наречена на съзвездието ,,Торнадо", което на светло елфически се произнася Вортан.
- Нашите съседи на запад... - додаде Илиян Мор, краля на Моргуейд.
- Именно те, вортанците са ключовия елемент в моя план. - разпалено заобяснява,черната елфа. - Тайлмейк, Адския Властелин на всички Черни Елфи е затворен в сърцевината на Дървото на живота, онази издънка от него която върховните елфи така смешно обожават. Както знаеш, то се намира в Ерлегон, столицата на Вечните гори, която се пази от стотици хиляди бойци, които нашата армия не може да надвие. Но!Аз съм сътворила план, за съжаление отхвърлен от Падащата Звезда... Сега след неговата смърт, ще го изпълня точно както съм го замислила!
- И, аз явно съм една от неговите брънки? – пита с доста кисело лице краля усещайки, че ще се готви неприятно за него.
- Най - голямата! От теб искам само едно! Накарай вортанците да нападнат с цялата си войска Моргуейд. – тържествено някак между другото черната елфа изказа своето предложение, разбира се Илиян Мор много добре знаеше, че тя следи всеки трепкащ мускул върху тялото му.
- Какво! Та това е лудост, ще изгубим Лембек и Вюрт - Вандор, а ако ли не и самия Хард! - се развиква кралят.
- Слушай внимателно, глупако! Вортанците ще изгубят цялата си армия, при щурма на Хард. В това време армиите на орките, гномите, тролите и ние моредел ще нападнем като един! За няколко месеца ще разгромим войските на разединените ни врагове. След което ще щурмуваме Ерлегон... Ако съумеем да освободим, Тайлмейк - сам той ще успее да върне на бял свят своите братя, останалите Адски Властелини!
*********************
Властелинът на Вортан потегли към Моргуейд да скрепи мирен договор за Равнината на кървавата пот.
Заради нейните граници се водеха войни от близо двеста години. Придружаваха го десет хиляди рицари, които намериха своята смърт заедно с предводителят си, въпреки магията на Меча на Вярата.
Сто хилядна армия, обгради смелите войни и ги изби до последния човек въпреки тежките загуби.
Главата на Вортанския Властелин, бе набучена на кол, а тялото му хвърлено на рибите в Мътната река. Меча на Вярата, този най - свят артефакт на човечеството остана в Хард и лиши армията на Вортан от могъщия и талисман.
Башара на армията също загина превърнат в кървава пихтия от озверените тролове на Илиян Мор.
На осемнадесетия ден от Черния месец във Вортан столицата на Вортанската Империя, бе взето решение армията на тази страна да се вдигне на война до смърт. Съвета на Мъдреците заедно с кзановете на легионите предадоха титлата башар на кзан Йохан Харгенсен.
Триста и тридесет хиляди души щяха да нахлуят в Моргуейд за да отмъстят за Властелина, избитата си войска и поруганата чест.
***********************
1.
Огромните прашни колони от войни се точат подобно на змия от хоризонт до хоризонт. Яхнали своите бойни коне, кзановете около теб със смръщени от ярост лица гледат Моргуейдската страна. Конете препускат в бърз тръс, мускулите им играят под меката кожа. Неподкованите копита тресат като ураган сухата лятна степ. Бавно изплуват върховете на някакво село...
От редиците на Легиона на Тежката Жътва се чува гърлено ръмжене, което скоро прераства в рев. Махваш с ръка. Това е сигнала за атака!
Селото е заградено с ниска дървена ограда, зад която страхливо надничат защитниците въоръжени с коси, чукове и остри вили. Конете с лекота прескачат заграждението, а мечовете и копията в десниците на легионерите разнасят селяните на части. Не сваляте скалповете на дрипавите селяци, тъй като само смели войни заслужават тази чест. Избивате жените и децата, оставяйки припасите на тила. Повеждаш десетте си хиляди конника отново напред, те са авангарда настъпващата армия!
На дванадесетия ден от Месеца на Съдбата, триста и тридесет хиляди войни едно огромно черно гъмжило обсаждат главния град на четвъртото моргуейдско херцогство, Лембек. Пеша сам излизаш пред своята войска забиваш острата си сабя две педи в пръста, след което вдигаш своя обкован в желязо юмрук към укрепения град:
- Аз, Йохан Харгенсен башар на Армията на Възмездието, призовавам най - добрия ви майстор на оръжията да се изправи срещу мен в честна битка за да опита пръста от сабята ми! - оставаш неподвижен, чакайки ответния отговор на моргуейдците.
Изненадващо портите на крепостта се разтварят, като през тях се изсипва група от леки кавалеристи. Бързите им южни жребци летят подобно на стрели към теб. Оставаш неподвижен, само издърпваш сабята от пръста и заемаш защитна поза. Когато конниците достигат на двадесет метра от теб, вече виждаш победоносния блясък в очите им...
Изведнъж земята около тях започва да се взривява в неконтролируеми спазми, телата им се разхвърчават наоколо разкъсвани от магиите, оплисквайки всичко в кръв и парчета смляна плът:
- Казах един от вас да излезе срещу ми! Или ви е страх?
Крепостните порти се разтварят отново, и съпровождан от звук на фанфари излиза Аемон Карато твой стар враг с който не един път си кръстосвал оръжие. За разлика от вортанците, моргуедските предводители обичат да показват,че са нещо повече от войниците си. Бронята на Аемон е позлатена и ослепително блести на слънцето, той захвърля велуреното си наметало за да ти се поклони подигравателно:
- До смърт този път, Йохан!
Замахваш към главата му, като той отбива замаха ти със своя остър меч.

Аемон Карато
сила:77(127)
ловкост:12(15)
издържливост:431
броня:57 точки
оръжие:№11

Главата му отхвръква на няколко крачки, изпръсквайки те с капчици кръв, които ти с ръка избърсваш. Навеждаш се, махаш шлема и сваляш с няколко ряза скалпа. Изтегляш се бързо назад опасявайки се от отмъщението на легионерите на Ръждивия меч.
Изцерен си от млад магьосник - кавалерист на когото подхвърляш жълтица. Събирате се край един от хилядите лагерни огньове. Ти, Хендел Юмрука, Елкире и Октоман. След дълго обсъждане избирате няколко плана:

1. Твоята стратегия за атака. Обсаждаш Лембек и го подлагаш на унищожителен обстрел със катапулти и стреломети. Рано на другата сутрин около четири часа, атакувате с мощна и съкрушителна атака, целяща да паникьоса и обърне в бяг противника. На 2.
2. Планът Елкире е засукан като златистата и коса. Правите мнимо изтегляне. Войската се разпръсква на легиони около града. Чрез магически илюзии (на които елфите са майстори), ще заблудите вражите разузнавачи, че наистина сте си заминали. След седмица прекарана в гъстите гори на тридесет километра от Лембек,атакувате изненадващо на сутринта. На 3.
3. Хендел държи да щурмувате веднага без оглед на загубите. Таранирате главната порта, превземате стените и в дълга верига пресовате защитниците. На 4.

Супер. Пусни го направо в отделна тема -в Игровия подфорум. А ако можеш да пуснеш и по-голяма част с повечко епизоди, така че да можем и играта да поразцъкаме, ще е върха.

Айде, че тъкмо обсъждаме екипа кога и какъв конкурс за КИ да правим.

Изглежда много добре на пръв поглед - а каква е бойната система?