Хоро от Гарвани

Ами, хм, пак съм аз, надявам се да не ставам твърде нахален Понеже темата е за лично творчество, реших да споделя единствената си (засега) книга, излизала на хартия. А именно:



Този хорър сборник от 172 страници съдържа в себе си 14 разказа на ужаса. Понеже не искам да си го хваля самосиндикално , ревюта за него можете да прочетете в Цитаделата , Книголандия и Писателският Блог на Тишо . Ако съм събудил интереса ви - питайте

Апропо - Дамян и Жорко би трябвало вече да са я прочели, също може да споделят какво мислят

Здравейте!

Да, аз съм свидетел, че тази книга наистина съществува и е страхотна!

Засега съм чел само 2 от разказите (за мотора и вечния студент), но рано или късно ще прочета и останалите.
Всички фенове на Кинг тук трябва да останат доволни. Бранимир е отличен познавач на жанра и няма да ви разочарова.

Използвам случая, за да благодаря на автора за книгата и бройката, която ми даде: Бранимире, пожелавам ти да напишеш още такива хубави книги!

Поздрави на всички творци!

Я сподели ако можеш през какви перипети премина за да издадеш сборника с разкази ?

Да, Бранимире, това би било интересно да го споделиш с нас на форума!

Ами перипетиите са толкова много, че няма накъде повече. Имах късмета, че намерих читав човек, който да направи корицата и странирането с пълния предпечат качествено за малко пари отначало. Първо издателите не искат и да чуят за теб и започваш да събираш пари за самиздат, спестяваш в продължение на месеци. Свищов е малък град с една-единствена печатница, която работи на безбожни цени - тръгваш по София да търсиш печатници, попадаш на некадърници, от които не става и чеп за зеле, после най-накрая откриваш в Търново свестни, но понеже имат много поръчки се налага да чакаш цели два месеца. Накрая си прибираш тиража, който ТЕЖИ. Книгите не си поплюват като килограми, господа, особено отпечатаните на офсет. После се усещаш, че си сложил твърде ниска корична цена за тия разходи, а книжарите вдигат ли вдигат процента, на който работят. Опитваш се да го пуснеш тоя сборник по РЕП-ове и вестникари - отказват ти, имали били изрична клауза да не продавали книги. После се мъчиш да го продадеш на приятели и познати, които се мусят, че видиш ли трябва да се бръкнат с цели пет лева и им го подаряваш, какво да правиш. Постепенно се увътряш финансово, но не ти пука, понеже кеф цена няма, както е казал народът. Тръгваш да обикаляш книжарниците да си искаш парите от продажбите - продажби или няма, или книжарите го увъртат и те отлагат - ама сега не става, ама елате утре, ама елате другата седмица когато шефката е налице, ама елате снощи... Решаваш да събереш мнения за книгата си - две еднакви няма: един те харесал, друг не, за един си новия Кинг, за друг си поредния некадърник, един харесал едно, друг не харесал друго и вдигаш ръце, сиреч, опитваш ли се да угодиш на всички, в крайна сметка не можеш да угодиш на никой. Искаш книгата ти да влезе в големите книжарски вериги - не става, не ти я приемат, понеже си частно лице и не можеш да им издадеш фактура, трябва да прекараш книгата през фирма. Попадаш даже на книжар, който в прав текст ти се зъби видиш ли що книгата ти е самиздат, това не било работа на писателя, имало си издатели за тая работа, а когато бройките които си му заредил свършват всичките и го питаш иска ли още се крие от срам и те оставя да се разправяш със служителите му. Попадаш и на други книжари, които изобщо не излагат книгата ти никъде, а я държат под масата, че иначе заема много място на витрината - за какво им е да я продават, с тая ниска цена процента за тях също ще е нисък. Решаваш да отпечаташ плакати и да ги даваш на книжарниците, които продават книги - отказват да ги залепят вътре в книжарницата: или ги лепят отвън на стената до външната врата "щото вътре няма място", където през нощта вандалите ги късат, или "аз в книжарницата си лепя плакати на Кинг и Гришам, ти кой си бе". Накрая ти писва да ти хвърлят акълища от типа на "то твойта книга що я няма в интернет" (че искам да я прочета без пари, за какво да набутвам пет лева за тебе, вместо да пия две бири), "ти сега що не я преведеш на английски" (у Щатите сичко цъфти и върже баце, направо всеки българин който се преведе на английски и милионер стана автоматик) и започваш да отговаряш по-рязко на такива дивотии. Изхитряваш се да дадеш твои бройки на приятели и роднини, в смисъл "земи бройки от тая мойта книга братле, виж там не можеш ли да продадеш нещо, каквото успееш делим", а въпросният приятел или роднина проформа обещава, а дефакто не си мръдва пръста, или почва да подарява книгата ти на тоя и оня, или продава и после не ти дава пари... Постепенно осъзнаваш, че в България пишещите са повече от четящите, а критиците са пет пъти повече и от двете групи заедно и те наляга едно отчаяние и депресия... И така.
Извинявам се, ако е станало прекалено дълго или съм звучал все едно се оплаквам или се овайквам, ама като питате за перипетии - те ви ги те. Не крия и още че има радости покрай книгата - когато я вземеш, усещането за мен е все едно държиш в ръце новороденото си (не че знам какво е усещането де, но лично за себе си така го чувствам), възторжените похвали от този и онзи, поканите за интервюта тук-там в нета, по някое радио или вестник, положителните отзиви и ревюта, но все пак говорим за трудностите. Имаше още идиотщини, но за тези се сещам на прима виста, ако ми дойдат още на акъла - ще хленча пак

А, още материал за хленчене се сетих - пробваш да продадеш от книгата на библиотеките, понеже знаеш че имат такава програма (да закупуват книги), но "ние сега не можем да купим, щото не можеш да ни дадеш фактура, ама ако ни ги дариш, няма проблем", подаряваш на някой книга и го питаш за мнение - една година е минала, още не е намерил време да те прочете, подаряваш на друг бройка за ревю - минава една година, ревю няма все още, идват съседите ти у вас - "дай да те прочетем сега", а за пари и дума не се отваря, учителката ти по български от гимназията ходи да тормози майка ти на работата й за да си изпроси книга безплатно (на което ти заделяш бройка, но подшушваш нещичко на родителското тяло и когато учителката дойде майка ти й връчва книгата с мазна усмивка и казва - Бранимир заръча да не драскате вътре с червения химикал и си правиш густото, ама яко), пробваш да сваляш гаджета като им я подаряваш (не се получава), пращаш куп книги по конкурси (които не печелиш, книгите ти не се връщат а напротив, дори ти искат още допълнителни), когато теглиш чертата излиза, че дори да продадеш малкото ти останали книга на коричната цена, пак няма да си избиеш и половината от вложените пари... Ама кръст, братле, трябва да се мъкне, няма как

Благодарим ти, Бранко, за чудесния отговор!

Със сигурност всеки един бъдещ писател в България (пък бил той и на Самиздат) би могъл да се поучи от опита ти, който си придобил с книгата си.

Честно казано съм учуден, че отиваш на крака в книжарницата и ония ми ти не я искат (щото не си фирма и няма да им издадеш фактура). Баси, баси, плюя си в пазвата, нещата изглежда по-страшно, отколкото си го представях.

И сега, не че има кой знае каква връзка с твоя опит, но тези дни писах на една американска фондация, че имам клуб за едно американско хоби, търся средста за издържането и намирането на нови играчи и т.н.

И ето какво получвам в отговор. Само ще вметна, че ми се струва, че каквото и да бях писал, все същото щях да получа:

Уважаеми Г-н Христов,

С внимание и интерес се запознахме с вашата дейност. Високо оценяваме усилията ви да популяризирате настолните игри и да осигурите подходяща среда и условия за практикуването им.

За съжаление трябва да ви информирам, че фондация „Америка за България” не би могла да предостави финансиране на вашата организация. На този етап нашите усилия са насочени към средното и висше образование в страната, като подкрепяме само проекти пряко свързани с учебния процес и постигането на високи академични резултати.

Съжалявам, че ви разочаровам и ви благодаря за проявения интерес.

Тук няма какво да се каже. Просто вдигаш ръце и смело продължаваш напред. Така или инче знаем, че лесно не можем да се откажем от нещата които ни влечат. Ако пък се откажет - това говори лошо за нас. Един професор в университета често казваше следното на студентите си - в природата покоят означава смърт !!! А какво е, ако не покой или примиряване, това да изоставиш една мечта. Иначе доста изчерпателна информация. Харесва ми тонът в който е поднесена. Блика от сърказъм - но няма как и да е, като се има в предвид нашата "прекрасна" държавица.

Дамяне, трябва да се радваш, че си писал до културни и възпитани хора, за да има кой да ти откаже културно и възпитано. Вярно, отказът си е отказ откъдето и да го погледнеш, но поне такива като тази фондация ти поднасят една чаша вода, с която по-лесно да преглътнеш горчивия хап. Останалите - не.

Ами перипетиите са толкова много, че няма накъде повече. Имах късмета, че намерих читав човек, който да направи корицата и странирането с пълния предпечат качествено за малко пари отначало.
-
-
-
-
Не крия и още че има радости покрай книгата - когато я вземеш, усещането за мен е все едно държиш в ръце новороденото си (не че знам какво е усещането де, но лично за себе си така го чувствам), възторжените похвали от този и онзи, поканите за интервюта тук-там в нета, по някое радио или вестник, положителните отзиви и ревюта, но все пак говорим за трудностите. Имаше още идиотщини, но за тези се сещам на прима виста, ако ми дойдат още на акъла - ще хленча пак

Човече, направо незнам какво да кажа. Шашна ме с разказа ти. Може би респект (колкото и клише и чуждо да звучи, но не харесвам "евала" ).
Наистина ти се възхищавам. 99% от хората просто щяха да теглят една ма.на на всичко и всичко и да се откажат.
Но ти си минал през ада за да осъществиш мечтата си и най-важното - не си се отказал, не си станал циник сблъсквайки се с действителността у нас, нито си загубил чувството си за хумот.
Най-чистосърдечно те поздравявам за куража, волята и усилията ти.

Благодаря за добрите думи, наистина Накара ме да се почувствам по-добре, честно.

Много съм заинтригуван - огромен почитател съм на хорър жанра, в частност Кинг и Лъвкрафт и с голямо удоволствие бих прочел нещо от български автор! Откъде мога да си купя книгата?

Ако си от София:

Книжарница "Book Centre" - ул. "Пиротска" N 52
Книжарница "Нисим Колибри", бул. "Васил Левски" № 59
Книжарница "Български Книжици" - ул. Аксаков N 10, под р-нт "TAMBUKTU"

Има и на други места, но най-добре от тези.

Ако си от провинцията - или от някой клон на Пингвините, или от Ориндж... или ми пиши на лична от кой град си и ще ти кажа

aToro, здравей! В момента само ще кажа, че макар да имам вече един издаден сборник, да имам участия в няколко други сборника и антологии, плюс известен брой награди се мъча да издам втория си сборник с разкази. Писах на 55 (!!!) издателя - ситуацията е точно такава, каквато я описваш: половината отказват, другата половина не ти обръщат внимание. Ако им кажеш, че сам ще я финансират - и ти поискват сума, 2-3 пъти по-голяма от тази, която ще дадеш ако се свържеш директно с печатница. Положението е сам да се оправяш, да не минаваш изобщо през издатели, а директно през печатница (свържи се с мен, ще ти препоръчам евтини и качествени и печатари, и предпечатари) и после самичък да разпространяваш. Тежко е, и е по-противно отпреди години - всяка година става все по-зле и по-гадно. Ама няма как, това ни е съдбата, няма да се отказваш - само напред и нагоре, друга посока няма