Занаятчийски основи на писането.

Понеже ми се иска, първо, да пиша отзиви на някакви хора от време на време и, второ, да помогна на тези, които въобще приемат помощ тук - някои основни занаятчийски моменти в писането на български. Ще пренасочвам често към тая тема, когато пиша отзиви, вместо да се повтарям по 1000 пъти.

Подчертавам: това са занаятчийски моменти. С тях текстът ви няма да стане по-малко банален, по-малко мелодраматичен, по-малко балъшки циничен - но ще стане по-приятен за четене във всеки случай. (Поне за мен.)

Едно отклонение преди съществената част. Няма такова нещо като "вроден" талант. Няма. Да, на някои хора по-лесно им идват думите - но това никаква гаранция не е, че ще им дойдат подходящите думи. Писателското умение не е в това да изливаш, а да отсяваш. Лошото писане е начинът, по който думите ни идват в главите в ежедневието - буци от наизустени фрази, недовършени изречения, обяснения, подхванати отникъде.
Отсяването обаче е бачкане. Когато човек не го прави, това не значи, че няма "вроден" талант. Значи, че го мързи. Помислете за това следващия път, когато ви напъпи на устата нещо от рода на "еми, аз не съм писател, нямам оная искра", с което да оправдаете несвързаните си брътвежи. По-честно е да си казвате - не ми се занимава да го направя хубаво. Аз се научих да си го казвам за своите несвързани брътвежи.

Така, сега конкретиката.

I

Най-напред, подреждайте си обстановката *от бекграунд към действие* и в *хронологичен ред*. Ето един лош пример:

"Станка пиеше бистра водица от кладенеца. Край нея пазарът се оживяваше и продавачи вдигаха сергии и отваряха дюкяни, малко след като слънцето беше изгряло над селския площад, по-големия от двата. Станка бе дошла пеша от собствения си дюкян, макар да бе далеч от кладенеца, който се намираше почти в противоположния край, току до къщата на кмета."

Тук пристигането на Станка при кладенеца, незнайно защо, е оставено за накрая, а суетнята, започнала след изгрева, е описана преди авторът въобще да го спомене. Горното е класически случай на "изливах каквото ми дойде на акъла, добавях подробности, щом ми хрумнеха, и оставих всичко така."

Станка живее в село, то има два площада, в единия край на по-големия е кметската къща, до нея е кладенецът, а в противоположния край е дюкянът й. Това е най-подреденият пространствен чертеж на сцената. От вас зависи как ще изобразите схемата, но избягвайте пространствена подредба, различна от тази, освен ако не целите някакъв много конкретен ефект. Повтарям: много конкретен. А не просто щото ви е щукнало, че така ще е по-яко. По-вероятно няма да е.

Всъщност, сещам се и за още по-добър пример - нещо такова:
"Мъжът връхлетя иззад ъгъла запъхтян и Простислав почти изпусна кутиите, които носеше, когато отскочи назад, за да не се блъсне в новодошлия. Мъжът обаче спря навреме, смотолеви: - Уф, сори, - и продължи надолу по коридора, където зееше вратата на апартамента на Простислав, подпряна със следващата купчина кутии."
Примерът е по-добър, защото по-ясно си личи причината авторът да овъргаля така неразбираемо пространството в това космато одеяло от доуточняващи фрази и подчинени изречения. Причината са киното и телевизията. Там по подразбиране, особено когато в кадър са само един-двама души, действието е предният план, а обстановката - задният. Несъобразителният автор обаче няма да се досети, че окото *най-напред* се ориентира в обстановката - светкавично, - а после "осмисля" действието. Не бъдете несъобразителни автори. Обща обстановка, конкретни обекти, конкретни участници, конкретно действие. В този ред. 

II

Колкото до самите изречения, общият принцип от I все така важи, но добавям и втори, може би още по-важен.

*Бягайте от подразбираща се информация, все едно е гонореен сифилистки трипер в мехур от бубонна чума в задника на тасманийски дявол.*

Това важи за всичко в радиус от поне десетина страници. Ако героят е влязъл в къща и се е качил на втория етаж, не пишете "качи се на втория етаж *на къщата*". Естествено, че ще е вторият етаж на къщата, на дирижабъл ли да е? Или сцена, където героят се мъчи на тоалетната и следващото изречение започва така: "Всеки ден сядах на пластмасовата седалка..." Ако в момента седи на пластмасовата седалка и ако читателят е видя и разбрал това, защо ще му е да го чете отново? Или "тя посегна с ръка..." Еми с какво да посегне? (Всъщност, има с какво, но ако все пак просто искате да кажете, че е използвала ръката си, не е нужно въобще да го споменавате.) Или "приятно благоухание се носеше по въздуха". А по какво да се носи? Или "мястото, където се намирах..." Щом описваш мястото около себе си, някак логично е, че се намираш там, нали? Или малко по-неочевидни примери като "гарваните се събираха на ята над бойното поле..." Достатъчно е да опишеш събиращи се гарвани - читателят така или иначе ще си представи ято, защо да го дразниш, като му го изтъкваш напълно ненужно?

Вариациите са твърде много, за да продължа да изброявам, но мислете внимателно по горния въпрос. Замислете се - кога един виц е по-смешен? Когато сам схванеш кое е смешното или когато този отсреща ти го обясни, още преди да си успял да го осмислиш? Хуморът разчита на подразбиране, не на обяснителност, и е добър и достъпен пример за принципа, на който действа и литературата като цяло.

Връщам се към принципите от I, защото имат с какво да помогнат и на изречението, не само на цялостната сцена.

1. Винаги когато можете - а то е възможно доста често, - започвайте изречението си с обстоятелствените пояснения, когато има такива. С други думи, от общата обстановка към действието. "В осем сутринта на площадката се събраха десетима души, за да ритат." Час, място, действие. Причината е много проста: започнете ли с действието без обстановката, читателят - дори за части от секундата, - си го представя в някакъв безформен вакуум. Няма нужда.

2. ­Дръжте действието и вършителя му максимално близо. Във всеки един възможен случай - а възможно почти винаги, - подлогът и сказуемото да са залепени. Мисля, че няма нужда да обяснявам.

3. Не се давете в доуточняващи фрази с предлози. Това е винаги е риск, когато описвате пространства. "Х на У от Z при А за B в C...." Най-често дори две такива фрази идват вповече. Ще спечелите повече, ако не се мъчите да наблъскате цялата информация в едно изречение. Ето пример от истински текст:

"След като пристигат в херцогството, Филип и баща му – лекарят Вилхелм фон Хохенхайм, – са приети радушно от Феликсхаузен, благодарение на добрите препоръки и възможността за допълнителен доход от облагането на медицинската практика на новодошлия учен."

В това изречение поредицата от причинно-следствени връзки така е натъпкана, че поне на мен не ми се занимава да ги вкарвам в ред в главата си, докато чета. Разбивайте подобни буци на отделни изречение с ясни глаголи.

"Феликсхаузен радушно приема в херцогството си Филип и баща му, лекаря Бла фон Блавенщайн. Фон Блавенщайн има чудесни препоръки, а и Феликсхаузен ще спечели от данъците върху практиката му."

Сигурен съм, че може и по-добре, но илюстрирам общ принцип. Понякога това преобразувание може да направи втория текст по-дълъг, не по-кратък, но тънкостта е, че този по-дълъг текст всъщност ще се чете и визуализира по-леко. Защо? Защото читателят търси и иска глаголи. Давайте му ги. В този смисъл, избягвайте, когато е възможно - е възможно по-често, отколкото си мислите, - и отглаголните и инфинитивни форми на речта. Ако можете да построите изречение със "седеше" (или с друг глагол), не използвайте вместо това "седящ, седейки, да седи, седнал" и т.н. За това, впрочем, помага една прекрасна особеност на българския - представките. "Започна да пее"? Защо? "Запя." Толкова по-елегантно. Тромавите инфинитиви са привнесени от некадърни преводачи от английски. Пишете на български, не на лош преводен английски. Мерси предварително.

4. Не поставяйте изкуствени бариери между читателя и обстановката. Тези изкуствени бариери са най-вече сетивните глаголи като "видя, чу, помириса, усети, вкуси". Освен ако не ви е важно да отбележите, че да, именно *този* герой е видял, чул и т.н., тези глаголи са излишни. "Иван видя Петкан да се навежда." Ако гледната точка така или иначе е на Иван, защо ми е това в началото? Още повече, че така глаголът от "се наведе" се превръща в "да се навежда" - в случая досаден тромав инфинитив. "Петкан се наведе." Чисто и просто. Този проблем също е привнесен от английската (посредствена) проза, където героят масово вижда, чува и т.н., въпреки че всичко това се подразбира - важната думичка, втори принцип, - и без тях. "Чу тътена на гръмотевица." Верно ли го е чул, а не го е видял или помирисал? Въх. А тогава защо не "Про(или из)тътна гръмотевица"? "Усети смрадта на разложена плът". Или може би "Смърдеше на разложена плът", м?

5. Ще повторя, че в прозата читателят обича глаголи. Ако можете да го изразите с действие, не го изразявайте с определение. Особено ако прилагателните ви са банални. "Висока, дългокрака, руса мацка." Имам чувството, че чета полицейски доклад: "Бял мъж, средна възраст, около един и осемдесет". Не го правете. Моля.


Ако се сетя за още нещо, ще добавям в този пост, но ми се струва, че покрих основното. Благодаря за вниманието. Още повече благодаря за вслушването на тези, които ще се вслушат. (Знам, че няма да са всички, за съжаление, но пък би ми било интересно *обоснованото* не(до)съгласие.)

Благодарско за темата, ще я следя с интерес, надявам се да се развива

Чудесна и много полезна тема! Благодарности на Trip!

"Усети смрадта на разложена плът". Или може би "Смърдеше на разложена плът", м?

Спомням си, че един път имахме спор на сходна тема. Поне за мен, 1-вият вариант е по-ефектен. Там може да си смърди по принцип, но е друго героят да си напълни дробовете със зловоние.

Иначе, много ценна и добре синтезирана статия. Хареса ми.

Ако си установил вече гледната точка, директната смрад е даже по-пряк и вътрешен израз на усещанията на героя. Представи си, че някой ти разказва история на маса, в първо лице. "Усетих смрадта на разложена плът" или "Смърдеше, бе, човек! На разложена плът!" ?

Trip писа: писа:

Ако си установил вече гледната точка, директната смрад е даже по-пряк и вътрешен израз на усещанията на героя. Представи си, че някой ти разказва история на маса, в първо лице. "Усетих смрадта на разложена плът" или "Смърдеше, бе, човек! На разложена плът!" ?

В случая съм съгласен с Емо и по друга линия - глаголът "усетих" е от по-общ характер: може да усетиш смрад с носа си, но може да усетиш и нечие скрито присъствие, да усетиш нечий поглед в гърба си, как нещо пъпли по кожата ти и т.н. Докато смрадта е без аналог, тя се усеща само с нос, веднага, на мига: "смърдеше на труп", "вони на умряло" може да звучи леко по-разговорно, но e по-зареден с енергия изказ. Сещам се за епизод от "За писането: Мемоари на занаята" (може би не съвсем точен пример и се извинявам за цинизма): "Наричайте нещата с истинските им имена. Не казвайте "Джон спря колата, за да облекчи естествените си нужди". Кажете чисто и просто: "Джон спря, за да се изсере."

"Хванах" си грешки, като го прочетох. Няма ли още?

Ами, не виждам какво може да се добави, освен още примери - всеки е свободен да пуска тъпотии (свои, чужди) с предложени поправки и общи изводи

Лъчът тъмнина пробяга по прашната кралска пътека застлана с шахматни плочки и се удави в голямата картина на бившия крал Амар Пи. Не нея той се беше изправил до най-голямия си трофей - планетата Елевайк от съзведието на Нериядите. От лицето му свистеше на талази задоволство и недоумение от приближаващата на заден план армада на Нерияд Щести искаща да си върне Елевайк.

Efix7 писа: писа:

Лъчът тъмнина пробяга по прашната кралска пътека застлана с шахматни плочки и се удави в голямата картина на бившия крал Амар Пи. Не нея той се беше изправил до най-голямия си трофей - планетата Елевайк от съзведието на Нериядите. От лицето му свистеше на талази задоволство и недоумение от приближаващата на заден план армада на Нерияд Щести искаща да си върне Елевайк.

Всичкото това може да се реши с удобния и разположен на видно място бутон Delete, без световната литература да загуби нищо

Повдигам темата в помощ на новите "кандидат писачи". Леден Дракон, Георги-Ал, Екфикс7 (въпреки, че той я знае).

Съвет: Потърсете писанията на потребителя Trip и съпътстващите ги дискусии. За мен Trip е прекалено рестриктивен и декларативен, но вие като новоизпечени графомани, на които им липсва основата, е добре да се запознаете с препоръките и коментарите му. Anardil също може да прегледате, като имате предвид, че него често го избива на "политика".

Алтернативен вариант.: Изкарайте някой от курсовете дего ги организира Алекс (Уейн).

Заб. Спасе, недей да отчиташ повторението като нарушаване на правилата, а като техническа необходимост.

Полезна ми беше на времето темата.
Сега вече ме връща назад.
В миналото.
Където грешките ми спят.
Своя сън.