Занаятчийски основи на писането.

Тъкмо щях да казвам, че "си наложи самоконтрол и" също е излишно.
С втората част на новата редакция обаче не съм съгласен. Старият вариант с повторението носи по-силен емоционален заряд и е често използван похват в литературата.

Leidrin писа: писа:

Въпрос на гледна точка. Емоционалнят заряд може да се пренесе и по-нататък в текста, в диалога. Сега колкото пъти го чета времето и мястото, толкова повече не ми харесва. Но както казва Торо - "по-добри с всяка следваща книга". Но с цел търсене на най-добър изказ:

"Ги Су потисна яростта си. Сега не беше времето, нито мястото да си разчиства сметките с Канг."

Малко се измества темата, но... продължавам да не съм съгласен.
"За всяко нещо си има време и място" ми звучи като мисъл на героя ти и като такава дава информация на читателя за характера и lawful alliance-a му.

Само да отбележа, че по-често в такива случаи даваме коментар към проблемни места, а авторът е този, който си прави промените.
На места, когато проблемите и решенията им са по-явни, си позволяваме директно да предложим алтернатива с track changes, която авторът може да приеме или отхвърли или пък посока на промяната +/- пример в коментара.

Нищо, което излиза като финален текст, не е чисто редакторска намеса. Имайте предвид, че за разлика от тук във форума, при реална работа с 500 страници текст не се отделят по 20 прегледа на всяко изречение и дни мислене върху него

Иначе сега от дистанцията на времето като погледна, категорично седя зад това, че крайният вариант е много по-дорбър от началния (без да казвам, че е най-добрият възможен) и макар да има доза истина в твърдението за повторението за акцент, то определено трябва да се прави на подходящите места и с мярка. Дори в крайния вариант се повтаря неколкократно една и съща идея и спокойно може да останат само първото и третото изречение, първото съкратено както Никола е посочил, и текстът пак нямаше да изгуби от това нито смислово, нито емоционално.

Минималистичен вариант:
"Ги Су потисна бушуващата ярост. Времето да си разчисти сметките с Канг не беше сега."

"За всяко нещо си има време и място" - това е първо клише, второ напълно се подразбира тази мисъл на героя от последното изречение (hence характерът на героя), както впрочем и от първото.
"Мястото" също като се замислим е излишно и дори грешно - може точно на това място пък да си разчисти сметките с Канг по-късно, знае ли хуаранг. Бих заложил, че когато моментът е правилен, за него мястото няма да е от значение.

Никола е свикнал да пише за деца, там наистина е хубаво всичко да се казва по два три начина, така че е нормално да залита в тези посоки, но за по-възръстна аудитория е препоръчително да се дозират внимателно повторенията на дадена мисъл.