Цикъл Западната Земя - 2

очаквам много критични забележки по текста, все пак това е полуработен вариант (изгубих флашката с готовият вариант). Ценя всички препоръки. независимо дали ще се възползвам от тях

7440 години преди н.не.

СВЕЩЕНАТА ЯБЪЛКА



Миранда


Миранда Фокс, по – известна като притежателка на Кралската академия, а в действителност незаконородена сестра на кралицата, нейна най – доба приятелка и съветничка от детинство, влетя вихрено в покоите на сестра си, Елвира.
- Миранда, престани да изкарваш акъла на прислугата – изохка Кралицата
- Здравей, сестричке и аз се радвам да те видя. – Миранда просто искреше от щастие.
Кралица Елвира, Втората с това име, тежко въздъхна. Много обичаше сестра си, но тя бе наистина неуправляема и често я влудяваше.
- И за какво бяха тия щуротии с „Арената на Боговете” – преди два-три месеца Миранда бе участвала в един опасен турнир, чийто изход бе донесъл голям Скандал. Лейди Съншайн искаше главата ти, едвам я накарах да приеме, че няма да я получи. Какво толкова получи от този турнир, като оставим настрана парите, които така или иначе си имаше?
- Просто трябваше да го направя – заинати се Миранда. Трябваше да си докажа, че струвам нещо; че всичко не ми се дава, само защото си ми сестра; че мога да победя истински противници биещи се на живот и смърт, а не просто фехтувачи от двора приемащи това на игра.
Елвира отново въздъхна. Разбираше какво има предвид Миранда,тъй като и тя самата имаше нужда от морална подкрепа, но въпреки това не одобряваше начина по който сестра й бе избрала да се утвърди-
-Можеха да те убият – каза тя.
-Ако са могли - значи не съм била толкова добра, колкото си мисля – отвърна Миранда.
- Поне струваше ли си? – повдигна вежда Кралицата.
- Определено! – очите на Миранда заискриха – запознах се с един мъж. Какъв мъж само! И колко е висок! И как се бие! - Тя тръсна глава и блясъкът изчезна от очите и – но това са минали истории
Кралицата се вгледа в нея. Сега й направи впечатление, че лицето на сестра й сияеше, очите й блестяха.
- Сестричке – каза тя невярващо – ти си влюбена. Това е нещо ново. Трябва да ми разкажеш всичко!
- Няма нищо за разказване – каза тя – т.е. всъщност има, но ти не си ме извикала за да ти разказвам любовните си истории. Сигурна съм, че има нещо много сериозно.
Лицето на Еливира Втора помръкна. - За съжаление си права.
Извиках те, защото най- накрая намерихме Свещената ябълка .
- Свещенната ябълка!
-По тихо! Да, Свещенната ябълка! Трябва час по-скоро да бъде изпратена до архиепископ Бруно, който по последни сведения се намира в Митрополията. Не трябва да допускаме да попадна в ръцете на съпруга ми Асмод. Все по-сериозно стават съмненията ми, че този човек е сключил договор с тъмните сили. Говори се дори, че имал връзка с Черното братство.
- Черното братство! – дори Миранда изтръпна при споменаването на това име. Тайната организация на некромантите будеше страх навред
- Въобще не трябваше да се жениш за този човек - амбициите му са по-големи дори от континента, а отношението му към теб е отвратително.
Сега вече няма смисъл да говорим за това.
Бащата на Елвира – Кристин, бе известен като Великия крал – подчинил бе Църквата, сектите, феодалите ....но в едно той се бе провалил - не успя да се сдобие със син, въпреки многобройните опити. Той се сдоби с една законна дъщеря, няколко мъртвородени, цяла поредица от копелета, една от които - Миранда – беше между впрочем призната. Една година преди да почине той ожени Елвира за владетеля на Краля на Южното кралство – Асмод. С клауза за независимостта на Кралицата и пр. и пр.
Веднага щом бащата на Елвира почина, тя разбра че договорът подписан от съпруга й за нейната независимост е само къс хартия. Крал Асмод направи сериозно постъпки да подчини Гвардията на Кралицата, както и целия й антураж на своите собствени хора. И въпреки че досега не бе успял с всеки изминал ден неговата власт укрепваше, а на Кралицата се смаляваше.
Сега Елвира Втора бе решила да потърси помощта на Църквата и най-вече на един от най-праведните мъже в нея – Архиепиоскоп Бруно. С огромни усилия тя бе успяла да се сдобие с важния артефакт, който трябваше да му бъде предаден. И ето сега тя разговаряше със сестра си именно по тази тема.
-Някой трябва да отнесе Ябълката до Бруно – каза й тя. Но аз самата не мога да сторя това. Моето напускане на двореца ще предизвикане оживление. Затова поверявам тази задача на теб!
- На мен?
- Да – на теб. Архиепископа те познава отпреди а аз също можго да ти имам доверие. Вземи този документ – тя й подаде един документ на който пишеше „Приносителят на този документ представлява Нейно Величество” и удари своя печат отгоре му. Той трябва да ти послужи да се легитимираш. Вземи колкото мъже ти трябват и каквото ти душа пожелае за успеха на мисията.
- Миранда – Спря я тя. – Носителят на Ябълката не бива да пролива кръв. В против случай Древните ще го накажат.
А как да стигта до архиепископа – сепна се Миранда!
- Твоя работа – но текстовете са категорични! Никаква кръв не можеш да проливаш докато артефакта е в теб.
Разбрах! – каза тя ще се справя.
Веднага щом излезе от стаят в коридора се сблъска с херцог Едмънд. Херцогът, бе млад и знатен, някои дами дори го намираха красив, но бе изключително груб и властен. Протеже на краля той не се спираше пред нищо в амбициите си. Миранда прекрасно знаеше че херцогът я преследва, но не желаеше да бъде поредната му метреса и направи опит да го подмине но той я хвана ръкава и я задържа.
- Пуснете ме, ваша светлост! Бързам по задачи!
Но той не се впечатли
- Кого виждаме тук – малката сестричка на кралицата ни! Къде си тръгнала, кукличке? - Той я притисна в ъгъла и я усети алкохолните пари от лицето му – защо не дойдеш с мен? Убеден съм че може да се отдадем на много по-интересни занимания.
- Ваша Светлост, оставете ме на мира - тя напразно се опитваше да освободи ръцете
- Не мисля така! Какво ще направиш? Ще извикаш помощ?
Той я захапа и разкървави устните й в кървава целувка. Миранда не може нито да вика, нито да се съпротивлява. Когато се разделиха, той се усмихна.
- Е, хареса ли ти, кукличке?
Миранда, се възползва от паузата и го изрита със всичка сила в слабините. Може би не трябваше да го прави – все пак Херцогът бе върховен лорд, а тя дори нямаше титла – но можа да се удържи. Лорд Едмънд изохка силно и наведе глава, но не я пусна. Когато отново вдигна поглед в очите му искреше ярост.
- Някой трябва да те научи да се подчиняваш – изрече той с тих, но гневен глас. И смятам този някой да съм аз. Достатъчно съм търпял унижения. Веднага щом Негово Величество се приберем и усмири съпругата си лично ще се заема с теб. Това ще ми достави голямо удоволствие.
- Херцог Едмънд – Кралицата показала се от другия край на коридора изглеждаше като истинска ледена фурия. Гласът и можеше да смрази някой вулкан, а стойката й предвещаваше буря. Херцогът изглежда разбра това, защото се обърна към Миранда с думите
- Този път се разделяме госпожице Фокс, но няма да е задълго, бъди сигурна
„Надявам се да грешиш, звяр такъв”
Ботушите на Миранда отекнаха по коридорите на двореца. Едва сега си даде сметка, че сестра й може би е искала да я отдалечи от двореца по още една причина – нарастващото влияние на краля водеше и до нарастване на влиянието на всичките му приближени. Миранда изведнъж се сепна. „И какво – трябва да спра да виждам сестра си или...” не - за това дори не биваше да си помисля. Какъв звяр бе само този Едмънд. Която иска от дамите на сестра й да го запази за себе си, на нея не й трябва.
За няколко минути тя намери неколцина верни мъже и им обясни има като иска от тях. Оседла Стрела и взимайки пълномощното и артефакта се устреми към Главната порта. Там я чакаше нова неприятна изненада
- Съжалявам, уважаема, но не можете да напускате града. – обяви гвардеецът.
- Но аз нося пълномощно от Нейно Величество!
- Съжалявам но то е невалидно. Издаден е кралски декрет. Никой не може да влиза или излиза от града!
- Но за мен ще направите изключение – аз съм сестра на Кралицата
- Съжалявам уважаема госпожице, но и самата Кралица да бяхте пак трябваше да ви откажа. Срещу декрета не мога да правя изключения.
Миранда разбра, че е безсмислено да го убеждава повече да пришпори стрела и събори двамата гвардейци пред себе.
- Стой! Дръжте я! Екнаха гласове – когато Миранда се обърна зад нея имаше само четирима души и единият беше ранен. „Четирима от шестима. А аз нямам оръжие. О, Богиньо помагай” . Те се насочиха към близкото село, за да оставят там ранения си другар.
Но колко неприятна бе изненадата на Миранда след няколкоминутния отдих да вид преследвачите си отново – този пък по-близо.
„Селяните са ме предали”
- Бързо – извика един от хората й – ние ще ги задържим. Изчезвай с ябълката.
Това бе най-разумното което можеше да направи. Яхна Стрела и полетя като мълния без посока. Малко по късно се запита какво всъщност да прави. Не можеше да влезе в Митрополията – очевидно хората на херцог Едмънд и Крал Асмод я причакваха. Те я познаваха достатъчно добре, а тя не можеше да им пусне кръв.
„Това е проблем. Трябва да намеря някой който да може да се бие, да му имам доверие, и не е познат в двора за може да предаде съобщението” . И тогава тя се сети за един човек

Слейър


Слейър седеше в кръчмата „Дивата свиня” и похаваше солидно с овчи бут. Мислите му често се връщаха няколко месеца назад, когато участва в турнира „Арената на Боговете”. Хубаво си прекара в този турнир – не ще и дума. Пълна торба с пет хиляди жълтици. Пък и спомена за Миранда Фокс, често го спохождаше. Каква жена само. Може би трябва да я навести. Изведнъж Слейър се заслуша в разговора на съседната маса.
- Крал Асмод бил бесен....наредил с декрет да отменят всички заповеди на съпругата му.
- За всичко е виновна – онази жена – Миранда Фокс – копелдачката, която е сестра на Кралицата, тя твърде дълго си развява коня. Ето и сега чувам че откраднала някакъв предмет.
- По-тихо Бърт. Сряза го първия. Сведенията ти са стари... Става въпрос за един точно определен предмет за който кралицата и кралят водят ожесточена борба....Тази г-ца Фокс и щуротиите които е направила напоследък са само повод.....
После известно време се чуваше само неясен шепот.
Наистина ли....свещената ябълка....Ами....шест души.....как е успяла да се измъкне...тази Фокс....
Слейър реши, че е чул достатъчно. Той извика ханджията, попита със учтив тон за сметката, плати бакшиш от два сребърника – можеше да си го позволи и в същото време да не привлича твърде много внимание. – и напусна сградата. Насочи се към конюшнята, където спипа момъка да се опитва да свали оглавника на Гръм.
Моментално го сграби за врата.
-Какво ги вършиш момче? Коня ли ми си решил да крадеш?
- Момчето го погледно виновно. – Не съм крадец.
- Какво правиш тогава – хайде че нямам цяла ден. В момента размишлявам дали да ти тегля пердах или да те дам на стражите. Пред тази алтернатива- Момчето избълва – вземете ме с вас сър. Всеки рицар има нужда от паж, който да се грижи за оръжията му.
Слейър се засмя горчиво.
- Не съм рицар, и няма нищо по-далеч от рицарите от мен. По-скоро съм авантюрист. Омитай се от тук, момче че ще ти дам да разбереш.
Той го пусна и го блъсна силно. Момчето го изгледа сърдито, но не посмя да му каже нищо.
- Не очакваш да ти дам и пари, нали? Попита го той? – кой знае как си грижил и за коня ми. – После обаче го погледан и се смили над него – ето ! Проклет да съм. Вземи два медника да си купиш по свестни дрехи. И не ме гледай така, няма да получиш нищо повече. И той подкара бързо Гръм по калдъръма.
„Къде ли да я търся сега” – чудеше се той – очевидно че скорошната ми приятелка има нужда от помощ. Внезапно го сепна тихо подсвирване. Докато се оглеждаше от един ъгъл се отдели сянката на Миранда, която пристъпваше от крак на крак – Радвам се, че те виждам. Трудно е човек да те намери напоследък.
- Надявам се, че не си се отказала от предложението за помощ, защото май имаш нужда от нея – ухили се той.
Тя обаче не отвърна на усмивката му – така. Значи слуховете са стигнали вече и дотук. В такъв случай ще бъда кратка, защото времето ни е оскъдно. АЗ съм ...пратеничка на Кралицата (по-скоро близка роднина – помисли си той). Нейният съпруг се опитва да достигне един много важен артефакт, с религиозно значение – а ако го стори последствията могат да са непоправими не само за мен и нея, но и за Кралството. Артефакта трябва да бъде предаден на архиепископ Бруно, но мен всички гвардейци на Краля ме познават. Ти си единственият човек на когото мога да се доверя. – Тя извади една кутийка – вътре е Свещената ябълка – иди в Митрополията и предай това на архиепископа. Надявам се, че мога да ти се доверя – прибави тя.
- Стоя си на думата – отвърна той. - Разчитай на мен. Но може ли един въпрос? Наистина ли вярваш че тази ябълка ще спаси света или каквото е там?
Миранда не можа да му отговори, защото в този момента зад тях се разнесоха се викове – това е тя. Бързо! Хванете я!
Бързо – измъквай се, аз ще те покрия – каза му тя. И последно – докато артефакта е в теб нямаш право да проливаш кръв - не питай защо.
За миг изпита желание да се хвърли и да й помогне, но знаеше че ако ги хванат и двамата само ще утежни положението, затова направи най-доброто – измъкна се тихо на коня и веднага щом вратите на града се оказаха зад него препусна бързо. Сега трябваше да стигне до Митрополията.
Нямаше проблеми цели два дни, но на третия ден достигна до покрайнините на Митрополията.
-Не може да преминете – обяви кралският стражник. Слейър даже не мислеше да се обяснява. Той удари първи стражник, пришпори Гръм и прехвърча над тях. Успя да прелети над стената на града. Последваха го викове.
Той се усмихна. Бе спечелил време. Лошото бе, че прикритието му бе отишло напълно.
Поне вече нямаше да се налага да спира. Сега възникваше въпроса как да намери архиепископ Бруно.
Митрополията бе един от трите най-големи града в Западното кралство. Освен това тук бяха събрани всички по-важни храмове. Слейър не познаваше никого. Той реши да действа директно. Малко преди Митрополията имаше крайпъптна таверна. Той влезе бързешката. - кръчмарю, погрижи се за доблестния ми кон, а и на мен дай нещо да хана, страшно съм прегладнял - и той похвърли два сребърника. Тъкмо привършваше с обяда когато видя задаващите се стражи и кръвта му изстина. Затича се и се метна на Гръм. Слава на Орела, за него се бяха погрижили добре- Въпреки всичко коня недоволстваше че така рано го пришпорват отново.
-Не сега приятелю - каза му Слейътр, но групичката ги застигаше. Тогава Слейър се наведе и му прошепна на ухото
- Гръм Полети!
Конят полетя като вятър в бесен галоп и скоро остави стражите зад гърба си. Слейър въздъхна. С надеждите, че ще се вмъкне незабелязан в града бе дотук. той се насочи към близката Митрополия. Дори не си направи труда да забавя ход. Просто препускаще...и препускаше...и препускаше.....когато стражите проумяха какво ще последва бе твърде късно конят прехвърча над стената и изумените им викове го застигнаха, но той се усмихна. Беше спечелил време. После изведнъж помкръвна Беше влязъл в Митрополията, но го преследваха и трябваше да намери архиепискипа. Насочи се към голяма катедрала. " Богиньо наша" и и спря един млад викарий.
-Бих искал да видя архиепископ Бруно.
- По какъв въпрос и как се казвате? – намръщи се викарият
- Името ми няма да му говори нищо. Идвам от името на една обща наша позната – госпожица Фокс и нося нещо важно за него. Не мога да разкрия подбрости. Уверявам ви, че трябва да побързате.
Викарият го заряза смръщен. Къде ли се бави? – мислеше се Слейър – той вече чуваше гласовете на стражите. Приготви се са продаде живота си скъпо когато….
- Здравейто отново. Побързайте и много извинявайте за преди малко - не знаех как стоят нещата – Викарият бе угрижен, а държането му бе променено. Вървете след мен.
- Слейър тръгна, а отнякъде се появи друг монах - брат АЛварес ще се погрижи за коня Ви, аз ще ви отведа при архиепископа.
Скоро Слейър се озова пред достолепен старец в архиепископски одежди, възрастен, но стегнат.
- Аз съм архиепископ Бруно – поздрави го ведро, но с твърдо глас той. Нямам честата да ви познавам сеньор….?
- Слейър…Слейър Хилядолетния
-Ваше високопреосвещенство не се познаваме лично, но бях натоварен да изпълня едно поръчение до вас от госпижица Миранда Фокс. той му подаде безмълвно пълномощното, което старецът пое в костеливите си ръце.
-аха….Хилядолетния. каза Архиепископа като в тези две думи той показа, че разбира доста повече, отколкото на Слейър му се искаше. Доколкото разбирам моята енориаша Миранда няма да се появи?
-Тя бе задържана.
-Аха – опасявах се от това.
-А все пак как ще докажете че сте този който ми трябва. Слейръ се сети за документа , който Миранда му даде когато се срещнаха.
Старецът счупи краският печат.
- "Приносителят на този докумет представлява кралицата, където и да се намира"
-Да, каза той – докато го сгъваше – чудесен документ, но как мога да съм сигурен че не сте го откраднали?
-А аз ваше Преподобие как мога да съм сигурен че сте този за когото се представяте? Всеки може да облече архиепископско расо.
-Бруно се усмихна - Тъй като наистина познавам Миранда знам за една случка отпреди три месеца в един турнир в която бе замесен мъж на име Слейър….Хилядата Скалпа. Тогава не одобрих действията на Миранда, но сега разбирам че не е сбъркала.. Защо не ми разкажете какво се случи.
Слейър разбра, че е безсмислено да се преструва. Мъжът пред него явно добре познаваше Миранда и знаеше достатъчно за неговото минало . Той откри че вярва на този мъж. То започна да говори – отначало несвързано и накъсано, после се отпусна и всичко се изля като водопад от него.
-Сега разбирам каза той. Може ли да видя предмета. Слейър извади ковчежето.
-Свещената ябълка – Бруно ахна – сигурен ли сте, че не е фалшификат?
-не разбирам от тези неща, но при всички положения Миранда го смяташе за истинско – ядоса се Слейър.
-Бъдете спокоен, не исках да ви обидя. Архиепископът отново говореше със спокоен,благ но твърд тон. Вярвам че вие и г-ца Фокс наистина сте убедени, че това е Свещенната Ябълка, но ние сме имали много фалшификати, като носителите им вярваха че са оригинали. Затова съм убеден, че няма да се засегнете ако направим една проверка.
Явно сте много търсена личност господин Хилада…. Господин Хилядолетен. Разделили сте си по пет хиляди жълтици с Миранда и сте унижили лейди Съншайн. На това отгоре сте облекчили кесията й с два пъти отгоре по толкова. Тя няма как да си го изкара на г-ца Фокс, но вас не ви пази никой и затова наградата за главата ви е петдесет хиляди жълтици. Сега сте влезли и в конфликт с Херцог Едмънд и Крал Асмод. Не смея да предположа колко ли ще струва вече главата ви. Пети милиона?
- Също така трябва да имате предвид, че след миналата случа г-ца Фокс се отърва леко, заради родствените си връзки с кралицата – но ето че пак търка наровете днес; Вие не можете да увиснете на бесилото.
– Не мисля, че ще се стигне дотам. – Едва ли вашата…проверка ще докаже нещо различно. Миранда бе убедена, че това е артефакта.
– Вярвам на госпожица Фокс, както и на вас – отчасти – каза сухо прелатът, но човек може да бъде подведен и а аз съм виждал много хора твърдящи че притежават артефакти….и затова ще направим проверката.
– Виктор – обърна се той към викарият – извикай епископ Лотар, епископ Сидгрейв и абатеса Клариса. Ще направим проверка на артефакт, който може да е Свещенната ябълка. Виктор зяпна и изчезна през вратата. Той се появи отново след няколко минути със забързана походка водейки със себе си двама достолепни мъже в епископски одежди и една сестра на около тридесет и пет години от ордена на Майката, от която се излъчваше достойнство.
След няколко мига всички споменати свещеници се събраха. Архиепископ Бруно им разясни с няколко думи положението. Те всички положиха ръце върху артефакта и той започна силно да излъчва мека светлина. Те нададоха възгласи.
– Осанна! Това наистина е Свещенната ябълка!
– Приятелю – обърна се към Слейър Архиепископ Бруно - нямаш си представа каква услуга направи на Светата Митрополия. Впрочем каква е твоята религия?
– Източняк съм и като такъв вярвам в Бога Слънце
-А! Бруно не можа да скрие разочарованието в гласа си. - Не вярвате в Богиянята-майка?! Жалко. Все пак добре че не сте поклонник на някоя от онези дяволски ереси. Но все пак вие извършихте едно добро дело и то няма да остане невъзнаградено. Лично ще се погрижа наградата за главата ви да бъда свалена, въпреки че може да отнеме малко време.
- Това е чудесно - кимна Слейър – а Миранда?
- Хъ тук проблемът е по-сложен. Ние действаме преди всичко по дипломатически пътища – укрепваме властта си, после правим контестации, и т.н. Но за това време Лорд Едмънд може да я и изтегли в друг затвор.
– Ваше преподобие, нека говорим откровено – аз много държа на Миранда. Има ли начин да я измъкна от сегашния й затвор?
Бруно помълча.
–Така. Подозирах това. Аз също държа на госпожица Фокс, но ми се струва че моята обич е по-различен начин от вашата – като баща към палава дъщеря. Предлагам сътрудничество. Митрополията ще ви подпомогне с пари, оръжие, сведения, а вие ще измъкнете подопечната ми енорияша от тъмницата. Накрая ще се радвам да видя и нея и вас в добро здраве.
–Дадено. Ако конят ми е добре нахранен, остава само да наточа меча си и тръгвам. Случайно да имате бруст?

Херцог Едмънд

Херцог ЕДмънд бе бесн. За всичко бе виновна онази кучка Миранда Фокс, незаконородената сестра на кралицата. На няколко пъти вече го правеше на глупак, но той щеше да й го върне тъпкано. Най-го ядосваше факта, че малката си фръцкаше задничето наляво и надаясно сякаш е голяма работа и се предлагаше най-безсрамно, но като стигнеше до него се правеше на непристъпна мома. Ако кралицата не й бе роднина отдавна да е я поставил на място. Сякаш не бе млад, богат и известен. Разбира се за нея това не бе достатъчно- А ако си поискаше своето \от една жена от простолюдието\ Нейно Величество й го правеше на пух и прах. Кралицата винаги си намираше повод да го наказва или пък бави.
Ето и сега – нищо и никаква задявка, а кралицата си намери повод да укорява за глупости два часа. Но този път лорд ЕДмънд бе решил да не оставя нещата да останат така. Крал АСмод – вторият с това име връхлетя на двора твърде ядосан за да слуша разумни доводи. Точно на това разчиташе ЕДмънд.
-Ваше Величество, вероятно помните онази кучка, Миранад Фокс, за която ви говорих…
-Спри да ме занимаваш с глупости Едмънд, а ми кажи у теб ли е артефакта? – грубо го прекъсна краля. Едмънд обаче не се стресна.
-Това ви обяснявах – сестрата на жена ви взе ябълката, докато тя ме залисваше.
Въздухът сякаш стана някак по-студен.
-Как си могъл да допуснеш това да се случи?
-ИЗвинете милорд – трябваше ли да се противопоставя на съпругата Ви?
Очите на АСмод бликнаха огън.
-Аз ще се оправя с ЕЛвира. От теб искам да намериш артефакта. ОТговаряш лично пред мен.
Той погледна към ЕДмънд – какво още чакаш?
- Всъщност Ваше величество – изкашля се ЕДмънд бих искал да помоля за една услуга- АСмод вдигна вежди но не каза нищо – когато намеря артефакта…Мислех си, че на малката кобилка й трябва някой й да я обязди и това мога да съм аз? Прави се на недостъпна, но смятам, че това е маска. Жена ви обаче не дава да я пипна.
Няколко минути не се случи нищо.
После АСмод избухна в кикот – Ясен си ми Едмънд – нямаше защо да говориш тези глупости в началото. Хвърлил си мерака на момичето – добре, всички сме били млади- донеси ми артефакта и ще имаш всички жени в кралството.
ИЗведнъж смехът му застина, а лицето му се вкорави – запомни добре – изсъска той – провалиш ли се, главата ще се отдели от тялото ти.
Малко по-късно крал АСмод Първи влезе при съпругата си в много лошо настроение
-Здраве съпруже – поздрави го тя – Двойните врати се затвориха с трясък. Те не пропускаха нито звук. Когато половин час по късно кралят напусна покоите на жена си, тя беше в несвяст. Преместете я в спалянята ни, давайте й храна й вода и не й позволявайте да излиза – нареди той. ОТ този момент всички нейни заповеди губят стойност, ако не ги потвърдя аз. Гвардейците на кралицата се разпускат и ще бъдат принудени да се закълнат на краля или да си намерят друг занаят. Госпожица Миранда Фокс се обябява за държавно издирване, а всички коитои помагат се обвиняват в държавна измяна.
Тези заповеди хвърлиха в потрес всички. Дори и за най-простата камериерка стана ясно че кралицата е в немилост. Но тези хора бяха свикнали да се подчиняват и бързо започнаха да се отдръпват от нея. Прислужниците вече не я заговоряха за да не ги заподозрат, гвардейците я пазеха мълчаливо, да не би да излезе някъде.
На втория ден един от заловените придружители на Миранда проговори.
-Целта на Миранда Фокс вече е ясна – тя ще издирва архиепископ Бруно – докладва лорд ЕДмънд. Краля се умисли. Бруно имаше славата на почтен и неподкупен човек. Ако Миранда успееше да му предаде артефакта влиянието на Митрополията твърде много щеше да нарасне, за сметка на неговото собствено. Освен това се говореше, че Бруно е в близки отношения с Елвира.
- В това има логика. Трябва да я спрем, преди да е стигнала дотам.
-Вече се погрижих. Наредих на хората си, да завардят най-кратките пътища да Митрополията - обади се доволно херцог Едмънд. Разбира се, не изключвам възможността Миранда да натовари със задачата някой нейн познат.
-Това би усложнило нещата –АСмод го погледна – имаш ли някого в предвид
– всъщност - да. ИЗглежда че е участвала в някакъв турнири преди три месец и се е замесила с някакъв мъж, когото сега лейди Съншайн издирва и дори е обявила висока награда за главата му.
- Това е интересно. Какво разбираш под висока награда?
- Петдесет хиляди жълтици?
АСмод подсвирна. - Става интересно. За тези пари ще си купя малък кораб. Освен пътищата към митрополията вече имаме и едно наум.

Миранда

Скоро след като я заловиха гвардейците сложиха някакъв чувал на главата на Миранда и й вързаха ръцете отзад. Така тя прекара цялата езда, като нито знаеше накъде се движи, нито можеше да помръдне. По едно време почувства, че я смъкват о коня и я хвърлят някъде. По някое време смъкнаха чувала от главата й – и тя видя че се намира в извънредно тъмна килия, но не можеше различи никакви подробности.
Започнаха да й задават най-различни въпроси за Слейър и тя се поуспокои. Щом я питаха за него, значи не го бяха хванали. Лично лорд Едмънд ръководеше разптите. Цялата си злоба трупата през годините изливаше сега върху нея.
-Ще ни кажеш ли кой бе партньорът ти, кучко? – крещеше той между мъченията, докато я риташе с ботуша си. Миранда мълчеше Друг път започваше да я убеждава.
Всичко е загубена – кралицата е арестувана, кралят управлява еднолично. По-добре си помогни сама. Можеш да бъдеш една от нас. Миранда мълчеше.
Трети път я умоляваше – признай си и изтезанията ще спрат.
Миранда мълчеше.
Тези часове бяха ужасни. Едмънд но можеше да задоволи похотта си, докато не получи отговор на въпросите си, затова прибягваше до всякакви мъчения – удряше я с чували с пясък, използваше камшици, ползваше срещу нея маркучи с ледена вода, риташе я с ритници и я удряше с юмруци. Нищо не помагаше. Миранда мълчеше. Но и тя изживяваше тежки моменти. Лорд ЕДмънд би се радвал много ако знаеше, че са нея най-страшни мигове бе времето когато пазачите я оставяха сама. В такива моменти съмненията на душата покълваха. Какво ли става със Слейър? Защо ли още се бави? Дали не е мъртъв? А сестра ми дали наистина е арестувана? И дали Бруно наистина е толкова неподкупен? Това ли е Свещенната ябълка? Съмненията тревожеха душата на Миранда, но тя си налагаше да не се тревожи.
Ако знаеше че Слейър вече е на път към Ню Инферно където се намираше тя в момента значително щеше да й олекне.
Един ден на вратата се почука.
- Айде’ моме – ‘апни някой залък, че това може и да ти е последният. – каза и един от двамата стражи – тя го погледна и….се вцепени. Това бе Слейър. Човек никога не би го познал имаше превръзка на окото под шлема, а косата му бе мазна и сплъстена. Другите се засмяха и я ритнаха в ребрата. Той също я ритна и й намигна. Богиньо, нали й намигна?. После те излязоха от стаята. Миранда трепетно чакаше . Ппянският кикот отвън се превърна в хъркане после…се занесоха удари. След това стъпки и ключът се превъртя. Една глава надникна в килията.
- Дяволски трудно е да те намери човек – информира я Слейър, изведнъж забравил за акцента си.
-Можеш ли да ходиш.
- Струва ми се че ….не…знам. Можеш ли да ми помогнеш.- След като той и помогна тя се изправи на крака.
- Така не става – разсъди той – тук има най-малко двадесет стражи. Трябва бързо да намерим коне. Тя се огледа около спящите стражи.
- Тук има най-малко осем души – убил си всички…
-Не се ласкай.само ги упоих. Ще спят 7-8 часа, колкото да избягаме. Къде са конете.
-Зад теб – стресна го един – глас. Богиньо какъв хубав шанс – сега ще те осакатя и ще те изтезавам докато не ми кажеш къде е артефакта. – лорд Едмънд се показа с изваден меч – а тази женичка ще направя своя метреса.
- Това къде е артефекта мога да ти кажа веднага – в Митрополията – ти няма да се добереш до него. А дали ще ме победиш тепърва ще се разбере. – Той подхвърли един кинжал на Миранда – дръж ако се случи най-лошото.
След което също извади с готов меч.
Двамата противници засвяткаха с оръжията си. Те бяха еднакво високи и атлетични, владееха добре меча, но годините които Слейър бе прекарал в мистериозната школа на Учителя, му бяха дали нов начин на възприятие, който никой смъртен не познаваше. Скоро стана ясно че той владее техники непознати за лорд Едмънд.
Едмънд опита „драконова опашка”, но Слейър използва „прозрението” за да предусети какво ще се случи и блокира с „гранитен блок”, след което направи „змийско посичане” през краката. Едмънд се спаси с кълбо, но Слеър продължи „посичането” в „ужилване на скорпион” и замахна към главата. ЕДмънд парира, но ударите заваляха един след друг. В един момент той получи възможност да атакува, възползва се и…увисна, намерил празно пространтво „измамиха ме” помисли си – миг преди слейър да отсече ръката му. Едмънд се свлече на пода.
Слейър прибра меча. - Дотук бяхте сър – ние продължаваме нашие път каза то и се обърна, за да се качи на коня.
Миранда изкрещя като полудяла и преди да реагира се нахвърли с кинжала върху тялото на падналия Лорд и започна да го ръга….един път…два пъти. Пет пъти..десет пъти.
По някое време те се спогледаха и Слейър въздъхна.
Пътуването се проточи.
- Просто трябваше да го направя – избухна Миранда.
- Думица не съм казал!
- Именно – от четири часа не си проговорил. Знам че искаше да го оставиш жив, но всичко в мен бушуваше. Погледни ме.
Слейър се престори че гледа нещо друго.
- Погледни ме казах!
Беше цялата в синини и рани, едното й око не можеше да се отваря, косата й бе лепкава, цели кичури бяха изтръгнати, дрехите и висяха на парцали и бяха скъсани, беше боса, примът бе размазан. Причаше на проститутка бита от сводника си, а не на лейди.
-не си точно жената-мечта в момента – признавам!
Въпреки болките тя успя да се засмее.
-много далеч съм от жената - мечта. В момента се чувствам жалка и непотребна.
-Определено не си жалка и непотребна - може би малко поизмачакана, но за мен си толкова хубава, колкото и първия път, когато те видях.
-Ласкател – ти доволно примижа и показа, че няма нищо против да чува по – често такива думи - няма да ме излъжеш.
-Честна дума – само трябва малко да се поизмиеш и да се срешеш и пак ще си ти.
Това бе доста далеч от истината, но всяка жена обича да чува комплименти за вида си, а и така двамата постигнаха мълчаливо споразумение с което сложиха край на свадата. Темата „ЕДмънд” бе забравена.
На няколко пъти спираха в разни староприемници – преди всичко за да може Миранда да се приведе във ред. Когато пристигнаха в Митрополията бяха минали вече два дни.
Деца – посрещна ги архиепископ Бруно – бях се притеснил за вас. Добре е, че ви виждам и двамата.
Слейър – махна с ръка – нямахме никакви сериозни проблеми.
О, ще изслушам разказа ви с най-голямо удоволствие на вечеря – каза Бруно-
На вечеря Слейър не спести нищо, освен начина по който умря Едмънд – в разказа му той замълча за момент и довърши…. “и тогама му отрязах главата – стори ми се милостива смърт” – и погледна Миранда. Тя мълчеше.
-Разумна постъпка, макара че по-добре да го бяхте оставили жив – той трябаваше да отговаря на много въпроси. Е, аз ще ви оставям.
-Нямаше нужда да правиш това – каза Миранда – задължена съм ти.
-Няма защо – честта остава за мен.

Асмод

АСмод ставаше все по-гневен и по-гневен. Неуспехите валяха един след друг. Съпругата му Елвира го побъркваше. Отдавна трябваше да я постави на мястото й но все отлагаше проблема;после онази малка кокошка – незаконната й сестра йзбяга с артефакта; хората на ЕДмънд я заловиха но тя го бе предала на опасен наемник; сега се чуваше че той е стигнал до Митрополията и е предал Свещеннаат ябълка.
В този момента при краля влазоха двама представиетели на Черното братство. Всеки човек на запад, тръпнеше при споменаването на това име. Асмод започна да им угодничи
-Какво ви води тук уважаеми?
Черните братя се спогледаха.
-Струва ни, че прекрасно знаеш. Подкрепихме властта ти с най-черни магии, а в замяна очакваме определен артефакт.Сега чуваме, че си се провалил. Длъжни сме да те предупредим че ако до три нощи не разполагаме с артефакта, това ще има последствия за теб.
Те двамата изчезнаха за миг. Асмод избърса челото си. Дори не бе разбрал, че се е изпотил. Точно този момент избра осведомителят, за да го информира за настоящите събития – смъртта на Едмънд, бягството на Миранда и Слейър и т.н. Смъртта на вестоносеца бе мъчителна.
Асмод влезе при жена си. Елвира беше бледа и изпита, но все така непоколебима. Когато той влезе тя видимо се стресна и по лицето й пробяга сянка, но бързо си върна хладнокръвието- Как е здравето на непокорната ми съпруга? – осведоми се той.
-Радвам се на добро здраве, покорно благодаря. – отвъран кралицата.
-Но вие съпруже едва ли сте дошли за да си говорим за моето здраве – продължи тя.
Крал АСмод се загледа в зарешетеното прозорче.
- АРхиепископ Бруно вярва че непокорството ти трябва да остане ненаказано. Сега не ми е до него, защото кралството има много по-големи проблеми . и независимо дали ми харесва те могат да бъдат решени само с общи усилия.
- Архиепископ Бруно е почтен човек, който ти напомня задълженията ти съпругата ти.
-Само че Митрополията е подчинена на владетеля. Или поне би трябвало да е – изръмжа той. – готов съм да ти простя непокорството, но това ще има определена цена.
- Свещенната ябълка е стигнала до Бруно – сепна се Елвира.
- Да, но не става въпрос само за това. – Той замълча. – Преди време сключих една сделка, която ти доста успешно провали без да си даваш сметка какво правиш. Последствията ще са ужасни за мен – но също и за кралството. Черното братство не прощава.
Елвира се стресна – значи слуховете са верни?
- Предполагам – зависи колко си чула
- Е, скъпа съпруго – ще обединим ли усилия?

Епилог

Миранда мина изтормозена през фоайето, отвори вратата и …замръзна. В залата освен сестра й бе крал АСмод.
-Какво става тук?! – бе толкова смаяна че забравили всякакви титли и етикеции.
- Седни, Миранда, трябав да поговорим каза Нейно Величество Елвира, Втората с това име.
-Благодаря, предпочитам да остана права.
-Седни, мътните те взели!
-Миранда седна, изненадана от резкия тон на сестра си.
Известно време никой не говореше. Елвира кършеше ръци, а АСмод я гледаше.
* * *

Миранда влезе през познатите порти..... и онемя. Кралят и кралицата я чакаха. Почувтва, че краката й се подкосяват.
- Той защо е тук? попита тя.
- Знам че си изморена и нарана, но ако обичаш - дръж се прилично - сряза я Кралицата - той твоят крал
- Миранда сви рамене - с цялото ми уважение но въпросът ми остава.
Асмод Втори се отдели от прозороца.
-По -добре ти й обясни. Вие сте си по-близки.
ЕЛвира въздъхна. - гонейки амбициите си, съпругът ми е сключил сделка с тъмните сили.... с Черното братство.
- С Черното Братство - езикът на Миранда залепна.
- Да - Елвира въдъхна пак. Боя, се че сега ние имаме общ враг. Той им е изменил и те ще го преследват, но и ние сме им врагове заради артефакта...Поотделно не можем да се справим с тях, но заедно - да. Знам че изстрада много, но това е политиката - понякога трябва да правиш съюзи които не ти харесват.
Миранда дълго време не можеше да проговори - и сега ще правим съюз с него.
Да - колкото и да не ти харесва - ще бъдеш компенсира

ох не мога да събера епилога ....
продължвама в този пост..................................

ще бъдеш компенсирана както полага. Миранда гледаше втренчено пред себе си. Бих искала да остана сама.

* * *
Знеше, че ще го намери в кръчмата "Дивата свиня" и не се изненада като го видя да нагъва агнешки ребърца там.
Той скочи щом я видя
- Какво стана ? затвориха ли Величеството? ще го обезглавят ли? как те награди Кралицата?
Той видя помръкналата й физономия.
- Какво става?
Тя му предаде накратко какво се случи, но той поклати глава.
-Мен не могат да купят така лесно. Бих се за думата и честта и няма да застана рамо до рамо до човек който не уважавам при никакив обстоятелства.
-Завиждам ти - каза тя - но аз трябва да подкрепя сестра си. Надявам се да се видим при по-добри условия.
После го погледне изпусна златна възможност!
Какво ще правиш сега?
Той се усмихна печално - ще оцелея някак си.
* * *
Два дена по -късно Слейър и архиепископ Бруно седяха на една маса - с този документ каза му АРхиепископът - ти се опрощават старите грехове. Лейди Съншайн няма повече да те търси, всичко е уредено, наградата за главата ти е свалена. А с този - той му подаде другия получаваш пропуск от името на Църквата за свободен достъп навсякъде. Възползвай се, защото ще искаме да измъкнеш следващия артефакт направо от ръцете на Черното братство.
* * *
Почти по същото време Миранда седеше в един кабинет с Кралицата. С този документ Короната те признава за дама . Давам ти званието дама на жартиера и те правим началник на магистратите. Ще имаш достъп навсякъде и ще можеш да арестуваш или разпитваш всекиго от името на Короната. Внимавай какво правиш! искаме в най-кратък срок да вземем един артефакт от Черното братство.


КРАЙ

така - чакам бележки и препоръки - над 30 страници е текста

Ти си един инфантилен неграмотник. Спри се! Започни да правиш физически упражнения. Прочисти си мозъка.
Забрави за авантюрата с писането. Прекалено възрастен си, а пишеш ужасно. Това няма да се промени при теб. Но физическите уражнения наистина могат да променят живота ти поне малко, вместо висенето във форум и наводняването му с откровени глупости.

Надявам се, че недостойното и обидно поведение на Mindcrime в горния пост ще бъде порядъчно санкционирано от модератор. Подобни изказвания не добавят стойност към форума и само влошават обстановката тук.

Джордж-Ал след като го прочетох ето няколко неща, които ми изникнаха в ума като препоръки:

- както ти казах и преди според имената на героите могат да се променят към по-интересни и уникални - Западната земя звучи добре като заглавие - ето един генератор на различни имена - можеш да си направиш свои собствени, а от там да почерпиш идеи:
www.fantasynamegenerators.com/

- Бих ти предложил за четене, надявам се, че си добре с английския език, книгата Lee Sheldon - Character Development And Storytelling For Games. Тя е за игрови персонажи, но основните неща в нея са добре обяснени. Опиши биографииите на основните герои преди твоята история, направи "плънка" на събитията в нея.

- Как изграждаш този свят - отвътре-навън или отвън-навътре ? Направи си карта на Западната земя - планини, гори, реки, градове и т.н. Опиши света, кажи кой герой откъде е. Можеш да използваш свободен картографски Online софтуер като Inkarnate и така ще получиш нова перспектива и хоризонт на цялата постановка.

- Прочети текста си на глас - бас ловя, че много неща ще искаш да промениш и ще промениш към по-добро. Хубаво е да разработиш свой собствен стил, нещо което да е отличава - вземи друга фентъзи книга и сравни това, което си написал с това в книгата. Вземи един абзац от някой голям автор и един абзац от твоята история и виж какво можеш да подобриш. Естествено неговия текст е минал редакторска намеса, но все пак ще имаш какво да промениш сам за себе си

И на последно място не се отчайвай и не се отказвай. Забавлявай се!

Мерси Ефикс, хубави препоръки
ММ, не може да ме засегне с нищо.
надявах се именно на конструктивна критика, но не и от него. Обаче всеки има право на мнение, нали така?
първо - благодаря за генератора. иска ми се имената да имат смисъл, но признавам, някои от тях могат да звучат по-добре.
Карти съм чертал на ръка (към 2-3 листа А4), но нямам предства как да го направя с програма. Ще трябва да помисля за това.
Предпочитам да направи описанието на света отътре-навън - първо описвам отделните континенти - Южната Земя, Северната Земя, Западната земя - и накрая - ще търся свързващото звено.
Конкретно в случая - Черното Братство, което се появява постепенно в цикъла Западна зема се появява наследник на шаман от Южната зема, Краля Асмод тук, трябав да се появи в последния разказ за Южната земя.
ще бъда благодарен за всякакви подобни препоръки, а не изаказвани от типа " ти си инфантил". Ако на някой не му харесва самият стил на писане, моля да коментира стила, а не да хейти чрез обиди, помолих за съвети и препоръки, а не за хейтене.

Каква конструктивна критика, какви обиди!?
Човек трябва да не може да чете, за да не забележи потресаващата неграмотност, струяща от текста. Както и социалната неадекватност.

Почти по същото време Миранда седеше в един кабинет с Кралицата. С този документ Короната те признава за дама . Давам ти званието дама на жартиера и те правим началник на магистратите. Ще имаш достъп навсякъде и ще можеш да арестуваш или разпитваш всекиго от името на Короната. Внимавай какво правиш! искаме в най-кратък срок да вземем един артефакт от Черното братство.

Само този параграф е достатъчен, за да му стане ясно на човек, че нещата са трагични. Представям си как едно дебело джудже отива в баскетболен отбор и иска конструктивна критика какво да оправи в играта си, за да се включи в отбора като център. Нещо такова представляват този автор и представения текст.
КРАЙ

така. Това е значително по-добре. Действието се развива в свят близък до историческия. Понятия като дама и лейди не са измислени от мен. В Миналото е имало Орден на Жартиерата във Франция. През средновековието няма точно определена прокурорска колегия, а магистратска, която е нещо средно между следовател и проукрор. Има хора на които Кралят е давал един празен лист подпис и печат и те само са попълвали имената, които да бъдат арестувани. (да не говорим че тези са имали редица други правомощия, като например това че са се отчитали само пред Короната, но не и пред Съвета на лордовете) Именно така се е родила идеята за тайните служби. При Елизабет Велика има апогей на шпионската институция.


конкретната дума "инфантилен" е обида, откъдето и да я погледенеш, защото даваш к ласификация на някого, а според закога нямаш право на това. За "неграмотник" ще си замълча - по-горе съм казал, че това е полуработен вариант, т.е. ясно е, че не е минал коректури. питал съм за препоръки какво трябав да се направи за да се подобри текста, а не за хейтене от типа "инфатил" и "зарежи писането".

George-AL, ще си позволя няколко забележки.
Стилът на писане е много слаб. По всички показатели. Дори няма да го коментирам подробно. Нямаш елементарна представа за структуриране на художествен текст... или по-скоро имаш, но я използваш неадекватно. Прави ми впечатление, че когато пишеш текста "от до" може да се чете. Когато пускаш несвързани откъси става ужасно.

Цитат: "Действието се развива в свят близък до историческия. Понятия като дама и лейди не са измислени от мен" - правилно не са измислени от теб, затова ги използвай в общоприетия смисъл, не в твоя интерпретация.

Цитат: "В Миналото е имало Орден на Жартиерата във Франция." - "Орденът на жартиерата" или "Тhe Most Noble Order of the Garter" е английски рицарски орден и е измислен от Едуарт III. Виж моля ти се легендите как е създаден и ще се убедиш, че неуместно да се дава на жена (ако претендираш за "историчност").

Съгласен съм, че през средновековието не е имало прокурори и следователи в съвременният смисъл. Но не е вярно, че "Има хора на които Кралят е давал един празен лист подпис и печат и те само са попълвали имената, които да бъдат арестувани." - Напротив! Правели са разни "разследвания", "анкети", "събиране на доказателства" и "процеси" и др., като това разбира се е било "цирк за пред хората" и "придаване на законна форма на присъдата". Но чак да дават празен подписан лист... Не изпадай в заблужденията на Джофри Баратреон, че "кралят може да прави каквото си иска".

"Съвет на лордовете" има само във фентъзи романите. Смесваш го с "Камарата на лордовете", която е част от Английкият парламент и е нещо съвсем различно от "Кралски съвет". Т.нар. "Кралски съвет" е различен във всички кралства. Най-общо членството е базирано на някакви местни феодални права и наследствени привилегии, плюс неизбежните кралски фаворити.

Щом искаш да пишеш в сетинг "близък до историческия" направи си труда да проучиш т.нар. "феодално право" в по-големите западни кралства. Не забравяй, че феодализма, като форма на управление, е много различен в Западна и в Източна Европа. На запад е било голяма каша, а ти използваш основно западни понятия. Моят съвет е да не се лашкаш по цялата епоха, а да се ограничиш с "конструкциите" на Филип IV и Филип V - те поне са се опитвали да внесат някаъв ред.

Джордж, благодаря за препоръките. (за стила очаквах и по - сериозни критики)
Не с всичко казано от теб съм съгласен, но на всичко ще обърна внимание - или не напълно. ще започна отзад напред.
За стила - съгласен съм, и аз смятам, че тук съм се представил зле. Твърде много нека съм искал да кажа накуп и се е получило доста зле. Единственото от което съм доволен, че са представени отделните гледни точки на различни герои, но е много хаотично, това не е моят стил. По принцип не обичам да пиша толкова дълги неща, предпочитам по-бързи развръзки в рамките на 5-10 страници.

"Прави ми впечатление, че когато пишеш текста "от до" може да се чете.Когато пускаш несвързани откъси става ужасно." - тук не те разбирам - честно. Моля те дай пример. Какво имаш предвид под "от - до" и какво под "несвързани откъси". две изречения като пример.

Съгласен съм, че точното име е Кралски съвет, но

По въпроса за шерифите -

дама - ще цитирам основан част от определението на английската уикипедия.
за думата лейди съм съгласен, че може би не е подходяща.

George-AL, нямам сили да започна нова дискуция "на юг е топло". Основният проблем при твоя начин на мислене е, че четеш много без да осмисляш текста. За всичко, което пишеш се позоваваш на "исторически факти" (не винаги верни), но им правиш някаква абсурдна интерпретация.

За кралският съвет започваш с уговорката, че за да е интересен авторът не трябва да пише "научен труд". Много правилно, ама това не е оправдание да се изопачава значението на термините и да пише глупости. По отношение на това какви исторически справки си правил позволи да се усъмня, че е било нещо повече от повърхностно четене.

Същото се отнася до "съдебния произвол" в средновековна Западна Европа. Смесваш произволно цитати от хидожествената литература, легенди и исторически справки (при теб не са факти). Накрая ми предписваш твърдения, обратни на тия, които правя. Прочети пак какво съм писал. Аз оспорвам твърдението за даване на празен лист с подпис като повсеместна съдебна практита. Казах, че има съдебен произвол маскиран като "законно разследване и процес" - ти ми предписваш точно обратното.

Английският цитат:
1) Вземи и пак го прочети в контекста на цялата система "рицарство", не ми прави произволни извадки.
2) Аз не съм казал нищо, което да влиза в противоречие на този цитат. Направих бележка, че "Орденът на жартиерата" е английски, не френски. Казах, че званието "дама на жартиерата" е неуместно в контекста на легендата за създаване на ордена. Оставих ти сам да се сетиш, че "дама на жартиерата" звучи като титла от някой бардак, не от рицарски орден. Ти ме принуждаваш да го напиша в темата.

Основният проблем при твоите разсъждения не е липсата на познания, а неумението да ги систематизираш. Не може "близко до историческата реалност" да се направи с извадени от контекста цитати. Ти просто подбираш това, което пасва на тезата, без да се интересуваш от връзката с цялото. Даже понякога си позволяваш да правиш "извадки" абсолютно неуместни към предмета на спора. Този подход е добър за "дебатите" в "адвокатски филми", но не прави чест на никой автор на художествена литература с претенции за "историчност".

"Подарявам" ти едно правило: "Не може да се построи доказателство с помощта на повърхностни аналогии".
И една сентенция: "Не може да постелеш килим, като го подръпваш с два пръста за единия ъгъл".