Приказка за Принцът, когото го викали на маса

Приказка за Принцът, когото го викали на маса
( реконструкция по чат мотиви )

Имало едно време в едно кралство един принц, когото го викали на маса. Излязъл първия човек, качил се на масата и извикал:
- Хееей, Принцеее!!
Естествено той нямало как да го чуе, затова се чули по телефона. И принцът отговорил:
- Къде сте, бре маскари?
- Е как къде, в Омагьосаната гора.
- И какво ми чините там?
- Чинка ти дирим - отговорили викачите. - Злият магьосник Зълко я отвлече. Иска откуп сто гъби-сълзоморки.
И Принцът попитал:
- Кой Зълко бе? Онзи с кривите зъби от Горското училище ли?
- Да, същият - отвърнали те.
- Лелеее - плеснал се по челото Принцът. - Трябваше да му върна на времето онази книжка с приказките с Доброто. Гледай го ти сега, зъл ми станал.
- Ем трябваше - съгласили се викачите. - Ама нейсе, какво да ги правиш. Приказки!
- И сега какво, ще я спасяваме ли? - попитал Принцът.
- Ами ще я спасяваме, то се е видяло - отговорили викачите.
- И къде се намира Зълко? - попитал Принцът.
- Е как къде, в Омагьосаната кула. Там крие и чинка ти!
- Лелеее - плеснал се за втори път Принцът. - Трябваше да я продам на времето тази кула докато я искаха от "Горски имоти", за да направят там резерват за мечки. На ти сега на зла кула - зла умисъл!
- Ем трябваше - съгласили се викачите. - Ама нейсе, какво да ги правиш. Приказки!
- А тези гъби-сълзоморки, тях имаме ли ги? - попитал Принцът.
- Имаме ги - отговорили му. - Но не са при нас, а около Омагьосаното езеро. Някой трябва да иде и да ги набере.
- Аз нямам безплатни минути - смънкал Принцът. - Идете вие да ги наберете, а аз ще препусна към Омагьосаната кула, за да разказвам вицове за самодиви и караконджули на Зълко, докато вие донесете гъбите.
Речено-сторено. Препуснал Принцът, викачите също. Какво се случило ли?
- Живот и здраве, утре и аз ще разбера - казал или по-скоро написал Разказвачът!

Ваян Дечков
2018 г.

Отзиви от читатели:

"Много интересно! С нетърпение чакам Разказвачът да сътвори продължението! "

"Стилът на писане напомня на Мадлен Алгафари."

"Поучително!"

"Многоооо якоооооо!"

Пак започва да те хапе кучето, както би се изразил Сандо.
Само коментара за стила на Мадлен Алгафари изглежда точен.

Efix7 писа: писа:

Отзиви от читатели:

"Много интересно! С нетърпение чакам Разказвачът да сътвори продължението! "

"Стилът на писане напомня на Мадлен Алгафари."

"Поучително!"

"Многоооо якоооооо!"

Абе, таквози, покани ги тия читатели сами да пишат, тъкмо и с книгите-игри ще ги запознаем... Ако не те е срам от нас, де щото, тука, нали...

Приказка за Принцът, когото го викали на маса
( част след първата )

Препуснали викачите към Омагьосаното езеро и се заловили да берат гъбки-сълзоморки. Ред сълзи, ред гъби, ред сълзи, ред гъби. Плакали те горчиво и езерото растяло ли, растялo. Така се било и образувало езерото. Преди време е имало само гъби, а сега имало голямо езеро, защото били много търсени, сиреч изплакани. И точно преди да откъснат стотната гъба, от храсталаците изскочил Горският и ги погнал с думи и с гегата си.
- Що чините тука, бре маскари!? Гъбите ли ми берете, хайвани с хайваните.
А викачите търтили на бягат, едва смогнали да се настигнат.
- Ние по заповед на Принца – бягали и от гегата се прикривали. – Тез гъби са за негоооо. ...
- На кого ще ги разправяте вие тия – въртял гегата той като смерч, но викачите знаели тайни неомагьосани пътеки в Омагьосаната гора и успели да му избягат, но той не се отказвал и ги преследвал по сълзите, които оставяли, понеже гъбите ги карали да плачат ли, плачат ....
Някакси успяли да се доберат с гъбите, сълзите и горският по петите им до полянката пред Омагьосаната кула. И там що да видят!?
- .....и тогава – разказал вица за опашката на караконджула Принцът, - опашката на караконджулът се завъртяла около него три пъти и го съборила на земята, а самодивата си плюла на петите и звездите и дим да я няма.
Отгоре, от кулата се разнесъл смях и Зълко прихнал да се смее.
- Хайде бре маскари, де одите!? – смъмрил ги Принца.
- Гъбите носим – не спирали да реват викачите, - но милост просим, че горския с гегата ни е погнал.
- Вий таз работа на мен оставете – успокоил ги Принца. – Ха сега, оставете гъбите хей тука и се отдръпнете.
Оставили те гъбите и се дръпнали на сушина, сълзите си да избършат.
- Хей, какви са тия ревльовци – провикнал се отгоре Зълко, след като спрял да се смее. – Не сме се разбирали така!?
- Ето ти гъбите Зълко - отговорил му Принца. – Хайде сега, бъди добро момче и освободи чинка ми.
- Ами аз такова, всъщност не съм отвличай никого. Само пуснах слух.
- Как слух бе Зълко!? И къде го пусна тоз слух?
- Амммм . в кралската съобщителна мрежа, депо 32-АГ/Червено до хлебарницата на чичо Тром.
- Леле - плеснал се по челото Принцът, - и къде да го търсим сега тоз слух!? Каква стана тя в Омагьосаната гора. Трябваше по-рано да ни кажеш!
- Ем трябваше - съгласил се Зълко. - Ама нейсе, какво да я правя. Приказка! И не съм Зълко, а Залко.
- Как така не си Зълко!? – учудил се Принца. – Всички в Горското училище така ти казваха в едното време на времето.
- Казваха ми така, защото първия ден, първия час като ме изправи учителката да си кажа името, имах шина на зъбите и защото ми бяха криви и се чу „Зълко“ вместо „Залко“. А аз съм Залко!
- Леле - плеснал се по челото Принцът, - и сега какво стана, объркахме приказката! Трябваше с това да започнеш отначало. Аз и Разказвачът обърках ..... добре поне, че Принцесата спи.
- Тя спи ама, аз затова искам гъбите – признал си Залко. – Баба ми получи артрит на пръстите, че изпреде толкова много терлички. И с гъбите ще я излекувам, отвара ще й пророкувам.
- Ами нямаше как, Зълко ...
- Залко! - извикали викачите.
- Е да де, Залко - въздъхнал Принца. – Последният път едвам я приспахме, защото като беше будна, реши да предекорира двореца, настоя и прислугата да й рапортува и т.н. А сега всички в двореца с терлички ходят, тихичко да не я събудят се молят.
И в този момент на полянката изхвъркнал като тапа горския, а гегата му се въртяла над главата като перка на мелница. И станала тя една такава .... но за това, следващия път, мили деца!

Ваян Дечков
2018 г.

Ще се постарая да не коментирам, както ми идва на сърце.
Но не смятам, че потребителите на форума са подходящите читатели на подобен род текст.

Отзиви от читатели, които не са писали в темата, но е редно да бъдат отбелязани:

"Много е хубаво. Интересно пишеш! Браво "

"Супер! Страхотна приказка за лека нощ! Развинтва фантазията и те предизвиква да сънуваш! "

Приказка за Принцът, когото го викали на маса
( част след втората, сиреч трета и последна )

И в миг преди гегата на горския да се стовари по главата на най-близкия викач, Залко викнал:
- Стой, зян ще стане!
- Стоооой! – викнали и викачите и горският с последно усилие на волята си отклонил гегата встрани. Така цицината на близкостоящият викач се разминала в тази история.
- Леле, благодаря ти Зълко ... – започнал Принцът.
- Залко! – викнали в един глас всички без него.
- Е да де, Залко - признал си Принцът. – Просто ми е трудно да ти свикна с новото име.
- Името ми не е ново – възроптал Залко. – Просто за теб това идва като нова истина.
- Така, така – казал Принцът. – Ако не беше ти, сега можеше и гегата да е счупена, и цицината да е на главата му.
А Залко се изпъчил и зарадвал, че са го похвалили. А горският го попитал:
- Що не бе началник, що зян да стане? Гегата ми е яка, от червена върба е ...
- Не сега – отвърнал му Залко. – Пази си удара за после, аз сега нарочно ги изпитвах с тез гъби-сълзоморки. Исках да видя дали са им силни намеренията в тях.
- Леле, че си мъдър Залко – плеснал се по челото Принца. – Трябваше да ни кажеш по-рано.
- Ем трябваше - съгласил се Залко. - Ама нейсе, какво да ги правиш. Приказки!
- Чакайте бе – сетил се Принца. – Ами какво правим ние тука, бързо да отидем при слуха!
- Е какво да чиним там? – попита Залко. – Той вече е такова, амии пуснат
- Ами да поспорим тогаз – съгласил се Принца.
- Може – казал Залко. – Какво черпите?
- Гъби сълзоморки – отговорили викачите. – Бива ли?
- Бива – рекъл Залко. – Тогава сте прави, печелите спора.
И втурнали се всички вкупом към съобщителната станция и що да видят!? Затъкнал се бил слуха в тръбата и не можел да се оттъкне. Залко, нали нямал опит, пуснал слуха накриво.
- Ей слух, бързо идвай тук - извикал му Принца.
- Салам стой стой си там – като ехо му отговорил той.
- Слух, бързо идвай тук! – този път по-строго му рекъл Принца.
- Ай ша му са ни знай, я си глед....
И в този момент като перка на мелница, гегата на горския излетяла и му се стоварила на главата. Слухът се оттъкнал, а викачите го издърпали обратно горе. Всички много се зарадвали, че мирът отново се бил възцарил, но не мислела така приказката ....
Ударът с гегата по слуха прокънтял в тръбата и отишъл чак в двореца. И не само отишъл, но се чул из целия дворец. И не само се чул, ами и направо стигнал до покоите на Принцесата. И не само стигнал до покоите на Принцесата, ами и ...
- Принцееееее, къде ми е кафетоооо!?!!?
Мигом, всички в замъка замръзнали на място, в своите терлички. А Принцът се плеснал по челото и рекъл:
- Леле, стана тя каквато стана!!
КРАЙ!

Отзиви от читатели, които не са писали в темата, но е редно да бъдат отбелязани:

"Браво, много забавна е. Издаваш ли ги тези творения?"

"Във всяко нещо има сериозност, стига да поискаш да я видиш."

"Аааа, НЕ! Чакам си продължение. Или поне няколко биса след този край!"

Pe6ka_S_Mnenie -> Ако долавяш разликата между коментарите, значи ще разбереш и защо не искам да им причинявам това на хората

Mindcrime -> Като каза куче, та едно куче като му кажеш няколко пъти да не прави едно нещо и то се научава и спира. В твоя случай от години вече ти казвам и пиша, че не желая да общувам с теб, не желая и ти да го правиш, половината форум ти го каза и написа също, но с някаква твоя упоритост продължаваш да го правиш. Човек като види, че не е желан някъде се спира и не се бута повече там.

Sando -> Разделът се казва "Лично творчество", така че коментарът ти няма стойност в този случай.

Искрено се надявам, че не очакваш всички да започнат неконтролируемо да хълцат при всеки пост?
Изказах мнение относно съдържанието на конкретни постове в раздела "Лично творчество". Баш на място си е.

Детска радост, шарени бонбонки. Не знам за каква аудитория е предназначена приказката, аз бих й дала 3-10, и то ако нямат смартфон наблизо.

Jane Undead писа: писа:

Детска радост, шарени бонбонки. Не знам за каква аудитория е предназначена приказката, аз бих й дала 3-10, и то ако нямат смартфон наблизо.

Коментарите, които споделям, са на хора в диапазона 25-45 години и да, повечето имат смартфони наблизо. В случая даването е неадекватно.