• Начало
  • Магазин
  • Материали
    • Новини
    • Статии
    • Ревюта
    • Интервюта
  • Форум
  • Каталог
    • Автори
  • Начало
  • Виж новите мнения
  • Правила на форума
  • Търсене
  • Начало
  • Виж новите мнения
  • Правила на форума
  • Търсене

Вход

Забравена парола?
Забравено потр. име?
Регистрация

Форум
/
ОБЩИ ФОРУМИ
/
Лично творчество
/
Вещери

Вещери

  • 1
  • 1
17 Ян 2019 17:28
Offline
Колийн Ливингстън's Avatar
Колийн Ливингстън
Автор
Автор
Мнения: 156
Скрий Още
Получени "Благодаря": 3
Topic Author
Вещери #130315
- Влад! – чу се вик, последван от глухо топуркане на крака по пода. – Влад, помагай!
Вещерът се размърда неспокойно в кревата си. Натрапникът потропа на вратата на спалнята.
- Ида де, ида - провикна се Влад, докато нахлузваше ленената си риза. - изчакай малко.
В стаята завари един от хората на Предводителя. Търсеха го за целебен мехлем - сравнително проста задача. Въпреки че силите му бяха изчезнали, все още се оправяше с обикновените отвари, а когато котката Мърла се навърташе наоколо, дори и по-сложните му се получаваха. Влад започна да ровичка из билките си и видя, че са му свършили запасите от таласъмска торбичка. Нямаше как, трябваше да излезе за билки в гората.

След няма и час достигна полянката близо до блатото и започна да събира нужните му билки. От вглъбението го извади вой, идващ съвсем отблизо. Влад се обърна стреснат и застана лице в лице с кошмарите си. Съществото, което излезе от храсталака, беше с дебела, грапава кожа, като кора на бук. Облеклото му се състоеше от нещо прилично на прокъсан конопен чувал, а на мястото на главата се хилеше гол череп с еленови рога. Влад изпусна сребърния сърп, обърна се и търти да бяга. Напразно, съществото се движеше по-бързо. Много по-бързо. Вещерът се спъна в един корен и удари лошо главата си. Докато се търкаляше по земята, с периферното си зрение забеляза висок воин с бяла коса да размахва меч срещу изчадието. Миг по-късно видението потъна в мрак.
Когато вещерът се свести, всичко беше свършило. Над него се беше надвесил белокосият мъж. Грозен белег разсичаше лицето му.
- К-к-кой си ти? - заекна Влад, все още в шок от преживяното.
- Jestem Geralt, wiedźmin - отвърна непознатият.
- Нищо не ти разбирам - разтрепера се Влад.
- Гералт съм, вещер. - Този път му разбра приказката.
- Вещер?!? - учуди се Влад - Аз съм вещер, а ти изглеждаш като герой от евтино фентъзи.
- Ако си вещер, защо не съм те виждал в Каер Морхен? - продължи да упортва непознатият.
- Къде?
- Каер Морхен, мястото, където се обучаваме. Освен ако не принадлежиш към някоя друга школа.
- Моят учител не ми е казвал нищо за Каер Морхен - объркано рече Влад. Каер Морхен? Школи за вещери? И този звяр, който го нападна? Сякаш беше попаднал в странен сън.
Гералт го изгледа с неприкрит интерес:
- А защо избяга от лешия? Много добре знаеш, че среброто е гибелно за него. Можеше да го порежеш със сърпа и това щеше да е достатъчно.
- Какво е това леший? - зяпна тъпо Влад.
- За пръв път ли срещаш такова нещо? Вярно е, че напоследък са понамалели, но не вярвам чак пък никога да не си виждал.
- Щях да си спомням - потръпна от мисълта за близката среща с чудовището Влад.
- Странен вещер си ти, не съм срещал друг като теб из цял Нилфгард, нито пък из Северните Кралства.

Тъй като беше започнало да се смрачава, двамата стъкнаха огън за през нощта и седнаха край него да отпочинат и хапнат. Гералт беше успял да улови заек и го приготви с някакви странни подправки.
След като хапнаха, им се отвори приказката и двамата започнаха да говорят за билки и отвари, както и за вещерската професия като цяло.
- Извинявай, друже... - подхвана Влад, след вкусната вечеря двамата бяха започнали да си говорят приятелски, - но защо изглеждаш така, като че ли нещо те е дъвкало? Цялото ти лице е в белези, както и ръцете.
- Нали видя онова чудо, от което те спасих? - отвърна му Гералт. - Обикновено не са и наполовина толкова любезни. Този път имах късмет, а и лешият беше млад. Но понякога не се разминавам достатъчно бързо с всичките тези рога, копита, остри нокти и зъби. Ами ти? В лицето приличаш на селски левент, все едно никога нищо не се е опитвало да те убие.
- Да ти кажа правичката, най-много да пострадам, ако забравя някоя отвара на огъня и котлето се пръсне на парчета. Погледни веждите ми - доста са оредели от последния такъв инцидент. Но чудовища, каквито описваш, не съм виждал. Нашият Предводител и воините му твърдят, че често се изправят срещу незнайни зверове, но да ти кажа, кърпил съм ги много пъти и раните им най-често изглеждат причинени от строшени бутилки и женски нокти.
При споменаването на последните думи Влад се изчерви, но Гералт се направи на разсеян и разръчка огъня.
- Как върви вещерският занаят в твоето село? - попита Гералт, когато тишината натежа. - Не ти ли се е приисквало да видиш широкия свят?
- Когато бях по-млад, изобщо не ми минаваше през ума. Всичко в селото и гората беше като че ли вълшебно и всеки ден научавах по нещо ново. Но напоследък... - въздъхна той и някак не можа да се застави да продължи.
- Виждам, че нещо ти тежи. Защо не ми разкажеш? Пътищата ни скоро ще се разделят, но преди това може би ще успея да ти помогна.
- Работата е там, че загубих вещерската си сила - въздъхна Влад и започна на свой ред да ровичка огъня.
- Как така си загуби силата?
Влад отново се изчерви, но тъй като Гералт му бе спасил живота, разказа подробно цялата история как беше загубил целомъдрието си заради една овца.
- Добре де, какво общо има силата ти с целомъдрието?
- Ами моят учител ме учеше, че с девствеността си отиват всичките ми сили - отвърна Влад. - И това включва всякаква близост с живо същество.
- Хм, може би това е някакъв вид самовнушение. Или пък по време на обучението ти е било направено проклятие. Сигурен ли си, че твоят учител ти е мислел доброто?
Влад се замисли за беловласия старец, който смирено бе понасял собственото си целомъдрие през целия си живот. Поне доколкото знаеше.
- Смятам, че моят учител не ме е излъгал - каза накрая. - Но се чудя, колко ли му е било известно на него?
- Това се питам и аз - отвърна Гералт и двамата замълчаха.

На другия ден, след няколко часа неуспешни опити Гералт беше убеден, че не става дума нито за самовнушение, нито за проклятие. С Влад всичко изглеждаше наред, но силата просто изтичаше от него. Сякаш самата тъкан на вселената се беше извъртяла, за да го ухапе по задника като наказание за провинението му.
- Не знам какво да ти кажа - заговори накрая Гералт. - Нямам готов отговор на твоята загадка. Нищо такова не съм чувал, нито виждал през живота си. Магьосниците и вещерите, които познавам, нямат никакви проблеми с това, но пък не могат да имат потомство. Ти чувал ли си някой вещер да има деца?
- Един познат избяга през пет села, защото някаква мома го беше обвинила в бащинство, но, да ти кажа, и до днес не съм сигурен каква е истината.
- Това е много интересно - промърмори Гералт. - Аз самият имам дъщеря, но тя, разбира се, е осиновена. Когато стигна Каер Морхен, ще обмисля сериозно твоя въпрос и ще го обсъдя с останалите вещери, ако ми разрешиш.
- Разбира се - махна с ръка Влад. - И без това по-лошо надали ще стане.
- Някой ден може би ще се върна с повече знания и ще успея да ти помогна. Междувременно, имай надежда. Докато човек се бори, той е жив.
- Освен ако не е попаднал сред плаващи пясъци - ухили се Влад.
- А сега, относно заплащането ми… - смени рязко темата Гералт.
- Да, ти ми спаси живота. Как да ти се отплатя?
- Ние вещерите имаме една традиция. Отплатата ми ще бъде онова, което ще завариш, когато се прибереш вкъщи, но не знаеш, че имаш. Какво ще кажеш?
- Звучи много забавно, но, да ти кажа отсега, сигурно ще си останеш с празни ръце. Най-много да получиш някой огромен плъх, който Мърла е довлякла отнейде.
- Ще видим - усмихна се Гералт накриво. - Ще видим.

На другия ден двамата вещери се разделиха и Гералт спомена, че скоро ще посети Влад - както за да си прибере обещаното, така и за да види как я кара новият му познайник.
Влад прибра сърпа и билките в торбичката си и тръгна обратно към дома си, където го очакваше собственото му легло с пухена завивка. Само за една нощ му беше писнало от походните условия.
Пътят наобратно му се стори много по-дълъг. Вървя над два часа, докато накрая, изтощен, не достигна колибата си.
Посегна да отвори вратата, но дочу откъм кошарата тъничко блеене. Отиде натам и с огромно изумление видя, че сгушено до овцата писукаше малко създание. Съществото с тяло на агънце и човешка глава погледна Влад в очите и отново изблея:
- Тааате.

Уповавам се на ЛСЧ
Следните потребител(и) изказаха благодарност: Асен

Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.

  • 1
  • 1
Форум
/
ОБЩИ ФОРУМИ
/
Лично творчество
/
Вещери
Time to create page: 0.060 seconds
Създадено с Kunena форум

Чат към Книги-игри.БГ

Българският сайт за книги-игри!

Дизайн на RocketTheme

Разработен от Victor Atanasov a.k.a. ringlas

Последно от форума

    • Пролетен базар на книгата 2022 г. (3 Мнения)
    • в Събития, конкурси и инициативи / Събития
    • от Monevwww
    • 19 Май 2022 23:29
    • Златна Никса 2021 (48 Мнения)
    • в Събития, конкурси и инициативи / Конкурси
    • от Yann Gamgee
    • 18 Май 2022 19:15
    • Филми - общата тема (1044 Мнения)
    • в Общи приказки / Кино
    • от Rahvin
    • 15 Май 2022 11:35

За контакти

 
Knigi-Igri.BG
 
info@knigi-igri.bg