Мразовито утро

Всяко поемане на въздух донасяше остра болка в областа на гърдите, студения въздух режеше като острие гърлото и дробовете на Секирата. Зрението беше замъглено света около него беше в светлосенки въпреки това ръката на Секирата бавно и внимятелно опипваше терена беше студен камък и мъх, изведнъж той откри това което търсеше въпреки падането студа и ужасната болка в гърдите на Секирата достигна до дръжката на бойната брадва, мекото и гладко докосване на дървото даде надежда на война че въпреки състоянието в което беше изпяднал поне вярната брадва беше още с него. Секирата успя да се изправи леко залитайки едва се държеше на краката си.,светът започна да придобива ясни очертания.Намираше се в нещо като яма дълбока около 4 метра с ъс скалисти стени, падането беше зашеметило Секирата нямаше представа колко време беше прекарал в ямата,факта че не беше замръзнал беше показател че престоя му в безсъзнание беше кратък. Сега единственото нещо което беше цел е да се измъкне от ямата и да разбере какво е останало от лагера, и какво за бога беше съществото което беше нападнало него и другарите му....

Как продължава?

Efix7 писа: писа:

Как продължава?

На 15-и септември авторът продължава във втори клас.