Разни уводи

Към До там и обратно

- Казвам се Саурон® и това е моята история, как преминах Преградните планини по заръка на последния Зир-Вобан...
- Много патетично го даваш - прекъсна ме писаря, - а и това Саурон не беше и някаква търговска марка?
- Това е друга история, за измама коварство и кражба на търговско име...
- Ябе върти ми се в главата, че беше някакъв бижутер - продължи да си почесва с перото си гномът без да ми обръща особено внимание.
- Добре и за това ще ти разкажа накратко под черта, ама хващай се с бумащината, че срещата ми със Зир-зир-кланът е наложителна! - не издържах вече.
- Брей, че отворко си имаме тука, наложителна била срещата! Ти знаеш ли що народ чака за аудиенция при Зир-зир-клана? То това търговци, Зир-кланове, наемни убийци, Шангри ездачи, даже един Никсолог има. Той тръгнал да ми нервничи тука. А никой не се сеща барем един конфитюр от кисели краставички да донесе за благодарност на служителя. На ти тая кесия, на ти тая кесия. Не може така! Жената като ме види, че се прибирам вечер с кесии вече ме гледа лошо. То варени, то печени, не може да си почтен гном и само на кесии да живееш...
Прибрах отново в пояса си приготвената кесия и реших да пробвам дипломатично. Ама не по общоизвестния метод в който стискаш другия дипломат за врата докато посинее, а по начина, по който го разбират човеците:
- А пробвал ли си пържени?
- Пържени? Пържени кесии... - гнома запремята в устата си идеята все едно се опитваше да я вкуси. Шъ знаиш това е идейно, още довечера ще предложа на жената. Ма ти какво се смълча, давай историята та да може по-бързо да се срещнеш с Хазараг.

Още щом помощник вобана Гарган ни строи усетих неприятна тръпка да преминава по козината на врата ми. Самият той още гореше от песниците с които ме дари помощника и то при условие, че дори не бях на площадката, когато кораба се срина в пропастта.
- Търся още един доброволец! - проехтя мощния му глас. - Вече избрах трима читави хуаранги, но Зир-Вобан държи да сте поне четирима. От друга страна вие сте най-долната утайка от тинята на хуарангите под негово командване и не искам да опетнявам честа си като избера още един доброволец от вас. Затова ще постъпим като човеците. Тези които искат да се включат в животозастрашаваща мисия от изключителна важност във възхвала на Зир-Вобан и подкрепа на властта на Зир-зир-клан Хазараг, една крачка напред.
Не ми беше нужна нито секунда, за да реша какво да правя и решително отстъпих назад. Пустотата около ми, веднага ме стисна за врата. Подлите ми събратя хуаранги, като един, бяха направили две крачки назад. В момента в който се опитах да поправя грешката си тежката десница на Гарган падна на рамото ми. Някой казват че съм изцвърчал като котка полиглот*. Други твърдят, че кратунката на пояса ми спонтанно се била спукала. Склонен съм да се съглася и с едните и с другите защото крачолът ми наистина беше мокър, макар че по късно не можах да открия от къде е протекла кратунката.
Минахме през залата с драконово яйце, където Зир-Вобан лично предаде кристала и писмото на избрания демократично, от помощник вобана Гарган, водач на нашата група - Акшарубич**, най-едрия гоблин след Гарган, космат като див нерез и с характера на носорог с едномесечен запек. Зир-вобана обаче не изглеждаше никак добре. Раната му бе забрала, бе облян в пот и целия се тресеше. След като даде нарежданията си на Акшар, помощник вобана го извлече в една странична ниша, където бе наклал малък огън. Не можех да повярвам как някой който раздава такива яки шамари може да полага такива грижи за някого. И точно както си му е реда след като приключи с грижете помощник вобана дойде да ни изпроводи по не толкова мил и грижовен начин. Вратът ми гореше чак до хълмовете на Квиро бърдо.

*с акцент - бел. от щатния полиглот
**буквално от древния език на драконите: малка космата твар с миловидно изражение.

Пътуването започна повече от добре Акшар, Вееси и Фтеф бяха бойци, тренирани хуаранги калени в множество битки. Аз пък съм матрос и при търсенето на Дракон неведнъж оказвах решаваща роля при запазване целостта на кораба... тъй де докато се срина в пропастта, но това е друга тема. Важното е че в тази мисия различията помежду ни бяха премахнати, всички бяхме равни. Зир-зир-водачът ни Акшар разпредели багажа мъдро и с вещина. Той носеше меча си и два кинжала затъкнати в пояса. Фтеф и Вееси освен оръжието носеха и един голям мех който бяхме пляч... взели като данък от бъдещите си поданици и от време на време, когато единия се умореше да го носи го даваше на другия. Тук е момента да кажа че „даването” не ставаше без препирни, защото всеки от тях държеше по-дълго да носи меха и да пести силите на другия. На мен ми повериха да нася кожусите, храната*, камените сечива, резеврните оръжия, стрелите, камъните за прашките, меховете с вода, боба, лещата, малко пастърма, известно количество шангрово сирене, посудата и една мини инсталация за дестилиране. Както каза Акшар - на всеки му според силите.

*Два кафеза с общо пет кокошки, два заека и едно прасенце сукалче - бел. на Зир-инвентариста Вееси.

Към Eдрия Уейн - в началото
- Старче, стига си ми хабил топлината, ако няма да поръчваш се дръпни от огнището за някой платежоспособен - ханджията срита грубо хърбавия плешив старец.
- А ако платя с една история? - ифъфли старика разкривайки усмивка като зле поддържан перфоратор.
- Че каква пък история можеш да знаеш ти - изпръхтя ханджията, което за някой с неговите габарити и форма можеше да се счита и за изгрухтяване.
- За Едрия Уейн! - вдигна многозначително пръчкоподобен пръст стареца. Това обаче предизвика само поглед пълен с блажено невежество и голяма доза незаинтересованост от страна на ханджията.
- Кой е па тоя? - все пак се поинтересува последното останало в съзнание джудже от съседната маса, избълвайки ято винарки.
- Сещате ли се за Коен варварина? - подхвърли кукичката стареца като дърта лисица. Това естествено предизвика вълна от възклицания. Ако отзивите от напушения елф, трътлестия търговец фелин, и двамата подозрително изглеждащи гоблина можеха да се наречът вълна. То други посетители в тая кръчма така или иначе нямаше*.
- Шуролелинчо ми разправя, че пиел като древен смок** - вметна джуджето.
- Баба ми казваше, че порел жените като риби и ги пълнел като ягнета... - замътено вметна елфа.
- На приятеля, на братчеда, на тъста ми веднъж нокаутирал камилата - уточни фелинът облизвайки мустаци.
- Ние пък сме чували, че го било страх от змии - включиха се гоблините като синхро.
- Да, да, да, за същия става дума - най-сетне се вмъкна и стареца, за да не изпусне инициативата. - Та Уейн е нещо такова, без пиенето, жените и змиите!
- Пребил е камила!? - изненада се фелинът и поръча нова порция мишки с картофки.
- Нещо от тоя род, гърба на добичето не издържал когато се качил отгоре ѝ. Но мислех да започна от самото начало. Стига някой да порча на любезния стопанин една халба сайдер за пресъхналото ми гърло... Хайде де, не се правете на разсеяни поне една биричка? Паница бульон поне ще ви се откъсне ли от сърцето за една велика история?
Една едра монета се изтърколи от към дъното на хана, стената се раздвижи отваряйки очи и гласът на трола отломи късове думи:
- Бульон! Сега! Разказвай! - и докато тътенът от тях още заглъхвъше, а ханджията проверяваше броя на каратите по орален път, стареца започна историята си.

*не броим шестте натъркаляли се джуджета около масата на първия заинтересувал се и момата с черните коси.
**вероятно някакъв вид дракон

Имало е идея да имат продължения, ама като гледам датата на файла от който ги извадих...