Морето на Сълзите( Южна земя - разказ трети)

искам да помоля колегите от форума да си кажат мнението за разказа. Не се притеснявайте да критикувате


МОРЕТО НА СЪЛЗИТЕ

От древни времен племето на Сик'хак живееше до Морето на Сълзите. Всъщност то не се наричшеа отначало Море на Сълзите, а имаше друго име, но постепенно идват Белите хора и това друго име е забравено. Белите хора пристигат на брега на Конинента в много древни времена - когато бащата на бащата на Сик'хак беше още дете. В началото те търгуваха мирно с жителите на Още - по южните племена (Още по-южните племена включва голям конгломерат от племена, живеещи югоизточно от Великта Пустиня - бел.автор) , но скоро започнаха да избиват слоновете, заради техните безценни бивни; а не след дълго - и да взимат роби. Брегът на който корабите им акостираха вече се наричаше Робския залив.
Не един и два пъти Още по-южните племена се бяха опитали да ги отблъснат, но винаги всичко завършваше с кръвопролитие – Белите хора имаха мощни оръжия. Те избиваха мъжете и отвеждаха жените и децата. Сик ' Хак отскоро се бе сдобил с голямото влияние във Фоното . Той бе много млад, но големи събития предхождаха неговия възход.
Шаол'Бах - сина на Говорещия вожд Ндро'Бах - се завърна от своето посвещение. Бе се сдобил с името Т 'хор Аоб ...и с един демон в името на който той почти успя да промени живота на общността. Сик' Хак потрепери при спомена колко близко бе Т'хор Аоб до това да изтръгне из основи Старите вярвания в Се'Тангароа - бога на живота - и да ги замени с демона Оро . Въпросният демон искаше кръв и още кръв и почти се стигна до човешки жертвоприношения. Това бе капката която преля чашата. Дори днес, толкова време след прогонването на Т'хор Аоб във Великата пустиня - и сигурната му смърт там - селото трудно се възстановяваше. Шаманът бе създал много врагове и те искаха огромни обезщетени от племето.
Сик'хак не се отчая и с времето успя да се справи с наглед невъзможната ситуация.
Той прояви голяма дипломатичност, отложи някои обезщетения, раздели на части други, потърси съюзи с други племена, нправи компромиси. Постепенно враговете на племето му станаха отново негови приятели, а влиянието на Сик'Хак рязко нарасна. Макар да не бе Говорещ вожд, неговата дума се чуваше най-силно в Фоното, а дори и извън него. Шаол' Бах бе само сянка на прежната си сила.
Вече успял да се справи с първия проблем – недоверието което породи помежде им Т'хор Аоб и изолацият в която ги въведе - Сик'хак дълго мисли над втория проблем: Как да се справи с роботърговците и контрабандистите на слонова кост . Той е убеден, че ако белите нашественици бъдат отблъснати веднъж завинаги второ нашествие няма да има, но как да стане това? В главата му се заражда една идея.
Скоро след това той свиква Фоното (Съвета на Старейшините - бел.авт.). Макар да превишава правата си, никой не му прави забележка, заради огромния му авторитет.
- Земите ни за първи път от много време започват да се възстановят след действията на лудия шаман, чието име не трябва да се произнася - започна той. - имаме вода, храна, коне, съюзници.
Щяхме да сме щастливи ако не бе Белия човек. Той дойде и ни отне всичко. превърна жените и децата ни в роби, изби братята и бащите ни. Трябва да го отблъснем веднъж завинаги. И аз измислих как ще стане това.
той прави пауза.
- Ние всички ще се обединим. И като казвам всички нямам предвид само племето на Черните пръчки. Нито дори само Черните пръчки и племето на Синовете на Вятъра - нашите най-стари съседи в Още по-южните земи. А имам предвид наистина всички племена на Континента. Черните Пръчки, Синовете на Вятъра, Жълтите Змии, Дъщерите на Каймана, Голямата Костенурка, дори Войнството на Павиана...ще застанем заедно като един юмрук... ще съберем много хилядна армия с огромна флота. Всеки ще помогне да се създадат най-добрите оръжия и най-великите шамани ще се обединят . Ако сега не смажем белите никога няма да успеем.
Той си поема дъх и тогава се надига Ндро 'Бах. Много време е минало откак вожда бе изгубил величието си, но все още се усеща сянка на достойнство у него.
- Похвални са намеренията ти Сик'хак, но често добрите намерения водят до Ада.
Белият човек притежава мощни оръжия. Той притежава мощен запалителен огън, който не загасва лесно, стрели който се изстрелват бързо, здрави брони пред които нашите копия са безсилни, а канутата ни не могат да се мерят с техните кораби. Казваш, че ще събереш голяма армия. Нека приемем, че това се случи и тази армия успее да се противопостави на Белите хора. Въпросът ми е - кой ще застане начело на тази армия? Племената ще трябва да определят върховен вожд, с огромна власт над другите вождове. Това не се е случвало никога досега. Такъв човек лесно би се превърнал в тиранин.
Сик'хак едвам го дочака да свърши
- Съвети от бащата, на Онзи който внесе разделението между нас и чието име днес не се споменава не бих приел - отвърна рязко той. Не са малко хората, които биха казали, че незаслужено заемаш поста си Шаол'Бах. Самият но аз не бих правил това на въпрос. Със своята страхливост, обаче ти сам показваш, че не си достоен да бъдещ наш Говорещ Вожд. Твърде много си се отпуснал и си пример за това какъв не трябва да бъде един водач.
Той се обърна към Фоното – въпросът който Шаол’Бах поставя, въпреки това не е безсмислен, но нека да не готвим рибата преди да сми я хванали. Желая днес да получа вашето одобрение, за да мога да започна преговори с другите племена за сформиране на голяма коалиция от племена, с цел създаване на армия. Водачът - или водачите - сами ще се изявят. Знаем, че нападенията на роботърговците са периодични и следващото ще е след почти една календарна година. За това време можем да се напрвят много неща, ако сме смели. Страховете на Шаол'Бах какво ще се случи ако дадем власт на един -единствен човек са в твърде далечното бъдеще - а ние живеем в настоящето.
Предложението на Сик'Хак не срещна противници. Ндро'Бах отдавна изгуби своето влияние сред младите мъже, а мнозина и сред по-старите желаеха да се отърват от роботърговците. Затова Сик'Хак наложи лесно своето мнение в племето. Подготовката за бойните действията започна трескаво. Макар да му бе трудно той успя да убеди Синовете на Вятъра и Жълтите змии да ги подкрепят с две хиляди и петстотин опитни мъже. По-трудно му бе да ги убеди той да е техен върховен вожд, ал някак си успя. В главата му мина една мисъл, която той не бе сподели с никого. Неговия народ имаше нужда от една - единна държава. Онзи чието име не се споменаваше днес почти бе успял - държавата на Т'хор Аоб щеше да е империя на Злото и затова се разпадна. Сик'хак имаше мечта да изгради Съюз от равностойни племена, които да си помагат (и той да бъде нейн върховен вожд). Тя щеше да устои във времето.
Постепенно шаманите също сключват обедининение. Те изготвят по-нови магически заклинания и защити. Ковачите също обединяват сили. Бумерангите стават по-добри, копията - по съвършени. Вождът на Голямата Костенурка - Ко'Най, известно време се противи на идеята да постави племето си под командването на друг вожд, но сухия сезон дойде, племето му остана без вода.и Ко'Най се принуди да поиска помощ от Съюза. Той получи помощта, но гордостта му бе пречупена. Скоро след това той доведе още хиляда бойци с копия. Сик'Хак ликуваше. Постепенно всички Още- Южни земи се присъединиха, но земите на Север от Великата пустиня още не бяха дали отговор на неговия повик. Той негодуваше.
Трябва да сме единни - ядосва се той - нима не разбират, че Белите хор ще дойдат и при тях?
Но отговор няма!
В началото на дъждовния сезон отговор все пак дойде, но той не е такъв, какъвто желае.
- Сик'Хак, Велики Сик'Хак. - прекъсва разговора му с вождовете му един млад юноша - извинявам се, че те прекъсвам, но ти ти трябва да видиш нещо важно.
- Какво е толкова важно невъзпитано момче - сопна се той - не виждаш ли че говоря с вождовете на другите племена?
- Да, виждам и се извинявам за прекъсването, но това е много важно...всички трябва да го видят...Една жена дойде от Северните земи... изглежда идва през Великата пустиня...но тя е само кожа и кости..
Сърцето на Сик'хак прескоча няколко удара. Дали е възможно? Във Великата Пустиня никой не оцелява и затова всички я заобикалят, което им коства месеци - но той познава един човек, който оцеля някога. Черният шаман Т'хор Аоб! Възможно ли бе Се'Тангароа да се е смилил и над втори човек? Нима Северът му носи така желаните вести за подкрепа?
- Велики Духове - моли се той - дано това е вестта която чакам!
Жената е мъничка, дори спрямо техните жени и някак кафеникава наглед, като се има предвид, че племената от Южната страна на Великата пустиня имаха кожа като въглен.
- Вода! - казва тя през напуканите си устни. Наречието е далечно, но думите се разбират. Дават й да пие. Вече всички присъстваха. Тя заговори бързо, макар завалено:
- Казвам се К'Хара (Който иска да прочете повече за К’хара да прочете „Черният шаман - бел. авт.) и съм сачемка (сачем- вожд при ирокезите и оджибаве. Ирокезите се управляват матриахално., не намеих дума за вожд в женски род - бел. авт.) на най-голямото от Южните племена...или поне бях доскоро. В племето ми настана небивала суша, с която нашият шаман Ксаметек не можа да се справи. И тогава от юг - през Пустинята дойде друг шаман който наричаше себе си Т'хор Аоб и служеше на някакъв забравен бог Оро.
Сподавено ахване мина през всички. К'хара оглежда лицата и каза:
-Виждам, че добре го познавате, затова ще спестя повечето и ще съобщя най-важното. Т'хор Аоб премахна магията и спечели доверието ни. Той извърши мръсен ритуал с жертвоприношение на овен - и пиене на кръвта му. Аз и Ксаметек бяхме единствените, които не се поддадохме, но скоро авторитета на новия шаман нарасна и той иззе цялата власт...за да стане ясно, че използва властта и магиите си, за да превръща хората в послушни зомбита на неговия демон. Към този момент той контролира цялото ми село, само аз и Ксаметек избягахме.
Последват нови възклицания - но този път лицата са по-мрачни.
- Накратко - дойдох да ви предупредя - шаманът няма да се задоволи с властта над едно село, нито дори над земите в северната част от Пустинята. Той иска да пороби целия континент.
Във връзка с това исках да ви помоля за помощ срещу него, за да го спрем.
Но преди някой да отговори се намеси Сик'хак:
- Съжалявам, но ще трябва да откажем. Ти дойде и произнесе неколкократно име на прокълнат от нас човек- а ние сме забранили да се произнася името Му . Чакахме помощ за общи военни действия от Севера, а вместо това ти се опитваш да посееш уплах в сърцата на смелите войни и на разбиеш единството ни.
Дори и да не бе така - идваш от Великата Пустинята, която наричаме още и Пустинята на Духовете. Твоят досег с шамана и минаването ти през Пустинята сигурно са те направили прокълната. Дори пясъците не те искат. Не те искаме и ние. Помощ няма да получиш тук. Върви си.
- Ти ли говориш от името на всички ? - тя ги изгледа един по един, но никой не се обади.
Т'хор Аоб дойде от юг и носеше вашият цвят на кожата - тя го изгледа от упор.
- Отново споменаваш това име - ядоса се Сик'хак - но не ще отрека - Човека Без Име някога бе наш съплеменник. Той причини много вреди тук, не по-малко от тези които е причинил при вас. Ала ние ние с много труд възстановихме стореното. Ако при вас е постигнал повече, значи вашето племе му е дало повече възможности и сами сте виновни.
Тръгни на Север, Запад или преплавай океана - все ми е едно - ще ти дадем вода и храна, но не искаме да оставаш тук.
- Разбрам - очите й се впиват в него. Съжалявам че ви обезпокоих. Дано вземете предвид опасността, за която ви предпредих.
- Знаем какво правим - увери я той – не сме беззащитни деца.
- Не! - отеква силен вик. Племената се разделиха и Ндро'Бах се отдели от общата маса хора.
Аз няма да проявя неблагодарност и да те пусна с празни ръце. И без това времето ми тук , в племето изтече и никой вече не цени съветите ми - ще те придружа. Ти имаш повече нужда от мен, отколкото тези празноглавци тук.
- Оставяш селото без вожд - погледна го Сик'хак?
- Нека не се лъжем - отвърна му спокойно Шаол'Бах - и двамата знаем прекрасно кой е Говорещия вожд на Черните пръчки. Просто давам легитимност на случващото се.
- Сик'Хак кимна - желая ви щастие. При друга ситуация бих ви дал да пренощувате цяло денонощие в лагера, но сега ще трябва да наруша правото на госта и да ви помоля час по-скоро да напуснете селото. Разбира се ние ще ви дадем фурми, вода, коне и оръжия, но ще ви помоля да побързате. Хората са изнервени, от присъствието на жената.
- Разбира се - каза Шаол 'Бах - всичко е в името на хората.
За миг двамата водачи - стария и новия - кръстосват погледи, но като че ли нямат какво повече да си кажат. Ндро'бах обявява, че ще отведе К'хара при превъплъщенците далеч на югозапад. След като К'Хара и Шаол'Бах напускат племето, нпрежението изведнъж спада . Сега вече нямаше никаква съпротива на Сик'хак, който е избран веднъж за Говорещ вожд на Черните пръчки и втори път - за Върховен вожд на Обединената Армия. Тя вече наброява пет хиляди бойц. Все пак някои вождове искат да тръгнат първо срещу Стария си враг - Т'хор Аоб.
-Има време за това - отвръща непрестанно Сик'хак - нека се справим с Белите хора
унесени в подготовката те сякаш не усещг кога идва времето за пристигането на Белите хор
- Идат! - разнася се вик откъм постовете.
Сик'хак изругава - нашествениците са подранили с цял месец. Той тича, насам-натам, за да организира съпротивата.
Сражението е кратко и кръвопролитно. Капитанът на двата роботърговски кораба има към сто и двадесет души моряци и четиридесет и пет бойци - изобщо не очаква, че ще срещне срещу себе си няколко хилядна армия от подивели чернокожи мъже. Когато робовладелците влизат в селото на Черните пръчки то е безлюдно. Изведнъж залп от стрели покосява тридесет от нашествениците. Срещу тях се хвърлят най-добрите бойци. Този път оръжията на Белите хора не им помгат. На мястото на всеки паднал черен мъж изникват нови трима. Черните мъже са готови да умрат, но не и да бъдат роби. По-малко от две дузини бели мъже стигт обратно до лодките....само за да видят, че пътят им е отсечен от многобройни канута.....
Обединената армия спечели важно сражение, което повдигна самочувствието им. Те се сдобиват с по-добро оръжие от убитите. След още няколко обречени опита на Белите хора става ясно, че Обедината армия е достатъчно ефективна за да се отбранява. Тя вече взима и пленници и научав тайната на запалителните оръжия и самострелите. Племената по крайбрежията се научават да обработват желязото и коват брони. Белият човек вече не е добъре дошъл тук, а властт на Сик'хак крепне като никога.
Но докато те водят военни действия на в югоизточната част, на Материка, Т'хор Аоб успява да покори всички племена североизточно от Великат пустиня. Минали са вече три години години откакто Т'хор Аоб завзе властта на север, а Сикхак стана Върховен вожд и почти шест - от първия им сблъсък. Шамана контролира цялата Североизточна част на Великата пустиня, а Сик' Хак - Южната. Предстоеше решителон сражение.
Когато съобщиха на Сик'хак, че шаманът настъпва той изрече мрачно
- крайно време е да се разправим с тази гнида.
Двете армии се изправят една срещу друга. Сик'Хак забелязва веднга, че противника му го няма - той несъмнено се крие, като плъх. Разгневен Сик'хак дава заповед за атака. Копията на хората му се врязват в противника и го попиляват. Настава клане. Всички северянци са избити за минути. Сик'Хак е доволен - сега той контролираше и Севера - но странно никъде не можаха да открият шамана. Все пак той решав, че противника му вече не бе опасен и може да организира мащабно претърсване на другия ден.
Преди да си легне той потреперва. - какъв студ само
- Да, необичаен е, велики вожде - обърна се към него един от хората му - толкова е студено, че земята се е втърдила и не можахме да погребем хората.
- Сик'Хак вече кимаше, когато казаното достигна до съзнанието му.
- Какво?
- казах....
- Чух те още първия път...
Шаманът пак е направил някаква магия. Той пречи мъртвите да бъдат погребани..но с Каква цел?
Отговорът дойде минути по-късно. Мъртъвците започвт да се изправят от полето в което бяха нахвърляни. Минути по-късно те вече са бездушни убийци. Сега те са много повече отпреди, защото към тях се бяха прибавили и собствените им мъртъвци. Раните които им нанасят са твърде повърхностни. Хората, биещи се със зомбитата умират и армията от възкръснали мъртъвци непрестанно нараства.
- Сик'хак - какво да правим? - виковете идваха от всички посоки.
Накрая в пълно отчаяние той изкрещя единствеото за което се сети
- Огъня...пуснете огъня...............
Утрото ги заварв с жестоки поражения. Шаманът е избягал на север, след като армията му е разгромена, но хората на Сик'Хак са се бяха стопили с повече от две трети. Той имаше малко повече от хиляда мъже. Сик 'Хак бавно осъзнава, че не може да воюва едновременно с Белите хора и шамана. Твърде малко бойци има, а т трябва и да ги разпуска за да събират релотата.
Той свика Фоното
- приятели - започна той - останахме малко...налага се да вземем трудно решение...трябва да сключим мир с Белите хора....
Викове "Предател", "Изменник", "Подкупили са го", го прекъсват. Фоно се изражда в кавга. Сих'получаваа доверието на повечето, от вождовете, но този ден, мнозина от тях се отделят от Съвета . Вождът на Голямата костенурка бе един от тях. Той е загубил и двамата си синове в кървата бран, а дъщеря му бе отвлечена от Белите мъже.
- Него мога да разбера - мисли си Сик'хак - но какво ще стане ако всеки реши да се дели от Съюза?
За нещастие мнозина го последват....
Хората на Сик'хак се смаляват още и мирът става все по-наложителен. Белите хора не бързат с мира. В отчаян опит да закрепи авторитет си Сик'хак изрежд редица условия сред които е да спрат с избиването на слоновете и с търговията на роби, както и да се занимават само с почтена търговия. Да не носят некачествени стоки. Да носят предимно оръжия и одеала или желязо и т.н. От друга страна търговците искат уверения че няма да бъдат нападани, а стоките им - крадени. Преговорите се проточват. Като че ли им резултт, но той е несигурен и временен.
Проблемите с Т'хор Аоб, обаче зачестяват. Наистина - сега вече след като е разбит шамана не се решава на открит сблъсък, но постоянно създава проблеми с магиите си. Ту суша ще удари, ту град ще избие, ту мощно земетресение ще тресне или епидемия на шарка ще почне да върлува.
Следващите девет години от живота на Сик'хак минават в непрестанни опити да осигури мира с Белия човек, да върне напусналите Съюза племена и да спре настъплението на Т'хор Аоб. Границата на Южните земи се оформя и постепенно се създаваше една държава - точно каквато си я представя преди толкова години. Но изгубен в битките той забравя за Враговете си вътре в племето. Един ден получава неочаквана вест.
- Сик'Хак - казвт му вождовете -племето на Голямата Костенурка е тук. Сик'Хак тръгва със свито сърце. хората му са малцина, но това което вижда не го радва - хората на Ко'Най са още по-малко.
-Братко - изрич вождът - реших, че трябва да се помирим. Съжалявам за постъпката си, но ти ще ме разбереш. Загубих близки и се разгневих. Бях сляп. Нека има мир между нас.
Той пада на колене.
- Готов съм да сложа живота си и живота на хората си в в нозете си. Прости ни или ни убий.
После кимва на своите хора - донесете даровете.
- Сик'Хак се взира несигурно в очите на Ко'Най, но не можа да открие следа от притворство.
- Ко'Най ! Стани! прощавам ти всичко - нека бъдем братя! ще съградим нова земя, в която да текат реки от мед и масло за децата ни. Миналото не ни принадлежи, но бъдещето е пред нас. Ти загуби жена си и синовете, аз наложницата си, но ние имаме още дни и ще имаме още деца. Нек тази вечер се отдадем на веселие, че братята ни се върнха при нас..
Празненството продължва до късно. Въпреки своите предчувствия Сик'хак не може да открие никаква видима причина за притеснение . На няколко пъти му се струв, че очите на Ко'Най светят с особен блясък, но сигурно това е от виното и факлите. На другия ден потеглят срещу Т'хор Аоб. Сега сик'хак разполаг с достатъчно хора и е решил да се окончателно да победи шамана.

ЕПИЛОГ


Настъплението на Обединената армия е така мащабно както никога досега. Въпреки всичките си магии , въпреки зомбитата, въпреки горещините на пустинята - шаманът не може да устои срещу настъпление. Обединената армия губи хора но не се предава, а продължава да настъпва. в Края на седмицата пред тях се изправи Черната Кула.
-Ето я - извика Сик'Хак след мен. И в този момент получав силен удар по главата.
Свестяв се тъмно подземие. Крайниците му бяха стегнати от здрави въжета.
- Най-накрая си с нас друже - казва му един познат глас. Т'хор Аоб!
- От доста време те наблюдавам - обявява шаманът - ти си в основата на първия ми провал. О, знам какво те вбеси а тогава. Причината не бе така наречената ти благочестивост, а момичето, което ти отнех... но и аз научих нещо от теб. Ти ме изпрати на смърт в Пустинята, но не пожела да си изцапаш ръцете...е аз станах по-силен и по-твърд....а също и по умен.
Той щраква с пръсти и от сенките се показа Ко'Най.
-вярвам, че познаваш моя помощник - обяви Т'хор Аоб.
- Ко'Най! как посмя да ме предадеш! Аз ти вярвах - извика Сик'хак!
Шаманът се изсмива високо - О, ти грешиш, това вече не е Ко'Най или поне не в смисъла който влагаш в това понятие...той е напълно лишен от разум и се подчинява на Оро, срещу когото ти така стръвно се бореше... както и всички които паднаха в неизвестните си гробове...
Знаеш ли Сик'Хак - ти си един прекрасен имитатор, но все пак само имитатор. Мечтаеше за импперия на равните племена. Отричаше ме и все пк същото време ме повтаряше. Е аз ще стигна по-далеч - Ще завладея Материк и ще тръгна към следващия. На Оро му трябват души, а на мен - власт. Смятам да започна с теб. Ти ще станеш бездушна кукла също като моите слуги тук.
-Ко'Най! Мия 'Хара! действайте. ЕДна жена се присъедини към Ко'Най. Те тръгна към Сик'Хак.
НЕ! Изкрещя той и с последни сили се изви хвърли в огъня. Той заблиза лицето му, кожата му замириса на пърлено и.....
...........................................................................
Сих'Хак се събужда в леглото си! Студена пот тече от него.
-Какъв ужасен кошмар - казва си той - добре, че е само сън.
Излиза навън, за да се разсее чрез хладния въздух.....
и е обграден от хората на Ко'Най, които държат копия. - Радвам се да те видя Сик'Хак - казва той, но усмивката му е студена...а очите му нямат зеници

КРАЙ НА ТРЕТА ЧАСТ

Прилича ми на синопсис на по-голямо произведение, в който е акцентирано върху по-важните моменти.

Действието е предадено в телеграфен стил, който очертава "скелета" на истинския разказ.

Може би трябва малко да го "уголемиш" и да вмъкнеш по 1-2 абзаца между всеки от абзаците т.н. "литературничене" както е известно по тези форумни ширини.

Харесва ми историческият ти подход, явно ти се отдава да пишеш добре хроники, анали.

(картата е лоша но върши работа)

Ефикс, благодаря и за критиките, и за насърчението. Ще се радвам и други хора да се включат с мнения.
Да, предполагам, че може да се разглежда като синопсис. (лично аз ги смятам за новели или по-скоро - за свързани разкази, коит могат да се четат и самостоятелно) Да, опитал съм се да представя нещата като във "филмовия" жанр, аз така пиша. Предавам по-скоро общата атмосфера и развитието на сетинга, съчетани с екшън, без ясен план как ще завърши. За Диалозите е хубава идея, ще помисля какви диалози мога да вкарам, но се старая разказите да са къси. "Черният шаман " и прелюдията - "Т'хор Аоб" излязоха около 15 стр., този - 11 стр.
За времето - стилистично предпочитах да пиша в приказното "бяха", "беше", но повечето от действията се случват в настоящето, а целях едно време (доколкото е възможно).
Разказът може да се чете и самостоятелно и като част от поредица. Какво се случва в предните части (за тези които не с чели или са чели но са забравили). В "Черният шаман" Т'хор Аоб пристига от юг през Великата пустиня в племето на К'хара (най-североизточната зона) прекратява безводието чрез жертвоприношения превръща (почти) всички в зомбита и само К'хара и жреца избягват от племето. В прелюдията "Тхор Аоб.Началото" става ясно че Т,хор Аоб е син на вожда Ндро' Бах . Той отива за посвещение и...се връща от Великата пустиня с един ужасен демон, който иска жертвоприношения. Шаманът почти успява да промени съдбата на племето но си спечелва Сик'хак за личен враг и накрая като резултат от неговите усилия бива прогонен на север .
Действието в настоящия разказ започва малко след края на двата първи разказа.
Пак повтарям, давайте критики, не се смущавайте, стига да са градивни (а не ругатни) приемам съвети, от всекиго

1. Предполагам си закупил онази книжа за 50 лв. с Историята на Седемте кралства?
Опитай да наподобиш стила. Той е много по - обран.
2. Гледал ли си Шака Зулу? Сериала? Гледай го ако не си. Черните мислят доста инак и прочее. При тях мисленето спира при сложните абстракции тъй като нямат история чрез която да съпоставят.
3. Кои са белите по - дяволите?
На юг има само едни бели и това са Валерианците и Дотраките. Другите не са бели определено. Валерианците нали знаеш, те грабят на едро, а дотраките на дребно, но не използват кораби.
4. Прочети кои са туарегите в Африка и как поменуват 1800 години. Те са основиния доставчик на роби, пт другата страна е Оманския Султанат със столица Мускат. Белите купуват на едро, белите не се занимават с глупости. Белите купуват за сол бивни, а не ловят слонове. Робството е било бизнес а не трагедия, освен за робите. В коя индустрия точно им трябват роби че ми е бая интересно? В Рим е имало частни и държавни роби, империята е робовладелска, втория разцвет на робството е заради захарното цвекло и заради памука.... в твоята творба къде са нужни толкова роби?

Първо искам да благодаря, за съветите Рахвине. Не, не съм чел Историята на седемте кралства, но ще я потъря и ще я прочета. Прав си, че хубаво да се пише по-обрано, но нямаше как да опиша сетинга и да съм напълно обран. И за идеята за Шака Зулу - благодаря.
В предните два разказа съм казал, че географски континент отговаря на Австралия, културно - на най-вече на Западна олинезия и в по-малка степен на Северна Африка. Черните в случая би трябвало да са маори, но определено маорите са ми по-непонятни от африканските и индианските племен, затова така се получи. Всъщност съм се опитал да изградя сетинг подобен на "10 000 B.C." с Джейсън Момоа. Белите хора, са си бели хора, т.е. аналог на европейци. Предвид, че в Южната зема, всички които са нормални хора независимо дали са превъплъщенци, зомбита и т.н. са черни хора. Черните хора на свой ред са два основни типа - ( от пигмейския тип ) дребни и черни като въгленм; или (от типа банту) високи и едри с голяма устна, по- кафяви. САЩ са купували доста роби навремето през 17-18 век, Римската империя - също, т.е. белите хора са купували роби. Викингите също са поробвали пленници. Да, вярно е, че не само белите хора, но и те са купували.. Приеми, че на север от Южната земя съществува империя от типа на къснат римска, където се използват роби. Самите черни хора не са наясно със съществуването й, те не са пресичали Квенатора, канутата не са пригодени за такова далечно плаване, но знаят, че от север (най-вече ) и от изток идват големи триреми, с бели хора, които ги поробват.
ако трябва да съм честен от изток идват араби, от север европейци, но черните хора не могат все още да направят разликата между северняците и хората идващи от изток /поробителите идват едва от две-три поколения/- за тях те са поробители от чужда раса.

На този етап не съм обяснявал, че съществуват други контитенти, защото икономически и политечски Южната земя не е достигнала до равнището да има контакти с други континенти. Тя е много разпокъсана. В момента Т'хор Аоб се опитва да я завладее цялата и да създаде империя от зомбита, но не е ясно дали ще успее.


Ще съм благодарен н повече предложения и критки, ето Ефикс даде идеята за диалози, Рахвин - да бъда по-обран и да прочета определена литература по въпроса. Чакам още критики, съвети, предложения и пр. Не се смущавайте, че пише трети разказ, той може да се чете и самостоятелно

Втори опит с картата

Джордж аз сега разбирам мащаба на идеята ти. Ама след като не си чел Историята, моля те прочети я.
Твърди корици, добри текстове, картинки.

Това ми е от атласа за кралствата там, абе бая ще ти помогне ако си изтеглиш, купиш или придобиеш.
п.с. Маорите са класически диваци канибали от Папуата. Те нямат негърска психология.