Eдно утрепано умотворение

Вилорп писа: писа:

Добре дошла на форумите ни!
Ако мислиш че можеш да понесеш голямо количество критика с елементи на хейт и чак пат градивност може да публикуваш някой от нещата си. Потупване по рамото почти сигурно няма да има. =)
Също така можеш да се включиш и в нашия Дискорд канал, където са изнесени голяма част от по-общите дискусии.

Игрите с теб!

Ще се въздържа, благодаря!, от публикуване на каквото и да е било, но примерно ще постна тук едно утрепано умотворение, което написах към мой разказ преди около седмица. Схващаш: безсънна нож, от тонколоните бучи Avended Sevenfold, щракам на клавиатурата, а пък аз съм в стихията си да ''убивам с нож'', щото ножа не ме плаши и ме кефи как реже плътта. И основно идеята. Запалена съм по философски разгърнати идеи, пласт под пласт, откриваеми само за моя милост. Другите не са толкова луди, че да следят мисълта ми.

Така де по-долу четете на ваша отговорност, защото съдържа вулгарен език и не ми се играе да слагам звездички, защото ако взема да слагам звездички, ще нарисувам нощното небе с думи.



Благодаря за приветствието! Засега само ще си наблюдавам отстрани, ще си чета теми и ще събирам впечатления! Лек ден ти желая!

Айде още нещо малко. Откъс от един голям проект със заложени идеи и жанр, който хич няма да се нрави на по-голямата аудитория, защото... Еми, то е ясно, пиша си хоръри и психо драми така все едно разбърквам шейк рано сутрин. :/ Знам ли, вероятно съм просто драскач и нищо повече. Светът е пълен с драскачи. Светът обича да чете нюансирани в сиво драсканици (добре де, не се сдържах!!!; кой нормален би се кефил на помията озаглавена ''Петдесет нюанса сиво''?!; или аз съм сбърканата, или е сбъркан целия свят, мамка му!), но едва ли би му харесал да се зарови до шия в кръв...

Както и да е. Наистина си ми харесва темата ми. Изнасилена като мен самата с творчество... Творчество ли казах? Сестро, по-леко с определенията!

Е, тук няма вулгарен език (е, съвсем мъничко, може би, простено ми е!), така че няма да има скрито съдържание, нито пък има нужда от звездички...

''Съзнанието не е стена. Не е нещо твърдо, непоклатимо, недосегаемо... Мислиш, че можеш всичко да преживееш, да превъзмогнеш, да постигнеш... Мислиш си, че е нужно само да дишаш, останалото е по-скоро рефлекс на съществуване.

Мислех си го.

Вярвах го, Господи!

До 16 октомври 1996 година вярвах, че съм по-силен дори от смъртта.

И понякога в ранните часове на утрото след тази дата се събуждам и виждам стълбището, което ме приканва да го извървя. Един своеобразен виа долороса, само че при мен кръста е прекалено тежък, а трънния венец се е забил дълбоко в главата ми. Стигнал е мозъка и го разкъсва като с малки игли. Мисля си за влака, който тогава набираше скорост и не зная,

не помня,

(опитвам се, опитвам се, опитвам се!)

(спомни си, копеле, спомни си!),

влакът дерайлираше ли или продължаваше напред...?

Аз

паднах ли от въжето, а после...

...

КЪДЕ ОТИДОХ?''

Пусни направо линк, да може хората да четат целия текст. От откъсите не се разбира твърде много, особено като е извадено от контекст.