"Турнир по магия" - нов разказ в ново списание

"Турнир по магия" е новият ми разказ, публикуван в списание "Й". В него отново ще срещнете Розара, както и нови герои.

Можете да го прочетете безплатно на линка по-долу, както и да подкрепите списанието, като си го поръчате срещу скромна сума във PDF и epub формат.
Приятно четене!
ikratko.net/2021/09/21/%d1%82%d1%83%d1%8...0%d0%b3%d0%b8%d1%8f/

Прочетох публикацията. Това нещо самостоятелно ли е, или е част от нещо мащабно и епично? И дали е минало през редакция, та било то и авторедакция?

Свързано е с романа "Изпитанието на Розара" ( izpitanietonarozara.com ) А живот и здраве и със следваща книга.

Иначе, винаги съм отворен за градивна критика.
С други думи, ще се радвам да споделиш какво ти хареса, какво не и прочие.

Добре, не знам дали ще го приемеш като градивна критика, но да опитаме...
Да започнем с логическата постройка. Защо рицарски турнир ще бъде организиран посред лято? Предполагам, че сезонът е лято, защото на няколко места в текста споменаваш жега, горещина и прочее? В смисъл, разбирам, че жанра е фентъзи, но все пак, кой с всичкия си ще се навлече в броня в такава жега?

И аз ще се включа.
Граматическите неща ги оставям настрана, интересувам се от логическата постройка. почвам отзад напред.

Основният ми проблем е, че това нещо ми стои някак незавършено. Има някакъв турнир, той е рицарски, забранена е магията, после на него се оказват магьосници отблизо и далеч и всеки помага на своя човек. Човек очаква кулминация. Жестока битка между магове?
Коалиция между два мага срещу трети? пътешествие в далечена земя, където единият рицар и магьосничката да воюват срещу другия рицар и другия магьосник? уви нищо такова не се случва. Нашата главна героиня се предава твърде лесно. Толкова и е подкрепата за любимия. Не става ясно, защо след като другите могат да си позволят мръсни игри тя не може. На практика ми липсват развръзката и кулминацията, а завършека ми е претупан.

Към всичко това в един турнир, в който уж никой нямаше право да ползва магия, се оказа че едва ли не всеки втори ползва магическа подкрепа. Не ми стои логически издържано. Това води до други логически проблеми" повечето магьоснички не се интересуваха от рицарски турнири. " - оставам с впечатлението, че не забранено магьосница да се интересува от немагически турнир. Как проверяват дали се намесва?. Чрез магия? чрез други магьосници? Ама те не лъжат? тъпо.
И допускат магьосница,на която гаджето й се бие за много пари на турнира.
което пък ни поставя пред нов проблем - как се спира магьосница? на добра дума.
Очевидно магьосниците трябва да имат някакво ограничение на магията в един немагически свят, иначе ще правят каквото си поискат, но ти не си споменал за него. Може би рицарите също са магове, но от друг тип?
Също така - наистина ли такава магическа намеса се случва за пръв път. И веднага цели трима трима магове помагат на своите хора. Направо да не повярваш. Или може би просто досега рицарите не са разбирали за намесата? което ни връща към въпроса - как може да са толкоз тъпи и да допускат магове на турнирите си, особено когато са в явен конфликт на интереси. гилдиите на магове би трябвало да регистрират магьосниците си.

"Няма да е честно. Нямам право да използвам магия за измама." и "никой от Кръга не бива да научава." Опа значи е както си мислех. Всичко опира до морала на магьосника и до това дали някой друг маг няма да го наковлади пред Кръга. Иначе няма реален инструмент да бъде спрян магьосник. Въобще как се провеждат тези турнири?

"и без това по ъглите на замъка вече шушукаха за влечението ѝ към млади рицари." - Сериозно? и никой не е предприел нищо?


Последният маг хем излиза "шмекер" хем с "благородна кауза".

Другото което ме разсмя- с парите от победата любимият ще й купи рокля. Хахахахаха. С парите от победата над един рицар, любимият може да си купи едно малко село, че даже няколко села. Вярно че шикозните дрехи са били скъпи, ама чак пък толкова... С парите от една победа над по-слаб противник може да си купиш нова броня, а ако смъкнеш двама-трима противници - и нов кон. Отделно, че има кльопачка поне за месец. Вярно е, че роклите на аристократките са били от сърма, свила и коприна, ама коня струва много повече, поне колкото двадесет рокли, да не кажа - сто.

ОУ! казах аристократки та се сетих. Така и не разбрах в твоя свят магьосниците с ранг на аристоктрати ли са?Ако да - защо магията е забранена на турнирите, ако не - какво чинят т на магически турнири. Те са в голямата си част за аристократи.
Там се правят огледи на бъдещите булки и се договарят политическите сделки. Да, има и простолюдие, ама то се интересува повече от "селските турнири" със стрелба с лък. Елита се бия на кон, а селяните коне нямат. А отделно ако не е аристократка Розара, кат така гаджето й е рицар в средновековието има класово разделение. Ако пък аристократка, трябва да укажеш, че магията е привилегия, поради което не става ясно защо е забранена на турнир, кой я е забранил и кой налага контрола по изпълнението.

Сега - за самият рицарски турнир. При един рицарски турнир, като свалиш някого от коня печелиш за награда доспехите ми и коня и той трябва да си ги откупи, а те струват много скъпо. Особено един хубав кон Именно това е целта на рицарските тунири- пари. (чети Айвънхоу)
Точковите турнири са рядкост, не че съвсем ги е нямало. Обикновена целта на един голям рицарски турнир то типа "един на един" е била да спечелиш доспехите и коня на противника, които са скъпи - за откуп, да спечелеиш голямата награда, да огледаш хубаво аристократките, за да си подбереш невеста сред тях, като браковете са били политически, но все пак гледаш да не грозотия. .

Разбира се имало е и "поддържащи" турнири например бой с меч, както и селски турнири с бой с лък, но наградите там са били малки. Истинските пари са идвали от мелето и боя "един на един".


Ето ти една алтернативна възможности

Магьосниците са аристократи, рицарите са почетна гвардия или сили за специални операции. Рицарите организират турнири – от самото начало трябва да се укаже за забавление ли е турнира или за пари. Ако краля издържа рицарите е за забавление, ако те се издържат -за пари. Решаваме че магията е забранена на подобен тип турнири и че нещо като магове-квестори с голям авторите обикаля наоколо, за да проверява кой нарушава забраната и да засича нелицензирана магия.
Разбира се това би наложило съществена промяна в сюжета. Изключено е трима магове изведнъж да си изпробват силите пред огромна тълпа.


@ Лейдрин - имало е много пролетни турнири, основната идея на турнира е да се събере голяма тълпа, а тя няма да се събере насред зимата на една поляна.. Но да, думата жега е глупава, за мен сезонът на турнирите би трябвало да е април - началото на май, а не баш у жегите.

Извинявам се за втория пост.
Разгледах конкретни цитати.


"Не бе успяла да убеди никоя от Кръга да ѝ прави компания, повечето магьоснички не се интересуваха от рицарски турнири." – очевидно не е забранено магьоснички да присъстватна немагически рицари турнири, на които млади и красиви мъже, без магически умения се бият за много пари. Тц.Тц.Тц.

"Няма да е честно. Нямам право да използвам магия за измама". – Супер., значи опира до личния й морал. Оправдания с "това не е честно" ги надживяваме в детската градина - живота е несправедлив. .

„Ако някой с магическа дарба гледа двубоя, ще разбере. Освен ако……освен ако никой не разбере“ –супер, номерът е другарчето да не те спипа и наковлади пред шефа(, иначе прави каквото си искаш).[

"и без това по ъглите на замъка вече шушукаха за влечението ѝ към млади рицари "– Айде бе! И никой не й пречи да присъства! Чакай да видим дали съм разбрал правилно - една една магьосница, влюбена в рицар, който участва в немагически рицарски турнир, за да се бие за пари, присъства на същия турнир, всички знаят това и никой не прави нищо, за да не допусне присъствието ! Гледай ти! Тц Тц. Тц. Тия от Замъка явно са или много тъпи или много неспособни да спрат маговете. Как въобще са толкова тъпи да провеждат рицарски турнир с парични награди в присъствието на магьосница, която има явен интерес да победи конкретен участник?

отделно че това изречение и литературно не ми звучи. Излиза, едва ли не че тя сменя през ден младите рицари.
Много по-добре щеше да е "носеха се слухове за връзката й с Аргил"

"Мислех, че в Кръга сте над тези неща?". Супер, значи и в Кръга нещата опират до Морала, а не до правила. Тъкмо се чудех, кой все пак контролира Кръга, след като рицарите не са магове, а то се оказа че и в при баш-шефовете на маговете нещата опирали до личния морал? Тия рицарски турнири ще да са много яки – намираш си един по-силен маг да ти помага и побеждаваш, нищо че магията е забранена.
„Нямам право да използвам магия за измама“ – не ми кореспондира с „Мислех, че в Кръга сте над тези неца“. ЕДното предполага, че има някакъв правен норматив, другото предполага нещо като етичен кодекс или морален компас от типа на „Буши-до“

към това добавям и другите неща които казах - жена която не е аристократка върти любов с рицар! Уау ! искам да видя как става това в един свят на класово разделение; и второ финалът е супер претупан и нелогичен.
Общо взето това са основните слабости.

И аз като Светльо/Лейдрин не разбрах, това отделна книга ли е или част от нещо цяло. Ако е част от нещо цяло бих приел донякъде отвореният финал, но никъде не видях да пише "Край на първа глава" нито дори намек за развръзка.

Здравейте.

Според Речник на българския език, най-правилно е да се използва думата „наличник“, а не „забрало“ (която е остаряла дума):

НАЛЍЧНИК, мн. -ци, м. Метална част от шлем, която предпазва лицето на во̀йна от удари. "Кекавмен вдигна наличника на шлема си, целуна кротко Хачатур по устата и рече: — Бог дал, Бог взел, да бъде свято името му." А. Дончев, СВС, 817. "Арменските редици спряха. Войните с наведени глави се споглеждаха изпод спуснатите наличници на шлемовете." А. Дончев, СВС, 777.

В българския превод на „Айвънхоу“ на Уолтър Скот от 1980, дело на Мария Райкова и Теодора Атанасова, навсякъде е използвана думата „наличник“.

В същия превод, оръжията, които използват рицарите, когато са на коне, навсякъде в текста са копия (а не пики):

„Всеки желаещ да се бори рицар имаше право, ако иска, да си избере противник измежду организаторите, като докосне щита му. Ако направи това с обратната страна на копието си, състезанието щеше да се води с тъй наречените „оръжия на куртоазията“, а именно с копия, на чийто връх е прикрепена плоска дъсчица, така че срещата да не е свързана с друга опасност освен от сблъскването между коне и ездачи.“

„Само петият рицар запази честта на своята страна, завършвайки стълкновението си с рицаря Сент Джон, след като копията и на двамата се строшиха без особено преимущество за единия или другия.“

Съжалявам, че се намесвам в спора ви СПас.

Да, така е двете думи са взаимнояеми наличник/забрало. Наличник като че ли е малко по-архаично, но това да е проблема -имаш къде по-сериозни проблеми. Аз за разлика от Спас казах, че отделни думи, фразички и пр. не желая да коментирам - точно защото всеки има свой вкус. Спас се е хванал за граматическите неща, защото той това си гледа, но нека не забравяме, че книгата все пак гони определен стил.

Все пак:
Откъм художествена част например за мен е по-сериозно, не е дали ще гооворим за забрало или наличник, а това че като паднеш от коня на земята и се удариш ударът не е никак лек. ти тежиш средно сто кила, носиш броня от 60-80 кила и падаш от 2 метра височина. на земята. за да е лек удара твоят човек не трябва да носи рицарска броня а кираса или ламенарна броня тежаща 4-5-15 кила. А Наемниците с кираса не се бият в рицарски турнири.
От такъв удар може да си в безсъзнание или дори да умреш, особено ако забралото се забие в черепа. в този ред на мисли ако тежиш с бронята общо към 180 и отхвърчиш от гърба на галопиращ кон и се пльснеш на земята най-малко 4-5 минути няма да можеш да се изправиш. *. Това "оръженосците чевръсто да те изправят" ми се вижда пресилено, а това да шаваш по гръб след такъв удар е смешно.Човека ако не може да се изправи, просто ще си лежи и ще чака помощ.Нейсе. Това също е нещо, което мога да пренебрегна, то ми е детайл.

Но както казах - езиковите и художествените проблеми не искам да ги коментирам, за мен това не е същественото.

Основните проблеми според мен не са свързани с думите, а с цялостният сюжет. Ти не си изградил правилно сетинга

Твоята магьосница не е ясно как въобще са я допуснали на този конкурс. От написаното илиза, че всички знаят, че рицаря я оправя, той се бие за много пари и изведнъж има възможност тя да му помогне, и никой не се сеща, че това е много вероятно. Другите рицари дори не са пратили оръженосци да я следят. Всъщност не разбирам защо нейният човек въобще се бие, а направо не му дадат наградата?!!! А това че рицар може да има сериозна връзка с жена, която не е от благородно съсловие никога не е можело да се случи в средновековието. Ако е била слугиня рицарят ще я обърне веднъж-два на тревата - и край. Ако е дъщеря на някой търговец или пък забременее- ще й плати малка сума и това е. В краен случай ще я направи държанка. Рицарят се жени за аристократки за да получи нови земи и влияние. Ако ти пишеше класическо фентъзи няма проблем, обаче в случая пишеш историческо фентъзи и гоним поне малко правдивост.

Впоследствие имаше възможност за интересна завръзка - тя трябва или да проследи чужд магьосник или да помогне на своя човек. Това би било интересен момент, тя може да се втурне след другия маг и рицаря й да загуби или да му помогне, а противникоковия маг да избяга и да се окаже, че е бил тъмен маг. Уви, ти не се възползваш от този момент.
Твърде бързо ти се получават нещата, претупал си нещата, нямаш истинска развръзка, липсва ти кулминационен момент в повествованието. Да не говорим че думите "Турнир по магия" са леко подвеждащи , но както казах, не искам за думите да се хващам.

Бих те посъветвал да преработиш част от сюжета.Например може да въведеш квестори-магове, които да са хора с опит и авторитет и да са от Кръга. Кръга не следва да се уповава само на морален компас, може висшите магове да са аристократи и да имат задължения пред краля/императора.
Това би усложнило интригата, защото твоята героиня ще трябва много да внимава да не я х ванат. Тук е възможен лайтмотив - хващат я, че прави магия на турира и от Кръга й предлагат да изкупи вината си, като намери черен маг, стара нейна любов или нещо от този сорт.

Това ще увеличи обема, но ще придаде характер на героите, ще придаде пълнота на света ти и ще осмисли разказа.

Едит - за разлика от Спас на мен ми хареса Оформлението - висока разредка, голям шрифт, достатъчно място между отделните абзаци и се разбира, че започва нова мисъл, няма нужда непременно от отстъп. разбира се имам предвид, че това е електронно, ако го чета на хартия ще очаквам да изглежда по-иначе.

ЕДит две - казвам всичко това не за да те дразня, а защото каза, че искаш градивна критика.

Едит три - окей, съгласявам се за копията, че не са пики**, но това пак са детайли. Не са ти проблема нито пиките, нито наличникът, нито оформленето, проблемът ти е цялостният сюжет. Имаш интересна идея, но не си я развил, хаотични и нелогични са ти нещата и препускаш през сцените, а финала ти е като отрязан. Можеш да направиш нещо интересно, но трябва да дооформиш идеята си и да дадеш пълнота на героите.

*Предполагам знаеш какво прави Калоян с Балдуиновите хора, или как Владислав Ягело/Варненчик след едно падане от коня във вълча яма го убиват османците, защото губи време докато се изправи и го посичат от галопиращ кон?

**поне не в Айвънхоу. Мога да ти намеря други книги, където турнирните копия са преведени като пики, но това е съвършено неважно.

Аз все още не разбирам защо тоя турнир се провежда посред лято, ако това е сезона. Също бих искал да знам и на каква възраст са главните действащи лица. По същината и дълбочината на диалозите моето предположение е на не повече от петнадесет години.

@ Leidrin

Ти пък Светльо, от какви несъществени неща се интересуваш. Човека е сбъркал като е написал думата "жега", трябвало е да напише, че турнирът е пролетен ( за справка виж Мартин - пролетният турнир на Ашфордски лъг), но има много по-важни неща, например как въобще е възможно жена не-аристократка да има сериозна връзка с рицар?
Като цяло произведението е написано в стил "момичешко фентъзи" *, вероятно това е таргета му, сега се пишат много такива романи. Няма лошо, но обикновено главните героини в такива фентъзита не се свързват с рицари, а с вампири и върколаци, търси се по-малко достоверност и подходът е по-друг.


За да станеш рицар трябва да си поне на 21 г., щото си има определено време за служба като паж и оръженосец (някъде към 8-9 години общо, а паж се става към 12 -13 г.). Като гледам героинята обаче явно нейния рицар явно е по-млад, на ней трудно й давам повече от шестнадесет години, той да е да речем на осемнадесет.

Диалозите мен не ме притесняват, за всеки тип диалози ще се намери тартет, този тип диалози е насочен най-вече към млади девойки, а ние тук сме дърти козли.
Проблемът е чисто сюжетно - ще се търси ли поне малко правдивост или няма да се търси?

*мисля, че на този жанр му викаха "чиклит", ама да не те излъжа.

@ bator
На автора аз му предлагам да прочете книги като "Веровещица " на Сюзън Денърс и "Проклятие за мрак и самота" на Бриджит Кемерер. Те са точно в жанра в който той пише Пепеляшка-магьосница с принц/херцог, на бял кон, който я намира, а и диалозите са на това ниво. Обаче разказите не са така кратки, интригата е доста по-заплетена. може да се поучи от тези книги/поредици
Иначе за рицарски роман, му препоръчвам трилогията на Дж. Мартин Рицарят на седемте кралства - 1. Странстващият рицар 2. Заклетият меч, 3. Тайнственият рицар chitanka.info/serie/a-song-of-ice-and-fi...ales-of-dunk-and-egg

Leidrin писа:

Добре, не знам дали ще го приемеш като градивна критика, но да опитаме...
Да започнем с логическата постройка. Защо рицарски турнир ще бъде организиран посред лято? Предполагам, че сезонът е лято, защото на няколко места в текста споменаваш жега, горещина и прочее? В смисъл, разбирам, че жанра е фентъзи, но все пак, кой с всичкия си ще се навлече в броня в такава жега?

Организирани са реално турнири посред лято. Друг е въпросът дали е било посред пладне, когато хората ще изпукат от жега или сутрин (както предполагам е било), а и самият jousting не е времеемък.

Турнирите са правени на суха и твърда земя, при ясно и слънчево време.

Пролетта и есента често вали дъжд и тогава рицарите могат да затънат в калта.

И Турнирът на Силата в света на Балара е летен, когато времето е най-хубаво.

През пролетта не вали постоянно. Основните дъждове са края на март - началото на април. Май вече е пастирски месец. През есента дъждовете започват от октомври, а стабилните порои- от втората половина на този месец. Септември спокойно може да се направи турнир.

Дори в началото на юни да се направи турнир пак е пролет. (до 22 юни)
Няма проблем да се направи турнир на здрава земя и да не е баш у най-големите жеги, иначе рицарите ще се сварят у броните. Повечето турнири са правени през пролетта именно в началото на майските празници.


Да, организирани са турнири посред лято, но обикновено са се играели на свечеряване, когато е имало разхлада или рано призори.
Турнир баш у юлско-австусговската жега при 30-35 градуса да си наврян в една желязна броня е невъзможен. За сравнение- във формулата, в Малайзия за два часа, губиш 2 килограма от жега и влажност, а тук ще се опечеш жив..


ЕТо как протича един летен турнир

"Вълни трептящ от жегата въздух се издигаха от белите стени на замъка. Въздухът миришеше на спечена земя и суха трева, не подухваше никакъв вятър и знамената в зелено, бяло и жълто висяха неподвижни от кулите
Дънк беше отлагал максимално обличането на бронята, но вече чувстваше как бельото му залепва за кожата под стоманата." „

"самият Дънк се радваше, че може да се скрие от горещото слънце, с чаша вино пред себе си и шанс да си напълни корема
Но, както казваше старецът, честта на селяка е срам за лордчето" - впрочем този турнир е бунтовнически и е правен по това време с явна цел.

Благодаря за разясненията на всички, най-вече на George Al. Може би, не стана ясно от зададените от мен въпроси, но те, въпросите ми, са зададени към автора на произведението и, в случая, ме интересуват единствено неговите отговори. Вярно е, че не съм виден литературовед, или критик, нито пък виден разбирач по рицарски турнири, но имам нещичко написано и издадено и аз. И от този скромен опит произтичат и въпросите ми. Следващият ми въпрос е има ли смисъл от половината, ако не и повече мелодраматични реплики между магьосницата на 15 и рицаря на 16 години, и ако да, какъв е той? Какво точно цели автора и какво точно трябва научи читателя от тях?