Дистопична екшън-(траги)комедия

Войната ни свари по бели гащи. При това – свалени. Кой да предположи, че още преди да е подчинил Украйна, руският ботуш ще стъпи толкова дръзко на Балканите? Дори и американският президент не ни предупреди този път.
На 26-ти март 2022 г. историческият преглед на Путин изненадващо продължи с нова и още по-добре обоснована, предвоенна реч. Реч за неосъщественото минало на България като 16-та республика...
Амбициите му да ни възвърне към новостроящата се Империя на доброто прераснаха в особено специална военна операция по море. Първи паднаха Варна и Бургас. Само за една нощ родното Черноморие беше прочистено от нацисти. Хората се разбягаха към селата, защото по-големите градове биваха обстрелвани от руский военней кораблей.
От офиса на чуждестранната компания, където работех, веднага ни посъветваха да напуснем София, тъй като столицата като щяла да стане мишена до броени часове. Трябваше да събера най-необходимото и бързо да се махна от тук. Но и извън градовете не беше никак безопасно. В нашата страна нямаше да се наложи на Путин да пуска диверсанти, защото те вече си бяха тук...
Стотици хиляди българи застанаха на негова страна още при освободителното му настъпление в Украйна. Срещу неонацизма в цяла Източна Европа се бе надигнала яростна вълна. За отрицателно време изникна истинска гора от неопартизани. Най-гъста и непроходима обаче тя се оказа в България, по-специално – в селските райони. Чуваше се, че отрядите им гравитират традиционно около мандри (в чест на предшествениците си), но все по-често биваха забелязвани около слабозащитени месокомбинати, безобидни птицеферми и малки стопанства.
Настанали бяха размирни времена. За пореден път в напоената ни с кръв история.

ПРАВИЛА НА ИГРАТА
Имах два наследствени имота извън София, които рядко ползвах – в селата Бойково и Рашково. Честно казано, от години се чудех какво да ги правя, но не исках да ги продавам поради сантиментални причини. Ето че сега можеха да се окажат животоспасяващо решение. Първият, този от майка ми, беше високо по склоновете на централните Родопи, южно от Пловдив. А вторият, този от баща ми, се намираше една идея по-близо да София, точно след Ботевград.
Докато изпразвах хладилника и всички шкафове, където държах храна, се двоумях към кое село да поема. Събрах набързо дрехи, тоалетни принадлежности и лекарства в друг сак и свалих всичко в колата. Бях готов да потегля, но все още не знаех накъде. В този момент телефонът ми иззвъня. Търсеше ме един познат от Перник, който, меко казано, си падаше по конспиративните теории.
– Гоче, к‘во става? – поздравих го, притеснен.
– Започна се. Путин ще ползва ядрено оръжие, за да е сигурен, че ще избие нацистите до крак. Само така може да гарантира сигурността си – с дебел радиоактивен пустинен пояс около новото СССР.
Обикновено едва се удържах да не се разхиля на фантасмагоричните му изказвания, но този път не ме напуши смях. Всичко станало в последния месец беше такава лудост, че човек не можеше да изключи и по-драстична ескалация.
– Имам едно свободно място в бункера – продължи сериозно той, – но ако го искаш, трябва да тръгнеш незабавно.
– Ти имаш бункер? – защо ли се учудвах въобще.
– Малък е, за четирима души. Двама вече са на път.
Няколко секунди не успях да му отвърна.
– Е, да те чакам ли и теб?
Тръснах глава и добавих новото предложение сред опциите си за спасение. Нямах обаче никакво време за обмислянето му.
– Всъщност аз вече съм в колата. Тръгвам към...
◘ Бойково ►Епизод 26
◘ Рашково ►Епизод 13
◘ Перник ►Епизод 41

Започва брутално! Дано го допишеш преди да са ни окупирали

Избрах да запаля към Перник. Магистралата правеше пътя кратък, а бе малко вероятно да бомбардират селата около Перник. В същото време в Перник и околните села имаше вода (вече), ток, а при нужда можех да отскоча до София - ако исках да се правя на мародер и да взема някакви храна, лекарства или дори - дрехи (не хранех илюзии, че малкото ми багаж няма да свърши в даден момент ). Освен това в Перник имаше доста комунисти, кмета доскоро бе "червен" и макар да го бяха сменили, новият кмет също бе "червен". Градът се славеше като здрав бастион на левите сили. Бившят кмет на Перник до 2014, бе сред основателите на "сестринската" АБВ,, а в Радомирско и Земен където и да стъпиш, щеше да настъпиш комунист. Дори близките околности на Дупница, Бобошево и пр. имаше много комунисти. Така че не вярвах Путин да бомбардира точно Перник . Далеч по-вероятна цел ми изглеждаха про-американските София и Пловдив, както и американските бази- например в Граф Игнатиево. Рашково определено не ме кефеше, а Бойково бе потънало в изолация. Пък и самият аз често изпадах в теории на конспирацията.
Ето защо избрах епизод 41


освен това


Едит - докато карах колата, пуснах радиото на "Фиата", като прещраквах каналите. Исках да видя дали ще кажат нещо повече за атаката.

Obshestvenvrag2 писа:

Старият ми ник се затри. Ще помоля модераторите да изтрият или блокират ника GeorgeAl и всичките му производни - повече няма да го ползвам (а ще ползвам този)

Една легенда ни напусна?!?

Не, GeorgeAl никога не може да бъде затрит!
Завинаги в сърцата ни <3

Etom писа:

Започва брутално! Дано го допишеш преди да са ни окупирали

Благодаря! Ако някой има мерак, може свободно да дописва тази окъсняла първоаприлска шега. Окуражавам бързото включване на GeorgeAl и се радвам, че отново демонстрира желание да твори в жанра. Навярно книга-игра, действието на която се развива в България, е твърде голямо изкушение.

Не знаех, че е първоаприлска шега.(по принцип съм сериозен човек и първи април не ми е сред любимите празници. В това отношение съм като литературният образ на Станис от Игра на Тронове. ) Надявах се да има форумна игра, темата ми се стори интересна - съвременна, с действие развиващо се в България и свързана с комунизма/неокомунизма за което има ужасно малко (ако не броим Рахвин). Надявам се арсониста да продължи форумната игра, ако не - нека каже на мен не ми е проблем да сглобя едни правила и някаква история, стига да има кой да играе.

П.С. Взимайте си бележка и пишете повече книги-игри, чието действия се развива в България.

Вероятно шегата няма да се продължи, но ако все пак в някакъв момент това се направи, бих желал да има възможност за обуване на "руски" ботуши и преминаване на другата страна. В този хипотетичен случай, първо бих отишъл до "Убежището на Мери".