Can You Brexit Without Breaking Britain

Ако не сте чували за това нестандартно заглавие, става въпрос за книга-игра на политическа тематика, написана от Дейв Морис с участието на Джейми Томпсън. Поемате ролята на prime minister-а (министър прецедателят) на Обединеното кралство (смислово - Борис Джонсън) веднага след референдума за излизане от Европейския съюз. Основната цел уж е максимално безболезненият Брекзит, но сякаш на практика поне с равно значение са личните позиции на премиера и партията му.
www.goodreads.com/book/show/38744157-can-you-brexit

Сигурен съм, че тази книга се приема за по-нетипична извън България, защото освен тематиката, за тях сравнително нестандартна е и механиката. За нас обаче подобен род книги-игри са добре познати, най-вече от творчеството на Майндкрайм, но не само. Сюжетът ни сблъсква с поредица тежки решения по ключови въпроси, които могат да се адресират в сравнително произволен ред и отворена схема - консултации + преговори (например гражданство за емигрантите, отбрана, споразумения за търговия, обезщетение към ЕС), а измежду тях се случва поредица от други еднократни събития, за които трябва да решаваме, да речем вътрешнопартийни разногласия и борба за власт, изявления пред медии и т.н. Има четири ключови показателя - авторитет (запазване на позиция в партията), популярност (задържане на властта), отношения с ЕС и икономика. Първите два излязоха по-ключови за успешното стигане до финала, а отношенията с ЕС са доста избирателни - аз лично играх в посока хард Брекзит без много спогодби и там ниските отношения дори бяха в моя полза. Мисля че книгата е доста гъвкава относно възможните стилове на игра. Играта обаче е малко на заден план и ако тематиката не ви е интересна, ще ви умори със сигурност. Проверките са редки и разпасани, оценяването в края е в много широки граници - силно вероятно е да попаднете в средното от три възможни направления и липсва добра система за оценяване колко успешен в крайна сметка е въпросният Брекзит, а по-важно сякаш остава дали героят остава в управлението. Това за мен е по-скоро минус на книгата.

Литературно е на високо ниво - трудно ми е да я оценя пълноценно, текстът малко ми бягаше поради политически термини, множество имена и жаргона в диалозите. Саркастична е, има доза хумор (който тук там ми беше малко труден за проследяване). Това е една от малкото книги-игри, която си мрази главният герой - за мен не е готина идея - неприятно е да си антигероят. Предполагам при разиграване в посока втори референдум с цел отпадане на Брекзит може би книгата ще е по-благосклонна към героят, но това е по-скоро нишово разиграване, а не основното. Политическите въпроси са много ясно и качествено обяснени, така че могат да се разберат и от лаици като мен и то без да се загуби прекалено много от дълбочината на съответните теми. В тази посока е свършена страхотна работа и със сигурност е най-силната страна на книгата. Информацията е предадена най-често в диалози, в които са вкарани интересни персонажи, разчупени са, така че да може читателят да прочете колкото, за каквото и когато поиска.

Ако трябва да посоча книга-игра, която най-малко бих очаквал да изиграя наведнъж, това е точно Brexit, но така се получи - ометох я за около пет часа. Беше ми интересна и далеч не ми дотежа колкото очаквах (предвид наистина сложната тематика). Ако тематиката не ви влече, няма как да останете доволни - в това може да сте сигурни. Обратното също е вярно - книгата е много добра в това, в което се опитва да бъде. Преиграванията със сигурност могат да се вместят в рамките на час, час и нещо, тъй като най-продължителни са консултациите, а познатите сцени могат спокойно да се четат по диагонал и само да се вземат решения. От тази гледна точка, преиграваемостта също е добра.
Въобще, Brexit предоставя това, което може да се очаква от нея. Дали е вашата книгата, само вие знаете

Изиграх я и в посока спиране на Brexit, което се оказа по-кратко и много по-лесно, ако си измислил какво да целиш като показатели. Преиграва се за 30 мин, ако не правиш консултации и не четеш особено много познатия текст. Готино е, че има такава изцяло алтернативна цел, но е една идея по-малко пълноценна от другото изиграване - нямаш оценка за игра и т.н. Но пък си е сериозна алтернатива и си е почти задължително да се препрочете книжката веднъж и с тази цел от всеки читател.