Лейди Блекбърд (самата игра)

Гоблинът спря да дрънка и се ухили нагло, като физически се издължи и стана по-висок и тънък.
-Нямате право да забранявате изпълнението на имперския химн, включително на затворници. Според чл. 337, ал38, т.45, буква "р" от правилника на Флота, подобно възпрепятстване е наказуемо с карцер, а ако се установи, че е мотивирано от противоимперски чувства, се наказва като измяна към Империята!
След което дрънна победоносно по решетките и обяви.
-Готови? Три, и... а, момент - ушите му щръкнаха, цеетът му мина към синия.
-Впрочем, не е и задължително да пеем, стига да има какво да правим. Да ви се играят карти, момчета?
[offtopic]Очаквам да ме чака хвърляне. Инвоуквам таговете trait: Daring - помага при блъфовете, Empire - за познаване на устава, Warp shape - за психологически натиск, Quick - за да не им оставям време да реагират, Crafty, Sneaky, Bluff - ясно защо!
Добавям и 3 от общия пул. Смятам, че трудността е около 3, средната, но се подсигурявах.
11d6=[3,4,2,6,3,1,3,1,1,5,5] = (34) [/offtopic]

[offtopic]цък Key of the Mission и да видим малце магийка как ще помогне на гоблина - Spellcaster, плюс Charisma, Educated
Ще пробвам и аз зарче май...
Фърл за мен че с тая клавиатура...[/offtopic]

Нати се подсмихна и елегантно вметна:
- Има и по-лошо в следващата алинея. Така че на ваше място, офицер, бих поиграла карти със затворниците, да не би да им стана съсед щом ме докладват. Хайде, какво губите?

Кейл беше затворил уста и слушаше внимателно. Все още нямаше представа какъв е плана на Ванс и Снаргъл, но му се струваше, че може би е добра идея да се застрахова. Въздъхна, запретна ръкави и се изправи пъргаво. После дръпна дюшека и го подпря изправен на вратата на килията.
Кейл Аркам със задоволство огледа постижението си, отстъпи на подходящо разстояние и се опъна като котарак. Гърба му сладко изпука и той повдигна тънката си левица в посока на вратата. Капанът беше поставен - ако ножа опреше до кокъла, щеше да го задейства.
Засега зачака търпеливо и наостри уши, изпълнен с любопитство.

Пазачът изгледа гоблина, огледа се наоколо, замисли се и каза:
- Хм, защо пък не. Така или иначе няма къде да избягаш. - ухили се.
Пресегна се към колана си и взе връзка с ключове.
- Да те видим какъв ти е късмета... - каза той, докато отключваше килията.
Другият моряк се сепна.
- Чакай, какво правиш? - извика на колегата си.
- Е, какво, 'айде да го видим тоя цветния колко струва.
Килията беше отворена. Пазачът беше застанал зад нея и я държеше с ръка. Кимна на гоблина да излезе.
- А от вас нито дума! - размаха пръст недоверчивият, докато гоблинът минаваше покрай вратата. Сетне оставиха затворниците сами.
Преведоха го през коридора, свиха вдясно, после пак коридор и накрая и се озоваха в стая, където явно моряците от това отделение си губеха времето. Наместиха Снаргъл на един от столовете и след още един недоверчив поглед започнаха раздаването.
- Та, каква ви е работата на вас тука? - обади се тоя, дето го пусна.

Снаргъл излезе бавно като котка, докато се хилеше като тиква, и менейки цветовете си от щастливо жълто до потайносиньо. Двадесет резки на щурвала му казваха какъв му е късметът. Всяка от тях беше успех, в един или друг смисъл...
Къснетът нямаше да има нищо общо с това, обаче. Дори ако се наложеше буквално да си променям формата на пръстите, нямаше да има.
-Какво да правим, момчета... летим. Капитанът каза, че имаме да вземем пратка, но каква - на място. Явно саму предложили достатъчно, но важното е, че ми плаща! Е, да ви видя парите сега! Вие моите сте ги видели - ухили се той - защото не подлежат на конфискация, пак според имперските закони, но са записани в протокола! Сигурно сте погледнали, няма начин... всички пазачи го правят. Та, какво ще кажете да почнем с малък залог? А и останалите имат пари, ако ви се играе. Някои даже имат повече! - кимна към каютата на капитана и благородничката.

[offtopic]Искам да им смъкна заплатите, куртките, гащите и служебните оръжия. Разбира се, Снаргъл ще лъже безобразно, та ако трябва, ще се уорпва пръстите...
Ако беше прекалено сложно, картоиграчите нямаше да разоряват толкова военни в миналото, но все пак му слагам сложност 4.
Инвоуквам Daring, Steady, Observation, които ясно как помагат в игра на карти, Signals, защото който може да следи светлинни или морзови сигнали, помни как са подредени картите в тестето, Warp shape, защото това с пръстите ги прави по-гъвкави от на джебчия, а Crafty, Sneaky, Distractions, Bluff, са типични за картоиграч.
И още 4 зара от пула.
14d6=45
ПЕТ успеха. И изненада за вас, не си губя пула, защото това е една от Тайните на Снаргъл ![/offtopic]

Половин час по-късно моряците дори не се бяха усетили как цялото им имущество премина в ръцете на Снаргъл. Всичко, включително и дрехите им, вече принадлежеше на гоблина. Излезли от транса на играта, двамата си дадоха сметка какво беше станало и се паникьосаха.
- Добре се насадихме сега. Ако капитанът разбере... - подаде уплашено единият.
- Да, бе... Ще ни... Хей, чакай малко. Може изобщо да не разбира. Връщаме гоблина обратно в килията му, взимаме си нещата и нито дума на капитана.
Вторият метна на Снаргъл лукав поглед, който казваше: "Няма къде да бягаш".

Междувременно, Аркам позагуби търпение и свърши това-онова. За всеки случай.

[offtopic]Искам да използвам магия, за да строша една от пантите на вратата без да привличам внимание и без да събарям вратата. На теория ако гръмна най-горната панта, вратата ще остане на място.

Използвам един зар, Quiet, Escape, Рetty Magic, Shatter Spell и Sabotage.
Предполагам, че действието е със сложност 3. Все пак, охраната е забаламосана сериозно.
1d6=2, 1d6=5, 1d6=5, 1d6=4, 1d6=3, 1d6=3 [/offtopic]

Магът насочи заклинанието си към горната панта на решетката. Тя се обви в зеленикав дим и изпука. Бе станала толкова креха, че дори лек добир би я превърнал в прах.
[offtopic]Тва не е кой знае каква работа за теб, а и нямаш странични дразнители, така че действието става автоматично, без да ти взимам зара.[/offtopic]

Наоми притисна лице към решетките и огледа коридора, доколкото ограниченото и зрително поле и позволяваше. Зъбаткото изглежда беше очистил пейзажа - ако имаше нещо, на което въдухоплавателите да не могат да устоят, това беше комарът. Значи беше време за действие. Наоми се отдръпна от вратата, изпука кокалчетата на пръстите си, хвана двете си ръце в здрав юмрук и, засилвайки се няколко пъти около оста си, го стовари с все сила върху ключалката.

[offtopic]Използвам си Secret of Destruction[/offtopic]

-Не умеете ли да губите? - покърти се Снаргъл. - А какво си мислите, че ще каже, ако господарката ми го потвърди? Тя е достатъчно важна личност... по-добре да сключим сделка? Вие ни носите това-онова, пък никой не разбира?
Усещаше обаче, че тия двамата са по-уплашени от боцмана, отколкото от логиката му. Затова прибягна до изпитаното средство, което беше спасявало не една гоблинска кожа в не един бар...
Плъзна се до вратата с неочаквана скорост, отвори я и извика по коридора:
-Наоми, помощ! Ще бият мъничките, вместо да си платят загубите!
"Винаги, когато имаш проблем - извикай на помощ някой голям и силен". Стара гоблинска поговорка.

Силата на удара, който нанесе Наоми върху решетката, смачка ключалката и извади езика й от жлеба. Силни ръце имаше това момиче и много хора рискуваха да си навлекат беля, подценявайки способностите й.

Наоми вече се бе измъкнала от килията си и повтаряше процедурата върху бравата на Лейди. Тъкмо помагаше на вратата да се доотвори със здрав ритник, когато викът на Снаргъл, изпълнен със справедливо негодувание и предлагащ покана за танц със стражите, стигна до ушите на младата жена. Тя се подвоуми за момент, прецени, че господарката и е в безопасност за момента и хукна по коридора, по посока на гласа.

Аркам чу разбиващата се под напора на Наоми тежка врата и сви рамене. Май щеше да се бяга. Викът на Снарг не остави и следа от съмнение.
Без да се бави, Кейл, дръпна дюшека и насочи показалец към другата панта. Видя Наоми да прелита пред килията и извика:
- Внимавай, момиче!
Телохранителката май не го забеляза и продължи напред устремена като парен чук и още толкова надъхана.Някой ще пострада, помисли си Аркам и гръмна пантата, този път без особен финес. Отстъпи и удари вратата с добре премерен ритник.

[offtopic]Тук не съм сигурен да хвърлям ли зар или нещата отново си стават автоматично.[/offtopic]

- Кълна се, че съм заобиколен от идиоти - промърмори Ванс. Подпря чело на решетките и реши, че е по-умно все пак да се намеси, отколкото да остави всички да си осигурят надгробни плочи. Очите му се затвориха за частица от секундата. И за частица от секундата, Ванс вече бе зад по-далечния страж. Ръцете му бързо се спуснаха напред - едната тръгна към врата на стража, а другата към кобура на пистолета му.

[offtopic]Трудност - 3 (trick a marine guard)
почвам с един зар, добавям един за качество (Warrior) и още един за бележка (pistol). Добавям и 2 зара от басейна си и разчитам, че Снаргъл ще направи някаква физиономия, да им отклони вниманието.

invisiblecastle.com/roller/view/3124892/

Да, определено се надявам някой да помогне.[/offtopic]

[offtopic]Имаш един зар от мен... 1d6=4
"Ванс внезапно си примопни един от мръсните трикове на Кейл и отчаяно захапа ухото на горкия човек." Или нещо от сорта...[/offtopic]