Лейди Блекбърд (самата игра)

- Въшливи техничари! - извика ядосано Аркам. - Хващайте се на работа преди да ни гръмнат задниците!
Без да дочака отговор, Кейл се обърна към капитана:
- Тоя саботьор не може да е далече! Ако побързаме, можа да го открием!
И Кейл се засили към изхода с решително изражение.

Тримата техници спряха на около два метра от Ванс. За момент не реагираха, не разбираха какво точно става. Сетне единият от тях каза:
- Какво става тук? Какво правите?! Дръпнете се от машините, без резки движения! Мароу, кажи на началника, че имаме проблем със стабилизаторите. Код Д-18.
- Слушам! - отвърна Мароу на инженера пред него.

За Ванс:
[offtopic]Капитанът знае, че Д-18 се отнася за, грубо казано: "съмнителна лица или активност, изискващи въоръжена охрана".[/offtopic]

Урок номер едно за всички на борда - Ванс не е лош човек.
Урок номер две - не ядосвай капитана - става лош човек.

Капитана придоби каменно изражение на лицето си, а ръката му светкавично извади револвера от кобура му. Още преди техниците да се усетят, какво става, първия куршум потъна в гърдите на споменатия Мароу - един пръст в ляво от гръдната кост и право между ребрата.

Втория куршум се заби в рамото на първия заговорил, завъртайки го странично. Далеч не фатално попадение, за разлика от последвалото го в слепоочието на техника.

Третия техник бе имал достатъчно време да се опита да се скрие зад близките тръби и да вдигне тревога. За негово съжаление, Ванс знаеше какво минава по тези тръби. Последните три куршума от барабана потънаха в тях, освобождавайки пара под високо налягане, която буквално свари нещастника жив.

Всичко това отне не повече от няколко секунди. Ванс извади барабана и изсипа празните гилзи.

- Кейл, свършвай по-бързо с това. Не ми се иска да убивам още от тях, а и нямам неизчерпаем запас от патрони. - Ванс зареждаше нови патрони в леглата им с внимателни, почти нежни движения. Когато привърши, прибра барабана и промърмори тихо - Още три призрака в колекцията ми...

- Ти просто... - започна Аркам объркан и не успя да продължи. Стоеше вцепепен и слабото му лице бе придобило още по-блед от обичайното цвят. Очите му шареха между капитана и мъртвите техници. Трима невъоръжени мъже - при това, механици като него - и един мъж, който му беше като брат.
От вцепепението го откъсна болезненият плач на нажежените до болка турбини.
- Да тръгваме, капитане. - промълви боцманът с омраза към себе си, Ванс, техниците и целия проклет свят. Струваше му невероятно усилие да обърне гръб на мъртъвците. Първата стъпка към изхода - също.
Втората обаче бе по-лесна.

[offtopic]Тука просто няма начин да не ударя Key of Fraternity![/offtopic]

Шумът на машините не успя съвсем да заглуши изстрелите, така че Ванс и Аркъм трябваше да внимават.
Още една клапа изби, докато се изнасяха от отделението.

[offtopic]Key of Fraternity - имаш го.

Сега... Как ще продължите - full frontal, тихомълком или чрез някакъв друг трик?[/offtopic]

Няколко секунди по-късно из кораба се разнесе ехото на интеркома:
- До всички отделения. На борда има избягали затворници. Повтарям, на борда има имперски бегълци. Две жени, двама мъже и един гоблин. Вероятно са въоръжени. Всяко отделение да сформира група за претърсване.
Последва кратък пукот и гласът замлъкна.

- Трябва да спра да насочвам оръжия към хората. - промърмори Ванс, после посочи револвера в кубура на техника си. - Ако няма да ти трябва, мога да се възползвам от него. Пробиваме си път с гръм и трясък, отвличаме вниманието на екипажа, докато останалите се измъкнат. И без това очаквах да стане нещо такова.

Кейл облиза нервно устни и се завъртя към капитана. Пръстите му потропаха колебливо по дръжката на револвера. После обаче познатата весела усмивка отново се появи на лицето му.
- Ти си шефа - каза Аркам, докато му подаваше оръжието. - Внимавай да не ме гръмнеш, зареден е.
Отдръпна се настрани и с жест подкани Сайръс напред.
- След вас, капитан Ванс!

Ванс се усмихна криво и кимна на приятеля си:
- Стой зад мен и гледай да не се навираш между шамарите. Време е да дадем време на останалите да избягат мирно и тихо.

После рязко отвори вратата и започна внимателно да се придвижва по коридора.

[offtopic]Аз съм тъп и не разбрах. За какво си говорите в тая тема??? Не разбрах дори думица.[/offtopic]

Matrip K. писа: писа:

[offtopic]Аз съм тъп и не разбрах. За какво си говорите в тая тема??? Не разбрах дори думица.[/offtopic]

Форумна игра, мой човек. Не си ли попадал на такива?

ПП: Спасе, моля те метни тия мнения в коментарната тема.

Razor писа: писа:

Няколко секунди по-късно из кораба се разнесе ехото на интеркома:
- До всички отделения. На борда има избягали затворници. Повтарям, на борда има имперски бегълци. Две жени, двама мъже и един гоблин. Вероятно са въоръжени. Всяко отделение да сформира група за претърсване.
Последва кратък пукот и гласът замлъкна.

Снаргъл се заслуша.
-Мамицата му! - изпсува с чувство. - Май навреме се измъкнахме, а? Да се надяваме, че ще ни търсят заедно и разделянето ни ще ги обърка!
Какво ли правеше капитанът?

Ванс и Аркъм безпроблемно успяха да изминат двадесетина метра обратно към карцера. Стигнаха до четирипосочно разклонение и тъкмо да го пресекат, когато зад левия ъгъл се чуха характерните синхронизирани стъпки на въздушните пехотинци.


Знаете ли, че...
[offtopic]Името на танарийския коктейл - сладникавото зеленикаво питие, така предпочитано от аристокрацията - всъщност идва от "танакр", което е кафяв бръмбар с големината на човешки палец. Вътрешностите на бръмбара са изключително сладки и придават на напитката специфичния й вкус.
Интересното е, че може би никой от благородниците не знае какво пие.

След забраната на адмирал Брейд да се внася алкохол на борда на имперските кораби, небесните моряци сами са изобретили машини за дестилация с части от корабната техника. Устройствата лесно могат да бъдат разглобени и сглобени наново, ако ненадейно бъде направена проверка на екипажа.
Такива в дейстителност се случват рядко, тъй като повечето командващи не правят пролем за алкохола, дори напротив. Все пак много малко са хората, които биха отказали чаша кехлибарена, изгаряща гърлото и успокояваща сетивата течност след един напрегнат ден, особено в армейските среди. Стигнало се е дотам, че различните екипажи пробват различни рецепти и сред ниските нива на флота циркулират имена на марки, като всяка съответства на името на кораба, където е произведена. А продукцията в действителност е много добра. Дотолкова, че дори се търгува с имперските колонии, щом някой кораб получи заповед да се придвижи натам.[/offtopic]

[offtopic]Не само знам, ами и съм сигурен че съм правил като имперски военнослужещ [/offtopic]

- Да, насам - изсъска Ванс и зави по левия коридор. - Освен ако не са правили вътрешно преустройване от тук можем да минем през един пост и да се озовем до люка за скачване, без да се убием. И я ми кажи - имаш ли идея, как да вгорчим живота на кашиците?

Едва довършил въпроса си, капитанът се натресе на отряд от петима моряци и за малко щеше да събори двама от тях, ако те не се бяха дръпнали назад, моментално насочвайки пушките си към бегълците.