Лейди Блекбърд (самата игра)

-Дали не мога да се маскирам като фикус, ако стана зелен и застана в ъгъла? - промърмори Снаргъл. - Но пък оставате вие двете. Да знаете, не приличате на имперски военни! Те са грозни по рождение, изискване при набора!
Докато дрънкаше, опитваше се да определи колко са хората. В същото време се оглеждаше за най-близката врата. Склад, спално помещение, кенеф, важното беше да избегнат срещата.

Фикус? Нати за момент се втрещи дотам, че аха да забрави да стрелне многозначително Наоми с поглед.
После се поотупа, дръпна ципа на гащеризона си кажи-речи до пъпа, поразтвори дрешката предизвикателно, посреса се с пръсти... или по-скоро се поразроши... и се зае да наметне и на двете им малко разхубавяваща илюзия - не й беше точно по специалността, но все пак в училище се забавляваха с такива глупости.
И, тъй като гласовете бързо приближаваха, а Снаргъл я зяпаше абсолютно неразбиращо, високо и недоволно се зае да го кастри, като се стараеше да си придаде, хм, пристанищен акцент:
- И къде е сега значи тая совалка, а? Колко още трябва да вървим през проклетия кораб? На влизане що не ни мъкнахте по обиколния път, ами направо се завряхме у офицерските кубрици, а?
"Ръката" беше много голяма. Имаше разумен шанс поне част от екипажа да не знае, че си имат за пленници гоблин и жени, както и още по-разумен шанс по-нижестоящите да си фантазират какви... оргии... си организират офицерите. Даже съвсем спокойно би могло в екипажа да си имат гоблини или, ако си нямат, простите въздухоплаватели да не знаят по лице всички останали свои колеги. Появата на две проститутки, промъквани потайно от "уж цивилен" през моряшкия канижел по-скоро би могла да предизвика нагнетяване на напрежение и недоволство у екипажа, отколкото да е причина за тревога. Нямаха къде да се скрият, следователно трябваше да се, ъъъ, слеят с обстановката. Или по-скоро да се отличат от нея.
Надяваше се само Наоми да се усети да се включи в играта... и цялата куличка от предположения да не я духне преждевременно вятърът.
- Хайде де, размърдай се! - сопна се на Снаргъл. - Не ни плащат да се моткаме пеша из целия ви проклет кораб! Нали се сещаш, че ако моичкият си дигне задника да дойде тук да иска допълнителна такса...
[offtopic]Я да видим сега какво става...
Първо, използваме си Ключа на Самозванеца - Key of the Impostor.
След това хвърляме за:
Майстор магьосник - заклинателство, ловкост - маскировка и измама.
invisiblecastle.com/roller/view/3133082/
Никак не съм убедена, че ще мине номерът, така че май имам нужда от помощ... освен това ако закъсаме, както предполагам, мога да използвам и Тайната на вътрешния фокус и да хвърлям пак, ако нямате против.[/offtopic]

-Не е моя вината, госпо...мадам - изгледа я Снаргъл полу-презрително, полу-виновно... точно, като някой, който е получил нареждане да се подчинява на някоя професионалистка. - Ние, таквоз, трябваше да сме незабелязани и дискретни! Ето, аз даже съм цивилен...
Гоблини, разбира се, имаше на всички кораби.
[offtopic]Помощ и успех, с което успехите ни стават 4. Ако помня правилно, примерният брой успехи за лъжене на моряците беше трудност 3. Смятам, че минаваме !
invisiblecastle.com/roller/view/3133418/ [/offtopic]

Наоми погледна господарката си неразбиращо. След това като че ли разбра и я погледа отново, този път неодобряващо. Тези игри не и бяха съвсем по вкуса. Младата жена повтори действията на Наташа, разкривайки части от абсолютно лишеното си от женствени извивки тяло, разрошвайки късата си, безвкусно подстригана коса и заклати бедра в нещо, което трябваше да бъде сладостратна походка, но повече приличаше на движението на несмазани бутала. От Снаргъл би излязъл по-сносен фикус, помисли си Наоми кисело.

[offtopic] invisiblecastle.com/roller/view/3133446/
Съжалявам, Върдж, няма как да съм ти от помощ с тоя зар [/offtopic]

Четиримата войници, които се показаха за д ъгъла, забиха на място. Бяха млади момчета, с нищо по-различни от кое да е попълнение на имперските войски - добре сложени, късо подстригани и в разцвета на силите си. Известни аспекти от последното флотилията често пренебрегваше.
- Хей, хей, какво имаме тук... - подаде единият.
- Началството пак си угажда - продължи друг, докато погледът му обикаляше извивките на лейдито.
- И то качествено. Мда. - отвърна му първият.
Друг зад него го побутна:
- Остави ги, не ни е работа сега това. Ще ни докараш пак няк'ви главоболия.
- Стига си ме бутал, гледай с какво се забавляват тия горе, докато ние се чешем!
- Така е, ама т'ва си е тяхна работа. Хайде!
- А ти - обърна се първият към Наоми, - изглеждаш здравичко момиче.
- Някой от офицерите си пада по грубички игри - изхили се тоя до него.
- О, да. Нямам против да се пробваме един върху друг. Какво ще кажеш? - войникът й кимна, усмивайки се мазно.

[offtopic]Лейдито си удря Ключа, но това става след успешната лъжа.[/offtopic]

- Не можеш да си го позволиш, пиленце, не и с твоята заплата! - изпревари телохранителката си Нати и се изпъчи още повече. - Освен това не вярвам да си падаш по камшици и малтретиране... по-скоро обичаш да си отгоре, нали? - тя се усмихна ангелски и кимна на Снаргъл. - Хайде!

Снаргъл послушно ги поведе. Налагаше се да си изкриви устните надолу, за да не му личи колко е усмихнат.
Опитваше се да не си представя как някой от тези ще се пробва с Наоми. По неясни причини в ушите му звучеше траурна музика, когато се замислеше за подробностите. Ковчегът щеше да трябва да бъде със затворен капак, също така.

Моряците се изнизаха напред, оглеждайки двете жени отзад и след още няколко подхвърляния и подсвирквания, гласовете им се стопиха в плетеницата от коридори. Този път им се размина на бегълците, но бе абсурдно да разчитат, че ще успеят да се измъкнат без никой да ги заподозре. Дори напротив, примката се затягаше.
Гоблинът продължи да се оглежда и да подбира правилните разклонения. Имаше късмет, че кръстосвачa бе от старите модели. Докато се прокрадваха покрай едно подобно на склад помещение, чуха шум от преместване. Между влаченето и тряскането, успяха да доловят няколко реплики, идващи зад стена от огромни каси и сандъци.
- ... затова толкова се бавим.
- Сериозно?
- Да, Империята му имала зъб, 'щото бил дезертьор. На всичко отгоре казват, че сега е на страната на бунтовниците. Тия с него още не се знае какви са, но най-вероятно не са от нашите. Да ти кажа, нищо чудно още малко да постоим и капитанът да заповяда да се прибираме, че да покажем улова. Хъ-хъ.

[offtopic]Трябва да решите какво да правите. Да минете през парадния вход просто така, е чисто самоубийство (разбира се, пак може да опитате). Бяхте в по-изолирана част на кораба, но вече сте много близо до "кошера". И по-конкретно, до отделението с каютите и трапезарията. Минете ли ги тях и още малко стълби и коридори, вече сте на палубата.[/offtopic]

Бонусче:
[offtopic]Имперският кръстосвач "Ръката на скръбта" е модел второ поколение, заемащ гордо мястото си във флотилията. Огромни, здрави и невероятно маневрени, тези кораби са на почит дори след излизането на новата генерация и за много офицери са "най-доброто творение на флота".
Самата Ръка е на четиредесет и шест години, вече към края на шейсетгодишния си активен живот. Корабът е свидетел на безброй битки, още от Часовниковата война, и е претърпял огромно количество поражения. Дотолкова, че по-голямата част от външната конструкция е изцяло нова. "Е, може и да е нова тялом, но по душа е същата", бе въздъхнал с умиление предишният й капитан малко преди да се раздели с нея.
Понастоящем капитан на кръстосвача е Бреън Холас, деветият поред командир, на когото остават още четири години от петгодишното му назначение. Странно, Империята е въвела това правило, за да не се привързват твърде много капитаните към парчетата желязо, но Холас може да потвърди, че сериозно са объркали сметките.[/offtopic]

Снаргъл сви рамене почти безучастно.
-Дотук с промъкването и други удобства май - промърмори. - Сега е време да се качим и да минем по палубата, на открито. Оглеждайте се за летящи гигантски сепии, крилати пирати и други подобни дребни неудобства. Но, гледайки оптимистично, покрай тях имаме шанс да се промъкнем...
Не уточни какво мислеше за шансовете им да преминат през пълен с моряци главен вход. Нямаше нужда. Вместо това бавно позеленяваше, знак, че или е ядосан, или уплашен.
Разбира се, пилотите не се страхуват от нищо. Със сигурност просто не му се разхождаше по палубата!

Ванс се придвижваше тихо из коридорите на кораба, следван плътно от Аркам. Нямаха проблеми с добирането до крайната ми цел, а именно - отсека със стабилизаторите. Най накрая се добраха до помещението.
- Кълна се, че ако аз бях капитанът им, щях да скалпирам екипажа си - промърмори Сайръс - Как може да ги оставят без постови?
Пред очите му се разкриваха сложните механизми, които позволяваха на кораба да се спуска и издига в пространството.
- Хайде Кейл, виж, какво можеш да прецакаш тук. За предпочитане не непоправимо - не искам да пратят още няколко кораба като този по петите ни.

Кейл нетърпеливо пристъпи напред и облиза устни въртейки очи от машина на машина. Замърмори тихо и бързо.
- Може би мога да увелича някак интензитета през електромагнитите, така че да нагреят допълнително ей-тия турбини. Да, ама такава разлика в температурата ще задейства предпазните клапани ей-там и просто ще изхвърли допълнителната пара в берилиевите сфери. Което значи, че трябва да затворя първо предпазните кранове. Трябва да източя и сепийната смазка, за да затрудня така движението на буталата, така че да не могат да изядат допълнително създадената енергия. Така налягането би трябвало да е достатъчно да пръсне кожуха на турбините. Доста зрелищно ще стане, само да не сме наоколо. Ще им отнеме доста време да го поправят.
Кейл се завъртя и погледна капитана си. Ванс сви рамене.
- Ще го претоваря и ще гръмне - поясни механикът и илюстрира въпросната експлозия с тънките си пръсти. Въпросните пръсти ловко измъкнаха от един джоб малка макара навита медна тел и отверка. - Ок, капитане, предлагам да отида да поработя върху електричеството в оня край, а ти да затегнеш ония големите кранове накацали по тръбите между турбините (това са ония големи нагрети до червено цилиндри ей-там) и сферите.
Аркам не почака отговор и се шмугна под един панел наблизо. Краката му щръкнаха смешно. Постоя така миг-две, после неприятна мисъл се избистри в главата му и той се приплъзна припряно на светло.
- Капитане? Тая техника не се оставя без надзор. Тук трябва да има поне един-двама от моята порода.

- И да има някой, в момента не е тук. А и да се върне... не съм сантиментален - мога да разстрелям имперски матрос, без да се замисля. - Ванс започна да завърта кранчетата едно по едно.

На това Аркам отговори с почесване зад ухото и весела усмихка. Капитана си знаеше работата.
[offtopic]Май е време да се хвърля зар... Три от моите зарчета и четири за Dexterous, Mechanic, Engines и Sabotage. Понеже ми е скучно ще сложа и трудност 5. Да става интересно.
Саботаж! (1d6=3, 1d6=1, 1d6=5, 1d6=6, 1d6=6, 1d6=6, 1d6=5) [/offtopic]

На Кейл сякаш му пораснаха допълнителни ръце. Толкова бързо боравеше с техниката, че приличаше на едно от онези пипалести същества на Калдън, дето ползваха шестте си крайника, за да се катерят по дърветата.
Щом приключи с жиците, се прехвърли на механичната част. Отваряше и затвряше клапи, дърпаше лостове, вадеше разни неща от други неща и слагаше трети в четвърти...
Стабилизаторите засилиха песента си. Характерното "вум-вум-вум" за едносекунден такт стана по-заглушаващо. Аркъм тъкмо привършваше работата си, когато от другия край на машинното някой извика:
- Хей, вие там! Какво правите?!
Ванс се обърна и видя трима от корабните инженери едва ли не да тичат към него.

- Ами, ей тука нещо тече! Елате да видите! Мъчим се да го оправим, ама нещо не ще! Къде блейте и вий!