Пътя на тигъра [играта]

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ!

Не правете опити,да изпробвате тeхниките и методите описани в тази книга. Това би довело да сериозни наранявания или смърт за необучения човек.

Историческа бележка

Нинджите са исторически факт. Те са съществували в Япония от шести век с.хр. до началото на седемнадесети век. Този период се отличава множеството борби за власт между знатните феодали наричани даймьо, които са ръководели местните благороднически родове. Нинджите са били никои, безлични хора, професионални убийци и шпиони, машини за убиване и наемници. Всички способности и умения притежанави нинджа в тази книга, се основават на реалността. В исторически план нинджите в Средновековна Япония са били в състояние да изпълняват невероятни неща и са били истински майстори в уменията, описани в „Пътят на Тигъра”.

Въведение
Във вълшебния свята на Орб, самотeн сред морето, което хората от Човешките предели наричат Безмерно, се намира мистичния Остров на безметежните сънища.
Изминаха много години откакто ти - още дете - зърна за пръв път златистите му брегове и изумрудените му оризища. Тук те доведе една вярна слугиня, дошла то земите които ти никога повече не видя и прекосила хиляди левги безмълвен океан. Твоята предана прислужница остави теб, сирачето, на стъпалата пред Камения харм, умолявайки бога, монасите да се погрижат за теб, защото тя вече почти бе изгубила борбата с едно ужасяващо проклятие.
Монасите обитават островът от векове и служат на бог Куон - този, който говори със свещените думи на силата. Върховният майстор на невъоръжената борба. Те живеят само за да помагат на другите да се борят със злато ширещо се по света. Виждайки че си сам и се нуждаеш от грижи монасите те прибраха и ти стана послушник в Камения храм. Никой не можа да обясни странният белег по рождение във формата на корона, който носиш на бедрото си, макар че ти помниш как старата прислужница настояваше, че той има тайнствено значение. Всеки път когато си питал за това монасите са ти казвали да медитираш и да бъдеш търпелив.
Твой наставник стана най-старшият и могъщ сред монасите - Найджиши, един от Магистрите на зората. Той те обучаваше и напътстваше в кротката добродетел на Куон, даде ти познания за хората и техния живот, а също те научи как да медитираш, при което иъсълта ти се освобождава от тялото и се носи свободна с вятъра в търсене на истината.
От шест годишна възраст обаче по голямата част от времето ти е запълнена с изучаването на Пътя на тигъра. Сега ти си нинджа, майстор на бойните изкуства и смъртоносен убиец, който може - скрито и незабелязано - да се справи и с най-силните врагове. Също като тигъра и ти си станал силен, потаен, гъвкав, търпелив в преследването на плячката и смъртоносен. В земята на изобилието и в Човешките предели нинджа, или „човек без сянка”, е добре известен и е ня страхопочитание, а дори самото споменаване изпълва сърцата на хората със страх. Но ти си един то малцината които се кланят на Куон и следват Пътя на тигъра. Ти използваш своите умения като носител на смъртта, единствено за да освободиш света то силите на злото.
Още от малък ти висеше на ръце от клоните на дърветата с часове наред, за да укрепнат ръцете ти. Тичаше с километри а стъпката ти беше така лека и бърза, че можеше да задържиш десет метрова лента във въздуха, без да докосва земята. Вървеше по опънати над пропасти въжета, чевръст като маймуна. Сега плуваш като риба и скачаш като тигър, движиш се като шепота на вятъра и се плъзгаш през нощта като сянка. Преди да умре Найджиши те научи на Заветът на нинджа.

Нинджа но чигири
„Ще изчезвам в нощта, ще превръщам тялото си в дърво или камък, ще потъвам в земята и ще минавам през стени и заключени врати. Ще ме убиват много пъти, но няма да умра, ще сменям лика си и ще ставам невидим, за да ходя сред хората без те да ме виждат.”

Един ден на острова пристигна мъж - Яеман. Повелител на пламъка. С помощта на коварни магии той измами монасите и те му повярваха че е последовател на Куон, дошъл от Големия континент. Той настина бе монах но се кланяше на на Куон а на неговият извергнат брат Вайл, който помага на силните да потискат слабите и да властват над глупците. Яемон уби Найджиши с меч, защото наставника ти нямаше равен в ръкопашния бой, и открадна то храма Скрижалите на Кетсуин. Ти отново изпита болката на загубата, защото бе обичал Найджиши, като свой баща. Затова даде обет на Куон, че един ден ще отмъстиш за смъртта му и заживя според заръките на Завета. Преди това обаче трябва да доусъвършенстваш уменията си, за да помагаш на подтиснатите в Земята на изобилието, но сега е дошла времето да се докажеш, като истински брат на монасите от Камения храм.

[attachment=0:325c2x97]<!-- ia0 -->udari1.png<!-- ia0 -->[/attachment:325c2x97][attachment=1:325c2x97]<!-- ia1 -->udari2.png<!-- ia1 -->[/attachment:325c2x97]

Бойна система:
2 зара> защитата на противника е успех и нанася щета

Щетите:
удар с ръка: 1 зар
удар с крак: 1 зар+2
хвърляне: дава право на още една атака като добавя +2 към щетите ѝ.

Моментът, че удара с крак е по-труден, а хвърлянето още повече не е отразен системно, а само сетингово при самите битки. Примерно Огрето има 4 защита срещу юмрук, 5 срещу ритник и 8 срещу хвърляне.

Екстри:
Може да ползвате Вътрешна сила, като това се заявява предварително (преди атаката), във вашия случай казвате ще го маризя с юмруци и в втората атака ще ползвам вътрешна сила. Имате пет такива възможности, не знам дали се пълнят някак си. Вътрешната сила удвоява щетите на атаката, ако е успешна де, ако не е успешна няма какво да удвоява, но пак си се губи.

Блок: Супер специално умения не нащо момче. В епизода на битката се дава защитата му срещу атаката на противника, в горния пример с огрето Мисирчо има защита от 8 срещу ударът с чук на пехливанина. Ако по някакъв начин горето метне 9 или повече с два зара, значи ще нацели нашия младеж, да ама ние можем да блокираме ударът като с два зара трябва да получим резултат по-малък от защитата ни, в случая 7 или по-малко. Решиме ли да използваме блок, следващата ни атака ще е с 2 по малка.

Съдба, понякога ще се налага да се доверите на съдбата, примерно око прескачате пропаст. Тогава се мятат два зара и при 7-12 успех, Шакти бди над вас. При 2-6 богът на каръците вероятно играе зарове с останалите богове и ще можете лично да му се оплачете като пристигнете в отвъдното, да речем.


Умения от пътя на тигъра

-Щурекен джуцу - умение да се хвърлят малки метални предмети, звезди или ножове на разстояние около десет метра. Не всеки път могат да се съберат.

-Отбягване на стрели - върховата концентрация позволява да отбиеш или дори уловиш стрела и ли хвърлено по теб копие.

-Акробатика - позволява изпълнението на всякакви акробатични номера

-Устойчивост на отрови - чрез дългогодишни тренировки и поемане на минимално количества отрови организмът си изгражда имунитет срещу тях и нинджата става устойчив на по-общодостъпните отрови.

-Мнима смърт - забавяне на метаболизмът на тялото до един удар на сърцето в минута и почти спиране на дишането. Така нинджата може да излъже всеки лайк.

-Йога - с това умение нинджата може да вади и размества ставите си и така да се провира през невъзможно тесни пространства или да се измъква от въжета и вериги.

-Отровни игли - нинджата може да поставя на езика си малки иглички намазани с отрова и да ги изстрелва на разстояние до 5 метра.

-Джам`ба-Зин - умение за отключване на ключалки, откриване и обезвреждане на капани и аларми.

-Алпинис - позволява на нинджата без почти никакви усилия да се катери по сетни, покриви, а в някой случай дори да пълзи по тавана, като муха. Разполага с четири-зъба кука с заглушени зъби и тринадесет метра тънко въже към нея. Също така има и котки с шипове по тях позволяващи му да извършва горепосочените действия доста по-лесно.

Инструментариум на нинджата

-Камуфлажен костюм

-Железни ръкавели - няколко метални пръчки или пластини в ръкавите който биха позволили да се парира не само гола ръка, а дори и меч.

-шнорхел - къса бамбукова пръчка с която нинжата може да откара доста врем под водата или да увеличи обсега на изстрелваните отровни стрелички.

-гарота - специален уред за убиване чрез душена представлява тънка и здрава връв с две ръкохватки в краищата.

-заслепяващи съчми - насмолена хартиена кесийка с магнезиев прах която избухва с ослепителна светлина при хвърлянето й в какъв и да е източник на пламъци.

-огниво

-риба паяк - осолена и консервирана се използва за да може нинджите да мажат с торова стреличките си или да ликвидират четириноги пазачи.

-кръвта на нил - може би най-силната торова в света на Орб.

Така въоръжени ние вече сте истинска нинджа готова да поеме по пътя на тигъра. Мола изберете 4 (четири) от уменията, като е препоръчително едно то тях да е Щурекен джуцу.

1

Първите лъчи на слънцето те поздравяват докато очакваш да дойде времето за твоето изпитание. Днес ще станеш най-младия послушник излязъл да се пребори за титлата майстор на Петте вятъра.
Когато твоят наставник Найджиши, бе убит от Яемон, заместникът му зае мястото на Повелител. Сега, много лета по-късно друг от Повелител е загинал, а позицията е овакантена отново, а винаги трябва да са петима, които да бъдат за пример на останалите. Ти си бил поканен да премериш сили за поста, заради твоето съвършено владеене на уменията от Пътя на Тигъра.

В уречения час вървиш сам през пясъчните пътеки на Каменния храм. Влизаш в огромна зала с колонади, построена около един огромен камък от червен гранит в средата на Островът на безметежните сънища заобиколен от плаващи айсберги, откъснати от Великата долина нейде в далечния север. Когато приближаваш храма, виждаш, че много монаси и селяци са се събрали, за да гледат борба между теб и другия претендент, Горо-бей ефенди.

Точно като теб, Горо-бей е посветен от вътрешния кръг на благочестивите поклонници на Куон и способен боец. Той е по-възрастен, по-тежък, по-силен от теб и не е успял при предишното предизвикателство, но е изключително умел и мотивиран. Влизаш в храма и се покланяш на Повелителят на Зората, младолико старче на което не можеш да дадеш петдесет години, с дръпнати проницателни очи. Застанал на среща ти Горо-бей също му се покланя, а лицето му представлява непроницаема за емоции маска. Той е само по препаска около кръста, а мускулите му потрепват намазани с масло, което ще направи доста трудни захватите срещу него. Ти трябва да го победиш в ръкопашен бой, за да те допуснат до изпитанието на духът, което ще покаже дали си достоен за Повелител. Горо-бей се обръща към теб и се покланя учтиво а ти му връщаш жеста. Повелителя на Зората ви напомня, че това не е битка до смърт и не може да използвате вътрешната си сила. След това отстъпва и дава знак битката да започне. Горо-бей напредва предпазливо към теб, а огромните му ръчища са готови да те сграбчат. Ти ще:

Финтираш имитирайки замах и после ще му вкараш един в сурата с тигров шут на 17
Ще се престориш че влизаш в борба, но вместо това ще му вкараш в мутрата захапка на кобра 35
Ще вдигнеш кракът си като за удар но като посегне ще го спипаш във водовъртежно мятане 61
Или ако си акробат да направиш салто зад гърба му преди да е атакувал на 80

17

Правиш стъпка напред, уж да удариш, а след това скачаш изстрелваш кракът си към главата на Горо-бей по бърз от вятъра. Макар че той не бърз, познава стилът ти.

ГОРО-БЕЙ
Защита срещу удар: 6
Издръжливост: 14
Щети: 1 зар

Ако имате победиш Горо-бей обърни към 110.
Ако Горо-бей е все още в съзнание той те напада. Твоята защита срещу ударът му Захапката на кобра от негова страна е 7.
Ако Горо-бей победи ставаш зя смях на врабчетата минавайки на 95.

За теб: 3+5=8>6 1d6+2=6 -->Горо-бей 14-6=8
За него: 5+1=6<7 неуспех
За теб: 6+4=10
Щета: 1d6+2=5 -->8-5=3
За него: 1d6+1d6=4 <7 неуспех
За теб: 1d6+1d6=6 =6 неуспех
За него: 1d6+1d6=7 =7 неуспех
За теб: 1d6+1d6=12 >6
Щета: 1d6+2=7 -->3-7=-4

Битката:
Изненадващият ти ударът за малко да откъсне главата на противникът ти и само дебелият му врат я задържа на мястото й, той обаче се оказва яко биче защото след като тръсва веднъж два пъти глава и фокусира отново светът запраща към теб юмрук с размерите и скоростта на артилерийски снаряд. Не само той обаче познава стилът на противника и ти рязко извиваш гръб назад позволявайки юмрукът да разцепи въздухът където допреди малко бе тъй скъпата ти глава, а превиването назад преминава в задно салто и нов шут в главата на твърде приближилият се противник което го отхвърля в красива дъга назад. Ти пък въобще не разбираш че размахването на ръце било опит да блокира ударът ти. Победата е твоя и мини на 110

110

В момента в който ти завършваш салтото и заемеш бойна позиция той се стоварва на арената разпръсквайки чакъл наоколо. Няколко вяли аплодисменти придружават победата ти, а баш майсторът на Зората също ти поднася почитанията си за твоята сила и мъжество демонстрирана на арената. Минаваш през копринените завеси излизайки от главната зала на храма и попадаш в малка тъмна стая, с много постно обзавеждане като най-отличителното са двата огромни обковани с мед сандъка. Ароматът на тамян се носи от висящата над главата ти кандилница поклащаща се като махало. Стаята е осветена то бели лоени свещи. Ти коленичиш на голямата рогозка пред тримата баш майстори, които гледат напред, с невиждащи очи, изчаквайки те да нарушиш мълчанието, което е ритуалът изисква да се запази. След час, свещите започват да прегарят и да разпръскват мистични сенки, през които никой от вас не е помръднал и мускул на баш майсторът на Зората те поглежда в очите и казва: „Куон знае, че със сърцето си желаеш да му служиш, но трябва аз трябва да ти задам два въпроса. Да ли, наистина желаеш да се служиш на Куон повече от всичко друго на света или да отмъстиш за смъртта на наставника си, Найджиши, повече дори от това да служиш твоят Бог?” и „От какво трябва да се страхува повече нинджата: Мисията й да се провали или да боде заловен от безскрупулен враг, който няма да се поколебае да използва мъчения, за да измъкне това което знае?”
Ти знаеш, че в сърцето си и в сърцата на предтечите ти тупти желанието да отмъстиш за смъртта на Найджиши, то е по-силно отколкото всичко друго в Орб, но като баш майстор трябва да посветиш живота си в служба на Куон. Що се отнася до втория въпрос, само здравия разум може да ти подскаже верния отговор.

„Желая да служа на Куон повече то всичко друго и единствено провалът на мисията изпълва сърцето ми със страх! - и лумваш чело в пода, за да прикриеш наглата си лъжа” мини на 139
„Желая да отмъстя за смъртта на наставника си който обичах с цялото сърце и се ужасявам от мъченията на които биха ме подложили! - и подсмъркваш достоверно” мини на 151
„Желая да отмъстя за смъртта на наставника ми, а единствено провалът на мисията ме изпълва с не сигурност. - и ти не знаеш какво говориш” мини на 177
„Желая да служа на Куон повече от всичко друго и най-ме е страх от мъченията на които може да ме подложат! - шикалкавиш” мини на 128

177

В баш майсторът на Зората се усмихва бащински и казва: „Ти издържа изпитанието за сърцето, като отговори вярно и правдиво. Няма лошо в това, че искаш мъст за Найджиши, който те обичаше и те научи да обичаш нашия Господ Куон, но трябва да изчакаш да дойде точното време и никога да не забравяш, че службата ти към Куон е и в помощ на цялото човечество. Само успехът на мисията, е важен за истинския нинджа и ако бъде заловени той винаги ще има време да отхапе езика си и да умре от кръвозагуба, вместо да рискува да издаде информация подложат ли го мъчения.”
Той продължава*: „Ние никога не сме виждал нито един, който погазва, това обещание, нито един, който е овладял толкова уменията от Пътя на Тигъра. Сега из ще ти изрецитирам тайната молитва на Виликия Нинджа. - помни, че един ден това ще ти бъде от голяма полза:

АЗ СЪМ НИНДЖА
Родители ми небето и земята са,
а тялото е моят роден дом.
Мощта ми скрита е в лоялността,
а в тренировките магия ми се спотайва.
Животът и смъртта ми просто просто дъх са,
на тялото си сам съм господар.
Очи, уши и сетива в едно са цялост,
и виждам аз през слънце и луна.
Нагаждането моя сила е,
законът пък е моят щит.
Умът е най-добрият ми приятел
и винаги към пълното единство се стремя.
Нехайството е смъртният ми враг,
а пък защитата ми правилния ход.
С оръжието мога да се слея,
девизът ми е „Винаги върви напред!”
Единствено в Куон се уповавам,
а Пътят на тигъра, е моят път!”**

След това той сваля от ръката си един пръстен с опал и ти го подава с думите - „Това може да ти е полезно.”- , докато ти го поставяш на собствения си пръст. Когато ехо думите на баш майсторът заглъхват, ти се връщаш в залата на храма, където чакат останалите на монасите и селячеството, за да видят издържал ли си и второто изпитание.
Множество молитви към Куон се отправят по време на церемонията, на която си ръкоположен за баш майстор на Пет ветрове. Горо-бей също те приветства заедно с останалите. За сега той остава адепт от вътрешния кръг, но и неговото време ще дойде, защото е можещ войн и добър монах. Ако ти умреш вероятно той ще заеме мястото ти. Обърнете се към 191.

*Все едно това, което току що каза не беше подтикване към самоубийство!!! - б. пр.
**Творчески превод в опит да запазя смисъла - б. пр.

191

След церемонията и парафирането на формулярите със затаен пясък всички се наслаждавате на скромна вечеря от орис и свеж плодове, споделени с останалите монаси и жители на островът. Ти хапваш малко защото смяташ да се отдадеш на медитация преди сън.
Заемаш такава поза която позволява да отделиш духът си от терзанията на тялото и веднага щом полагаш глава на сламеникът от грубо зебло очите ти се затварят. Сега вече можеш да се потопиш в света на сънищата.
Виждащ красива галера която с мощни махове на веслата напуска пристана на островът и се отправя към Земята на изобилието. Висок мъж седи стабилно на кърмата й, а краката му са увити в кожени ремъци. Той носи дебело вълнено наметало боядисано в тъмнозелено, а слънчевите лъчи проблясват по катарамата на коланът му, където е закачен меч, а ти си обеден че това не е сън а видение Един моряк се обръща по име към него, „Гладиус”, той се обръща и поглежда права в теб, но после видението се размива и лазурно синьото небе се покрива с мрачни и тъмни облаци, а под тях се мържалее голям замък. Трите му кули са толкова високи, че изглежда се опитват да прободат облаците. Ти слизаш към него по слана за да изпълниш трудна и важна задача.

Когато се будиш си спомняш сънищата като картини рисувани с избледняващи бой по стените на килията ти, но макар и неспокоен сънят ти е възстановил напълно издръжливостта ти загубена при битката с Горо-бей.
Докато вървиш към храмът някаква суматоха на брега привлича вниманието ти, спускаш се натам, а двама рибари дотичват до теб и ти съобщават, че на пристана е акостирала галера. По трапът от кораба слиза един мъж, а Повелителят на Зората се отправя към него да го посрещне. Мъжът се представя като Гладиус и след учтив поклон моли да разговаря с Повелителят на баш Повелителите.
- Можеш да говориш свободно - широко разперва ръце Повелителят на Зората обхващайки събралата се тълпа - защото на Островът на безметежните сънища няма тайни.
- Не и от както сте загубили Скрижалите на Кетсуин - отвръща Гладиус мрачно.
- Какво знаеш за тях? - непривично рязко запитва Повелителят, а монасите наоколо запазват трепетно мълчание докато Гладиус се оглежда внимателно преди да отговори:
- Знам, че в Скрижалите на Кетсуин се пази тайната наречена „Силата на Словото”, като могат да изпратят и задържат Куон в преизподнята, ако бъдат изречени пред Стълбовете на Промяната в сред Ледената Пустош. Яемон, Повелителя на Пламъка, ги е откраднал от вас преди години по заръка на ордена на Алената Богомолка. Знам още, че най-сетне е успял да дешифрира текстовете в Словото. Знам, че праз месеца на Великата Майка Сплендор луната става червена за три дни, а това ще съвпадне с точно определено подреждане на планетите случващо се веднъж на петстотин години. Ако Словото бъде изречено пред Стълбовете на Промяната в този момент, бог Куон ще бъде запратен сред огньовете на пъкъла, оставяйки монасите кланящи се на Вайл, да разпространяват влиянието си из човешките предели.
При споменаване името на Яемон наоколо избухва глъчка, но Гладиус продължи, като гласът му намаля до шепот.
- Дори в момента Яемон се подготвя в град Погибел, за дългото пътуване към Ледената Пустош. Макар Горяните отдавна на поддържат патрули по края на Разломът, не мисля че някой от тях би могъл да се справи с такъв като него. Питането ми е: „Има ли сред вас някой, който ще опита да го спре?”.
Докато Гладиус говори усещаш как в гърдите ти се разгаря желанието да отмъстиш на Яемон. Човекът от съня ти е точно Гладиус, както и корабът закотвен до пристана. Ти си убеден, че тази задача е предназначена точно за теб, затова без колебание правиш крачка напред и заявяваш:
- Аз ще го спра!
- Ти си още младеж - казва той - нима смяташ, че ще успееш в това, в което за, Господарят на Горяните се провалих?
- Аз съм нинджа - отвръщаш простичко ти.
Гладиус, кимва, а Повелителят на зората въздъхва и заявява:
- От днес твоето име ще бъде Отмъстителя, защото ако някой може да успее, в името на цялото човечество, то това си ти! - след това се обръща към храмът и започва молитва, а зяпачите последват примерът му.

Виждаш, че град Погибел се намира на западния бряг на Човешките предели, на картата която ти подарява Гладиус. На нея са отбелязани множество градове и странни места които се простират на север до снежната пустош. Ти прекарваш останалата част от деня в подготовка, като слагаш металните пластини в ръкавелите на тъмния си костюм и събираш инструментариума необходим за пътя, накрая отделяш и няколко часа в тиха медитация. Качваш се навреме на корабът на Гладиус и отплавате от Островът на безметежните сънища заедно с вечерния прилив. Ти трябва да намериш Яемон и да го спреш, преди да е достигнал Стълбовете на промяната или всичко ще бъде загубено. Сега обърни на 232.

232

Корабът нает от Гладиус се нарича Аквамарин и разполага със сто весла и две мачти. Вятърът е попътен, а небосклонът лазурно син. Морето е толкова спокойно че след две седмици път почти забравяш че то съдържа всичката вода на света, а дъхът ти придобива вкус на морска сол. Гребците натискат неуморно веслата по десет часа на ден, но те са свободни хора, а не приковани към веслата роби. Двама от тях дори носят пиратска дамга - заловени от пирати - те са от щастливците които са оживели, за да видят небето отново. Всички те са с широки рамене и могъщи плещи оформени от тежката работа над греблото, някой са изгърбени, свидетелство за това че твърде млади са се захванали да изкарват препитанието си в морето като гребци.

Преминавате южно от Земята на изобилието и вече виждате островът на Богинята на Магията, когато се разнася тревожни викове. Кормчията сменя курса, а биенето на барабанът се ускорява, като гребците удвояват усилията си. Въпреки усилията към вас бързо се приближава дълъг и нисък кораб, чиито корпус е боядисан в зелено и червено, а на мачтата му се вее кърваво червен флаг. Гладиус, който седи до теб на перилата ти казва:
- Този кораб е от Порт Ограб* и нямаме шанс да му се изплъзнем - с тези думи той измъква меча си и го вдига високо. Гребците се напрягат още повече хвърляйки всичките си усилия, но дори това не може да се сравни със скоростта постигана от робите на ограбският кораб, подкарвани от камшиците на техните надзиратели. Най-сетне капитана осъзнава неизбежността и дава заповед: „Подгответе се да отблъснете нападението!”, а ти също си готов за предстоящата битка.
Пиратския кораб има таран, но явно цели да превземе Аквамарин, защото се оптива да се изравни с него, а не да го потопи... поне за сега. Пиратите измъкват ятаганите си и изкарват на палубата огромно почти триметрово чудовище задържано от цяла мрежа от вериги, а гротесното му тялото е покрито от костни израстъци. Огрето държи чук покрит с шипове. Екипажът на Аквямарин бързо губи духът си, като вижда срещу какво ще трябва да се бие. Ти ще:

...се покачиш по такелажа и ще запратиш щурикен по огрето (прехвърли се на 257)?
...атакуваш огрето канещо се да се прехвърли при вас, като се качиш на перилата на Аквамарин (обърни на 280)?



*ориг. Port o' Reavers - пристанището на грабителите

257

Бъз като черна мамба и ловък като сурикат се хвърляш на такелажа, бързо набирайки височина и запращаш един щурикен към мутрата на огрето. Той проблясва зловещо докато се превърта във въздуха, а гръмовният рев разнесъл се над морската шир показва, че е улучил целта си. Обляното в кръв чудовище измъква с грухтене дълбоко забитата в лицето му звезда, отприщвайки нови потоци от кръв. Хвърли един зар и извади стойността му от 16, колкото е издържливостта на звярът ( 16-(1d6=5)=14 ). Тъкмо понечваш да се спусне по такелажът и от към кърмата на грабският кораб с смъртоносно жужене полита залп стрели. Една от тях лети право към теб. Имаш ли умението отбягване на стрели+ Ако си го взел отдъхни и обърни на на 380. В противен с случаи със затаен дъх и ръка на очите се насочи към 396. Добре де, без ръка но очите че иначе сума време ще листиш докато намериш епизода.

(драматична пауза и...)

396

Мяташ без много до му мислиш към палубата, и само бързия ти рефлекс те спасява от нелепа смърт, когато обаче се изправяш на крака залиташ. Погледа ти се спира на стрелата пробила бедрото ти миг преди болката да те връхлети.* Пречупваш опашката на стрелата и я захапваш, след това улавяш острието подаващо се от задната част на бедрото и издърпваш стрелата. Не издаваш нито звук, като истински нинджа, но когато отваряш уста парчето стрела пада прегризано на две. Преценяваш, че Шакти** е бил на твоя страна и не е засегната артерия, но мускулът е силно засегнат. Губиш 4 издържливост (20-4=16) и вадиш едно от модификаторът си за удар с крак (0-1=-1). Побеснялото огре скача на палубата на Аквамарин като при приземяването разтърсва цели я кораб, а дъските под него изпукват жалостиво. С очи пълни с кръв, буквално и преносно, то надига огромния си чук в недвусмислен жест целящ да те апликира на палубата. Ти ще:

...пробваш да му вкараш къчът на летящия кон в мутрата (ритай на 332)?
...опиташ железен юмрук в слънчевия сплит (удряй към 310)?
...се плъзнеш по палубата към него в опит да използваш хвърляне тип драконова опашка (лъзгай се към 345)?

*Е де, нали не очакваше да ти се размине? - б. пр.
**бог на късмета и покровител на каръците - б.ред.

310

Юмрукът ти изсвистява на път към гърдите на огрето.

Огре
Защита срещу железен юмрук: 4
Издръжливост: 16-5(звездата)=11
Щети с чука: 2 зара

Атака: 1d6+1d6=7 >4 успех
Щети: 11- 1d6=2 =9

Ако побеиш огрето, тичкай към 360.
Ако огрето е живо след твоя удар, се опитва да те направи на хармоника замахвайки с чука си. Твоята защита срещу могъщият ме замах е 8.

Атака на огрето: 1d6+1d6=7 <8 неуспех

Ако все още си жив, можеш да се извъртиш на страни и да му вкараш къчът на летящия кон в мутрата (ритакай на 332), или да пробваш да се метнеш в краката му в опит да приложиш хвърляне драконова опашка (меткай се към 345) или да ползваш на отново железния юмрук (върни се към началото на епизода).

Битка:
Атака: 1d6+1d6=10 >4 успех
Щета: 9- 1d6=6 =3
Атака на огрето: 1d6+1d6=4 <8 неуспех
Атака: 1d6+1d6=8 >4 успех
Щета: 3- 1d6=6 =-3 победа

Битката разказно:
Юмрукът ти намира гърдите на звярът, но дали заради болката в кракът или заради тлъстините му той почти не реагира на ударът. Е всъщност реагира като стоварва чукът си отгоре ти или щеше да го направи, ако не се бе извъртял настрани с скоростта на мълния, куцукаща. Следващият ти удар обаче е толкова силен, че го отхвърля крачка две назад, с което излизаш от обхвата на огромният му чук, който просвистява на повече от три косъма от главата ти. Инерцията на удара завърта огрето почти с гръб към теб, а ти се възползваш от това правиш крачка на пред и забиващ мощен юмрук право в гръбнакът на извърналият се звяр. Точно както навремето удари младшият си наставник в първата и единствена тренировка която проведохте. И точно като в нея се чува зловещо изпукване огрето се олюлява и... минаваш на 360, какво и?


360

Огрето се олюлява след последния ти удар все едно краката не го държат, опитва се да се улови за перилата на кораба, но те не издържаш тежестта му с гръмовен плясък и пет метров фонтан то потъва между двата кораба. Ако си мятал щурикен по него брой го загубен(остават 4 щурикена). Бърз оглед на ситуацията ти показва, че ограбците са с техните обици и ятагани са доста повече и добре въоръжени от екипажа на Аквамарин. Главис с неговия меч е истинска машина за смърт, но постепенно бива обграден от неприятелите. Със страничен ритник ти запращаш един нападател на земята изваждайки го от строя. Веднага след него те напада огромен полуорк с пъпчиво лице с два заплашително изглеждащи меча. С невероятна скорост плясваш длани една в друга улавяйки острието на единия меч преди да те е разполовило. Той има време само да зяпне изумено преди да му строшиш капачката на коляното и да то оставиш гърчещ се на палубата. А сега ще:

...пробваш да си пробиеш път до Гладиус на 371?
...хукнеш към ограбския кораб, за да смаризиш капитанът му осъществявайки контра абордаж на 352?

352

Правиш няколко широки крачки по палубата на Акуамарин преди да отскочиш от перилата му и да се приземищ от близката страната на пиратския кораб, задържайки се на ръце за една издадена част в края на кърмата. Изчакваш за момент преди да се набереш нагоре по червената кърма на Плаващия Гробар. Хвърли зар на съдбата, за да видиш дали някой от ограбците те е видял да скачаш към техния кораб. Ако съдбата ти се усмихне, обърни на 107. Ако съдбата ти обърне гръб, чети 97.

1d6+1d6=5 сиреч Шакти плеска карти с другите богове и не му пука за тебе.


97

Един от пиратите те е видял и се промъква по палубата на Плаващия Гробар към теб, като прави опит да съсече с мачетето си ръцете ти - през китките. Тихото подрънкване на многобройните му обици обаче те предупреждава за опасността и ти чевръсто прескачаш перилата на палубата улавяйки с ръката му държаща мачето и вдигната за удар. Преди още да се е усетил какво става ми прилагаш водовъртеж изхвърляйки го през борда без да си правиш труда да извикаш „човек зад борда”. Обръщаш се и хукваш по стълбите на кърмовата надстройка, от където капитанът на пиратите насочва с викове и ругатни екипажът си. Прескачаш последните стъпала и сякаш се материализираш пред него от нищото. Той се стъписва за миг, но бързо се окопитва. Капитанът е грамаден мъж с гъста черна брада и широки златни гривни предпазващи предмишниците на огромните му мускулести ръце и каращи вените му да изпъкват като въжета. Той развърта веригата на утринната си звезда* докато се придвижва към теб за да атакува.

Как ще подходиш към ситуацията:
Тигрова лапа по врата (давай на 67)?
Захапка на кобра под брадичката (бързо на 77)?
Скок и хвърляне Зъбите на тигъра (скок до 87)?

*средновековно оръжие представляващо боздуган покрит с шипове - бел. ред.

77

Отбелязвай си някъде колко пъти си атакувал пиратския капитан.
Преди утринната звезда на направи главата ти още по плоска върховете на пръстите ти достигат гърлото на злия ти противник.

Капитанът на пиратите
Защита срещу захапка на кобра: 6
Издържливост: 12
Нанасяни щети: 1 зар +2

Ако успееш да победиш капитана ликувай на 58.
Ако обаче той все още е жив след четвъртата ти атака ще трябва да отгърнеш на 45.
Възможно е а не отговаряш на нито едно от двете условия, тогава вече е негов ход и две кила покрит със шипове бронз се завъртат на веригата си в опит да разкрият какво имаш под черепа. Защитата ти срещу тази атака е 8.
В случай че си оцелял можеш да пробваш хвърляне Зъбите на тигъра (на 87), да му изцепиш тигърски шут в кратуната (насочи се към 67) или пък отново да вкараш смъртоносните си пръсти в действие, като за целта се върнеш в началото на епизода.

Първа атака+вътрешна сила: 1d6+1d6=7 >6 успех
Щети: 1d6=4 *2=8 -->12-8=4
Капитан Фьодор: 1d6+1d6=10 >8 успех
Нинджа блок: 1d6+1d6=4 <8 успех
Втора атака: 1d6+1d6-2 (от блока)=5 <6 пропуск
Капитан Фьодор: 1d6+1d6=8 =8 неуспех
Трета атака: 1d6+1d6=3 <6 неуспех
Капитан Фьодор: 1d6+1d6=12 >8 успех
Не блокираш защото ти идва последната атака преди да ти скочат останалите.
Щета: 1d6+2=4 --> 16-4=12
Четвърта атака+вътрешна сила: 1d6+1d6=6 =6 неуспех

Минавате на 45, от там на 19 и записвате втора мъртва нинджа.

След това нещата бързо се връщат назад все едно някой превърта лентата и битката се повтаря:
Първа атака: 1d6+1d6=6 =6 неуспех
Капитан Фьодор: 1d6+1d6=5 <8 неуспех
Втора атака: 1d6+1d6=6 =6 пропуск
Капитан Фьодор: 1d6+1d6=6 <8 неуспех
Трета атака: 1d6+1d6=6 =6 неуспех
Капитан Фьодор: 1d6+1d6=11 >8 успех
Не блокираш защото ти идва последната атака преди да ти скочат останалите.
Щета: 1d6+2=4 --> 16-4=12

Пробваш да го хвърлиш на 87

87

Отбелязвай си някъде колко пъти си атакувал пиратския капитан.
Гмурваш се под зловещия топуз в края на веригата, след което излиташ във въздуха в опит да сключиш крака около масивния врат на противника, и дай Куон, да го метнеш за борда.

Капитанът на пиратите
Защита срещу хвърляне: 6
Издържливост: 12
Нанасяни щети: 1 зар

Ако хвърлянето ти е било успешно, то капитанът прави красив скок от ръба на кърмовата надстройка и още по красив воден фонтан когато потъва в морето след огрето. Ти от своя страна минаваш на 34.
Ако това ти беше четвъртата атака и капитанът е жив ще трябва да отгърнеш на 45. (забележка: тук съм разменил местата на изборите. Заради грешка в оригиналът на книгата първо се проверява дали това е четвъртата ти атака, а след това дали хвърлянето е било успешно.)
Напълно възможно е а не отговаряш на нито едно от двете условия, тогава вече е негов ход и две кила покрит със шипове бронз се завъртат на веригата си в опит да разкрият какво имаш под черепа. Защитата ти срещу тази атака е 7.

В случай че си оцелял можеш да пробваш Захапката на кобрата (на 77) или да му изцепиш Тигърски шут в кратуната (насочи се към 67).

Хвърляне: 1d6+1d6=7 >6 успех

34

Тряаас! Главата на капитана се удря в палубата и черепът му изпуква красноречиво след последния удар в стъпалата докато тялото пада от кърмовата надстройка. Последното претъркалване го изхвърля от борда и ти виждаш слепият му поглед вперен в теб преди преди вълните да го погълнат. Мълвата се разспростира като горски пожар сред ограбците и те спират битката. От своя страна ти чевръсто скачаш напускаш Плаващия Гробар, скачайки във водата, защото нямаш желание да станеш свидетел на битката за избор на нов пълновластен господар и капитан на корабът. С мощни загребвания настигаш Аквамарин, който не си е губил времето и почва да се отдалечава от Гробарят. Усещаш, че в белите ти дробове сякаш тече огън, когато най-сетне се добираш до корабът и се изтегляш на борда. Сега отмори и се прехвърли на 26.