Re: Трошача - форумна игра

110

Притваряш очи. Неочакваната отпадналост те обърква малко. Никога през живота си не си се чувствал толкова слаб.
— Извинявай, че нарушавам покоя ти, княже.
Това е княгинята. Лицето й, усмихнато и ведро, отново се явява пред теб.
— Няма нищо — успокояваш я ти. — Какво те вълнува?
— Време е да се върнеш. Ще ти кажа и още нещо, когато те видя тук, в двореца.
— Нямам сили.
— Вече имаш.
Ставаш бавно от земята. Уморен си, но наистина имаш сили. Лека-полека стигаш до мястото, където слезе в пропастта. Поклащаш въжето.

Посочи число от таблицата.

От 1 до 6 — мини на 179
От 7 до 12 — попадаш на 83

179

Отговор няма. Какво прави Торк, спи ли, та не разбира знака, който му даваш? Опитваш се да извикаш, но от устата ти излизат едва чути хрипове. Ами ако е убит? Ако някой го е нападнал и го е пронизал с меч, копие или стрела? Ако му е метнал примка на шията?
Минава цяла вечност, докато въжето се поклати. Торк е жив и здрав, просто си много уморен и нетърпелив, затова са тези вълнения.

Прехвърли се на 83

83

Торк също поклаща въжето. Завързваш се през кръста и старият воин започва да тегли нагоре. Стараеш се да му помогнеш — стъпваш на камъни и издатини, повдигаш се, хванат за храсти и дървета, израсли на отвесния склон на пропастта.
Най-подир виждаш над себе си лицето на Торк. Яките му ръце те измъкват от пропастта.
— Намери ли нещо, княже?
— Не.
— Само си загубихме времето.
— Ако не бяхме дошли, щяхме ли да знаем, че няма нищо?

Мини на 126

126

Пътят до крепостта, макар и уморителен, минава без премеждия. Ала когато наближавате крепостния ров, край вас просвирват стрели. Една от тях минава край ухото ти.
— Ей, вие там горе на стената, спите ли? — гръмва мощният глас на стария воин. — Аз съм Торк, а с мен е княз Архан. — Ако не спрете стрелбата, ще ви избеся до един!
Гласът му помага на стражите да разберат кой е тук край стените на града. Мостът се спуска бавно. Ти и Торк минавате по дебелите дъски и влизате в крепостта.

Отиваш на 4

4

Звукът от копитата на конете се носи надалеч. Град Илир е тъмен и притихнал, само на някои от по-големите улици мътно проблясват уличните фенери.
Торк поглежда небето. Той знае да чете знаците на природата, но не обелва нито дума за това. Не може един войн да трепери пред вятър и дъжд, но усещаш, че му се ще да стигнете по-бързо в двореца. Може би заради теб. Даже си сигурен, че е заради теб. Той продължава да изостава с една глава на коня — навик от дългата служба в двореца.
— Задава се голяма буря — подхвърляш ти.
Торк кимва.
Стигате до малък площад, където се пресичат две улици. Пътят напред е по-къс, а по улицата вдясно ще трябва да заобиколите малко. Кой път избираш?

По-късия — мини на 43
По-дългия — попадаш на 166

43

Струва ти се, че един глас вика:
— Помощ! Помощ!
Може би шумът от копията ти пречи да чуеш гласа?
— Да, княже — разчита мислите ти Торк. — Някои наистина ни вика за помощ.
Двамата препускате в мрака. След малко забелязвате един човек с торба на гърба, паднал по лице на улицата.
Слизате от конете. Сваляте торбата, обръщате човека по гръб и Торк му дава глътка вода от своята мях.
— Благодаря ви, добри хора — казва човекът след като се съвзема. — Аз съм дребен търговец. Стана ми лошо, днес имах много работа.
— Къде живееш?
— Тук, наблизо.
— Ние ще ти помогнем — успокояваш го ти.
Торк качва човека на коня. Двамата го откарвате в къщи. Когато слиза от коня, търговецът те познава и ти се покланя.
— Как да ви се отблагодаря? — мърмори смутено той.
— Остани със здраве! — казваш му ти и даваш знак на стария воин да продължите към двореца.

Отиваш на 166.


166

След малко стигате да голямата желязна порта. Стражите веднага ви познават. Те мълчаливо и безшумно я отварят и двамата с Торк спирате пред входа в двореца. Най-подир след един уморителен ден се прибираш у дома!
От сянката на едно дърво излиза Зияд, управителя на княжеската конюшня. Той е среден на ръст, широкоплещест, с къдрава черна коса. Много е млад за високата длъжност, но големият му опит и обичта към конете го правят незаменим помощник.
Скачаш от коня. Зияд се покланя мълчаливо и поема юздите първо от теб, сетне от Торк. Зияд повежда конете към конюшнята, а двамата с Торк влизате в двореца.

Кой ще те посрещне?

Слугите — попадаш на 13.
Главният камердинер — отиваш на 64.
Княгинята — мини на 75.

Княгинята - мини на 75

75

В края на парадната стълба се появява княгинята. Роклята от брокат пада до нозете й. Сред това великолепие от злато, мрамор и кристал тя изглежда по-красива от всякога. Под многобройните канделабри кожата на нейната дълга шия и изящните й рамене излъчва мека млечнобяла светлина.
Затичваш се по меката пътека. С няколко скока изкачваш широката стълба и стигаш при нея. Поемаш протегнатата й изящна ръка и я целуваш.
От княгинята се носи тънък аромат. Този аромат е част от нея, от нейната спокойна и царствена хубост. Но днес тя ти се струва малко бледа.

Княгинята има за теб две новини — едната добра, другата лоша. Коя от тях предпочиташ да чуеш?

Добрата — мини на 32.
Лошата — попадаш на 149.

Дай да видим колко е лоша тази новина - попадаш на епизод 149.

149

— Искам да ти кажа нещо, княже — подхваща княгинята. Лицето й е бледо и тревожно.
— Обидил ли те е някой? — бързаш да я попиташ.
Княгинята се колебае. Може би не знае откъде да започне.
— Има нещо съвсем друго. Сънувах сън.
— О, това ли било? — въздъхваш с облекчение ти.
— Сънят ми беше съвсем истински. Три мълнии разсякоха небето и в езерото Ноя се появи огромно чудовище.
— Какво чудовище?
— Прилича на човек, но не е. Това е той, великанът.

Ако приемеш сънят й на сериозно, отиваш на 36.
Ако в думите й не виждаш нищо тревожно, остани с нея. Попадаш на 32.

32

В очите на княгинята забелязваш тревога. Мълчанието й започва да те дразни. От какво се бои, нима не си един могъщ владетел, който може да защити княжеството си от всяко посегателство?
Най-подир княгинята се решава да проговори, но това, което иска да каже, е предназначено само за твоето ухо.
— Ще имаме дете, княже!
Радостта ти е голяма. Това е единственото нещо, което ти липсваше. Умората от тежкия ден моментално изчезва. Изпълва те чувството за пълно щастие. Княгинята се прибира в покоите си. Краката сами те носят към тронната зала.

Какво ще направиш?

Ще се радваш на безоблачното щастие — мини на 190.
Ще мислиш за възможни опасности — попадаш на 67.

67

Думите на княгинята те изпълват с небивала радост. Ала радостта ти е помрачена. В съзнанието ти изплуват огнените мълнии и силуетът на един великан с огромна челюст и ниско чело. За миг го виждаш да протяга каменната си лапа към теб и княгинята. Този великан може да нападне града най-неочаквано.

Ако искаш да отхвърлиш мрачните мисли, мини на 190.
Ако решиш да се срещнеш с великана, попадаш на 36.

36

Това не е случайно, казваш си. Тоя великан трябва да бъде унищожен, преди да опустоши княжеството ми.
— Торк!
— Да, княже.
— Ела с мен!
Бързо се втурваш по стълбите на двореца. Торк те следва като сянка без да каже и дума. Цял живот е следвал княза — преди баща ти, сега и теб — и е свикнал с това.
Качвате се на конете и препускате по улиците на смълчания град към южната порта.

Мини на 212.


212

Излизаш от крепостта с Торк и двама войници от нощната стража. Наоколо е тъмно, но ти знаеш, че скоро ще изгрее луната. Топлият въздух носи аромат на цъфнали дървета.
Този аромат винаги е бил свързан с надежди за изобилие и плод, с очакване на нов и по-добър живот, но този път причината за твоя нощен поход е съвсем различна. Каменният колос не ти дава покой.
Поглеждаш към Торк, който язди до теб. В тъмнината не успяваш да различиш чертите на лицето му, но и това, което виждаш, те кара да продължиш пътя си напред. Старият воин е човек, който не хвърчи из облаците, той стъпва с двата крака по земята. В живота си е имал всички земни радости и всички земни скърби. И ако го тревожи тоя каменен великан, трябва да направиш нещо. Трябва!

Посочи число от таблицата. От 1 до 6 — отиваш на 180.
От 7 до 12 — попадаш на 59.

Може да изберете между един от двата епизода

180

Една пътека води от крепостта към езерото. Там долу, сред тъмните води, се издига каменният великан. Могъщата му фигура се откроява на фона на нощното небе. Какво ли таи в себе си гигантът, който до преди малко беше само една обикновена скала?
Скоро стигате до брега на езерото и поемате в тръс по източната му част. Тропотът на копита отеква над смълчаните езерни води. В душата ти е спокойно, с Торк и двамата войници няма от какво да се страхуваш.
Спираш коня си. Зад теб спират на място храбрите ти спътници. Нещо те кара да погледнеш към великана, който сега е обърнат с профил към теб. Неясен шепот долита от езерото. Сякаш човешка реч се смесва с тиха приспивна музика.
Застиваш на място. Вече не знаеш нито кой си, нито къде отиваш. Един непознат човек с шлем и ризница се опитва да ти каже нещо, но думите му не стигат до теб. Доколкото можеш да видиш в тъмното, лицето му изглежда загрижено. Другите му двама спътници също ти се струват притеснени. Какво става в тая пролетна нощ, какво искат тези непознати от теб? Може би искат да те ограбят? Ако е така, не са познали.

Мини на 40.


40

Конникът, който е доста странен, изглежда ти е благодарен за нещо. Това не го прави по-малко странен. Той вдига глава и поглежда към небето. Какво гледа? Луната?
Той опъва лъка. Стрелата му пронизва една от черните птици, които кръжат над вас. Човекът препуска към мястото, където пада прилепа, и се връща при теб, като в движение отрязва с ножа си едно от крилата на прилепа.

Какво ли иска да прави? Посочи число от таблицата.

От 1 до 6 — мини на 127.
От 7 до 12 — попадаш на 195.

Хайде пак

195

Непознатият с шлема и ризницата, мъж на 40–45 години, взема прилепа и го слага на раменете ти. Лицето му е открито, чертите му вдъхват доверие, но човек не трябва да слуша само чувствата си. Кой го знае що за птица е тоя и кой го изпраща? Пък и като сам не помниш кой си, как можеш да разбереш кой е човекът отсреща?
Ръката на непознатия продължава да крепи убития прилеп на дясното ти рамо. Това вече преминава всякаква граница. И макар да не вярваш в заклинания и урочасване, това все повече ти прилича на черна магия. Крайно време е да направиш нещо!
Десницата ти сама посяга към дръжката на меча. Движението ти е мълниеносно, ала другите двама успяват да хванат и двете ти ръце. Тялото ти се гърчи в безсилна ярост, докато… докато разбираш, че си княз Архан, а тоя, който държи убитата птица на рамото ти, е старият воин.
— Какво стана с мен, Торк?
— Забрави кой си, княже — отговаря началникът на армията и хвърля прилепа на земята.
— Това помогна ли ми? — питаш го и сочиш с пръст мъртвата птица.
— Така мисля.

Мини на 208.


208

Докато заобикаляте езерото, погледът ти не се откъсва от гигантската фигура, която се издига над водата. Струва ти се, че великанът иска да ти каже нещо, ала не може да помръдне каменните си устни. Той продължава да напряга сили, а ти го следиш непрекъснато с поглед. Торк забелязва това, но предпочита да си мълчи, дори когато от езерото се чува глас:
— В планината Майст има скрито оръжие срешу колоса.
Великанът трепва. Той прави едва забележимо движение с веждите си, но ти долавяш и най-малката промяна в огромната каменна фигура. Торк приближава коня си до теб.
— Видя ли нещо, Торк?
— Великанът повдигна вежди.
— Значи не се лъжа.
— Не, княже.
Още не са заглъхнали думите на стария воин, когато великанът вдига съвсем безшумно лявата си каменна ръка, свива я в юмрук и ви се заканва, свъсил вежди. Това трае един миг. После ръката се връща на мястото си.

Ще слезете ли от конете на брега?

Да — мини на 136.
Не — попадаш на 183.