Re: Трошача - форумна игра

149
— Искам да ти кажа нещо, княже — подхваща княгинята. Лицето й е бледо и тревожно.
— Обидил ли те е някой? — бързаш да я попиташ.
Княгинята се колебае. Може би не знае откъде да започне.
— Има нещо съвсем друго. Сънувах сън.
— О, това ли било? — въздъхваш с облекчение ти.
— Сънят ми беше съвсем истински. Три мълнии разсякоха небето и в езерото Ноя се появи огромно чудовище.
— Какво чудовище?
— Прилича на човек, но не е. Това е той, великанът.
Ако приемеш сънят й на сериозно, отиваш на 36.
Ако в думите й не виждаш нищо тревожно, остани с нея. Попадаш на 32.

36
Това не е случайно, казваш си. Тоя великан трябва да бъде унищожен, преди да опустоши княжеството ми.
— Торк!
— Да, княже.
— Ела с мен!
Бързо се втурваш по стълбите на двореца. Торк те следва като сянка без да каже и дума. Цял живот е следвал княза — преди баща ти, сега и теб — и е свикнал с това.
Качвате се на конете и препускате по улиците на смълчания град към южната порта.
Мини на 212.

212
Излизаш от крепостта с Торк и двама войници от нощната стража. Наоколо е тъмно, но ти знаеш, че скоро ще изгрее луната. Топлият въздух носи аромат на цъфнали дървета.
Този аромат винаги е бил свързан с надежди за изобилие и плод, с очакване на нов и по-добър живот, но този път причината за твоя нощен поход е съвсем различна. Каменният колос не ти дава покой.
Поглеждаш към Торк, който язди до теб. В тъмнината не успяваш да различиш чертите на лицето му, но и това, което виждаш, те кара да продължиш пътя си напред. Старият воин е човек, който не хвърчи из облаците, той стъпва с двата крака по земята. В живота си е имал всички земни радости и всички земни скърби. И ако го тревожи тоя каменен великан, трябва да направиш нещо. Трябва!
Посочи число от таблицата. От 1 до 6 — отиваш на 180.
От 7 до 12 — попадаш на 59.

мяташ зар с резултат 3

180
Една пътека води от крепостта към езерото. Там долу, сред тъмните води, се издига каменният великан. Могъщата му фигура се откроява на фона на нощното небе. Какво ли таи в себе си гигантът, който до преди малко беше само една обикновена скала?
Скоро стигате до брега на езерото и поемате в тръс по източната му част. Тропотът на копита отеква над смълчаните езерни води. В душата ти е спокойно, с Торк и двамата войници няма от какво да се страхуваш.
Спираш коня си. Зад теб спират на място храбрите ти спътници. Нещо те кара да погледнеш към великана, който сега е обърнат с профил към теб. Неясен шепот долита от езерото. Сякаш човешка реч се смесва с тиха приспивна музика.
Застиваш на място. Вече не знаеш нито кой си, нито къде отиваш. Един непознат човек с шлем и ризница се опитва да ти каже нещо, но думите му не стигат до теб. Доколкото можеш да видиш в тъмното, лицето му изглежда загрижено. Другите му двама спътници също ти се струват притеснени. Какво става в тая пролетна нощ, какво искат тези непознати от теб? Може би искат да те ограбят? Ако е така, не са познали.
Мини на 40.

40
Конникът, който е доста странен, изглежда ти е благодарен за нещо. Това не го прави по-малко странен. Той вдига глава и поглежда към небето. Какво гледа? Луната?
Той опъва лъка. Стрелата му пронизва една от черните птици, които кръжат над вас. Човекът препуска към мястото, където пада прилепа, и се връща при теб, като в движение отрязва с ножа си едно от крилата на прилепа.
Какво ли иска да прави? Посочи число от таблицата.
От 1 до 6 — мини на 127.
От 7 до 12 — попадаш на 195.

мяташ зар 12 с резултат 9

195
Непознатият с шлема и ризницата, мъж на 40–45 години, взема прилепа и го слага на раменете ти. Лицето му е открито, чертите му вдъхват доверие, но човек не трябва да слуша само чувствата си. Кой го знае що за птица е тоя и кой го изпраща? Пък и като сам не помниш кой си, как можеш да разбереш кой е човекът отсреща?
Ръката на непознатия продължава да крепи убития прилеп на дясното ти рамо. Това вече преминава всякаква граница. И макар да не вярваш в заклинания и урочасване, това все повече ти прилича на черна магия. Крайно време е да направиш нещо!
Десницата ти сама посяга към дръжката на меча. Движението ти е мълниеносно, ала другите двама успяват да хванат и двете ти ръце. Тялото ти се гърчи в безсилна ярост, докато… докато разбираш, че си княз Архан, а тоя, който държи убитата птица на рамото ти, е старият воин.
— Какво стана с мен, Торк?
— Забрави кой си, княже — отговаря началникът на армията и хвърля прилепа на земята.
— Това помогна ли ми? — питаш го и сочиш с пръст мъртвата птица.
— Така мисля.
Мини на 208.

208
Докато заобикаляте езерото, погледът ти не се откъсва от гигантската фигура, която се издига над водата. Струва ти се, че великанът иска да ти каже нещо, ала не може да помръдне каменните си устни. Той продължава да напряга сили, а ти го следиш непрекъснато с поглед. Торк забелязва това, но предпочита да си мълчи, дори когато от езерото се чува глас:
— В планината Майст има скрито оръжие срещу колоса.
Великанът трепва. Той прави едва забележимо движение с веждите си, но ти долавяш и най-малката промяна в огромната каменна фигура. Торк приближава коня си до теб.
— Видя ли нещо, Торк?
— Великанът повдигна вежди.
— Значи не се лъжа.
— Не, княже.
Още не са заглъхнали думите на стария воин, когато великанът вдига съвсем безшумно лявата си каменна ръка, свива я в юмрук и ви се заканва, свъсил вежди. Това трае един миг. После ръката се връща на мястото си.
Ще слезете ли от конете на брега?
Да — мини на 136.
Не — попадаш на 183.