Re: Трошача - форумна игра

244
На пътя ви се изпречва глиган — силен, разлютен, с огромни зъби. Глиганът реве и пръска слюнка.
— Ти, Торк, не ми се бъркай — казва той на спътника ти. — Ние с твоя господар трябва да решим един спор.
— Хубава работа! — разсмиваш се ти. — Да не съм луд, че да споря с глиган?
— Да, ама аз съм луд — запенва се глиганът и се втурва към теб.

Посочи число от таблицата.
От 1 до 6 — мини на 18.
От 7 до 12 — попадаш на 223.

зар 2

18
Подскачаш нагоре и се хващаш за клона на дървото. Глиганът минава под теб. Той прави кръг и се връща, но не вижда нищо.
— Твоят господар избяга — грухти глиганът. — Сега ще ти разпоря корема.
Глиганът се обръща към старият воин. Той стои неподвижно и не може да помръдне дори малкия си пръст. Скачаш на земята. Глиганът се обръща. Изваждаш меча си и го забиваш в шията на звяра. Той започва да хърка, от устата му потича кървава пяна. После пада като покосен на земята.
Влизаш в пещерата с Торк. Тя е празна.
Ще погледнеш ли към Торк? Да — мини на 234.
Не — попадаш на 121.

234
Старият воин се оглежда и казва:
— Тук нещо не е наред.
— Какво, Торк?
— Земята не ни харесва.
— Какво не ни харесва пустата му земя?
— Внимавай, княже!
Мини на 121.


121
Чува се подземен тътен. Под теб нещо бучи, нещо гърми, сякаш всички земни и небесни сили са се съединили, за да те унищожат тук, в тази празна пещера. Земята се разтърсва. Всичко се залюлява пред очите ти. Падаш и веднага се изправяш. От свода на пещерата започва да се сипе пепел.
Отдръпваш се бавно назад. Същото прави и Торк. Сводът на пещерата се сгромолясва с адски трясък. Парчета от скали хвърчат във всички посоки. За щастие, нито едно от тях не ви улучва. Когато прахът се разнася, виждаш, че в дупката на свода се издига към небето една огромна каменна ръка. Показалецът й сочи към близкия връх.
Мини на 230.


230
— Трябва да се изкачим на върха — казваш на Торк.
— Опасно е — мърмори стария воин. Иска да каже, че пак се излагаш на опасност.
— Трябва да видя какво има там.
Торк се съгласява. Оставате конете и тръгвате по стръмнината нагоре. Тясна пътека се вие по склона и двамата бързо крачите по нея. Скоро тя стига до висока скала и се раздвоява.
Надясно — мини на 226.
Наляво — отиваш на 145.

226
Насреща ви излиза едно малко дрипаво джудже. Облечено е с дълга дреха, която пада до петите му. На главата си носи островърха шапка, обшита с бляскави скъпоценни камъни. Неговата бяла брада стига до коленете му. Джуджето носи очила със златни рамки.
Как може да бъде толкова дрипаво и да носи на главата си скъпоценни камъни, които нямаш в своята корона, питаш се.
Джуджето запява тихичко и започва да танцува на пътеката пред вас. Поглеждаш към Торк, който го наблюдава спокойно, сетне потриваш очи. Малкото човече продължава да танцува, осветено от пълната луна.
— Да вървим, Торк! — казваш на стария воин. — Стига сме го зяпали това човече.
Джуджето прекъсва танца си.
— Там има нещо страшно — казва то с детски глас. — Не искаш ли да се върнеш?
— Колкото и да е страшно, ще продължим — отвръщаш му ти и се обръщаш към Торк. Той кимва с глава.
— Ваша работа — въздиша съкрушено човечето. — После да не кажете, че не съм ви предупредил?
— Нищо няма да кажем — срязва го Торк.
— Има ги всякакви — произнася със звънкото си гласче джуджето и изчезва така внезапно, както се е появило.
Мини на 145.


145
Още няколко минути — и вие сте на върха. Най-високата точка е една наклонена скала. На нея пише нещо. Приближавате бавно. Лунната светлина стига да прочетеш надписа:
„Каквото ще стане, да стане!“
Обръщаш глава към Торк.
— Е, поне научихме нещо.
Старият воин клати глава. Виждаш, че нещо го тревожи.
Ще го попиташ ли какво е то? Да — мини на 241.
Не — отиваш на 72.

241
— Бог да ни пази! — казва Торк. Опитва се да произнесе думите тихо, ала гласът му гръмва така, сякаш е дал заповед на армията да превземе вражеска крепост. Ехото разнася думите му над върхове, долини и чукари.
Поглеждаш го учудено.
— От какво да ни пази, Торк?
Старият воин се взира в теб, после свежда очи. Странно, той е свикнал да гледа човека, с когото говори. Не му е в нрава да извръща поглед или да свежда очи.
— Така му е думата, княже.
Приказките на Торк, колкото и да са общи, малко засягат твоята благородническа гордост. Княжеството ти е известно в близки и далечни страни с плодородните си земи, с изкусните си майстори и смелите воини.
— Аз съм силен, здрав и богат — казваш му ти. — Мога да вляза на дявола в устата. Нищо не ме плаши.
— Добре че си ти, княже. Като те слушам, силите ми се удвояват — произнася Торк.
Чувстваш, че думите му не са ласкателство, а самата истина.
Отиваш на 72.

72
Бързо се връщате при конете. Залята от лунната светлина, планината сега изглежда още по-тайнствена, още по-недостъпна. През цялото време ти се струва, че някой ви дебне в храстите. Дебне ви зорко, търпеливо, като истински силен враг.
— Забелязваш ли нещо, Торк? — питаш спътника си.
— Никаква опасност, поне така ми се струва — отгатва мислите ти старият воин.
Е, може и така да ти се сторило. Нощта е друг свят, в който обикновените сетива понякога са безсилни.
Мини на 186.

186
Качвате се на конете и тръгвате назад. През по-голямата част от пътя мълчите. И двамата си мислите, че нощният поход е бил излишен, но никой не се решава да го каже на глас.
Когато слизате до езерото, пускаш коня си в галоп. Старият воин също се радва да мине край великана с най-голяма скорост. Колосът още нищо не ви е сторил, но самото му присъствие кара сърцето да тръпне в мрачно предчувствие.
А на теб ти олеква. Страната ти е плодородна, крепостта — непобедима. Както преди ти си оставаш богат и щастлив владетел. До сега не си срещал сила, способна да победи войските ти.
Скоро стигате до крепостната стена.
— Тук е Торк — провиква се старият воин. — Отворете портата.
Мостът бавно се спуска. След малко двамата с Торк влизате в града.
Отиваш на 4.

4
Звукът от копитата на конете се носи надалеч. Град Илир е тъмен и притихнал, само на някои от по-големите улици мътно проблясват уличните фенери.
Торк поглежда небето. Той знае да чете знаците на природата, но не обелва нито дума за това. Не може един войн да трепери пред вятър и дъжд, но усещаш, че му се ще да стигнете по-бързо в двореца. Може би заради теб. Даже си сигурен, че е заради теб. Той продължава да изостава с една глава на коня — навик от дългата служба в двореца.
— Задава се голяма буря — подхвърляш ти.
Торк кимва.
Стигате до малък площад, където се пресичат две улици. Пътят напред е по-къс, а по улицата вдясно ще трябва да заобиколите малко. Кой път избираш?
По-късия — мини на 43.
По-дългия — попадаш на 166.

166
След малко стигате да голямата желязна порта. Стражите веднага ви познават. Те мълчаливо и безшумно я отварят и двамата с Торк спирате пред входа в двореца. Най-подир след един уморителен ден се прибираш у дома!
От сянката на едно дърво излиза Зияд, управителя на княжеската конюшня. Той е среден на ръст, широкоплещест, с къдрава черна коса. Много е млад за високата длъжност, но големият му опит и обичта към конете го правят незаменим помощник.
Скачаш от коня. Зияд се покланя мълчаливо и поема юздите първо от теб, сетне от Торк. Зияд повежда конете към конюшнята, а двамата с Торк влизате в двореца.
Кой ще те посрещне?
Слугите — попадаш на 13.
Главният камердинер — отиваш на 64.
Княгинята — мини на 75.

75
В края на парадната стълба се появява княгинята. Роклята от брокат пада до нозете й. Сред това великолепие от злато, мрамор и кристал тя изглежда по-красива от всякога. Под многобройните канделабри кожата на нейната дълга шия и изящните й рамене излъчва мека млечнобяла светлина.
Затичваш се по меката пътека. С няколко скока изкачваш широката стълба и стигаш при нея. Поемаш протегнатата й изящна ръка и я целуваш.
От княгинята се носи тънък аромат. Този аромат е част от нея, от нейната спокойна и царствена хубост. Но днес тя ти се струва малко бледа.
Княгинята има за теб две новини — едната добра, другата лоша. Коя от тях предпочиташ да чуеш?
Добрата — мини на 32.
Лошата — попадаш на 149.