Таласъмски истории: настолна игра

scifi.bg/novini/2018/11/da-poigraem-na-talasamski-istorii/

Първи впечатления.
Играх с две момичета на 7 години. Много се вълнуваха през цялото време, играта бе изпълнена с възклицания и радостни възгласи, с изключение на моментите, когато попадаха на червено - ядосваха се искрено. С интерес гледаха картата, картите, фигурките и с трепет хвърляха зарчетата. Страхуваха се да не закъснеят и когато стигнаха успешно къщата на автора, бяха искрено щастливи.

А сега малко критика от неопитен настолен геймър, като мен:
1. Стартът и финалът са малки и незабележими. Поне финала трябва да е изобразен по пищно, за да се засили ефектът от успеха.
2. Картата е голяма, като добавим картите, кутията и предметите - трябваше да помагам на играчите, защото им бе трудно да се пресягат. Това е също и плюс...изглежда епично.
3. Картите са твърде тънки и се огъват лесно, еластичност или твърдост са нужни.
4. Имената на някои от таласъмчетата не успях да прочета на глас, съкратих ги.
5. Визуално пътят през пещерата изглежда най-кратък. Може би е трябвало да се помисли как да се преодолее това.
6. Вероятността да стъпиш на жълто поле ми се струва малка, а там се крият интересните неща.

Играта е изключително красива, браво на художниците.
Браво и на Райков, че е създал толкова богата и интересна игра.

До момента имам над 30 игрови сесии с дъщеричката ми, която е на 7 години и с две деца на по 8 години. Към 20 от тях само с нея и останалите с по три играчи.

Плюсове:
+ До момента не е имало случай след първото изиграване децата да не поискат веднага да направим следващо, което според мен е най-ясният показател за това, че им е харесала;
+ Бордът е изключително красив и детайлен - постоянно си намират някакви елементи върху него, които предизвикват интереса им и помагат за въвличането им в атмосферата на играта;
+ Кооперативният принцип ги учи на загърбване на егоизма и помагане в името на общата цел;
+ Играта е интересна и за възрастни. Да, не е нещо, което бих предложил да играем, когато се съберем с приятели, но след 30 игрови сесии не ми е дотегнала и без досада я играя;
+ Много интересни случки и предмети, които внасят сериозно разнообразие в играта;
+ Огромна преиграваемост. Четири различни пътя за достигане до финала, които често се преплитат, както и много случки. На практика няма игра с игра, които да си приличат;
+ Възможност за солова игра и скалиране на трудността;
+ Дава стимул на децата да се научат да четат Това е субективен плюс, тъй като много зависи от възрастта на детето, но моята дъщеричка през последните дни започна да влага повече старания в тази област, тъй като това е начинът да я играе и самостоятелно

Минуси:
- Финалът на играта според мен е антиклиматичен. Помагате си, достигате до самия край и там победата зависи от конкретен зар, който за съжаление при първата ни игра не се падна в рамките на 6 хвърляния
- Много от предметите така и не сме ги получавали или използвали. Това всъщност ми се струва като единственият сериозен минус в играта. Хем е много интересно, хем употребата и приложението е много малко. След първите няколко игри усетих, че дъщеричката ми предпочита да хвърля зарове и да продължава;
- Двете таласъмчета с опцията за +/- едно поле са много облагодетелствани, тъй като на края на играта това често е решаващо за изхода. Поради тази причина другите две по-рядко биват избирани за игра;
- Задължително трябва да има участник, който може да чете;
- Тиражът на играта се изчерпи за по-малко от месец и децата на приятелските ни семейства останаха много разочаровани, тъй като не могат да получат, въпреки че родителите им имат желание да я купят. За съжаление не се очаква да има допечатка през следващата година