Дугулите и вълшебното листо

Една ранна-ранна сутрин, в една гъста-гъста гора, първите лъчи полазиха огромното дугулско дърво и осветиха листата му. Някои от тях бяха жълти като малки пъпеши, други червени като големи ягоди, а трети зелени като... ами като листа. Но най-странни от всички бяха сините!

Долу под дървото, дугулетата се събираха, за да наблюдават чудото. Подобни на малки мъхести яйчица, цветните им телца блестяха по пътеките като дъното на планински поток. Денят на Великото докосване бе настъпил!

Новоизгряващият автор на приказки-игри Тони Теллалов обединява сили с майстора Никола Райков, за да създадат едно приказно вълшебство, илюстрирано от магическата четка на Мая Бочева. Луксозно, твърдокорично издание в голям формат, с 80 пълноцветни страници приключения и 17 възможни края!

Вижте повече на: prikazka-igra.com/book5.html

Ей, покрай книгите-игри верно заобичах Коледния сезон, тогава си става истински празник

Най-сетне стигнахме до Дугулите, че бяхме малко на друга вълна. Не мога да напиша ревю, което да не е на относителна база, тъй като мислено постоянно сравнявам тази нова приказка-игра с предните.

Литературата
Доволен съм от нивото на текста - има добра мелодия, не е прекалено засукан (проблем, който се срещаше тук-там в най-ранните приказки-игри), няма хаотични моменти, в които с детето се чудите какво става (като в Добросъците), има маалко по-приключенски дух и е креативен. Главите са малко по-дълги, спрямо първото Таласъмче и горе долу сравними със следващите приказки-игри - всяка е на един разтвор, на който обаче има и обемни илюстрации. Бих я определил някъде за 4-5 до 8 годишни, зависи си от детето, като цяло. Аз я четох на 8 годишно и мааалко я е надрастнала и не потъна много в повествованието, но пак ѝ беше приятна.
Като минуси бих посочил малко тромавото начало и ненужно високия брой персонажи в главна роля - този втори минус ми прави често впечатление в детски книги. Носи се цяла тумба герои нанякъде, абсолютно взаимозаменяеми, единият задължително има отличителното качество да е лаком; а тук и имената им са много подобни и нищо незначещи (което се запомня трудно от децата), сякаш умишлено се цели да ни се сливат в едно цяло - малко ми напомни за Хюи, Дюи и Луи, които също са в различни цветове и отвъд това почти еднакви.

Игра
Тук имаме връщане към корените от приказките-игри за Таласъмчето - изцяло дървовидна структура. Изборите са винаги по два, минаваш средно през 4 избора на прочит (с известни условности), най-късото изиграване е около 12 страници, средното е 12/14 според това в кой клон влезеш, най-дългото възможно е 16. Малко дълго за 3 годишни, затова си мисля, че е поне за деца на 4-5. Изборите ми се сториха малко по-интересни от тези в Таласъмчето - не просто избираме една от възможностите според това какво ни е по-интересно да видим, но и има балансирано представени избори от сорта на "ще направиш ли доброта, или няма да рискуваш с тази опасност, защото имаш по-важна мисия".



Проблем за мен тук е тази дървовидна структура в комбинация с дългото начало - като обем трябва на всеки прочит да препрочиташ първите 30%. Да, можеш да ги прескачаш, разбира се, но в един момент и следващите ще си ги чел по 2-3-4 пъти и горе долу отиваме на вариант, в който четеш само последните 2-3 епизода, като при това се губи цялостта на историята. За най-малките (3-5 годишни) и при по-къси епизоди, тази схема е по-удачна сякаш, там препрочитането е по-ок.

ПП. В приказките-игри за Таласъмчето още в началото имаме разклонение на 4 различни "клона" от историята, което намаля двойно препрочитането на всеки следващ епизод спрямо случая с Дугулите. Така ако повторението в Таласъмчетата по поредни епизоди е 100% - 25% - 12.5%... в Дугулите е 100% - 100% - 50% или ако разгледаме втория и третия епизод, 37,5% срещу 150% - 4 пъти повече препрочитане при двойно по-дълги епизоди.

Оформление и други
Качеството на книгата е страхотно, както и при останалите приказки-игри. За мен илюстрациите са най-добрите на Мая Бочева за приказки-игри - комбинирани са персонажи и фонове, но са хем интересни и креативни, хем успокояващи и не прекалено шарени, каквито например ми идваха в Добросъците, не че не им се радвам...
Стикерите за мен са gimmick - не са игрален елемент, в общи линии освен първите два получаваш по един на всеки финал и имат функция на "отбелязка", ала achievements. Ние просто ги налепихме всички след първо разиграване и все пак внесоха малко забавление - йей, стикери! Това е и единствената функция на кутията (да приютява листите със стикери към книжното тяло), та на практика е напълно излишна и като тегля чертата, притеснява ме, че оскъпява доста спрямо ефекта си и не знам дали хората не очакват нещо повече, предвид че се продава в кутия, вместо в целофан, да речем. Ако е маркетингов ход - надявам се да е добър и да няма обратен ефект намалявайки продажбите или вдигайки очакванията - все пак създава очакване ала ПоДС, а тя има карта, маркер, карти с предмети... Факт е, че трудът на авторите и илюстраторката си залсужава съответните средства, а и це@ната на печата не е това, което беше - Дугулите може да се определи като скъпа единствено ако я сравняваме с... другите приказки-игри

В заключение
Връщане към корените на приказките-игри, без рискове и новаторство, но с доказана формула и качествено изпълнение. Хубав подарък и готино четиво за дребосъци. Струва ми се, че комбинирането между работата на Никола и Тони Теллавов е дала добри резултати и балансиран литературно ефект - имаме готините подмятания на Никола в правилната дозировка и съвсем малко повече "приключенстване". И в добавка най-добрата Мая до момента. Поле за подобрение винаги има, но трудно ще намерите дете на подходящата възраст, което да не се позабавлява с Дугулите.

4.5/5

Благодаря за мнението. Изключително детайлно, обективно и точно.