Кибернетични Войни на Дж. М. Джордж

TheWild писа: писа:

Искам да попитам за тази книга - някой чел ли я е, впечатления, за какво иде реч... Никога не съм я чел и се чудя дали ако случайно ми попадне има смисъл да я отварям въобще. На Върджил са ми харесали единствено Ледено безмълвие (до някъде) и Окото на бога. От поредицата за дъгата имам 2 книжки които по прегледах и въобще не ми се понравиха, имах и рубинено сърце - въобще не ми хареса. Чудя се даже дали и Сага за Ринглас и Немезис стават за нещо?

Та и докато съм по темата - някой да е чел "Кибернетични войни" на Джордж М. Джордж. Всичките му книги ми харесват, но тази не ми е попадала, а и винаги съм гледал някак критично на нея.
Та ако някой може да изкоментира дали си заслужава да ги търся или е загуба на време ще съм му много благодарен.

Мод: Темата е отцепена от тази . Извинявам се за грешката която допуснах, която ми наложи да пипам в мнението на Сириус Блек. Надявам се ще ми прости

Ми аз да кажа за Кибернетични войни щом никой нищо не казва.

Щом всичките на Джордж са ти харесали значи има голям шанс и тази да ти хареса. Аз не съм му голям фен. За Кибернетични войни мога да кажа че мене правилата ме спънаха. Или аз нещо не съм ги разбрал или има грешки в текста. Защото няколко пъти имаше места където нямаше указание какво да се прави. Книгата е sci-fi ако сетинга има значение за теб. Абе все едно. За да покажа колко ми е харесала ще ти дам оценките които съм писал на някой негови книги които съм чел.
Вълшебната тетива- 9/10
Лорд Дракон, Войната на Понтиак и Рейнджър- 7/10
Кибернетични войни- 3/10
Купата е наша- 1/10

Това е тема за друга книга и друг автор, затова набързо. В Кибернетични войни има много грешки, причината - виж в Дарконовия път - същите са.
За купата е наша спокойно може и отрицателна оценка.

Добавка. Сега вече е тема за "тая книга" на "тоя автор", ама пак е на грешното място. Тема за Кибернетични войни май вече има. Помня, че съм си посипвал главата с пепел за допуснатите грешки. Даже някой беше написал, че като оправил всичко обема се е удвоил.

къде е тази тема неможах да я намеря . Кой е човека с "поправките"??

Уф...
Тая книга не знам дали ще я видя някога изобщо

Книгата ми хареса много още навремето като си я зех, независимо от грешките в нев. Единственото лошо за мен беше несаразмерния и формат, която я правеше трудна за съхранение.

Започнах играта.
За сега е доста добра.
Взех страната на хюмъните, но доста се замислих дали да не съм от роботите и да съм инжинер механик към тях, но сигурно това ще е при преиграването.
Трябва да преснимам страниците с картите, корабите, героите и изобщо всички приложения, за да мога напълно да се насладя на играта.

Някой друг ден ще допиша какви съм ги съчинил с играта

За онези, които все още не са я пробвали ще кажа - преснимайте си приложенията. Нямате си на идея колко ще улесни играта ви.
Забавното е, че вътре има още няколко игри, които са в тази книга-игра. Като си преснимам допълнителните игри ще продължа с описанията

ПП. Джордж със сигурност е човека, който за 150 епизода може да направи едночасова книга-игра.

И к'во сега? Успя ли да се пребориш с правилата или тоя път излязоха по-силни от теб?
Предаваш ли се?

Не се предавам, но ми кажи къде е финала.
Продължавам с играта, след като си преснимам картите и приложенията.

Та днес нещо имаше време и разгледах да си припомня Кибернетични войни, споменът ми е, че това ми една от последните книги-игри, купих я, опитах се да я играя, чертах си карти, смятах и т.н., играх..ама така и не стигнах до края...
Та да видя какво беше - типично в стил Джордж започва с мини история преди самата игра, която е супер добра - избираш си герой, търсиш си работа, ама си стигнал дъното и ето възможност да се изстреляш в космоса, буквално...та избираш една от двете големи компания и отиваш в централата ѝ да се пробваш за работа - следва интересна случка, докато те вземат на работа, като включително може да си и диверсант...
и следва реалната игра...правила, половината полвинчати и неясни, мини епизоди за 3-те основни сюжетни линии - управител на колония (абе старкрафт ама на книга-игра), пилот, който унищожава противникови товарни кораби и още нещо, но в момента изключих. Като цяло ОГРОМНА интерактивно - завладяване на планети, строене на нови колони, управлението им, нападение над колонии...и тн., но недовършено стои някак...предполагам, че защото е било в края на първата вълна, та се е гонело просто да се издаде продукт, независимо какъв, ситуацията е доста сходна с книжката на Върдж "Звездни куриери - и в нея и в тази книга има много пропуснат потенциал...едната сюжетна линия да беше развита - щеше да е супер!

Танер, намерили краят?

Не е Старкрафт, а "Луна 44" една древна фантастика с Майкъл Паре. Книгата е претрупана със започнати и недовършени линии и пълна с грешки. Това беше съсвсем в края. Почти всичко съм си правил сам, гепих си картинки от една игра Power Dolls и от Междузвезни войни, рисувах си карти, правих си схемите и основния предпечат... луда работа ще знаеш. Опитах за около месец сам да направя всичко и не се получи нищо.
По-добре не се мъчи да я играеш сериозно, не свършва до никъде. Трябва да я прегледам и ако си споммя какво съм замислял ще ти кажа "какъв е краят". Май имаше няколко различни.

П.П. Гледам, че портретите на "специалистите" също са чопнати от някаква игра, ама не помня коя беше.

- - -
За да не откривам нова тема продължавам тук.
Това не е нормална книга-игра... направо си е ненормална. Това е т. нар. "страт" без допълнителни екстри. Както казах "вдъхновена" е от "Луна 44"... ама продължава като "Master of Orion 1".
Значи играш за една от корпорациите, дават ти задача (или задачи) и целта е да станеш "Управител на колония". Това е нещо като встъпителна част. После:
1) Имаш 12 хода описани в правилата за Управител. Ако накрая твоята фирма има повече завладени звездни системи от противниковата - печелиш.
2) Ако си съвсем "изперкал" играеш докато превземеш всички звездни системи във всички сектори.
3) Със случайно число получаваш задача да превземеш определен брой звездни системи.

В правилата на "Управител" правиш "ходове", всеки от които е разделен на "действие". Строиш, търгуваш, нападаш противника и т.н. После противникът прави ход с действията от У7 и т.н. Като междини действия се нападат или защитават транспортни конвои, превземет се или се защитават бази. Туй то. Master of Orion 1 - само че на книга. Виж картинката от стр.174 "Дневник на колония" и веднага ще ти светне

Основната грешка е, че съм смесил правилата на "страта" с епизодите на книгата-игра. Самите правила са много кратки и неясни. Има грешки и недоглеждания в препратките.

Повече не приемам никакви оплаквания! Във встъпителната част пише, че това е книга, която сама обяснява себе си (чисто изхвърляне) и как най-голямото достойнство на играта било, че до края не разбираш какво ти се случва.

gbm писа: писа:

П.П. Гледам, че портретите на "специалистите" също са чопнати от някаква игра, ама не помня коя беше.

Jagged Alliance мисля.

gbm писа: писа:

Това не е нормална книга-игра... направо си е ненормална. Това е т. нар. "страт" без допълнителни екстри. Както казах "вдъхновена" е от "Луна 44"... ама продължава като "Master of Orion 1".

Кибернетични войни и Пътят на дракона бяха маркетирани като "Виртуална игра" - поредното изобретение на Джордж, което щеше да доведе до революция в книгите игри и, ... еее, те спряха да излизат някъде по това време.

Всъщност с малко повече бюджет и двете можеше да излязат като стратегически книги-игри, и Пътя на дракона имаше всички шансове да бъде епохална, но изглежда Бард са свили кесията точно по това време.

Пешка, те доведоха до революция, ама неуспешна. Провали се поради липса на финансиране, некадърни ръкводни партийни кадри и мижава членска маса. Ако вместо ВОСР бяха финасирали мен... е-хе-е-е.

По непотвърдени данни от ненадежден анонимен източник е имало и конспирация предизвикала краха на книгите-игри.

Първите два "страта" бяха много сполучливи - нова, интригуваща, концепция и сравнително добро изпълнение. За мен бяха симулатор на компютърните игри. Наистина, не бяха изчистени откъм пропуски и грешки, но можеха да се играят (за разлика от по-нататъшните) и ставаха за забавление. Играл съм ги и сам, и с приятели, абе ставаха.
Последвалите стратегически КИ се издаваха все по-претупани и незавършени, като оправданието че играчите трябвало сами да си допълнят правилата беше доста несериозно.
Дракони Напред беше най-успешната според мен, защото наистина можеше да се играе и беше много забавна.