Господаря на Мрака (на Джордж)/детските КИ от 2-рата вълн

Преди малко прочетох Господаря на Мрака. Поразително приятно проключение приказка. На няколко момента се почувствах като 10 годишен (на толкова съм бил в годината на издаване - 1993). В много ситуации героят може да се оправи с мирни средства - като помисли малко, преди да се вкара в ситуация, като преговаря или просто изчака. Много положително послание, което често липсва в игрите изобщо.

Джордж спокойно може да стане автор на детски приказки.

Първата вълна започна с читатели на тази възраст. Сюжетите с времето се променяха, сякаш за да отразят порастването именно на родените в началото на осемдесетте.

Смятате ли, че е добре отново да се появят КИ, подходящи за по-малки читатели, така че да се повтори схемата от деветдесетте?

Не знам, тъй като малките читатели, вече не са като едно време.
Господарят на Мрака е страхотна книжка, според мен най-добрата на Джордж заедно с продължението й Древното Зло. Много добри фентъзита, ако Джордж бе продължил в този стил, вместо да почва с онези сложни системи в другите си книги, според мен щеше да има по-голям успех.

Ro#i# писа: писа:

Джордж спокойно може да стане автор на детски приказки.

Първата вълна започна с читатели на тази възраст. Сюжетите с времето се променяха, сякаш за да отразят порастването именно на родените в началото на осемдесетте.

Смятате ли, че е добре отново да се появят КИ, подходящи за по-малки читатели, така че да се повтори схемата от деветдесетте?

Да, това е много добро хрумване. По-малките са възприемчиви, имат въображение и обичат да играят.

Според мен книгите-игри на Джордж М. Джордж бяха най-подходящите за деца.

Много ефектно би било към аресенала на "От големи за малки" да се добави и една чисто нова КИ от втората вълна предназначена за малките.

Мисля, че в този дух имаше едно изказване на Козия, овековечено в клип.( Малко след това се включва и самият Джордж.)

За мен това си остава най-добрата книга-игра на Джордж. Много добра история, приятно разказана и без много-много сметки - просто четеш и се кефиш. Още помня рисунката на пещерния трол Даже си има и криминален елемент с Повелителя на сенките. За съжаление не помня Древното зло, но скоро ще я пробвам.

Имам спомен, че Господарят на Мрака беше първата книга-игра която изчетох. Историята горе-долу се разви така- купих си две или три книги--игри, обаче не схванах как се играят тъй като бях много малък и ги загубих някъде, по-късно ги намерих пак де и се оказах с две Последни Врати например . После в клас началната ни учителка започна да ни чете книги-игри и си спомням Най-вече Тъмната Страна на Земята която играехме в клас и тя много ми хареса и ме запали да търся книги-игри.Тогава си купих Господарят на Мрака и я изчетох и бях доста впечатлен от тази книга.
Наистина страхотно написана история, готин сюжет, гнома Знайко също бе много приятен образ, трите меча Разрушителя, Светкавицата и Жилото, доколкото помня третият вършеше страхотна работа. Древното Зло също е много добра книга, духовете като Голем, Тайфун, Хидра, които може да призоваваш са много добре измислени. В двете книги изобщо няма сметки както е в другите му книги и са хубаво написани.

Много добра книга.
Наистина после схемите станаха малко много

„Господаря на мрака“ е любимата ми книга от Джордж. Поне според мен това е един от редките случаи, при които дебютната е и най-добрата. Личи си голямото влияние, което „Замъкът на таласъмите“ му е оказал. Това е абсолютно нормално. И Любо Николов споделя, че в „Огнена пустиня“ е „взаимствал“ от книгата на английски, чрез която е открил интерактивната литература. В скрития епизод на „Звезден легионер“ Колин беше написал следното:
„Надявам се да не го обидя, като изкажа мнението си — според мен от всички автори на книги-игри Джордж стартира първоначално с най-скромен талант. Но за сметка на това с годините успя да докаже, че упорството и трудът могат успешно да тласнат един автор нагоре. Това е един урок, който малцина успяват да усвоят (признавам, че самият аз не успях и често си патя от това). С къртовски труд плюс капка талант непременно ще успееш. Нещо повече, талантът сам ще изникне от работата ти и ще расте непрестанно. Без труд не би ти помогнал дори всичкият талант на този свят. Уверявам ви, приятели, това е чистата истина: на света съществува вроден талант, но има и талант, който се ражда от работата, като по нищо не отстъпва на първия.
Само така, Джордж! Свалям ти шапка за стратегическите игри, за виртуалните, за Гарголяка (за него дори ти завиждам най-безсрамно) и за още редица неща. Ако одобрявах класациите (всъщност твърдо съм против тях), бих ти дал половината първо място, а за другата половина нека се бият всички останали.“

Лично аз не мога да се съглася с горенаписаното. Според мен Джордж трябваше да продължи с приказното фентъзи, а не да задълбава в сложни дневници и схеми. Акцентът все повече падаше върху играта, а не върху книгата, което поне за мен беше много разочароващо.

Задължително трябва да отбележа и страхотните илюстрации на Евгений Йорданов. Много допринасяха за изграждане образите на героите и потапяне във вълшебната атмосфера.

Харесваше ми и последователното преминаване към новите епизоди. Т.е. авторът не те размотава из цялата книжка, което беше доста щадящо и за книжното тяло. Този подход по-късно беше възприет и от Майндкрайм.

Не знам дали е случайно, но един от мечовете беше наречен „Жилото“. Като дете го отъждествявах с оръжието на Билбо Бегинс и великолепният комикс на Сотир Гелев от списание „Дъга“.

Без да се задълбочаваме в спорове, аз не си я харесвам особено тая книжка. Даже никак не я харесвам! Много е детинска. Въпрос на вкус разбира се.

За "Жилото" - точно сатърчето на Билбо имах предвид "Светкавицата" обаче не е метлата на Хари Потър!!!

Сигурно за Хари Потър са взели от теб...

Повече ме кефи въвеждането на десетичната система за прехвърляне - от 1 на 11, 21 или 31, от тези епизоди отиваш на 2, от където преминаваш на 12, 22 или 32.

То точно това и е чара. Детска, лека и развлекателна. Мен лично ми достави огромно удоволствие на времето, ще е хубаво да си я намеря и сега.

Страхотна детска книжка!
Сюжет: Във вълшебния свят има сериозен проблем. Господарят на мрака е откраднал "Жезъла на властта" и ти трябва да го върнеш! За приключението всеки един от господарите на Вълшебната страна ти дава вълшебен предмет. Получаваш и възможност за избор на специален меч! След това започва едно вълнуващо приключение! Умишлено не давам повече подробности
Положителни страни: написане е увлекателно и приказно, подходяща за деца, в обем от 238 еп. се случват доста неща, вълшебните предмети са интересни, има няколко пътя, които дават възможност за преиграване (но не голяма), страхотни герои,
Отрицателни страни: доста линейна, реално почти няма игра, което е странно за книга на Джордж, огромна част от предметите може изобщо да не ти потрябват (Жилото се справя с всичко

Изключително лесна и приятна книжка, която е и страхотна приказка!

Ще си скрия мнението, че Джордж може да го прочете...

Страхотна детска книжка. Беше една от първите три с които се сдобих. За нула време аз, брата както и две от братовчетки я изчетохме. Още си спомням за Знайко клечащ над един казан с лъжица в ръка в една от илюстрациите. Голям смях падна.