Планетата на смъртта

5000 години той е очаквал своя час. Сега е готов да унищожава! Можеш да го спреш само ти!
Играта предлага множество варианти за читателя, голяма свобода на тактическите решения и няколко пътя към крайния успех. Изборите са логични, даже бих казал на моменти предвидими, което прави играта по-лесна, отколкото ми се иска.
Интересен похват в книгата е и така наречената от автора Темпорална корекция или връщане на времето, като това става чрез размяна на последните две числа на епизода, в който се намираш, и преминеш на новия епизод. Пример: Епизод 236 те връща назад във времето. Преминаваш на епизод 263.
Минуси
За съжаление многото варианти на играта водят до съкращаването на обема. Предполагам, че Джордж е бил ограничен от издателството откъм брой страници. Тъкмо когато очакваш още повече екшън и препятствия и….край. Останах жаден за още. Историята е интересно замислена, но недостатъчно разгърната.
Героите в книгата стояха някак си безлични, така и не можах да съпреживея техните мисли, емоции и чувства. Нямах усещане за плътност на характерите.
Дневникът и някои от показателите в него ми се сториха недобре балансирани и вградени в играта. При първото ми изиграване повечето от тях така и не ги използвах.
Общото ми усещане от тази книга-игра е в положителна насока, най-вече заради добрата логика на представените избори. Не видях излишни или незначителни ситуации, които да служат само за обем.
За финал искам да поздравя художника на корицата – дори и сега, осемнадесет години по-късно, илюстрацията изглежда зашеметяващо.

Продължението на звездни бойци главният герой вече е повишен води кораба си на учение. След внезапната поява на отдавна изчезналата имперска станция,която унищожава флагманския кораб той е призван да се справи с предизвикателството.Малко по добра от своя предшественик,като игра не е нещо особено.Самата история за появилата се от недрата на космоса легендарна станция ми хареса,като най якото е образа на...хм императора.


ПП.Корицата наистина е хубава в това отношение в зората на книгите игри не си поплюваха

Корицата e леко цап-царап от една фантастика навремето " Arena " (имах го на видеокасета ).

Самата книжка май така и не съм я чел (щото няма нищо общо с филма и двубои фейс ту фейс (най-вероятно заради това ) ), но Рейнджърите си ми харесват и до ден днешен. Даже ми се моташе тука тия дни, ще взема да си ги поприпомня...

Ами капитан Пауър от Войниците на бъдещето, също на преден план?

Току що изчетох книгата, не е лоша, макар и кратка. Беше ми странно, но пък и забавно да се бия с побъркан робот/киборг който се мисли за император. В книгата има екшън, но свършва бързо и изборите са предвидими. Съгласен съм и с критиките на kiril_ps, въпреки че смятам, че играта има постигната някаква що-годе приятна атмосфера. Мнението ми е, че е средна работа.

Тази сутрин я прочетох, въпреки че я имам отдавна. Хареса ми много повече от Звездни бойци. Забавна КИ е, лекия шеговит стил на Джордж създава настроение. Както и в Легионът на отмъстителите, изборите са качествени. Има малко повече салами, отколкото съвременните изисквания на читателите позволяват, но наистина не се сещам за нещо друго, което да посоча като минус.

Интересно, какво би станало, ако лудият изкуствен интелект се включи в последствие и предизвика темпорална аномалия...или успее да клонира истинския Император.

Много любима книжка.

Хубава книжка, една от първите които прочетох след като открих този форум и започнах да си набавям пропуснати заглавия.

Книгата е супер. Само не разбрах защо се казва "Планетата на Смърта" след като деиствието се развива изцяло в космоса - не се каца на никакви планети

Щото е голям като планета бойния кораб на старата империя и защото на някой му се е търсело пазарно заглавие.

Една от КИ които така и не си купих от първата вълна. Може би сега ще наваксам с нея.

Аз наскоро я прочетох пак след като не я бях чел 25 години и много ми хареса! Супер свежа книжка, даже сега повече ми хареса отколкото навремето (ама това е щото навремето съм бил на 10-11 примерно).