"Часът на Вещицата" и "Часът на Вампира"

И така в чест на "появяването" на Георги Миндизов, нека обсъдим може би едни от най - идейните като концепция книги - игри. Това са първите и единствени т.тар. паралелни книги - игри, от които, уви, бял свят видяха само две.

За последно съм ги чел много отдавна, но цялостното ми чувство, с което останах беше, че са изпълнени с множество грешки по епизодите. Но това не отнемаше очаровението им.

За незапознатите концепцията беше, че е възможно от едната книга да имаш препратка към епизод на другата. Действията се развиваха в различни епохи, съответно във всяка от книжките, - като по мои спомени съвременния главен герой бе внук/правнук на героя от по - старите времена.

Въобще невероятна концепция, която обаче не беше доведена до край, тъй като трябваше да излязат още книжки.

Лисичков писа: писа:

Въобще невероятна концепция, която обаче не беше доведена до край, тъй като трябваше да излязат още книжки.

Основната концепция беше "Нищо не зависи от логиката, а изхода от приключението е на случаен принцип", което до голяма степен се покриваше с хаотичното определяне на действието при Сим. Разбира се, изборите бяха маскирани като съвсем логични действия, просто резултата беше неочакван.

Като цяло, изключително разочароващ двутомник. Ако поредицата беше довършена, може би кашата в първите две части щеше да е оправдана.


Иначе идеята със "сегментните" приключения е много интересна, просто тук беше слабо реализирана.

"Вещецо-Вампирите" беше един от най-амбициозните и мащабни проекти на Мега. Много съжалявам, че не го осъществихме. Имам тия книжки при мен и при малко повече свободно време ще ги прегледам основно.

Идеата беше следната: Започваме с две сравнително стандартни като структура книги. С тях въвеждаме играчите в обстановката и проверяваме доколко е удачна идеята да се преминава от книга в книга. Изборите на преход бяха направени така, че да принуди играча да премине през повечето разклонения, където да събере необходимия опит точно според логиката на тази поредица. Имаше една таблица с кодове, които в първата част нямаха особено значение, бяха заложени само за запознаване със системата.

В следващата част тази кодова таблица щеше да се преизчисли и попълни окончателно. Идеата беше всеки да си "настрои" света на играта според собствените си вкусове и различните играчи да имат различни "печеливши" избори, зависещи от това как са изиграли предната част. Имаше идея играейки едната книга да взимаш решения, които са от ключово значение в друга книга. Един вид обстановката и героят се развиват паралелно.

В края на "Часът на вещицата" се споменава организация "Нощна стража", която бди за запазване на глобалното равновесие на паралелните светове: с магически и с немагически проявление на реалността. И докато в първите части героят трябваше да оцелее, в следвщите щеше да спасява цели светове Имаше даже един нематериаен свят в което се боравеше директно с енергии, същности, абстрактни структури и форми... и т.н... и т.н.... Всичко си остана само неосъществени планове

За техническите грешки в епизодите вече се разбрахме. Има ги, виновен съм, но няма как да върна нещата назад. Ако попаднете на епизод без изход или грешна кодировка пишете, ще давам верния преход.

За твърдението, че системата била основана на шанса (!?) Не съм съгласен. В играта няма или почти няма случаен избор - въпрос на гледна точка. Има избори, които водят до едни и същи ключови епизод, но както казах целта беше да запозная играчите със специфичната логика на играта. От позицията на сегашния си опит трябва да призная - може би недооцених факта, че моята логика, не е логиката на читателите... Готов съм да обсъдя всеки "нелогичен" сегмент. Човек винаги има какво да научи от обективната критика.

gbm писа: писа:

За твърдението, че системата била основана на шанса (!?) Не съм съгласен. В играта няма или почти няма случаен избор - въпрос на гледна точка. Има избори, които водят до едни и същи ключови епизод, но както казах целта беше да запозная играчите със специфичната логика на играта. От позицията на сегашния си опит трябва да призная - може би недооцених факта, че моята логика, не е логиката на читателите... Готов съм да обсъдя всеки "нелогичен" сегмент. Човек винаги има какво да научи от обективната критика.

Нямах предвид "слепи избори" или нещо подобно, в МЕГА самата поредица се рекламираше като книга в която "Изхода не зависи от логиката, а от интуицията на играча". Забележката ми че изхода се основава по-скоро на случайността е че изборите бяха конструирани по-скоро върху ситуации които предразполагаха към неинформиран избор, без действително да се обосновават на някаква логика.

Съвсем не съм се захващал скоро с тях, но ще пробвам да дам пример по памет:
В началото на "Вампира" можеш да избираш дали да вземеш изписаните с руни камъчета, ако ги събереш те погваше инквизитора, ако ги захвърлиш - нямаш проблем с него, а после магически се оказваха пак в теб?!
(Поправете ме ако бъркам, тези книги не съм ги пипал от ОТДАВНА).
Имам спомен от същата книга че който и спътник да избереш за пътуването все си прекаран, като оправдавам единствено ситуацията с Лотар - от наемник не може да се очаква лоялност. По спомените ми Планшен и капитана на стражата (дали беше той?!) се оказваха безполезни.

Подобна на ситуацията с камъчетата беше и историята с тефтерчето във втората част. Или пък избора между бокора и съвременния вълшебник - в единия от случаите Джонла Кали май убиваше героя, иначе намесата и на двамата май беше безмислена? (Всъщност, вълшебника май успяваше да попречи на героя въпреки добрите си намерения )

Като цяло структурата беше ужасно хаотична и поне аз не успявах да схвана дали съм успял с играта или не, и въобще какво става. Ако идеята е била всички части от поредицата да се играят в комплект, тази бъркотия може би е оправдана от липсата на следващите части.

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

"Изхода не зависи от логиката, а от интуицията на играча".

Има се предвид, че няма типична логика поставена на твърда основа. Правилно казваш решенията се взимат при непълна информация.

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

В началото на "Вампира" можеш да избираш дали да вземеш изписаните с руни камъчета, ако ги събереш те погваше инквизитора, ако ги захвърлиш - нямаш проблем с него, а после магически се оказваха пак в теб?!

Или пък избора между бокора и съвременния вълшебник - в единия от случаите Джонла Кали май убиваше героя, иначе намесата и на двамата май беше безмислена? (Всъщност, вълшебника май успяваше да попречи на героя въпреки добрите си намерения )

Нали и аз това обяснявам, разклоненията те запознават с атмосферата на играта. Предвиждаше се нататък героя да прескача в различни времена и светове и комбинациите им. Предвиждаше се и едно преиграване на първите две книги въз основа на данни от следващата част...
"Вещицата" пък запознаваше с различни магически "разклонения"... средновековна магия, вудо, съвременни концепции и т.н. Бокора, мага-технократ, сатанистите... това бяха все "грешни" избори с възможностт героя да се измъкне. Може би наистина е прекалено претрупано и хаотично...

Както и да е... не оправдавам грешките не е важно какво сме опитвали да направим, а какво се е получило като резултат.

Хахаха, вярно че и сатанисти имаше, също и учението Кабала беше споменал.

Идеята много ми допадна, мисля че непълната концепция за изпълнението (или непълното изпълнение) отнема голяма част от удоволствието. Затова и се разочаровах, но ако "Нощна стража" беше излязла щях да я потъся. Защо проекта беше прекратен?

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Хахаха, вярно че и сатанисти имаше, също и учението Кабала беше споменал.

Идеята много ми допадна, мисля че непълната концепция за изпълнението (или непълното изпълнение) отнема голяма част от удоволствието. Затова и се разочаровах, но ако "Нощна стража" беше излязла щях да я потъся. Защо проекта беше прекратен?

И индиански шаман имаше По-скоро беше "непълно изпълнение". Аз съм си многословен и опредления обем никога не ми стига. Като се наложи да клъцна нещо в последния момент и ето ти грешни преходи.
Проекта прекратихме защото пазарните условия изведнъж го направиха "прекалено скъп". И мисля си по-добре, че така стана иначе щях да сътворя нещо като последните "стратегии", които ме е срам да погледна.

Честно казано аз имам много добри спомени от тези игри...
Имаха готина атмосфера и тематиката ми беше интересна, плюс това по някакъв начин ме бяха амбицирали да ги мина... Хм... Може би защото имаше толкова объркани епизоди, че минаването се превръщаше в сложна задача дори да играеш добре.
Ама спомените са ми избледнели... Отдавна съм ги чел, а не са при мен тия книги.
С тоя сайт ще се зарибя да преигравам книги отново.

Абе, Джордж, ти нямаш ли някоя неиздадена книга да ни ощастливиш? Току виж си учавствал във възраждането и ти.

Питахме го вече: няма, но ще напише.

Аз искам да съм от тестващата гилдия

Честно казано, с тези книги се почувствах малко като при "Ледените пирати" - огромен потенциал, но, за съжаление, неосъществен.

Само аз ли съм ровил тия книги, докато намеря логиката ? Да, не е винаги очевидна дори за мен, но пък е в графата на любимите ми "привидно несвързани събития си влияят". Личеше си при проверка на вариантите, ако знаете какво значат кодовете. Например, А15 значеше, че са те пречиствали монасите и си ходещо антимагическо поле. Да се комбинира с кодовете за оръжия и защитна екипировка за максимален ефект, и магьосниците почват да сънуват кошмари за теб !

Някои неща, например, според вас не са полезни. Според мен просто не са ти полезни сами по себе си, а в комбинация с други варират между задължителни и вредни. Например, в първа книга е много добре да се екипираш с подходяща броня за епохата, но при това положение е препоръчително да имаш за спътник аналогично бронирания капитан на стражата. Той, впрочем, е полезен при опита да правите засада на конвой, за да освободите една девойка .

Намирането на вълшебен меч е полезно и само по себе си, и в следващата част.

Не знам кой е успял да умре при бокора. Аз при него си спомням, че научих как да правя магия. Е, да, имаше опасност да свърши зле, но не стана точно така. После на някои хора им се случи лоша случка заради новите ми способности !

Май трябва да си ги преиграя !

Raz писа: писа:

Честно казано, с тези книги се почувствах малко като при "Ледените пирати" - огромен потенциал, но, за съжаление, неосъществен.

Да, и аз псувах най-много края на книгите-игри заради неизлезлите продължения на "ЛП" и на "Вампиро-вещеро-върколашката" история !

Асен писа: писа:

Не знам кой е успял да умре при бокора. Аз при него си спомням, че научих как да правя магия. Е, да, имаше опасност да свърши зле, но не стана точно така. После на някои хора им се случи лоша случка заради новите ми способности !

Ако се издъниш при него направо ти реже гърлото. Добрия вариант е да го парализираш (няколко начина).

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Асен писа: писа:

Не знам кой е успял да умре при бокора. Аз при него си спомням, че научих как да правя магия. Е, да, имаше опасност да свърши зле, но не стана точно така. После на някои хора им се случи лоша случка заради новите ми способности !

Ако се издъниш при него направо ти реже гърлото. Добрия вариант е да го парализираш (няколко начина).

Аз на това му викам "опасност да свърши зле". Затова е игра, че и с вещици и вампири, постоянно има такива опасности.
Простичкият ми съвет за такива случаи е "не се издънвай" !

Ако попаднете на епизод без изход или грешна кодировка пишете, ще давам верния преход.

На епизод 184 от Вампира има избор, който препраща към...184

Страхотна книга. Току що я преиграх и усещането беше велико (не знам дали защото аз пиша за сходен сетинг или поради друга причина).Само ми стана неприятно, че частта с нападенито на вампира е толкова сложна. Ако аз я бях писал, щеше да е рейд на вещици... и ангели, които да направят на пух и прах гадта .

Не знам дали не съм го писал и преди, но за мен това е идеята на първата вълна с най-голям потенциал. Може би не точно във вида, в който Джордж си го е представял (защото би станало наистина сложно). Но, наистина се надявам един ден да прочетем (поне) второ ниво.