Какво четеш / прочете последно? А как го намираш?

Беше май по-добре да го питаш дали самият той е изчел всичко това, мястото е без значение тук

Да, можем сега да стартираме изцяло нова секция и да преместим тези два коментара там, ще е сефтето пълно

Струва ми се, че Lagrestin е объркал темата. Тук коментираме художествени книги, които сме прочели - във всички възможни жанрове - и какво ни е впечатлило в тях. В положителен или отрицателен смисъл. Това не е тема, за да се прави някакъв рекламен списък на книги-игри, още повече, че те са представени без аргументация и някой може да намира част от тези книги-игри за страхотни, а друг - за боза (за мен например е загадка защо не присъства Демоните в НБА, където имаш развит женски образ, а присъства Професия ченге, където на практика няма игрови елемент. Но това е друга тема) Мисълта ми е, че всеки може да извади един списък с обичани книги игри и да ги пусне, без каквито и да аргументи, но не е това мястото.
Първо - предполага се, че книгите които коментираме сме ги чели наскоро., второ правим им анализ. Трето графата литература е отделена от книгите-игри в отделен раздел
Вярвам, че грешката муе неумишлена, но молбата ми е да не спамим.

И още нещо - Много обичам някой да каже "препоръчвам тези книги да се прочетат" без да обясни защо ги препоръчва. Ето - аз например съм забелязал, че със Сашо почтги винаги сме на двата полюса за книги и филми. Това което на мен ми харесва, обикновено не му харесва на него, както и обратното - това което той харесва аз обикновено не го харесвам. В този смисъл ако той просто каже за една книга "препоръчма ви я", това няма как да е атестат за мен да я чета. Убеден съм, че и ако аз му кажа "Този филм е много готин, гледай го" той сериозно ще се замисли дали да го гледа, като има предвид че явно харесваме тотални противоположни неща. Тук и Кирил даде добри отзиви за Ребека Ярос, аз пък съм вгаден от нея. Обаче евала на Киро, че казва какво точно му е харесало или не му е харесало - така се прави. Честно казано много ми харесваха навремето Shadow Dance, че сблъскваха мнения на ревюиращите и се виждаха различни гледни точки.

Здравейте!Ще се постарая да дам аргументиран отговор на запитванията ви.
Това което ми е харесало във въпросните игри са различни неща:
В "Завръщането на наследника" например,това са тактическите битки,главно на бойното поле.В "Коприна в нощта" също са тактическите (индивидуални) битки,без зарчета.В "Малки царства" и Ендивал са възможностите да се играе с няколко персонажа,разнообразието в екипировка и избор на персонажи.В "Котарака и абаносовият дракон" са възможностите да се играе по проста и сложна система,похвата на автора с т.нар."скрити препратки до епизоди",използването и разясняването на корабни термини и др.
В други книги са ми харесали самите системи на битките,игровите механики,самият сюжет на книгата,логическите загадки и избори,възможностите на читателите да изиграят тактически и стратегически битки,да научат нова терминология или неща от различни области,да мислят,да имат ръководна роля - било в спорта,както е с "Боговете на футбола",така и в други професии - както е в "Мостът на Лагран","Приказки от 1001 кули" и "Приказки от храма на чудесата".
Също така,причините да препоръчвам тези игри е това,че голяма част от тях стават за по-горни възрастови групи и любителите на малко по-сложни игри.
Можете да бъдете уверени,че въпросните игри съм ги прочел (а някои дори и препрочел) в хартиен или електронен вариант.Някои съм ги чел като подрастващ (главно книгите от "Първата вълна"),а други - в по-зряла възраст (главно по-новоиздадените,както и онези от по-старите които съм решил да преиграя).Ако някое произведение липсва,то е или защото не е сред прочетените от мен,или не съвпада с моите критерии за качество,интереси и предпочитания.
Сигурен съм,че има и други книги които заслужават внимание.Например стратът "Драконовият път:Долината на орките","Мемоарите на една легенда" и "Финална надпревара" изглеждат обещаващи от това което съм видял като анонси,ревюта или демо-версии,само че за тях мога да дам окончателна оценка едва тогава,когато ги прочета изцяло.
Също така,имам и желанието по този начин да насърча и самите автори да пишат повече книги с подобни тематики,игрови механики и другите положителни неща които изброих.Дали те ще го направят е техен избор. Всеки си има предпочитани жанрове,вкусове и интереси.Ако някои читатели имат сходни предпочитания,това би могло да бъде един ориентир за тях към определени произведения.
Успешен ден на всички и бъдете здрави!

"Предателят" е краят на трилогията Заветът от стомана. Първата половина е много силна, но след това като че ли става леко предвидимо, а и финалният сблъсък не бе особено епичен.
Все пак, цялостно добра трилогия, като най силна е първа част: Парий.


Продължавам с Антъни Райън и дуологията за Гарвана, както и с друг мой любим автор Майкъл Дж. Съливан.

Здравейте отново.
Днес ще коментирам „Нефритен град“ на Фонда Лий. Признавам си честно – отдавна не бях чел толкова добро фентъзи. Авторката твърди, че е смесила най-доброто от западните и източните жанрове и съм склонен да се съглася. Представена ни е една ганстерска война между две Триади, които контролират града. Дори самото качественото развитие на сегинга печели уважението ми. Йерархията в това мини-общество е представена прекрасно – Пръсти, Юмруци, Фенери, Носители на късмет, Рог или Стълб – всеки има своето място в този ганстерски свят. Това, което е по-прекрасно, че персонажите са изградени много пълнокръвно. Обратите следват един след друг, а освен това често са неочаквани. Откакто четох „Игра на тронове“ не съм попадал на толкова много неочаквани обрати, които обаче имат смисъл, а не са насилени. Героите бавно съзряват, но това не им пречи да взимат емоционални решения. Тъй като направих сравнение с „Игра на тронове“ ще кажа, че в книгата има доста смърт и брутални моменти.


Основен момент е разпространението на нефритът – вид дрога, която се ти прави по-силен и по-бърз, но има своите неприятни въздействия. Нейната магия е описана много реалистично. Докато четях неволно се пренесох във вселената на „DC Comiks“ и по-конкретно в сериала „Стрелата“, където вертигото имаше своите ефекти. За разлика от „Стрелата“ обаче тук няма добри персонажи. Има само отчаяният опит на един клан да оцелее. В някъв смисъл това е разказът за един род – рода Каул. С всичките му членове, с техните амбиции, страхове, мечти и попиляни надежди. Героите са много истински, защото до един са „сиви“, няма да намерите черно-бяло герой. Лан, Хайло, Шае, Анден...всеки има своите надежди, трепети, стремежи. А историята на този род е до голяма степен и историята на града. Град, който е мръсен, потен, пълен с убийства, убийства и корупция - но град, който е жив с туптящо сърце.
Действието ту е много бавно, ту е изключително динамично - по един приятен начин скороста се сменя. Но във всяка глава се случва нещо ново. Вече казах, че сетинга и персонажите са добре изградени. Любопитен момент за мен бе, че освен главните герои е отделено немалко място и за второстепенни герои. За пияници, гейши и пр. В интерлюдиите (не знам каква по-добра дума да използвам) между важните сцени е разказана съдбата на съвсем случаен уличен бандит – Беро. Събитията се развиват така, че макар той да не е съществена част от никой от двата клана – Планински клан и Без връх – неговите емоционални решения повлияват рязко на войната (и на живота в града). Героят е символ на малкият човек, който се мъчи с дързост и безскрупулност да си пробие път към върха, без да осъзнава, че му липсва благоразумие. Не е случаен факта, че книгата започва и завършва с него. По този начин авторката вкарва в уравнението една неизвестна и поставя отворен финал. Задава се трилогия. – „Сага за зелената кост“. Втора част, „Нефритената война“ се очаква през 2025. Отсега знам че ще заделя 15 евро, за да я купя.

Одисеята ми е едно от главните вдъхновения и източници на информация за Слънчевата система. Прочетох я на 14 години за пръв път. Артър Кларк, Айзък Азимов, Хайнлайн, Филип.К.Дик са задължителни за всеки любител на фантастиката. Мога да добавя още много - като Урсула ле Гуин, Дан Симънс, Л.Рон Хабърд, Робърт Шекли, Рей Бредбръри, Роджър Зелазни, Робърт Силвърбърг, Станислав Лем, братя Стругацки и т.н.

Хал 9000: "Дейвид, този разговор вече не носи никакъв смисъл за мен. Довиждане!" Който разбрал, разбрал - но това не е спам, това е реплика от "2001"

В момента чета Трите тела / 3 Body Problem на Лиу Цъсин. Чупи ме бавно, но качествено и усещам как ще потъна в продълженията, направо ще си се удавя.
Закон за развитието на академичния състав и се опитвам да си дочета една статия- This Game SUX: Why & How to Design Sh@*!y User Experiences - признавам си много ми хареса термина SUX. Като цяло нещо нищо не мога да довърша.
ПП- срам ме е да кажа откога не съм писала тук, но пък съм решила да преиграя отново домашната колекция