Пробив в NBA – Майкъл Майндкрайм

Не вярвах че такова нещо е възможно. Дънкън + Камби за макс атрактивност е задължително.

Всички кодови думи слон се падат на късмет, т.е трябва всеки сезон да попадаш на 2 точно определени мача, където да ги получиш.. 30 плюса дето не са гарантирани и се падат изключително рядко.
А като гледам оценките ти за преса и тактически варианти, и от друга страна с какви резултати си печелил в плейофите с/у Юта и Чикаго ми става ясно, че доста си чийтвал ИЛИ ти е вървяло като за световно, но се съмнявам за второто
Ще изиграя и аз една игра с трима забранени лидери, да видя докъде ще стигна. Отдавна не съм пробвал този вариант.

ПП. А си мислех че моите резултати м/у 40 и 50 плюса са майсторски

Оценката ми за преса е отлична. Както и за всички защитни тактики. Защитата ми също е с отлична оценка. Нямам слаба оценка. Комбинации в нападение също са отлични. Имам няколко средни оценки - можеш да ги сравниш с тези, които автора е дал.

Пробвай се, да. Ненапразно съм дал целия дневник да се вижда кое от къде идва. Но първо се помъчи сам да ме стигнеш после ползвай жокерите ми.

За чийтове няма да говоря, под нивото са ми.

Оценка за преса 20 e добра, не отлична. Това го знам много добре, все пак неведнъж съм я играл Няма да споря дали си подбутвал зара, когато не ти е уйдисвал, защото е излишно.

Да, за отлична оценка трябва още 1 точка за Преса - прав си morphy.

Радо ами нали в началото на всеки сезон си изчисляваш оценката за атрактивност като утрояваш але-уп и събираш удвоената оценка за забивка и накрая прибавяш оценката за тройка към сбора. Този скок е за третия сезон.

Ефикс това си го постигнал с мениджър късмет нали така? Така като гледам дневника си направил всичко нужно за високия резултат и само не мога да асимилирам почването без лидер. Това не е грешка, а хрумване с което трябва да експериментирам. Камби и Дънкън са задължителни за висока оценка на атрактивност, но като сравним колко дават те като плюсове (от атрактивност) и колко дава престижа, почвам да се чудя какво им е задължителното.
"Слон" печеля по малко по-различен начин. Тъй като съм заучил всички тестове и нямам проблеми да хващам необходимия брой победи, преди всеки сезон хвърлям зар: 1-2 не съм попадал на удобно разклонение за "слон", 3-4 един "слон" и 5-6 нацелил съм и двата "слона". Така си спестявам сезона като загуба на време и се фокусирам на мениджмънта и плейофите.
Евентуална грешка, която допускам е пазаруването през втория сезон, когато пазя 9 мил. приход за един лидер - Юинг или Хил. Ако имам късмет или ми се падне Камби купувам Прайс и така събирам 9 милиона. Това трябва да се заиграя и да пробвам други алтернативи.

Ами реших да експериментирам дали мога да мина първия сезон без лидер. Оказа се, че може, защото Сан Антониио се побеждава повече със знания, отколкото със силни играчи. Освен това без лидер се губят 5 ПОБЕДИ през първия сезон. Нищо не пречи да се вземе Д. Кид през първия сезон, но така спестих 2,0 ГОДИШНИ ПРИХОДИ за втория сезон.

Мениджъра е с умение КЪСМЕТ иначе как ще се падне М. Камби и Т. Дънкан от драфта не знам. Двамата са борци и защитници, което по-важно от това, че помпат АТРАКТИВНОСТТА.

Дълбочината на книгата отново е на висота, както и очаквам от Майндкрайм.

Направих първа сериозна игра на тази книга и мога да кажа, че просто е страхотна - много подробна, с много възможни изигравания и направена така, че да не можеш да минеш всичко само с научаване на верните отговори, а трябва и отбор. Също така ми хареса и че много от въпросите са си направо логически: със знания за баскетбола като игра и малко информация за някои от играчите можеш да използваш дедукция и да се досетиш правилните отговори (сравнение: в края на коридата тестовете бяха много по безсмислени - едно е да те питат колко е успеваемостта на център по принцип, друго е да те питат за някой не дотам известен играч дали е в топ 10 на асистенции, стрелба иот фалове или стрелба от средно разстояние).
Хареса ми и това, че ако играеш честно е доста трудно (освен ако не мяташ заровете като Satanicslayer ) да направиш максимален брой победи през сезона (просто винаги се дават няколко победи за притежаване на определени играчи, и то често от тези, които не си струва да имаш ).
Като за първо изиграване паднах на финала с 4 на 3 от Чикаго (признавам си, че доста ми вървя за да ги бия и един път де) и се чувствам доста доволен, защото:
- игра на сложно ниво от първи път
- не знаейки структурата на играта си накупих играчи колкото можах още в началото и после нямах пари за почти никого - до края на играта играх само с един лидер

Сега смятам да поразиграя играта с всеки от 4-те вида мениджър и да видя какъв резултат мога да докарам

Абе като цяло - книгата си е бонбон и не се сещам да съм чел повече от 4-5 по-добри български книги-игри бъобще, а може и да са по-малко...

Ново отиграване на книгата на сложното ниво - все повече ме радва

Не играх за много висок резултат (макар че свърших с 45 плюса) - завърших малко под 150 точки за атрактивност - а да сглобя чудовищен отбор и да отнеса всички като куцо пиле домат - е успях

Падна ми се мениджър 'бизнес', но въпреки това едвам събрах необходимите пари - и то като взех общо 10 милиона от шефа (6 точки престиж надолу) и карах първите два сезона с много слаби играчи, за да не набивам за заплати. Освен това първия сезон не можах да взема максималния престиж за редовния сезон, защото играх без лидер, само с 3 личности, и често губех победи, защото не бях купил разни лебеди - зар какво да го правиш

Играчи първи сезон:
- Айзък Кристи център (дупка)
- Стюърт Хол крило (дупка)
- Марк Браун гард (дупка)
- Алън Хендерсън крило (става)
- Шърман Дъглас гард (става)

Играчи втори сезон:
- Джон Старкс гард (добър)
- Джейсън Кид гард (велик)

Играчи трети сезон (тук стана весело - имах 88.5 милиона за покупки):
- Марк Прайс гард (става)
- Чарлз Оукли крило (добър)
- Шон Кемп крило (велик)
- Грант Хил крило (велик)
- Ново отиграване на книгата на сложното ниво - все повече ме радва

Не играх за много висок резултат (макар че свърших с 45 плюса) - завърших малко под 150 точки за атрактивност - а да сглобя чудовищен отбор и да отнеса всички като куцо пиле домат - е успях

Падна ми се мениджър 'бизнес', но въпреки това едвам събрах необходимите пари - и то като взех общо 10 милиона от шефа (6 точки престиж надолу) и карах първите два сезона с много слаби играчи, за да не набивам за заплати и 15 милиона от драфта (Коуби и още един) Освен това първия сезон не можах да взема максималния престиж за редовния сезон, защото играх без лидер, само с 3 личности, и често губех победи, защото не бях купил разни лебеди - зар какво да го правиш

Играчи първи сезон:
- Айзък Кристи център (дупка)
- Стюърт Хол крило (дупка)
- Марк Браун гард (дупка)
- Алън Хендерсън крило (става)
- Шърман Дъглас гард (става)

Играчи втори сезон:
- Джон Старкс гард (добър)
- Джейсън Кид гард (велик)

Играчи трети сезон (тук стана весело - имах 88.5 милиона за покупки):
- Марк Прайс гард (става)
- Чарлз Оукли крило (добър)
- Шон Кемп крило (велик)
- Грант Хил крило (велик)
- Патрик Юинг център (велик)

Останаха ми само 0.5 милиона, но имах отбор за чудо и приказ: 4 лидера и само 3 добри оценки - останалите отлични (е имах и една лоша - много опит, много нещо в този отбор )

Завърших редовния сезон с 86 победи (1 загубих защото нямах трети тройкаджия - ако максимума е 88 трябва да съм загубил още една някъде - сигурно на епизод, където пита дали съм купил някого )

В плейофите мачках с по над 20 точки до мачовете с Чикаго, а там взех първия мач с 18 точки, при среден зар, клонящ малко към мен, докато при отвратителен зар (ех този 'опит') бих само с 5 точки във втория.

Като цяло: не най-силния възможен резултат откъм престиж и атрактивност (и все пак фантастичен по критериите дадени от Майкъл), но пък за сметка на това - НЕПОБЕДИМ ОТБОР!!!!

Почнах я отново!
Искам да видя дали ако направя супер глупости в тази игра, колко точки ще изкарам в края на играта
Подробностите после.

Виж такава концепция никога не съм пробвал - без лидер първата година. Ще се тества.

Тук май принципа не е как да се сглоби непобедим отбор, а по-скоро с какъв минимален отбор може да я превъртиш така, че да не жертваш престиж. Както се казва - не е фатално да имаш една отлична оценка във всяка фаза на играта (една отлична оценка между сандвич, покриване и преса да кажем, но винаги като мяташ зара да ти се пада точно тя и да печелиш точки). Съответно ако си спестил пари за лидери, които да вдигнат този показател, значи си спестил пари. Ако спестиш пари, качваш престиж (в мениджърската част и после при трансферите да кажем). Повече престиж води до резултат над 100 както вече някой беше публикувал - май Ефикс7.

Да, даже и дневника съм си публикувал.

Знаеш ли как хубаво ще ми дойде една КИ от ММ посветена на баскетбола. Докато се разберат играчи и собственици в Америка, няма да е лошо да се уплътнява времето с четиво. Не знам на каква тематика ще бъде книгата на Майкъл, но се надявам искрено да чете този форум по-често.

Винаги съм се чудел дали такава концепция е приложима и за футбола. Там няма плейофи освен ако да кажем Шампионската лига не се брои за нещо такова. Би било интересно да се види как ще се получи.

E то Шампионската лига е същото - най-добрите отбори от континента се срещат в елиминации.

Винаги съм бил фен на спортните книги-игри, в частност на тези на Майкъл Майндкрайм. Многократно съм изигравал "Демоните в NBA" и "Краят на коридата" като пишлигар, но тази я бях пропуснал. Тези дни поправих пропуска си и се изкефих максимално. Определено най-добрата спортна книта-игра в България.
При първото изиграване се издъних и отпаднах в плейофите на трети сезон, като играх на сложното ниво на трудност. Не прецених, че не трябва да изхарчвам всички пари за играчи още през първия сезон, и това ми изяде главата. При второто ми изиграване станах шампион като бих Чикаго с 4:2 на финала. Целта ми беше просто да стана шампион и не гонех престиж и атрактивност. Съответно завърших само с 14 плюса, което е слабо представяне по критериите на играта. При третото изиграване, вече с повече опит, завърших с 43 плюса (75 престиж и 159 атрактивност). Постижението ми е с мениджър „късмет“, със забранен играч Мич Ричмънд (епизод 35). Първия сезон играх без лидиер, втория купих Джейсън Кид и Маркъс Камби, а в третия - Тим Дънкан, Шон Кемп, Марк Прайс и Грант Хил. При всичките ми изиграваниия останах на ниво на трудност „сложно“.
Видях в по-горен пост на Efix7, че е стигнал 132 плюса на свръхсложно ниво, като е публикувал и дневника си, за да се види как е постигнал този резултат. Стана ми интересно и реших да изиграя една игра по неговия начин. Всичко беше ок до началото на трети сезон (епизод 58), до който се стига с пари 33 млн. и годишен приход 6,5 млн., което сумирано в пари прави 39,5 млн. преди епизод 72. Efix7 ги е сумирал като 39 млн., което приемам като техническа грешка при попълването на дневника. След цифрата 39 в графа пари се появява 57,5 млн., което идва като deus ex machina в дневника. Просто няма от къде да дойдат тези пари от следващите епизоди в играта. Единствено на епизод 84 може да се увеличат парите с 10 млн. като се намали престижа с 3 точки, което видно от дневника му не се е случило. След падналите от небето пари Efix7 е купил Грант Хил, Тим Дънкан, Чарлз Оукли и Р. Пек, демек няма как играеш за максимум престиж, а и за много пари. Поради което тези 132 плюса не са реални.
Тези дни ще пробвам ново изиграване и, ако постигна повече от 50 плюса, ще побликувам дневника си във форума.