ПРОБИВЪТ

Всъщност групата свири основно по-хард рок а не купонджийски, купонджийските са допълнение също като баладите. Затова аз гледах да са малко над 5 хард рок, една или две купонджийски май и имаше и няколко балади ( тъй като и аз ги харесвам ). Да групата трябва да е колкото да не те уволнят но затова ти трябват не повече от 2 точки, докато при популярноста ти трябва бая повече. Важни бяха и хитовете, на тях и на двете докарах 5 плюса като единият ми беше хард рок а другия балада и ми бе казано, че е страхотна комерсиална комбинацията това и спечелих добри точки ама пак не ми стигна за да бия играта.

Мисля, че тази КИ би била доста успешна дори днес, ако се преведе и публикува като проложение за мобилни апарати (под лейбъла на Hosted Games / Choice of Games). Това се харесва там - да, темата е музика, но в основата е балансирането на отношенията с и между членовете.

Единственото стихотворение, което съм написал като тийн носеше името на една от песните в албума - Кървящо сърце. Сещам се и за някои от другите, въпреки че не съм чел тази КИ цяла вечност - Нежни ръце, Песента на камбаната, Хайде на купон. Изобщо, никога не съм крил, че ММ беше нещо като... не бих казал религия, но пък фен е твърде слаба дума.

Аз лично заложих на 2 балади, което с право беше окачествено като грешка, понеже не е основния стил на бандата.

Най-силните варианти за хитовете са или да вкараш две хард рок или хард рок и балада както направих аз, това дава най-много точки.

По спомени тактиката беше повече да се намесваш, когато назряват конфликти. Така получаваше повече хиксчета.
Тежкото парче + баладата си беше най-силната комбинация. Може ММ да се е повлиял от Черният албум на Металика, където водещите два хита бяха Unforgiven и Еnter Sandman.

За мен това е една от най-добрите книги-игри, издавани в България! Оригинална идея - страхотно изпълнение! Точно по това време се учех да свиря на китара и тя изигра немалка роля да не се откажа рано, както става с много хора, да продължа да се развивам и наистина да изживея някои от описаните случки. Майкъл бе (разбира се, и все още е) най-добрият не защото бе най-добрият писател в България, а защото правеше точно такива неща - потапяше се в една оригинална за пазара на книги-игри идея и я развиваше според вдъхновението си. Да, имаше и не толкова сполучливи истории, но пък когато успяваше да се справи добре - майко мила! Както е и с тази книга.

Многократно съм споделял, че за мен „Пробивът“ е най-добрата книга-игра от български автор. Направи ми невероятно впечатление като дете. Препрочитал съм я десетки пъти изпробвайки всички възможни комбинации и стремейки се да стигна до всеки епизод. Мисля, че това е и книгата, която е издържала най-добре проверката на времето. Изключение правят жаргонните думи, които в момента са безвъзвратно остарели, но в началото на 90-те си звучаха съвсем на място.

„Пробивът“ беше наистина революционна книга. Глътка въздух от поомръзналите фентъзи сюжети и предвестник на поредицата за Хлапето. С нея Мишо доказа, че може да се пише по теми насочени към по-възрастните читатели. През 1995 г. бях на четиринайсет години и слушах основно Queen, Metallica, Guns N` Roses и Scorpions. Всичко ми се стори толкова реално и правдиво описано, а персонажите толкова пълнокръвни, че след множеството препрочитания споменът за книгата ми беше по-скоро като за филм. Дотолкова се бях вживял в действието и изградил представа за визията на героите (и не, не приличаха на нарисуваните от Иванчев ).    

В книгата е постигнат много добър баланс между игра и литература. Нито едно от двете не взима превес, което за мен е перфектното съотношение за една КИ. Изборите са разработени изключително добре. Едни от най-често срещаните критики за книгите от 90-те са свързани с несъгласие с логиката зад правилните или грешните решения. Това е съвсем разбираемо – вече сме на възраст, на която трудно бихме възприели писателите като безспорни авторитети, респективно виждаме проблеми. В „Пробивът“ обаче такива трудно могат да бъдат открити. Да, има някои спорни моменти, но като цяло всички избори са много логични, а последствията добре аргументирани. Много ми допада това, че има различни подходи, които могат да бъдат следвани, за да се постигне добър резултат. Т.е. решенията, които се взимат са взаимосвързани и рядко някой от изборите е еднозначно правилен или грешен. Трябва да се погледне цялостната картина, за да се разбере. Това е страхотен подход, който е трудно да бъде реализиран на ниво, но за мен лично е най-правилният и е най-близо до реалността. В живота често решенията, които взимаме нямат еднозначен ефект и само от дистанцията на времето може да преценим и то отново без абсолютна сигурност дали даден избор е бил добър или лош.  

Малък недостатък е, че книгата е доста линейна. Въпреки това, както писах и по-горе аз съм я препрочитал много пъти. Множеството показатели дават възможност за различни комбинации, което е предизвикателство. Липсват обаче различни пътища, което разбира се е обусловено от обема и от това, че не при всички избори има пряка диверсификация на „правилни“ и „грешни“. Ако имаше и няколко отделни пътя за изиграване, щеше да бъде адски трудно да се съединят нишките. Не съм специалист по темата и със сигурност не е невъзможно, но няма как да се случи в подобен обем и за няколкото безсънни денонощия, за които основната част от книгата е написана.  

Много се надявам, че Майкъл и/или Торо ще напишат продължението, което толкова години чаках. Вече бях загубил интерес към жанра, но периодично проверявах дали „Големият купон“ не е излязла. Може би „Отново заедно“ и книгата, върху която Мишо работи в момента ще бъдат една добра репетиция за това. Пропусна се възможността за достойно отбелязване на двайсетгодишнината от публикуването на „Пробивът“, но поне за четвъртвековния юбилей…

Интересно ми е и как ще бъде възприета книгата от читателите в Русия. Знам, че я превеждат от доста време. Надявам се, че ще ускорят темпото и ще получим обратна връзка. 

P.S. Потресе ме, че Мишо се е запалил по тежкия рок покрай „страхотните видеоклипове“ на Twisted Sister. Това обаче е един от малкото слаби моменти в книгата

comics_ross писа: писа:

Много се надявам, че Майкъл и/или Торо ще напишат продължението, което толкова години чаках.

Напълно е възможно да има продължение, remaster, или нещо подобно. Модите са циклични, ако се уцели правилния момент когато рока отново е във възход такова издание със сигурност ще бъде успешно.

Прочетох "Пробивът" само веднъж. Постигнах следното (стори ми се лесна, но все пак аз съм я писал, макар и преди 22 години):
Отношения с групата: 3
Популярност: 17
Албумът включваше инструментал, два блуса, купонджийски рок и 6 хард-рок парчета. Докарах ги до 3 5-ици, 6 4-ки и една тройка.
Започнах с 33,000 завърших с 500 долара.
На много места ме дразнеха и литературата, и изборите. Ако се стигне до издаване на "Големият купон", който да е продължение на "Пробивът", би било хубаво да се издадат двете в едно с много-много редакции.
Пример за лош епизод откъм механика е 69.
С Пробивът съм постигнал онова, което преди това постигнах с Тъмната страна на Земята - точната тема в точния момент за аудиторията на книгите-игри. Понеже е писана след натрупан опит, Пробивът е доста по-добра, но има тголкова трески за дялкане...
Ще ми е интересно какво ще напишете вие.
Мисля, че моето мнение не е за каталога, затова пиша само в темата на книгата.

Вилорп писа: писа:

от сайта:
Озадачи ме един избор в началото тип асасините - дали да отидеш на масата на групата, ако отидеш ти се казва: „чшш ти къде бе” и след това те праща на събирателния епизод без никакви последствия, дори да минеш по верния разклон резултата е пак същия.

Сега, като го каза, се сетих, че имаше още един такъв избор малко преди това. Ако не заговориш Дани, за да им станеш мениджър, той те заговаря.
Ze BG, защо да няма нищо за другите образи? Дъги и Еди са женкари, Сами се кефи на здрав рок и всичко друго е лиготия, а Джо е турбо алкохолик.

Едва ли има някой, който не е мечтал да бъде рок звезда или поне да се докосне до славата на такава
Майкъл, не знам за треските за дялкане, сигурно може и да е по-добра, но и в този вид Пробивът е страхотна книга-игра. Един от най-добрите представителите на жанра. Темата да поемеш рок група и да успееш да я направиш успешна е актуална през 90-те, но и днес е интересна.
Сюжетът - ти си импресарио, намираш едни читави момчета, виждаш потенциалът в тях и тръгвате заедно по пътя на славата. Засегна ти се редица проблеми, които могат да бележат една група - липса на пари, скандали вътре в групата за музика, жени, пиянски изцепки... е да сигурно би ни се искало да са повече, но...дано видим повече в Големия купон
По-интересната част е играта - същински мениджър! Играта е доста трудна на първо изиграване. Има няколко неща, с които трябва да се съобразяваш - твоето отношение с групата; отношенията между членовете на групата, защото това оказва влияние върху съвместната им музикална дейност; изборът на песни за албума; и последно, но не на последно място точките популярност! Все пак не бива да се подценява и факторът късмет, защото понякога зарът може да ти донесе извънредни разходи или да те вкара в неприятна ситуация.
На първо изиграване завърших с умерен провал, защото се издъних в избора на песни и съответно не можах да генерирам достатъчно популярност:
Започнах с 35 000 пари, приключих с 11 точки за популярност Като вкарах 2 Купонджийски рока, 2 балади и 6 Рок парчета, но нито Рок парчетата ми бяха добри, нито баладите бяха с 5 плюса.
На преиграване вече знаех към кои песни да се насоча, защото има такива, които не получават плюсове на база отношенията в групата и нещата вече бяха много по-лесни - 19 точки популярност, като вече вкарах 6 рока, 2 Балади (които най-лесно вдигат допълнителни плюсове), 1 инструментал с 4 плюса (повече е излишна загуба на ресурс) и 1 добър Купонджийски рок. При прецизиране на песните за албума, мисля, че може да се докара оценка от 21-22 точки популярност (за повече съм леко скептично настроен).
Наистина както Вилорп е отбелязал, липсват предизвикателства, които са типични за Майкъл и дават по-голяма преигравемост.
не е в стила на групата от книгата, но...

"За пари... и малко слава.Пробивът."

Предимства:
Огромното предимство на тази книга-игра пред всички други Е и ще си остане сюжетът. И тогава и сега. Замислете се - книгата излиза едва в края на 1995г. и е единадесетата книга на автора. Новаторският сюжет, остава недостижим за конкуренцията в жанра, а темата разработена като основни избори и механика е изложена доста подходящо. Да - може да се направят много забележки и в тази насока, но те не правеха фрапантно впечатление във времето в което излезе книгата. Кои са другите неща, които правят добро впечатление? Леките и интересни избори - авторът се е стремял, близостта на импресариото с групата да е определяща за микроклимата в нея, което е условие и за продуктивността и успешността на песните. Караниците за момичета, споровете за различни музикални предпочитания и пр. добре пасват на играта. В този смисъл оценките за "Отношения с групата", "Популярност" и "Пари" са добре балансиран базов критерий, който е определящ за развитието на играта и според мен, не я затормозява излишно в сравнение с други книги-игри с много по-тежки дневници на същия автор. Като цяло, следва да се посочи, че илюстрациите са подходящи и пасват на игровите ситуации, по начина по който са разположени в книгата.

Недостатъци:
Едно добро произведение, винаги може да стане по-добро. В случая, нивото на литературата е доста над средното за книга-игра от онзи период, но се срещат и някои грешки, които правят впечатление. Например още в увода, авторът ни уведомява, че импресариото до този момент е работил с друга група - "Полуда". Тя обаче, поради проблемите си с алкохола, се е разпаднала само за три месеца. Малко по-нагоре пък, е посочено, че Слеш от "Гънс" ги е харесал и е дошъл да купонясва с тях, подарявайки на Ричард Хоуп, бомбе с дайре. Разбирам желанието в случая да се предаде по-голяма автентичност и убедителност на рокаджийската атмосфера, но някакси ми се струва нелогично, дните на славата за една група да продължават само три месеца в рамките на които да успеят да привлекат вниманието и на Слеш! В еп.235, липсва част от текста, което сигурно е по вина на редактора и е добре, че това не повлиява реално на играта. Въобще качеството на хартията на изданието, дребния шрифт на буквите, който е използван в книгата, правят лошо впечатление и са срам за качествата на произведението. Направи ми впечатление, че представянето на групата в рок клуба, зависи не толкова от началния час, колкото от шанса на зара, който използваш. Автобусът в играта, също може да се счупи, независимо кой модел си взел - скъп, средна ръка или евтин, пак на базата на шанса. Според мен, тук скъпият автобус трябваше да има възможност да се счупи при хвърляне на 6 (вж.еп.166), тъй като това повече доближава тази вероятност до реалния живот, но на практика има поне 33% шанс, това да се случи. Но това са бели кахъри...
Не ми харесаха нещата в еп.69, а мернах, по-горе, че и Майкъл има забележки към неговата механика, но ще напиша, каквото аз имам предвид. На този епизод авторът те изпраща от еп.49, който е "разпределителен". Там, за първи път получаваш възможността за нанасяне на плюсове на песните, като го правиш на случаен принцип, без да можеш да слагаш по два плюса на една песен. Вече в епизод 69, авторът ти дава възможността да нанесеш 20 плюса в таблицата "Репертоар", като е задължително на всичките 17 песни да "пляснеш" поне един плюс. Дава ти се опция, три плюса да разпределиш, както намериш за добре, НО не и да имаш отбелязани три плюса на песен т.е. ти не можеш да качваш нивото на песните, които току що си премирал в еп.49 и които считаш, че искаш да развиваш тепърва, конкретно в еп.69. Трябва да разхвърляш въпросните три плюса между други възможности ако и да ти се струват не особено привлекателни. Стори ми се нелогично. А още по-добре щеше да е, разхвърлянето на плюсове, да ти се предостави от автора, след запознаването с песните в еп.62, когато реално си съставяш мнение за техните качества и с това, кой работи по отделното парче.
Аз изиграх книгата два пъти. Първия път се провалих - завърших с 11 точки, но после видях, че съм пропуснал една препратка за допълнителни премии. Втория път обаче бях безапелационен - 16 точки, като в тавата включих 6 рок парчета, 2 балади, 1 купонджийски рок и 1 инструментал. Хитовете, които определих бяха балада и рок - съответно "Джунглата" и "Кървящо сърце" с по 5+. В гарнитура към това купонджийският ми рок "Хайде на купон" беше също с 5+, а рокаджийските "Нервна криза" с 4+, "Оцеляване" с 5+, "Моята душа" с 5+, "Разруха" с 3+, което ми гарантира и премията от еп.346. Другите парчета от тавата бяха баладата "Самотник в дъжда" с 2+, "Видения" с 2+ и "Свят на компютри" със само 1 плюс! Тези парчета, може да се определят като провал, но и другите свършиха работа за успешното завършване на книгата. Тук смятам, че с моите кодови думи: срам, жълт, корен, фаза, луна, пола, кило и хубав в еп.260 ми е абсолютно невъзможно да вкарам парчета с най-малко два плюса в тавата. Вкарах 7 парчетата отговарящи на този критерий и по-добри, но три си останаха само с един. И при първото и при второто ми разиграване! Така, че не смятам, че съм излъгал автора за да бъда по-щастлив, а по-скоро това е въпрос на баланс, сочещ, че книгата е доста трудна при първите и изигравания. Стига толкова! Графата с недостатъците, взе да набъбва, а наистина, точно тази книга-игра заслужава предимно добри думи.

В заключение:
Една книга-игра, която далеч изпревари времето си като сюжет и игрова механика. Едва в много по-късни години на пазара имаме и "Metal heroes", което е показателно, че чуждестранните автори достигнаха до тази идея много късно. Поглеждам, последните страници на книгата и виждам, че подготвянето на продължението и "Големият купон", е било нещо, което уж е било предстоящо - публикувана е даже проект на корицата, а епилогът на автора, пращи от увереност в тази насока... за съжаление, нещата не са се развили по този начин, което считам за един от най-големите идиотизми при издаването на книгите-игри у нас. Анализът на това произведение обаче, ще остане незавършен ако не споменем и изложението на автора в еп.333. Да, днес е особено лесно да отминем това емоционално откровение с пренебрежение: "Що за сантиментални отклонения са това?!", но във времето в което го прочетох за първи път, то ми направи силно впечатление. Защото ми демонстрира човешкото лице на автора, което аз исках да виждам като дете. Повдигна една завеса, която не помръдваше, до този момент. И кой знае защо, ме зарази с някакъв мрачен оптимизъм за бъдещето...
Книгата-игра "Пробивът" е едно от най-добрите произведения писани от български автор на книги-игри и е повод, българската школа да крачи гордо, сред чуждоезичните издания, без да се притеснява от което и да е мнение. Тя си остава онзи продукт, който с гордост бихме нарекли "наш", от златните времена на книгите-игри.