Списание "Алфа и Омега" - бр. №2

Роди се ново списание посветено на книгите-игри - "Алфа и омега" издавано от Fiction Fabrik (братята Хритоскови). То съществува успоредно с "Агамор", което би следвало да бъде доказателство че Втората вълна е в апогея си. След като направих представяне на първата част, няма как да пропусна и втория брой, който излезе почти едновременно.

Корицата - cъс смесени впечатления съм Много по-тематична е, за разлика от корицата на първия брой - безспорен факт. В същото време е шарения откъм цветове - зелено, синьо, жълто...аз съм фен на по-изчистени корици. Колажиге та Олд Шетърхенд и Винету не ми говорят за особено старание, за разлика от "Алфа и омега"л Най-съм подразнен обаче, че съдържанието, което е на корицата е твърде сбито, докато на първия брой то бе много по- добре оформено (ако и да си имаше някои слабости)

Вътрешните илюстрации са хубави (макар че леко отстъпват на забавно-плащешите илюстрации от "Алфа и омега"1). Оформлението обаче отстъпва рештиелно на първи брой - "засуканите" шрифтове от първи брой (виж "Ринглас отново" и статията на Дамян) са една стъпка по-стандартни тук.

Но да коментираме съдържанието

стр. 5- 34 започва със Златото на Абилин на Алън Шарп. Разказът вече е отразен в електронният каталог gamebook.bg. Лично аз не съм най-големият фен на Алън Шарп, но разказът ми се видя интересен - има приятен крими елемент и достатъчно висока преигравамеост (като за този тип). Преводачът е Вилиян Стефанов - чувствам се дължен да го спомена, понеже някои потребители (конкретно Симеон) недоволстваха от превода му. Художник е Евгений Йорданов -и според мен е хубаво че всеки е застанал с името си.
Следва кратка автобиография на автора (обзорна)


Един от авторите, след като се е сдобил със "Алфа и омега" - чувството е като на киноактьор, който накрая вижда целият заснет филм, а не отделните сцени, в които е участвал.)

Веднага прави впечатление, че във вторият брой много по-малка част е отделена на реклами на книг-игри.нет и gamebook.От стр 36 ни "гледа" статия за Къл Завоевателя. Много хубава, интересна и...пак без автор. Ех, ех...
Следва статията "Машина на времето - поредица от книги -игри" - 38-41 стр. Статията е обзорна, но са представени книгите-игри от поредицата, имената им на английски, преводни имена и пр. За мен статията е ужасно интересно, но....отново няма име на автора. Ех, Ех, Ех. Три пъти Ех

Следва "Ринглас отново" - ако нямате дефектната бройка на бр. 1, тук е мястото където ще я прочетете. Веднага след нея следва "И трима с петстотин се биха" (44-48) на Елена Павлова. Разказът е във вселената на Ринглас, но е с друг герой (девойката-войн Миранда Скар'Н). Елена е добра да пресъздава атмосфера. Идеята "Ринглас отново" и "Трима с петстотин се биха" да бъдат едно следно друго е доста идейна.

Следва реклама на поредицата ПнТ (отново)

Страница 50-51 представлява едно интересно ревю за самата поредица Пътят на тигъра (отново без автор - Ех, Ех,Ех, Ех)

Страница 52 - 82 е отново разказ на Алън Шарп "Гробницата на Аменосис". Разказът също попадна вече на платформата gamebook.bg За добро или лошо тук е работил същият екип като по-горе - преводач Вилиян Стефанов, художник - Евгений Йорданов. Допускам, че така ще бъде с всички разкази на Алън Шерп. От Евгений съм виждал и по-добри рисунки, но като за списание - бива. Конкретно на стр. 82 има две рисунки, които са с хубав контраст и са много хубави

Следва обява за "Игра с награди". Този път статиите в Списанието са значително по-малко. Всъщност имате само една статия и тя идва за финал - "Книгите-игри в Дивия запад" писана от моя милост. Както вече казах няма да се оценявам сам. Старал съм се статията да ви интересна. По-молба на братята Христоскови се ограничих до две страници (това ми бе най-трудно, аз съм многословен)
Следва "Мисия за Джонга", кояго въвежда допълнителни правила или ограничения в известният страт. Предполагам, че този текст е писан от Джордж М.Джордж, но...отново няма име. Ех, ех, ех, ех, ех.... Накрая произведението завършва с Куиз посветен най-вече на "Мега"



Какво ми хареса: много повече място е отделено на книги-игри отколкото в първия брой. Определено тук има повече прецизност - няма дефекти. Освен това е отделено много по-малко място на реклами.
Какво не ми хареса: Най-вече безименните статии, които са доста повече. Предвид че все още нямаме в съдържанието записано кой какво е писал, това ми се струва фал. Също така мисля, че илюстрациите и оформлението бележат леко отстъпление спрямо бр. 1

В заключение - втори брой е по-изчистен, по-съдържателен, по-насочен към книгите-игри...но най-ненадейно първи брой ми хареса повече (дори с дефекта). той е някак по-мрачен, с по-готини илюстрации и повече статии. Разбира се не е без значение, че не съм такъв фен на "пустинната" тема на мен и ПГ 5 ми хареса по-малко от ПГ-3 и ПГ4. Въпреки всичко - смятам че "Алфа и Омега" е едно чудесно начинание и че братята работят в правилна посока - и им желая успех.

Благодаря и за това ревю. Може би само бих искал да добавя, че както кориците - предна и задна, така и вътрешните илюстрации за двата разказа са дело на Евгений Йорданов, смятам бележит художник на редица книги-игри. Един проект, който успя - макар и за малко и кратко - да го върне в жанра.