Първата ви книга-игра

Първата ми (хе-хе!) беше "Узурпатор" от Пътя на Тигъра... преди около стотина години.

На мен пък "Узурпатор"-а ми беше втората книга-игра въобще и първото чуждестранно/преводно заглавие .

"Изпитанието".. в началото не можех да схвана системата на игра, но когато най-сетне успях така се запалих по книгите-игри, че си купувах кажи речи всяка новопоявила се по сергийте

"Тайната на светещият мъх" ме запали по жанра.

Здравейте, съчитатели... ъм, съотборници... както и да е
Аз също съм от онова поколение ('80), което израсна с книгите-игри, преди това "Дъга" и компютрите "Правец", след това 386-ците и така нататък.

Първата ми книга-игра беше "Огнена пустиня" през 1992-ра, ако все още помня добре годината. Помня, макар и да бях доста малък, но така или иначе книгите-игри просто попълниха глада за приключения, след като "Дъга" престана да зилиза и всички нас ни болеше много от това.

Та, започнах с "Огнена пустиня". Заплених се яко, като мислех, че това е единствена по рода си книга "в която героят си ти". Спомням си как се зачудих много на това подзаглавие, мото или както се нарича. До онзи момент четях предимно фантастика и приключенски книги (Толкин, Азимов, Лем, Кларк, Салгари, чиито книги вече са избледнели като спомен), та затова се заинтригувах адски много как е възможно героят в книгата да съм аз. Отгърнах я и всичко беше... различно. Кратки и номерирани епизоди, таблица, умения, предмети?! "Що за книга е това? - запитах се". Ама то си пишело на корицата: "КНИГА-ИГРА"! Купих я без да се замислям. И се започна...

Неусетно започнаха да излизат една по една доста други подобни книги и като видех чакания надпис "КНИГА-ИГРА", веднага се насочвах към рафта и я разгръщах. Вярно, излязоха едни тънки, малоформатни книжки на оригинални английски или сащски автори, но бяха много зле в сравнение с онези от другите "английски и сащски" автори. Това веднага ми направи впечатление. До този момент не подозирах, че по-хубавите са на българи, въпреки че "Кървав меч" и "Пътят на тигъра" сериите също са доста добри, дори много добри!

И така около четири години си купувах книги-игри, но не всички разбира се. Някак си се научих да отличавам тези, които биха ме накефили, от онези по-постните (нищо че съм предимно вегетарианец). От един момент насетне обаче, започна да се пренасища пазара с много блудкави книги-игри, а компилациите от типа списание-седмичник "мега-игра", съвсем ме отказаха да мисля, че ще намеря хубава книга-игра от онези... класическите и хубавите.

Ако щете вярвайте, но твърде скоро научих, че всъщност добрите автори издавани у нас, са били всъщност нашенски автори... българи. Скоро, скоро... научих го някъде през 2004 мисля. Да, не съм бил хардкор-фен явно, но ще обясня защо. Защото през 1996-1997-ма подарих... да, подарих цялата си колекция от книги-игри, която наброяваше може би 50 заглавия, на малкото братче на една съученичка. Той тогава беше на 10, доколкото помня и беше един от най-щастливите дни в живота му. Цял пътен сак с книги му занесох, направо у тях. После никога не прочетох книга-игра и дори не съм се интересувал какво е излизало през и след 1997-ма година. А може би съм пораснал, но едва ли е това. Вярно е, че компютрите си напираха много стремглаво и предлагаха по-друг тип аудио-визуално забавление, въпреки че винаги съм се опитвал да мисля за много копютърни игри по аналогия като за "книги-игри", колкото и несравними да са от един момент нататък и съобразно различните им... ъм, платформи и технолгия на осъществяване.

Та това е моят разказ, затова как се запалих и как се разделих с книгите игри.
Самият факт, че се регистрирах в този форум обаче ми подсказва, че е било нещо като неизживяна докрай емоция, любов...
Може да споделя някои свои впечатления и идеи по темата в другите раздели.

Поздрави на всички автори (аз също имам написана книга, но в далеч по-различен жанр и коренно различна тематика) и съфорумци :geek: !
Успех на форума!

Нейденов, повтаряш дори какво четях по това време ! Само че аз подбирах по-малко от теб, само някои неща не се купуваха изобщо.
А по едно време и аз си разчистих колекцията, признавам, като я редуцирах значително .

И аз като няколко съфорумци се запалих по жанра със Тайната на светещия мъх.Тя беше първата ми книга-игра,купих я точно след като бях прочел Рудниците на цар соломон на Хенри Райдър Хагард и изобщо ми дойде точната тема в точния момент

Първата, която изобщо бях виждал някога..
това беше "Нинджа" на Монт Диас.

Видях я в стаята на братовчед ми и го питах каква е тази книга.
Диалога ни беше горе долу такъв:

- Каква е тази книга?
- Книга-игра - казва той.
- Книга-игра ли? Ама как така игра?
- Незнам. Май се играе по някакъв начин..

Тогава обаче или нямах желание, или търпение, но помня, че не разбрах за какво става дума.

По-късно, на връщане от училищна екскурзия с автобус, някой носеше със себе си "В лабиринта на времето". На слизане от автобуса, ако не се лъжа главата ми се въртеше и ми трябваше минута да се върна в свяст

Сериозно захапах жанра, когато ми попадна "Господарят на зверовете"

ze BG писа: писа:

mitcoiv писа: писа:

- Каква е тази книга?
- Книга-игра - казва той.
- Книга-игра ли? Ама как така игра?
- Незнам. Май се играе по някакъв начин..

Това може и да е за нова тема - не знам някой от модераторите ако иска да го отдели - щях да Ви обръщам внимание, че сега, когато се опитвате да възродите жанра мисля, че е много по-добра идея отново да пише "книга в която героя си ти", което е много по-ясно за новото поколение, което е пропуснало феномена "книга-игра"

Между другото, тази забележка не е лишена от основание. Ако не знам какво е и видя било "книга-игра", било "интерактивен роман", ще си помисля първо за експеримент на норвежки драматурзи.
А какво ще си помисли някой днешен читател, особено предвид найлоновата обвивка, просто идея нямам !

Аз винаги съм бил против найлона, споко. Мойте би трябвало да са без.

Гората на демона. Един съученик беше донесъл КИ на училище, после проверих на една книжна сергийка...и там май имаха само гората.

В началото бях объркан. Баба ми беше купила нещо, наречено "книжка-играчка", но ставаше въпрос за деска книжка за оцветяване, изрязване, свързване на точки, решаване на прости загадки, гатанки и прочие.

Мисля, че беше или Господарят на Мрака или Последната Врата, нямам спомен точно коя от двете бе първата, клоня повече към Господарят на Мрака. Но горе-долу по същото време купих и Последната Врата. Страхотни книжки са и двете за мен.

Първата, за която чух, беше "Замъкът на таласъмите". Съученици в училище говореха за нея. Трябва да е било около 1992-ра.
Първата, с която се сдобих и прочетох беше "Загадъчното съкровище на Тибет". Доста постна книжка, но не бях виждал нещо подобно и страшно ме зариби.