Първата ви книга-игра

"Синът на Пустинята", подари ми я един приятел и след като тя толкова много ми хареса се зарибих да си търся още!

Магьосника от огнената планина

Троянската Война - Джордж М. Джордж .. .беше ми подарък за коледа на 97 или 98ма..

Много се накефих и ми беше много интересна ! спомням си че доста я преигравах тъй като имаше няколко грешни препрадки ( една или две от кодовете ).

Но накрая станах мастър ;D

"Звездолетът Скитник". Никаква идея как е достигнала до мен - бил съм съвсем малък. Разбирайте, първи клас, може би дори по-рано. Вероятно не съм могъл да устоя на думата "звездолет" и е трябвало да имам онова, върху което е била отпечатана. Звездолет! Най-добрата дума. Приключения в космоса! Умирам за такива неща. И най-великото: при първия си опит, естествено, загубих по нелеп начин. Отне ми време да се реша да опитам отново. За моя изненада обаче вторият опит нямаше *нищо общо* с първия. Тотално различна история. Тотално различни избори. Тотално различен *вид* приключение.

Напоследък се чудя дали да не хвана да прочета някоя от старите книжки. Глупости, не се чудя. Категоричен съм в нежеланието си да ги разгръщам. Чуденето е по посока "защо" и още не съм стигнал до отговора. В случай, че се върна към някоя от старите книги-игри обаче, най-вероятно ще бъде тази. Така де, едва ли скоро ще се окажа способен да си позволя някоя от новите.

...

Първата от български автор? "Ледените пирати" (по погрешка бях написал "Ледено безмълвие", явно спомените ми за книги на Елена Павлова канибализират спомени за чуждите, смятайте). Не успявам да си припомня за какво ставаше въпрос в нея. Имаше лед. За безмълвие не съм сигурен. В един момент ставаш чирак на някой от редица интересни типове, което ми допадна много навремето. Друго нещо, което изплува са картинките на някакви сложни устройства. Не знам дали бяха част от загадки или просто илюстрираха неща в книгата. При всички положения, въздействали са ми доста силно.

...

Хронологията настрана, първата книга-игра, за която винаги ще се сещам, е "Водопадът на дъгата". Или може би по-скоро последвалата я "Продължението на Водопадът на дъгата". За жалост, това с хитрите заглавия - вариации по тема, вместо покачващи се числа, не помага много за ориентирането след време. Книгата, която имам предвид, е онази в която стъпваш на баш-дъгата и започваш да я минаваш цвят по цвят. Някой някъде беше упрекнал авторката, че се увлича по идеи, които звучат красиво, без да обръща внимание на това доколко са смислени. Няма как да знам какво точно е имал предвид, но това с дъгата, различните светове във всеки цвят (че и няколко допълнителни) и заигравките с идентичността на читател, главен герой и Герой-или-какъвто-там-беше, за мен удрят в десятката по отношение на красота, просто. Цялото това чудо днес стои като приказен, шантав вариант на "Матрицата" от детството ми. Единствената критика, която мога да имам към нещо подобно е, че в твърде голяма доза би ме убило, понеже ще искам само него, непрекъснато него и нищо друго освен него.

"Последният убиец на дракони" беше първата ми книга-игра. Един ден след училище просто я намерих вкъщи. Така и не разбрах как е попаднала у нас. Мисля, че баща ми я донесе, защото по онова време купуваше книгите на Плеяда на килограм - особено на Стивън Кинг и Дийн Кунц. Сигурно е решил, че това е някакво фентъзи и затова е купил книгата. Прочетох я и...не ми хареса. Не можех да я проумея, бях на 9-10 години. Спомням си, че имаше някаква гола мацка, което направо ме скандализира - за пръв път попадах на подобно описание на жена. Затова и в началото си мислех, че книгите-игри са за възрастни.

Няколко месеца минаха без книги-игри. После един ученик донесе "Изпитанието" на Майкъл Майндкрайм и аз започнах да я чета в час. Спомням си, че след края на учебния ден обикалях двете книжарници в квартала, безумно искайки тази книга. Едвам изчаках уикенда, отидох до Славейков и най-накрая книгата беше моя.

Оттам започна манията ми за книги-игри, която продължи 4 години. Първо си намерих заглавията, които бяха излезли преди "Изпитанието". След това си купувах абсолютно всичко, което излизаше на пазара. Американските хлапета събират комикси, ние събирахме книги-игри.

Сега се сещам, че книгите-игри ме направиха отличник. Имах сделка с нашите, че ако изкарвам шестици, всяка седмица ще ми купуват книги-игри. Просто нямах търпение да дойде уикенда и с баща ми да отидем до Славейков. Още помня трепета. Със сигурност книгите-игри направиха детството ми по-красиво и изпитвам страшна носталгия по онова време, когато всичко беше просто и лесно, а най-хубавото нещо за мен беше да вдишвам от хартията на прясно напечатана книга-игра.

"Прокълнатата земя" на Сим Николов
Беше Коледа 1993 г. Бях болен и баба ми и дядо ми (бог да го прости) бяха дошли у нас на гости. И точно те ми подариха книжката. Чак да се чуди човек, как са се решили, предвид илюстрацията на корицата
Най-интересното бе, че точно тогава по телевизията даваха "Лабиринтът" с Дженифър Конъли и Дейвид Бауи. Странно, но намерих някакви сходности в сюжета и много се зарадвах, че имам книга по филма. Явно от температурата съм бълнувал
Та, в следващите няколко седмици се опитвах да изиграя книгата, но не успявах. Въртях се в кръг, май имаше някакви сгрешени епизоди и прочие и прочие. До ден днешен не съм стигнал до края, а и не съм се опитвал от около 17 години
Добре, че скоро след това си купих "Златният оракул", че щях да зарежда жанра още в зародиш

"Изпитанието".

Замислих се дълго и си спомних. Беше подарък от ляля ми, първият брой на Мега Игри на Плеяда. Тя често ни купуваше някакви занимателни списания и си спомням че в началото дори не му обърнах внимание. Наложи се тя да ми прочете първата история и успях да я мина от първият път. Не си спомням как точно се казваше, но трябваше да си избираш качества като "наблюдателност", "съобразителност" и т.н. Някой дали може да се сети? Много се възгордях от успеха си и почнах да чета втората история. Нея си я спомням много добре - Реката от която никой не се завръща. Там умрях някъде по водата... После с нетърпение очаквах да ми носи новите броеве и така до 5. Тези 5 броя бяха много емблематични за моето детсво. Обожавам ги, сигурно ще се разплача ако ги разгърна пак. По едно време спряха да излизат и постоянно я карах да ми ги търси. Имаше също много яка игра, направена като комикс. След това, почти съм сигурен, че първата ми книга беше Ледено Безмълвие и я бях минал по всякакви възможни начини, докато не стигнах до първото място. Размених я с един приятел, за Тайната на светещия мъх и така се почна.

Първата книга-игра , която видях - "Кълбото на омразата" ( корицата се беше запечтала в съзнанието ми )

Първата книга-игра , която имах - "Желязната ръка" на Сим ( както се казва - "от торбата с.....,хванах ...." , добре че не ме отказа от жанра , макар че героите ми бяха симпатични)

Първата книга-игра ,която ме запали по жанра - "Синът на пустинята" ( на пръв поглед сложна , [приложенията и галерията с героите] и трудна , но беше адски увлекателна)

За съжеление, паметта ми изневерява ,по въпроса с първата прочетена книга - игра . Една от трите - "Тайната на пирамидите", "Загадъчното съкровище на Тибет" или "Пътуване до Стоунхедж". Май един приятел ми ги беше дал да ги чета и аз ги "изринах" за един ден , но от коя почнах - убий ме ,незнам.

Първата книга-игра , която видях - "Нинджа"

Първата книга-игра , която имах - "Командир на роботи"

Първата книга-игра ,която ме запали по жанра - "Трите камъка на съдбата"

Грозев писа: писа:

"Прокълнатата земя" на Сим Николов
Беше Коледа 1993 г. Бях болен и баба ми и дядо ми (бог да го прости) бяха дошли у нас на гости. И точно те ми подариха книжката. Чак да се чуди човек, как са се решили, предвид илюстрацията на корицата
Най-интересното бе, че точно тогава по телевизията даваха "Лабиринтът" с Дженифър Конъли и Дейвид Бауи. Странно, но намерих някакви сходности в сюжета и много се зарадвах, че имам книга по филма. Явно от температурата съм бълнувал
Та, в следващите няколко седмици се опитвах да изиграя книгата, но не успявах. Въртях се в кръг, май имаше някакви сгрешени епизоди и прочие и прочие. До ден днешен не съм стигнал до края, а и не съм се опитвал от около 17 години

Значи наистина си бил прав за сходството й с Лабиринт.

Първата книга-игра , която видях - "Изгревът на Мрачното слънце", нея и прочетох първа

Първата книга-игра , която имах - "Градът на крадците"

Първата книга-игра ,която ме запали по жанра - всичките, в началото всичкото книга- игра, до което се докоснех ми харесваше и ме палеше все повече по жанра.

Абсолютната класика - Замъкът на таласъмите
Радвам се много, че открих това местенце. Аз също като повечето тук имам почти всичко излизало, тук таме с някои малки пропуски. Като нищо ще се зарибя пак като гледам Като имам повече време и съм си в къщи мога да помогна и с качването на някоя и друга книжка...

И на мен първата ми книга-игра изобщо е "Замъка На Таласъмите". Беше доста отдавна наистина и повечето ми е мъгла от тези дни, но помня че си я взех от репче мисля в Ямбол или в зарата (това не го помня) след много молби към родителското тяло Беше точно излязла и като я видях не можах да й устоя После дойдоха Лабиринта на Времето и Тайната на светещия мъх на Колин и ако помня някъде тогава брадчет ми ми подари 3 от книжките за Пътя на Тигъра. Нещо такова

Първата ми беше "Загадъчното съкровище на Тибет" - горе-долу за 12 год. хлапе ставаше.
Първата, която ме впечатли беше Завоевател - за пръв път командвах армия, дотогава само на пластмасови войничета играех.