Първата ви книга-игра

kiril_ps писа: писа:

Първата ми беше "Загадъчното съкровище на Тибет" - горе-долу за 12 год. хлапе ставаше.

Това е най-отвратителната книга-игра, на която съм попадал, ако ми се беше случила първа, сигурно сега щях да съм противник на жанра.

Meriadoc писа: писа:

kiril_ps писа: писа:

Първата ми беше "Загадъчното съкровище на Тибет" - горе-долу за 12 год. хлапе ставаше.

Това е най-отвратителната книга-игра, на която съм попадал, ако ми се беше случила първа, сигурно сега щях да съм противник на жанра.

Първата, която ме отврати беше Прокълната земя на Сим, но си прав че и Тибета е много слаба, сравнение с Огнена пустиня или Замъкът на Таласъмите.

Te всичките от поредицата Избери своето приключение ( от която е и Загадъчното съкровище на Тибет) не са особено качествени.

+1 Замъкът на таласъмите. Перфектната книга-игра, ако до този момент си карал предимно на детски приказки

Първата, която аз имах и веднага ме запали по жанра беше "Звездни Бойци" на Джордж. Трябва да си я прочета пак като се замисля...

Узурпатор на Еквус Арт - моментално се запалих по фентъзито.

Първата, която аз имах и веднага ме запали по жанра беше "Звездни Бойци" на Джордж. Трябва да си я прочета пак като се замисля...

О да, в тази книжка колко тетрадки бях изписал да си правя алтернативни бази за нападения и екипровки на войниците. Даже бяхме измислили игра за 4 човека и драскахме в час.

Помня първата си книга-игра... "Троянската война" (Втората - "Лорд Дракон"), защото и без друго малко книги имаше по книжните борси в града ми тогава.
Но си спомням как с кеф лепих фигурките (които още пазя до последната) и после четенето беше изключително... Много интересна книга-игра! Всъщност, радвам се, че започнах със стратегическа такава... По-късно се сдобих с по-старите заглавия. Но съм изиграл по няколко пъти всяка своя книга... И всичките ми бяха много интересни, с изключение на "Варварският бог", където, доколкото си спомням, се бях оплел по епизодите, защото ми липсваха 2 страници (включително и корицата).
Поздрави!

"Замъкът на таласъмите" през... далечната 1992-а (бил съм на 11 г. WTF? ) . Тогава обикалях сергиите за книги по Славейков и Централна гара (около фонтана, от където и си я взех) по цял ден, и ако трябва да бъда крайно честен - впечатлих се от илюстрациите. Спомням си, че започнах да я чета "презглава" още в трамвая на път за вкъщи и нещо все не можех да си наредя сюжета, радвах се като малко дете (ха-ха ) когато успеех да навържа два епизода. Като се прибрах у дома прочетох и правилата и оттам като се тръгна... "Звездолетът скитник", "Лабиринта на времето" (ииий, накарахте ме да си отворя шкафа с колекцията, братче, ебати заразата, честно ) . "Огнена пустиня" си спомням, че ми я даде да я прочета един приятел след лятната ваканция някъде, мисля, че все ми беше убягвала от кръгозора (или пък ми се е виждала "неугледна"?) .

Като цяло съм на мнение, че книгите-игри на българските автори бяха (и надявам се още са, едва-що си взех "Принцът на Персия"... ъ-ъ-ъ "Асасините на Персия" от Уейн на Панаира на книгата в НДК) с класи над тези на чуждите - и като история, а да не говорим за игралната система, там особено към края ( ) нивото беше вдигнато драстично.

За съжаление докато изляза от казармата (цялта 2000 г.) и нещата покрай този жанр бяха започнали да поприключват, пък и мен тогава бяха започнали да ме веят едни други пари (предимно алкохолни) .



Та, сега съм зареден с оптимизъм, не ме фейлвайте.

Първата ми книга-игра беше "Огнена пустиня". По онова време майка ми работеше в книжарница и ми я беше купила. Аз бях на 6 тогава и първоначално не проявих интерес към нея - не ми се сториха интересни корицата, може би, не знам. Сигурно ми се е виждала "като за възрастни", Предпочетох си комиксите и детските романи.
Но един ден помня, че бях сам вкъщи и ми беше много скучно. Тогава я взех и започнах да я чета. Стана ми супер интересна. Помня изключително ясно две неща:
- Много, ама много, ме беше страх от вещицата - супер доволен бях, като се прибраха нашите от работа.
- Много, ама много, ми беше мъчно за спътника на героя. не помня какъв точно беше, но умираше във всички варианти на изиграване, а ми беше любимец.

И така се започна

Моята първа книжка беше "Огнена пустиня" малката книжка на Любомир Николов Която ме въведе в много голямо изживяване и приключение , бях на около 7-8 годинки , след това прочетох "Синът на пустинята " , "Завръщането на наследникът" , " Златният оракул" , "Приказки от 1001 Кули" и " Ледено безмълвие"

"Леговището на снежната вещица"

Прочетох я през далечната 1993 година, когато бяха на 10. Не останах с добри впечатления, но пък ми хареса жанра, защото след това четях и купувах само книги-игри.

^^The Red Rose^^ писа: писа:

"Леговището на снежната вещица"

Прочетох я през далечната 1993 година, когато бяха на 10. Не останах с добри впечатления, но пък ми хареса жанра, защото след това четях и купувах само книги-игри.

Освен, ако не си я чела на английски в оригинал, не виждам как ще си я чела през 1993 година, тъй като книжката излезе през късната есен на 1994г. на български.

Абсолютните хитове на Майкъл Майндкрайм - "Пълнолуние" и "Номерът на Хю". С тях започнах и изживях неповторими моменти. Много е мотивиращо да се бориш с лошите и да си победител и тези шедьоври го доказват. Разбира се, имат си и своите недостатъци, но не е редно да ги коментирам сега.

Лисичков писа: писа:

^^The Red Rose^^ писа: писа:

"Леговището на снежната вещица"

Прочетох я през далечната 1993 година, когато бяха на 10. Не останах с добри впечатления, но пък ми хареса жанра, защото след това четях и купувах само книги-игри.

Освен, ако не си я чела на английски в оригинал, не виждам как ще си я чела през 1993 година, тъй като книжката излезе през късната есен на 1994г. на български.

Е, значи е било тогава. Ходихме на екскурзия в Търново и я закупих от една сергия. '93-та или '94-та, все тая... Все пак не говорим за нещо, което се е случило преди една година, нали?

"Тайната на пирамидите" - Ричард Братфилд. Сега вече не ми харесва, но тогава ме запали здраво по този жанр.