Петият принц 2: Разрушител

Вилроп ако имаш бройки искам 5 броя от Петия принц от тия по десет лева, възможно ли е?

А ок, е явно ще е трудна работа. Може и да стане ама аз съм персона нон грата убфейса ок тенкю

Дадоха ми го благодарско

Съжалявам, че чак сега пиша отзива си, но по-добре късно, отколкт никога

Книгата на Козия е забележителна. С твърдите корици, с хубавата илюстрация в стил "Принцът на Персия", дори с 806 епизода, която я нареждат на второ място по брой епизоди след "Пробив в НБА" (1353) - по този показател тя изпреварва дори "Варварският Бог" (777) и "Калоян и златният печат" (666)
Книгата оставя доста място за преиграване, пълна е възможности за тактическо маневриране, има и какво да зарадва феновете на логическите загадки. Възможни да два пътя - да откриете суперкомпютъра и да спечелите битката чрез него или да създадете суперкоалиция. Коалицията може да бъде "Малка" или "голяма", което оказва влияние на битката. Първият път завърших с малка коалиция и си спретнах пирова победа. Техниките с меча също са интересни и ме подсетиха за "Асасините"
Има някои препратки към книгата на Блонд "Синът на Пустинята", както и към "Асасините" на Блонд/Уейн. Книгата има доста графични рисунки, има и приложения- Отчитам това като плюс. Въпреки безспорните плюсове на книгата, не мога да отрека обаче и няколко недостатъка


- Мотаенето в Лур ме изнерви. Прекалено дълго беше. Два часа се мотах докато намеря двореца, после тичах за меча и коня си, после към портата и после се мотах докато намеря пристанището.
-Преговорите с Камор са удвителни лесни, докато тези с Ванатах са жива мъка.Не ми е ясно защо е тази разлика в труднстта
- няма възможност за щастлив финал с Еспина, например да се ожените или нещо от тоя род.

ако тези неща бяха изчистени бих казал, че това е безспорната книга на годината. Понеже не са (а и понеже четем доста повече фентъзи от спортни книги) считам, че не е. Въпреки всичко горещо ви я препоръчвам тя си заслужава.

Огромна книга! Най-после, след доста неуспешни опити, успях да я мина. И то без мамене Но пък я разкостих доста основно. Мнението ми е основно позитивно. Игрите по картите бяха супер и са ми любимата част. Доста обикаляне, търсене и събиране на информация, но аз ги харесвам тия неща. Бедуинските пясъци (картата) си беше от "Синът на пустинята" или... някакъв "огън" беше пак на Блонд, но името ми е изчезнало. Обичам такива разходки по карта. В град Лур също беше забавно с толкова много и различни локации. Историята на игртата също беше ОК, но защо ми се струва позната?!? Сигурно ми напомня на нещо забравено Не ми харесаха и обноските и езика на нашия човек. Принц човек, но говори като каруцар през по-голямата част от времето. Все трябва в тоя двор да са ги учили на обноски! Основен минус за мен се оказа обемът на произведението. Не съм мислил, че ще го кажа, но толкова дебела книга-игра е мъчение. 450 страници са доста дебело книжно тяло. За пълното изигравене (с обикалянето по картите) ти трябва доста време. За да я минеш за един ден ти трябва доста четене Книгата-игра трябва да може да се мине за около час, час и половина най-много. За повече предпочитам някой роман да подхвана Като цяло е добро попадение и съвсем искрени поздравления за автора и хвърления труд.

Е, да не забравяме, че през повечето време той хич не иска някой да го разбира, че е принц !

,Принца на каруцарите... благодаря на Джордж за тежките спойлери напука ги без да му мигне окото.

"На Дамян - бъди винаги Първия Принц" от Козия днес ми прозвуча като "На Ян - бъди Първият изключен от моята фейсбук група"

Слава богу, с Ники Козия можело да се води диалог и сега всичко с групата МУ е наред. Аз аз си извадих поуките Мерси, Ники!

То имало хора с по медицински почерк от моя. Интересен избор при латинските думи, дума да няма...

Петият принц: Разрушител
Епично творение, за което се изисква солидно количество отдаденост, фокус и търпение.
В книгата са имплементирани най-различни гейм-механики и техники. На мен лично ми допаднаха картите на пустинята и град Лур и начина по-който върви самата игра. Изследването на непознати територии, месности и т.н. е сътворено завладяващо. На моменти се спъвах с попълването на дневника, понеже забравях или пропусках да запиша нещо (но тук вината си е моя за липсата на концентрация).
Сюжетът е сравнително интересен и държи в напрежение, макар и не през цялото време. Стилът на писане като че ли е таргетиран към юноши, но смятам, че това не пречи да се чете и от по-възрастни "чичковци". Не мога да отсъдя дали ще се хареса на женската аудитория.
Героите (и анти-героите) са запомнящи се, със свои характерни черти и емоции, а не безлични мечоносци. Дори на второстепенните герои е обърнато внимание в детайлите, без да се навлиза в излишни словоизлияния.
Моят проблем в книгата беше стиковането на различните части от гледна точка на геймплей. Имах усещането, че играя (не говоря за четене) по съвсем различен начин в отделните глави. Като че ли твърде рязко се променя начина на игра...но въпреки това, ми достави удоволствие.
Четох изданието с твърда корица - мога само да изразя задоволство.
Евала на Николай Николов-Козия за положения труд.