Класна стая

В книга за проблемите в училище, на корицата пише участника вместо участници. Доста подходящо..

Брей... дали тези 17 финала са част от 33-те епизода? Не че процента е лош и ако е 17 от 50...
Автокоректорът не помага с "воя начин".
Ужасен текст на задната корица. Който го е писал, оставил си е неграмотността и некадърността в него.

Здравейте,

Благодаря за забелязания пропуск в "воя" - груба грешка (допусната при реденето на текста на гърба, което не я оправдава, разбира се). Книгата все още не е влязла в печат и ще я коригираме.
Относно използването на "участника" и "участници" - в свои трудове Любомир Андрейчин (Основна българска граматика, 1944) и Юрий Маслов (Граматика на българския език, 1981) приемат и двете форми. Но предвид това, че в практиката граматически утвърдена е предимно втората форма, ще направим корекция и тук.

Здравейте Виолета и добре дошла на българския форум за книги-игри.

Моля да извините хладното посрещане и емоционалната некадърност, които бликат от някои коментари, но както се казва: "Тука е така."

Ще се радваме на вашето присъствие и бъдещи мнения.

Не ми допада:
"изиграй играта" - "изиграй приключението" ми звучи по-добре.
"Често това решение не е нито вярно, нито грешно, но то е правилното..." - не мисля, че разликата между вярно и правилно е "продиктуваното от вътрешното аз". По скоро бих използвал думи, като естествено, детерминирано, например "Често това решение не е нито правилно, нито грешно, но то е искрено...".
33 епизода - твърде малко за 17 края т.е. вземаме едно решение и край?

Допада ми:
Надписът "Класна стая" - разчупен и готин.
Илюстрациите на учениците - свежи и придаващи приповдигнато настроение.
Темите, които ще бъдат засегнати в книгата
Разнообразието от герои.

Откъде е препоръчително да се закупи, за да подкрепим Автора възможно най-много?

Здравей, Виолета,
поздрави за прекрасната инициатива. Не се смущавай ако сред нашата "коч" компания, някои реагират по-невъздържано, но какво да се прави - хормоните бушуват. Иначе всички ние обичаме книгите-игри и се радваме на подобни инициативи. Попаднала си точно на място, а още по-похвално е че се опитваш да увлечеш малките хора в този жанр. Въпрос: ще можели книгата да се купи на Зимният панаир?

Здравейте,

Ако всичко върви по план с печатницата - да.
Търсете я на щанда на "Книги-игри" - ще може да я прегледате на място.
Това е първата ми книга-игра, затова нямам претенциите тя да е перфектната. Но пък е писана с голям ентусиазъм
Ако представлява интерес, мога да разкажа предисторията на книгата или как всъщност се стигна до (само)издаването й.

Бих искал да попитам авторката:
Каква е разлика между "вярно" и "правилно", когато оценяваме взето решение?
Похвалата не е ли вид поощрение?
Вярва ли, че има един-единствен, универсален начин, по който всички деца възприемат света?
Има ли класна стая, която не е училищна?
Онова, което се случва в училище, с какво е по-неистинско от някакъв по-късен истински живот?
Насилието и тормоза в училище само от по-големите ли идва?
Има ли период в живота на човек, когато той не е изправен пред необходимостта да взема решение след решение, ако изключим ранното детство и деменцията?
Може ли една малка книжка да пресъздаде цялата сложна и многообразна реалност?
Както прави Вонегът в "Кланица 5", завършвам с: И тъй нататък.

Къде ще можем да я поръчваме извън София?

Привет,

Отговарям на въпросите на Mindcrime:

Каква е разлика между "вярно" и "правилно", когато оценяваме взето решение?

В литературата не винаги думите се ползват в безусловното им и буквално значение. За да не изпадам в излишно тълкуване, ще дам пример с друга, далеч по-известна и по-утвърдена от моята, книга-игра – „Хлапето се завръща“, Майкъл Майндкрайм:
„Има книги-игри, които пренасят читателя в приказен свят, населен с вълшебни същества и магъосници, с красиви принцеси и храбри герои, както и с подли врагове, които трябва да бъдат сразени, за да въстържествува доброто.“
Има ли грозни принцеси и герои, които не са храбри (нали затова са герои)? Впрочем въЗтържествува се пише със „з“.

Похвалата не е ли вид поощрение?

Каква е драмата тук?
А съобразителността не е ли вид находчивост, „съобразителен“ и „находчив“ не са ли синоними (визирам популярната книга „Изпитанието“, Майкъл Майндкрайм)?


Вярва ли, че има един-единствен, универсален начин, по който всички деца възприемат света?

Къде в текста прочетохте, че „има един-единствен, универсален начин, по който всички деца“ възприемат света? Написано е „начина, по който децата възприемат света“ и никъде не се претендира той да е един-единствен, нито пък универсален, нито пък да важи за всички деца. Моля, не преиначавайте думите в стремежа си да критикувате.

Има ли класна стая, която не е училищна?

И тук не проумявам откъде идва заядливостта? По същата логика е грешно да кажем „тъмната нощ“ – има ли нощ, която не е тъмна (нали през нощта слънцето не свети)?
А има ли принцеси, които не са красиви, и герои, които не са храбри („Хлапето се завръща“, Майкъл Майндкрайм)?

Насилието и тормоза в училище само от по-големите ли идва?

Основно и в повечето случаи – да.

Има ли период в живота на човек, когато той не е изправен пред необходимостта да взема решение след решение, ако изключим ранното детство и деменцията?

Да. До определена възраст решенията се вземат не от децата, а от техните родители.

Може ли една малка книжка да пресъздаде цялата сложна и многообразна реалност?

Как преценихте обема на книжката и къде в текста прочетохте, че става дума за сложна и многообразна реалност? Говори се за училищната реалност, без да се максимизира тя като „цялата сложна и многообразна“.

Привет отново,

Помислих си, че кратка предистория за това как и защо се появи „Класна стая“ ще бъде интересна.

И така, преди време излезе приказката-игра на Никола Райков (моите адмирации към когото) и синът ми (тогава в първи клас) с голям ентусиазъм донесе вкъщи първите му три книги (с автограф ). Беше много впечатлен от това, че книгата може не само да се чете, ами и да се играе. И започнахме да четем (повече аз, отколкото той)…
Скоро обаче моето момче порасна и започна да се вълнува от съвсем различни неща - от обичайните видео игри и щуротиите в междучасията до момичетата от класа, които незнайно защо все си правят селфита, за да събират лайкове... Приказният свят, колкото и приказен и вълшебен да бе той, вече не бе достатъчен за малкото момче, което започна да се възприема като голям човек, накратко пое първите си стъпки към тийнейджърството.
Тогава се замислих дали да не опитам да пресъздам този негов детски, всъщност вече тийн, свят такъв, какъвто е - не с измислени герои, а с истински и съвсем, ама съвсем реални, лица от неговото обкръжение. А в училищното обкръжение ги има всичките - момчето, което все се чуди от кого да препише и тайничко си мечтае да се превърне в голям геймър; момичето, което старателно учи и когото съучениците биха нарекли зубърка, а то мечтае да стане топ хип-хоп танцьорка; дребничкото момче, когото всички тормозят и често преджобват; момичето, чието име никой не знае; пълничкото момче, което все опитва да отслабне; момичето, което използва различни самоличности в интернет (защото в нета можеш да бъдеш който си поискаш) … Техните съвсем истински образи поисках да „вкарам“ в една книга като не пропуснах нито неизменния дразнител – гадняра от съседния клас, нито футболната звезда на училището.
Това е накратко (макар че постът стана дълъг) историята за появата на „Класна стая“.
Вероятно тя ще се окаже съвсем различна от традиционните очаквания за една книга-игра. Когато я писах, не съм търсила определен брой епизоди, брой финали, трупане на точки, печелене на първото място и т.н. Основното и най-истинско нещо в нея са нейните герои – такива, каквито всеки тийнейджър среща в класната си стая, в училището, на улицата. Към техните образи е фокусът, тях исках да пресъздам.
Дали книгата ще се хареса? Не знам. Дали ще докосне читателите? Силно се надявам. Най-малкото, което вярвам, че ще се получи, е едно огледало на училищното ежедневие.