Ловец на сенки

Започвам с уточнението, че съм изиграл играта веднъж неуспешно и веднъж успешно. Признавам, и че успешното разиграване беше по-скоро теоретично (в рамките на приличното), защото в нея вечер зарът не просто ме беше изоставил, а направо наплюл в лицето. За игра от този характер, смятам, че е малко, за да дам пълнокръвна критика, но мога да споделя повърхностни впечатления.

Расло е на слънчев магнамундски склон...
Рядко първото нещо, което казвам за книга игра, е на какво ми прилича, но тук не мога да го избегна. Очаквах нещо подобно на класическите "Битки безброй", когато започнах, но всъщност да играеш "Ловец на сенки" е като да играеш "Самотния вълк". От механично естество не са толкова сходни, но структурата и усещането са. Разликата е, че "Самотният вълк" има малко по-голяма дълбочина при светоизграждането (което може да идва от факта, че са над 30 книги), както и продължителна структура от книга към книга.

Героят си ТИ
Аз лично съм фен на така структурирани приключения, в които главният герой е просто аватар на играча. Противно на това, че съм писал статии за ползите от характеризираните персонажи и тяхната стойност в книгите игри, аз лично смятам, че те са по-лесни за писане, защото сами по себе си носят стойност на сюжета. А да напишеш интересен сюжет (и особено диалози) около бяла дъска герой, си е изящно изкуство. Няма да ви лъжа, че "Ловец на сенки" е "Chrono Trigger" или нещо такова. Не е. Но за целта на леко фентъзи приключение, аватарът в центъра ѝ е това, което трябва да е без да се натрапва или да увисва.

Предупреждение
Вайбът на книгата е изрядно 90-арски. Аз нямам солидни наблюдения върху западния пазар. Нещата, които покрай списанието издаваме тук (Хенкоксщините и Кинцугитата на света), въобще не изглеждат така. Става дума най-вече, че "Ловец на сенки" не похарчва и един ред, за да те убеждава (теб като читател), че трябва да тръгнеш на приключение. Няма заобикалки, няма любовна игра. Книгата презумира, че си на нейните вълни. Някакви хора чукат на вратата ми, а аз бягам? Въобще хора ли са? И защо бягам? Ами, защото ме гонят.
Ако можете да изгледате изпълнението на някой илюзионист и да се удивите без да изпитвате натрапчивата нужда да изтъкнете, че "това не е наистина" или да се опитвате да изобличите "каква е измамата", то тогава няма да имате проблем и с "Ловец на сенки". В противен случай може да го подминете без скрупули.

Чарът
Определено съм положително настроен към визуалните загадки, публикувани в книгата. Те са десетина и биват "зададени" в различни моменти. Случва се (в общия случай) натурално. Много малко от тях почувствах като насилени. Това е нещо, което на практика не се случва по нашите ширини (не и в този мащаб, аз се сещам за единични случаи), може би защото изисква отдаден автор на илюстрациите, а тук илюстрираме или чрез наемници, или чрез роботи. Може пък причините да са чисто идеологически от страна на нашите автори. Но все си мисля, че подобен тип загадки имат повече място в книгите игри отколкото им е отдадено.

Избраният
Има и друго нещо, което лесно може да ви изгуби. Играта не прави компромис нито с желанието си да те изведе на епична приключенска разходка, нито с желанието си да те направи избрания. Може да избереш да избягаш от града вдън горите, може да останеш в градските канализации. До ръцете ти все ще стигнат Епичния меч на епичния герой или Магическия пръстен на вълшебната магия (имената не са такива, но схващате какво имам предвид). Може пък за вас да е положително, че каквото и да решите да сторите, играта няма да ви затвори пътя към успеха, но за мен е по-скоро негативно, защото отнема от органичността на приключението (и търсенето).

Бойната система
Финално ще се спра на бойната система, за която имам по-скоро негативно мнение. Не толкова за самата нея, колкото за баланса в нея. На повърхностна имаме много интересна хазартна система, в която всеки съперник има точки живот, а ти го атакуваш с генерична атака, чиято сила "обявяваш" предварително. За всяка атака хвърляш два зара, които трябва да превишат определена стойност. Ако кажеш, че ще атакуваш със слаб замах, трябва да извадиш сбор от 7 или повече от двата зара, за да отнемеш успешно 1 точка живот на врага. Ако атакуваш със среден замах, то ще да хвърлиш сбор 9 или повече, за да отнемеш 3 точки живот на врага. Силен замах трябва да е с 11 или повече от два зара, за да нанесе 5 точки щета. Ако не успееш да удариш с обявения замах, понасяш стойността за щети на съперника. Имаш определен брой ходове, за да биеш съперника, иначе имаш неблагоприятен развой, който не винаги е смърт.
Интуитивно беше за мен да атакувам винаги със среден замах и реших да проверя числата. На теория слабият замах нанася 0,58 щета на ход. Средният - 0,83. Силният - 0,42. Излиза, че интуицията не ме е подвела, но това не беше от голяма помощ. Масово битките ти даваха между 5 и 6 хода, за да биеш враг с 5 точки живот, което ще рече, че или си на ръба да се справиш с всяка една битка, или си с по-лоши шансове.
Още по-лошото е, че количеството ти живот е 12, а средният враг ще ти нанася 2 точки живот при неуспешна атака. Ако презумираме, че се справяш с въпросния за 6 хода, в които имаш 3 успешни атаки (една за 3 щета, както и две за по 1 щета), то остава да понесеш щети в 3 хода, което пък значи 6 точки живот загубени само от една битка. На този етап вече си преполовен и е по-вероятно да загинеш в следващата битка.
Истинската катастрофа идва, ако изпуснеш една атака повече и не стига че понесеш малко повече от половината си кръв като щети само от една битка, я ще изгубиш оръжие, я нещо друго негативно. Бойната система в този си вид не работи, според мен, ако презумираме, че играта трябва да може да бъде играна с битки, а не те да са са наказание за играча. Аз не съм привърженик на защитата: "Тя може да се мине почти без битки". Ако имаш бойна система, в която е вложено време за разработка, която ще очаква от играча да вложи време, за да я разбере и оптимизира, не можеш да я третираш, като нещо, което трябва да бъде избягвано, за да се играе играта добре. Не съм имал въобще шанса да седна и да калкулирам шансове по някакви усреднени маршрути, но усещането ми е, че единичен път спокойно би имал под 10% шанс за успех само от битките. Може да греша (но по-скоро не).

Като цяло
Ми беше приятно да я изиграя, но се улавях прекалено често да се питам "Добре бе, вярно ли тази игра е събрала стотици хиляди от crowdfunding? И вярно ли тя е нещото, което произволно, несвързано с книгите игри издателство, е избрало да издаде?" Мразя да се чувствам завистлив, но нямам по-добро определение за горното.

Увод

Ловец на сенки излезе за Коледният панаир на книгата в НДК в края на 2024 година. Авторът ѝ, Саймън Тъдхоуп, е непознат на българската аудитория и това е първата му книга-игра издадена в България. Издателство Асеневци до този момент бе издало три книги от поредицата Разреши мистерията, които се определяха като книги-игри, макар и не в класическия смисъл на думата. С преводната фентъзи книга-игра Ловец на сенки, оригинално издадена на английски език през 2021 година от Usborne Publishing, от издателството затвърдяват своето желание да навлязат по-смело на пазара на книги-игри в България.


Дизайн

Книгата има типично 90-тарско оформление и изпълнение с някои дребни разлики. На корицата името на книгата е добре оформено с релефен лак и контрастът между фигурата в центъра и околния цвят е отчетлив, забелязвайки се и отдалеч. Композицията и съдържанието на корицата, дело на художника Кристофър Парк, е тематично поднесена, без да разкрива детайли относно сюжета на приключението. Вътрешните илюстрации са от Том Найт, които са черно-бели и светли. Върху него е паднала нелеката задача да нарисува и всички илюстративни загадки в книгата, като се с справил много добре с нея.
По отношение на текста се забелязва, че техническия такъв не е отделен от литературния и това създава някои неудобства при интеракция с дневника. Опасността да се изпусне нещо, което трябва да се отбележи в дневника на приключението не е малка, заради сливането на двата вида текст. Дребно неудобство е неудебеления шрифт на номерата на епизодите, а изведеният най-отзад в книгата списък с номера на епизоди и на страници е непрактичен. Но тези неща са следствия на една и съща причина, а именно – липсата на опит при издаване на книги-игри и тяхната специфика.
Дневникът на приключението е красиво оформен, докато това на битките е леко пресилено с тези черепи, пламъци и сенки, но и в оригиналното издание е така направено. Прави впечатление, че в дневника липсва графа за битки по време на приключението, а такива определено не липсват по време на играта. Добро решение е примерната битка в края на книгата, която допълнително пояснява бойната система.


Литература

Преводът на български език е поверен на Влади Владев, а редактор е Кая Димитрова. Доколкото второто име може да е познато на българската аудитория на книгите-игри, защото редактира и поредицата РАЗРЕШИ МИСТЕРИЯТА, то първото е напълно непознато. Именно тук се корени и причината за много от нещата, за които ще стане дума по-нататък в това ревю. Става дума за липсата на опит и неотчитане на спецификите при издаване на една книга-игра. И Влади Владев, и Кая Димитрова вероятно са отлични професионалисти, но не могат да покрият липсата на игрови редактор в Ловец на сенки. Дори и готова, завършена, дори и издадена, книгата-игра има нужда от този трети човек. Той покрива игровия, интерактивния слой на произведението, докато те двамата се съсредоточават върху литературния такъв. По-нататък в това ревю пак ще стане дума за тази липса.
По отношение на литературата, авторът Саймън Тъдхоуп, се придържа повече към стила на БИТКИ БЕЗБРОЙ, като дава по-обрани описания на събитията и героите. Сюжетът е насочен към детската аудитория в диапазона 9-13 години, като книгата е правилно описана на гърба като, цитирам „Мистериозна и мрачна книга-игра, в която главният герой си ТИ.“ Мистериозна, защото има разплитане на загадка, а мрачна, защото става дума за сенки, които са заплаха за спокойния и мирен живот на поданиците на кралство Аркендейл.
Действието е динамично, главния герой Роуан в началото трябва да бяга, за да спаси живота си, а след това, ако оцелее разбира се, да измисли начин, по който да спаси кралството от нашествието на сенките в него. Начинът е един-единствен – като разбере повече са себе си, за своето потекло и т.н. Неигровите персонажи, които среща са класическите за фентъзи жанра Покровителя, Мъдреца, Приятеля и т.н. Историята е приятно разказана, като единствено някои неудобства с превода изпъкват на преден план.
Примерно в епизод 39 вместо стръвта по-добре стои примамка, на епизод 409 пръстенът е изтънял, а по-добре стои силата му е отслабена, на епизод 56 има ПЛАЩ С КАЧУЛКА, който вероятно е същия от епизоди 174 и 309, където е описан като НАМЕТАЛО С КАЧУЛКА и т.н. Последният пример литературно може и да е добре, със синоним, но в игрови план объркат играча и трябва имената на предметите да са фиксирани за цялото приключение. Това се отнася и за епизод 286, който препраща на 117, ако героя на играча на ВЕРИГА С ШИПОВЕ, защото на 117 става дума пък за КАЛТРОПИ, а това са два различни предмета в приключението. На епизод 401 има дори вратар, който не му е там мястото и по-скоро трябва да се преведе като стражар, но както посочих по-горе, подобни грешки идват от липсата на опит и игрови редактор. Вероятно книгата-игра е превеждана машинално, от първия към последния епизод, а трябва да се превежда по сюжетна линия, т.е. да се играе и превежда, за да се уеднаквят и синхронизират наименованията на предметите в нея. Пример за това са епизоди 157 и 279, които са един след друг, но в първия се споменава, че е много рано сутрин, а във втория – „намираш някаква странноприемница, все още отворена в този късен час“.
По отношение на корекцията, срещат се печатни грешки. Например, в епизод 110 пише КАМПАСА вместо КОМПАСА, на епизод 366 има едно да в повече на предпоследния ред и т.н.


Игра

Както стана дума по-горе, книгата има литературна редакция, но няма игрова такава. Доколкото една обикновена книга не се нуждае от подобен род редакция, проверка и тест, то за книгата-игра това е задължително! Игровият редактор тества играта, проверява препратките, прави схема на епизодите, описва предметите откъде се вземат, за какво са и къде се използват, фиксира техните имена и т.н. Той има последната дума при решаване кое как да стане в спор с литературния редактор и/или преводача. Защо? Защото в противен случай могат да се създадат предпоставки за различни интерпретации на правилата при различните играчи, а това е нещо, което трябва да се избягва.
Пример за подобна различна интерпретация е епизод 290, където се записва предмет КРЕДА, а на епизод 100 се казва, че трябва да задраска от дневника ТЕБЕШИРА. Сега, ясно е, че може би двете неща са едно и също, само са използвани различни наименования на предмета, но в книгите-игри това не се допуска. Един и същ предмет трябва да има едно и също име при придобиването му, при игровите проверки, където той участва и при разделянето на героя с него. Тази чувствителност идва именно от онзи специфичен игрови слой, който не съществува при обикновени книги. Накратко, да се пишат и издават книги-игри е една степен по-трудно, отколкото да се пишат и издават нормални книги с проза и поезия.
В Ловец на сенки се използва класическите точки Живот, чието намаление са справедлив начин за наказание на играча при вземане на погрешно решение. Съществуват обаче и четири способности – АТЛЕТИЗЪМ, ШЕСТО ЧУВСТВО, ИЗДРЪЖЛИВОСТ и УМЕНИЕ, които се увеличават в процеса на игра при вземане на правилно решение и биват подлагани на различни проверки. Това е критично за успешния завършек на приключението, защото неувеличението им драстично намалява шансовете на играча. Нещо повече, в играта има едно специфично темпо, с което трябва да се увеличават способностите, преминавайки се през различните части от приключението и ако в определен момент играчът усети, че изостава от него, по-добре да прекрати играта и да започне отначало. Защо? Защото проверките на способностите са наистина високи и често при неуспех се стига до фатален за героя край. В тази връзка проверката на епизод 424 не е ясна, защото при резултат 4 може да се продължи впоследствие на всеки от двата епизода – 291 и 141.
Бойната система на играта е интересна от гледна точка на това, че от една страна включва елемент на управление на риска, а от друга – времева ограничителна компонента за всяка битка. Тези два момента са насочени един към друг – от една страна трябва да се рискува по-малко, за да не се изгуби битката, но от друга тя не може да бъде спечелена, поемайки минимален риск, защото ще свърши времето за нея. Всеки противник има брой рундове, в който трябва да бъде победен, защото в противен случай битката се брои са загубена от героя. Или поне така аз интерпретирам правилата, защото иначе се губи смисъла за всеки противник да има посочен брой рундове, в които трябва да бъде победен. Така се създава едно бързане и поемане на по-висок риск от страна на играча, особено, ако битката се проточи.
По време на приключението героя може да намери оръжие и броня, които да му помагат по време на битките, но като цяло трудността на битките остава константно висока от началото до края. В повечето случаи, ако може дадена битка да бъде избегната, по-добре да бъде избегната. Особено тези, в които героя се изправя срещу няколко противника. Такава е битката с блатните таласъмчета на епизод 198, където най-вероятно рундовете с всяко едно таласъмче не се отнасят за цялата група, защото в противен случай ще е невъзможно да бъдат победени в посочения максимален брой рундове за всеки от тях.
Битката на епизод 338 вероятно има грешка правилото, но това е по-скоро и в оригинала така. Дадени са 4 рунда, за да се победи Уод Гриблин, а в същото време има и специално правилно за поражение, което също се задейства след 4 рунда.
На епизод 197 има посочена циклична инструкция, от която се излиза само при хвърляне на 6 със зара. Това обаче не е уточнено докрай и някои играчи може да решат, че хвърлянето на зара е еднократно.
В оригиналното издание на книгата има една сгрешена препратка – от епизод 422 се отива на 255, а не, както е посочено, на 257. Българското издание добавя още една сгрешена препратка – от епизод 273 се отива на 378, а не какво е написано на епизод 278.


Моята игра

Разпределям 1 точка на АТЛЕТИЗЪМ в началото, за да ми са по-лесни първите проверки с тази способност. Записвам медальона от първия епизод и бягам през задния прозорец. Проверката на епизод 127 е АТЛЕТИЗЪМ + Зар и трябва да се падне 7 или повече, за да я издържа. След разпределената в началото точка, имам 4 точки за АТЛЕТИЗЪМ, т.е. трябва да хвърля със зара 3 или повече, за да успея. Шансът за успех на тази проверка е 67% и успявам да се справя, защото се пада 4 на зара. Скачам ловко, хващам се за въжето за дрехи и се приземявам меко на улицата зад къщата. Побягвам, а пет качулати фигури са зад мен и ме гонят. Бягайки прехвърлям една ограда и се озовавам в един двор, където тегля ритник на едно спящо прасе в него и то решава да си отмъсти на моите преследвачи. Така печеля малко време и се скривам в конюшня от другата страна на улицата. Печеля първата си точка за СПОСОБНОСТИ, която слагам на своите УМЕНИЯ. После бягам към Възлите и се оставям да бъда заловен от Полу-Харлан, който ме извежда с каруцата си от Хелмсгард. Когато срещаме циркаджиите хуквам да бягам и отново имам проверка за АТЛЕТИЗЪМ + 1 зар. Условието (7+) и процентът (67%) са същите като тези в началото и успявам да скоча успешно от каруцата, защото зарът сочи числото 3. В този момент идват и преследвачите ми от града и започва битка между циркаджиите и тях. Аз се бия с Полу-Харлан, използвайки неговото оръжие ФЛИНТ. Бия се на сигурно с него и два пъти залагам за 7+ с двата зара и след два рунда го побеждавам. Умирайки, той ми дава БЯЛО ЦВЕТЕ, което да предам, ако срещна другия Полу-Харлан. Бягам от битката, която все още се вихри край мен и се озовавам в Гломуолдската гора. Следвам съвета на феичката Нитъл и не пия вода от едно съмнително езерце. После ѝ разказвам всичко, което ми се е случило до момента и тя предлага да намеря Старата дама на гората, която може да види смисъл в моята история до момента и да даде съвет какво да правя. Тръгвам по указаната от нея пътечка и на разклона завивам наляво, където печеля още една точка за СПОСОБНОСТИ. Добавям я към ШЕСТО ЧУВСТВО и след като се срещам със Старата дама, си записвам в дневника СРЕБЪРНА ГРИВНА. Тя ми казва, че трябва да намеря картографа Мадок в Хелмсгард. Според нея той притежава онова, от което имам нужда сега. Питам я, защо ми погоди номера с пътечката по-рано, а тя ми казва, че това е било тест, който да премина. След това изпивам водата от дървената чаша, която ми подава като дар от гората и печеля още една точка за СПОСОБНОСТИ. Добавям я към УМЕНИЯ и после се връщам в Хелмсгард, преминавайки през Източната порта. Насочвам се към работилницата, за да видя дали Стария Джо не се е върнал. Минавам през пазара и свивам по една странична улица. Преминавам успешно проверката на епизод 87 с 67% шанс за успех и се натъквам на Уод Гриблин, с когото влизам в битка. Побеждавам го и той признава, че стражите ме търсят. После побягва, а аз хвърлям един от неговите чукове по него. Проверката е за УМЕНИЯ + 1 зар и трябва да имам 8 или повече като сбор. Благодарение на двете увеличения до момента успявам да я премина с шанс за успех от отново 67% и го уцелвам. После вземам ЗНАЧКА НА ГРАДСКАТА СТРАЖА, която намирам в него и стигам в работилницата. Там няма и следа от Стария Джо, който вероятно наистина е изпратен за зелен хайвер, да пътува два дена от уж болния си брат, както спомена Уод. Натъпквам в раницата си ВЪЖЕ С КУКА и КНИГА С ВЪЛШЕБНИ ПРИКАЗКИ и тръгвам към пазара, за да намеря картографа Мадок. Там се натъквам на стражар, който побеждавам и печеля още една точка за СПОСОБНОСТИ, която добавям към ШЕСТО ЧУВСТВО. Питам един търговец къде мога да намеря Мадок и той ме упътва към странноприемницата Плачещата върба. Тя се намира на градския площад и когато стигам до него, влизам вътре. На картинния пъзел лесно разбирам кой е той, защото под масата има раница, от която стърчат пергаменти и измервателни инструменти. Така печеля още една точка за СПОСОБНОСТИ, която добавям към ШЕСТО ЧУВСТВО. Доближавам се до него и му казвам името и кой ме изпраща. Излизаме с него от Плачещата върба и ме води в неговата стара колиба накрая на града, с което завършва първата част на приключението.
Мадок ми разказва за майка ми Идриел и кой съм всъщност и как Стария Джо ме е отгледал, приемайки ме за свой собствен син. Питам го за баща ми и за пергамента и му показвам КНИГАТА С ВЪЛШЕБНИ ПРИКАЗКИ. В нея има закодирано съобщение от майка ми, което успявам да разгадая и да добавя още една точка за СПОСОБНОСТИ, която добавям към ИЗДРЪЖЛИВОСТ. След това Мадок ме упътва към една стара алхимичка, която може би знае нещо повече за Пламъка, за който става дума в книгата. На времето Мадок е тренирал млади кадети и ми предава малко от своите познания, като си добавям точки към моите СПОСОБНОСТИ и си избирам три предмета от шестте, които ми предлага да взема. Вземам ПРИСПИВАТЕЛНО, КАЛТРОПИ и ОГЛЕДАЛО. Записвам си и кожени доспехи, които намаляват пораженията по време на битка. Вземам от него и ФЕНЕР, КОМПАС и КРЕДА, защото ще трябва да мина и през канализацията, за да намеря алхимичката. Разделям се с него и навлизам в лабиринта от тунели и канали под Хелмсгард. Като дългогодишен ветеран от Старата ББ школа, това подобие на лабиринт, с обем 10 епизода, не може да се закачи и за единия ми зъб.
Срещам се с алхимичката и успявам да издържа нейните изпитания с чудовището-илюзия и показването на медальона на майка ми. Тя ми разказва, че съм наследник на Пазител на Пламъка в кралството и трябва да изпълня моята мисия като такъв. Слизаме в подземието, където познавам вода от кои реки трябва да вземем, за да напълня колбата и така печеля още една точка за СПОСОБНОСТИ, което добавям към ИЗДРЪЖЛИВОСТ. После се връщаме в лабораторията ѝ и тя приготвя отварата за Пламъка, която записвам като ГОРИВО в дневника. Излиза я в една манерка и ми я подава. Остава да намерим мястото, на което се намира Пламъка, който трябва да подхраня за още 100 години с това ГОРИВО. Оказва се, че това място е на Самотния остров, до който трябва да стигна като намеря кораб, който да ме превози дотам от Порт Дарктайд, намиращ се на западния бряг на кралството. Благодарение на нейния любимец Уоул успяваме да съкратим пътя до Порт Дарктайд и се разделям с нея на един хълм с изглед към града. Така завърша втората част от приключението ми.
По пътя към крайбрежния град използвам ПРИСПИВАТЕЛНО, за да приспя водния дух и да премина безопасно през реката. Печеля поредната точка за СПОСОБНОСТИ, която добавям към ИЗДРЪЖЛИВОСТ. Като излизам от реката вземам един СИН КАМЪК, който се носи по нейното течение. Достигам до Порт Дарктайд рано сутринта и казвам на стражите, че познавам Каспър, за да ме пуснат вътре. Отивам първо да хапна обилно рибешка яхния и да си възстановя 5 точки ЖИВОТ и после побеждавам един пират, който се опитва да ме обере и така печеля още една точка за СПОСОБНОСТИ, която добавям към ИЗДРЪЖЛИВОСТ. Тръгвам към пристанището и по пътя наистина срещам Каспър. Разказва ми, че работи на риболовен кораб и може да говори с капитана да ме закарат до Самотния остров. Води ме при капитана, който се оказва жена с име Шунка. Плащам ѝ един предмет (КАЛТРОПИ) като такса за превоза и тя се съгласява да ме превози.
Отправяме се в открито море и с това започва четвъртата част от приключението. Капитан Шунка ме запознава с екипажа и след това с Каспър и останалите сядаме да ловим риба в импровизирано рибарско състезание, кой ще хване по-голяма риба. Хващам някаква грозна риба с име гънгър и после на традиционния за кораба гънджи бой стрелям във въздуха. Така печеля този рибарски импровизиран бой. Това ми носи цели две точки за СПОСОБНОСТИ и капитан Шунка ме харесва, даже ми връща предмета-такса (КАЛТРОПИ). Хапваме рибарска яхния и ни застига буря, от която изскача една странна галера, по палубата, на която се разхождат сенки. На проверката на епизод 227 имам 12 точки сбор от ШЕСТО ЧУВСТВО и УМЕНИЯ и успявам да избягам от сянката, която ме гони. След това не отивам при Одан Бричовете, защото ми е съмнителен още от епизод 116, на чиято илюстрация сянката му имаше различни очертания на палубата на кораба спрямо позата на тялото му. Скачам в трюма, но Одан ме последва и битката с него е неизбежна. Успявам да го победя и излизам от трюма, където някакъв човек заповядва на останалите от екипажа да се предадат пред силата на сенките. После ги залавят и отвеждат на галерата, която се отдалечава в морето. Оставам на кораба заедно с Хестън, който ме пита какво да правим. Променяме курса и последваме галерата, за да освободим Каспър, капитан Шунка и останалите моряци. Плаваме на север, докато не достигаме земя с планини в далечината. Хапваме лучена супа и поемам по земя, за да открия отвлечените моряци, докато стария Хестън остава да пази кораба в един закътан залив. Изкачвам се на хребета и оттам виждам галерата, пуснала котва в едно пристанище. Спускам се надолу по скалата и на проверката на епизод 17 имам успех (83%) и успявам да сляза безопасно долу на пристана.
Там виждам голяма каменна порта на илюстрацията към епизод 220, която успявам да разгадая и отворя, като така навлизам навътре в планината по един празен коридор. Той ме отвежда до едно голямо каменно помещение, където отварям една урна, която ми показва още по-голямо помещение, из което се носят хиляди сенки. Една от тях се вглежда в мен и използвам ОГЛЕДАЛО, за да се спася от нея. Продължавам след това по главния проход и се натъквам на един страж в този Храм на Сянката, който побеждавам и така стигам до една голяма зала, в която виждам Каспър, че е заловен и завързан и има трима стражари около него. Освен тях в залата е и лорд Крийвал, който заповядва на стражите да ме заловят жив. Разпръсквам КАЛТРОПИ наоколо, пренебрегвайки печатната грешка на епизод 286 и така елиминирам двама от тях. Побеждавам в битка третия страж и приемам предложението на лорд Крийвал, за да освободя Каспър и останалите от екипажа. Разгадавам загадката на илюстрацията към епизод 366 и лорд Крийвал удържа на думата си. Освобождава Каспър и останалите и ми обяснява, че Циферблата отрязва сянката от тялото. После задоволявам неговата прищявка да играем на шахматната дъска и в този момент от една от фигурите излиза огнена ивица, която описва символ, който съм виждал при алхимичката и на много други места. Появява се мистериозна мъгла, от която излиза духа на майка ми и ми казва да взема камата на Крийвал, с която мога да се бие със сенките. После всичко потъва в мрак и започвам предпоследната част от приключението.
Събуждам се в леглото си в работилницата на Стария Джо и започвам да си мисля, че всичко това дотук е било само един сън, нищо повече. Разговарям с него и нещата изглеждат още по-странно. Той казва, че за какво ни е свободата, ако това е само свободата да страдаш и аз не мога да му отговоря. Според него трябва да отидем до Черната кула, за да се разделя със сянката си. Усещам, че трябва да бягам и на проверката на епизод 225 имам 17 точки сбор и без да хвърлям зар. Така успявам да му избягам и навън осъзнавам, че магията ме е пренесла една година напред във времето, когато Пламъкът е изгаснал и Хелмсгард, ако не и целия Аркендейл са завладени от сенките. Поемам към старата колиба на Мадок и внимава да не ме забележат, че имам сянка, защото всички останали нямат. По пътя се натъквам на мой плакат, че ме издирват за убийството на Уод Гриблин и трябва да победя двама стражи, които се опитват да ме заловят. В колибата на Мадок няма никой, само неговата котка Боска идва и се отърква в мен. Тя започва да дращи по дъска на пода и под нея откривам кожена кесия със ЗЛАТЕН ПРЪСТЕН, който ми добавя единици в битка на хвърлените зарове. Откривам и малко сушено месо, хапвам и си възстановявам силите. Напускам колибата на Мадок и решавам да се снабдя с малко екипировка. На проверката на епизод 238 имам 67% шанс за успех и в движение се шмугвам в една каруца, пълна със сандъци. Откривам лък с 12 стрели и РИЗНИЦА, която дава защита от сенките. Слизам от каруцата, побеждавам изпречилият ми се насреща пазач и бягам по улицата надолу към пристанището. Минавайки покрай един стар и изгнил търговски кораб, една сянка ме среща и ми сочи бялото цвете, което ми даде преди време Полу-Харлан. Давам ѝ го и тя се превръщам с паметник, паметник на Целия-Харлан. Печеля цели три точки за СПОСОБНОСТИ, заради изпълненото ми обещание към Полу-Харлан и изтривам бялото цвете от дневника. Продължавам да бягам, защото една група от стражи ме е видяла и вдига тревога. Шмугвам се надолу към канализацията, но виждам бастунчето на алхимичката счупено на две. Явно са открили и нея!
В този момент се появява Уоул и ме спасява, мятайки ме на гърба си и политайки в небето с него, прочитам съобщение за мен, оставено на свитък, завързан с верига за врата му. От него разбирам, че алхимичката е намерила таен проход към Пламъка на Самотния остров, затова се отправяме натам с Уоул.
На Самотния остров започва финалната част на това приключение, където той ме оставя и разгадавам тайната на езерцето на лунна светлина. Слизам надолу по откритото каменно стълбище и се сблъсквам с дракон в подземната цитадела, която откривам и нова загадка. Разгадавам и нея по илюстрацията към епизод 294 и след това се срещам с Аш, моят забравен брат, на който майка ми е казала, че няма да стане Пазител на Пламъка. Отказвам на предложението му да управляваме заедно Аркендейл и влизам в една последна битка с него, победата от която ще определи съдбата на цялото кралство. Благодарение на златния пръстен и ризницата успявам да победя. След това захранвам Пламъка с горивото и Аркендейл е спасен за още поне сто години от сенките. Изпълних мисията си и завършвам приключението на гърба на Уоул, дошъл да ме вземе и отведе отново с Хелмсгард при Стария Джо!

Заключение

Ловец на сенки оставя в мен противоречиви усещания. От една страна има класическо фентъзи приключение с интересно илюстровани ребуси и загадки, а от друга – липса на опит при издаването, превода, редакцията и оформлението на книгата. Силно препоръчвам използването на игрови редактор при издаване и на следващата книга-игра от поредицата.

Литература 4/10
Игра 6/10
Оформление 4/10
Преиграване 6/10

Оценка 5/10
(+1 ако сте на възраст между 9 и 12 години)
(+1 ако никога не сте играли книга-игра)

Подходих към тази книга-игра положително, нищо че усещах, че е с детска насоченост. То и Огнена Пустиня и Замъкът на Таласъмите са такива.

Ловец на Сенки има своите интересни моменти и донякъде нововъведения. Например при битките се вкарва и фактора време, който също има значение и трябва да се съобразяваш с него. Загадките по илюстрации са това, което придава нещо като стил и облик на книгата - някои от тях са доста интересни - лично на мен любима ми е тази с екипажа на кораба. Откъм игра - има доста от нея: писане по дневника, смятане, увеличаване/намаляне на показатели - това го отчитам като плюс. Ако се върна на сравнението с Огнена Пустиня - тук играта е доста по-динамична. Също така, книгата си има своите трудности и понякога даден избор или недостатъчно ниво на някое качество директно те отвеждат към лош край. Шансът присъства почти редовно като фактор.

Чисто визуално като продукт, изданието е приятно за разлистване, има много арт между епизодите, дневникът е оформен красиво и е наличен за сваляне от интернет и принтиране. Корицата също е доста красива, особено с релефните и блещукащи букви.

Ловец на Сенки има и своите моменти, които заслужават критичен поглед. Например небивалиците в описанията - слизаш под водата по стълби, после изведнъж се озоваваш в помещение с хубав въздух (без да е описано точно как става това), срутват се подове, носиш се между пространства, шахматни дъски, езера, звезди... Много от съществата са описани като 'странно същество'. Литературата не е на ниво. Правилата за битки с няколко противници имат същия недостатък като при Вечният Воин - докато разменяш удари с един от противниците, другите стоят безучастно и чакат своя ред - доста нереалистично.

Въпреки няколкото приятни моменти, за мен в книгата липсва магическата съставка, която например намирам в Огнена Пустиня. Независимо от това, че вече съм чичак и този тип книги-игри не са много за мен, желая на издателство Асеневци успех с начинанието да издават книги-игри в България. От всички издателства, които го правят, Асеневци имат най-добро разпространение и книгите им могат да се намерят в нормални физически книжарници.

Efix7 писа:

Пример за подобна различна интерпретация е епизод 290, където се записва предмет КРЕДА, а на епизод 100 се казва, че трябва да задраска от дневника ТЕБЕШИРА.

Да не говорим, че този предмет го вземаш, задължително го използваш и задължително го губиш - това ми направи впечатление и на мен, вкаран е само колкото да пишеш и драскаш в дневника.

Efix7 писа:

Като дългогодишен ветеран от Старата ББ школа, това подобие на лабиринт, с обем 10 епизода, не може да се закачи и за единия ми зъб.

Тука аз малко се повъртях докато разбера, че ще трябва да мина през някой от епизодите, в които ме ухапва мишка.

Ал Торо писа:

Иначе по горното мнение, не знам откъде идва твърдението, че Асеневци са водещи в разпространението, предвид издателства като Сиела, Фют, Изток-запад и Българска история например.

Твърдението си е лично мое и визирам само издателствата, които издават книги-игри в момента. Базирано е на това, че преди няколко месеца един приятел решил да ми направи подарък, влязъл в една книжарница на Хеликон и питал за книги-игри - имали само тази книга и то последна бройка. Следя какво излиза последната година и как мога да си го закупя и съм останал с впечатление, че много от изданията не стигат до физическите книжарници. Може и да не съм напълно прав.

Това едно издателство да достига до физическите книжарници и да си водещ в разпространението са различни неща. Така се получава, че може да имаш 1000 бр. тираж и да ги продаваш по електронен път, друг да има 200 и да ги продава чрез книжарница. Двете неща не са тъждествени.
Второ - всяка книга е строго индивидуална, всяка книжарница - също. Предвид малките тиражи на фентъзи, а още повече на книги-игри (които са силно специализирана литература) е логично те да се изчерпват бързо. Обикновено всяка голяма книжарница, в която книгата е постъпила държи между 1 и 3 бройки за спешни случаи, но да се разчита на това не е работа.
Мисълта ми е, че много зависи колко е голям тиражът на една книга-игра, какъв интерес има към нея, колко от бройките са предварително заявени и дали става дума за лимитирано издание или за масова книга. И така нататък и така нататък. накратко - по това, че една книга е изчерпана в Хеликон е трудно да се правят генерални оценки

Конкретно за "Ловец на сенки" - на мен ми направи впечатлене поетичният изказ. Това - от една страна. От друга -нереалистичните ситуации. Книгата очевидно е за деца, и под деца имат предвид наистина за деца ("Огнена пустиня" е по-скоро за юноши или както им казват сега "адулт"). Подходящо сравнение, според мен е "Ноктите на дракона" от Брус Алгозин, от поредицата Безброй Приключения.

Освен това мисля, че трябва да сме снизходителни - все пак това е първа книга-игра на това издателство, нормално е да се учат.

Много е спорно дали "Разреши мистерията" са книги-игри или някакъв тип интерактивна литература. Аз обаче имах предвид именно книга-игра. Ловец на сенки е първата класическа книга-игра за Асеневци. Реално интерактивната литература не може да им даде нужния опит, защото тя се прави по съвсем друг начин.

За другото - да, Фют за момента вероятно на най-продаваеми, но пак казвам, всеки случай е сам за себе си. Като цяло не е без значение:
-колко отдавна е издадена книгата
-колко бройки е имало първоначално от нея
-как се рекламира
-дали няма предварителни заявки за закупуване (и респективно основните бройки да се разпродали набързо)

и така нататък