Мистерията Царичина: Операция „Слънчев лъч“

Следват няколко реда какво можете да очаквате от „Мистерията Царичина“ на Вилиан Стефанов. Според мен това е смел опит да омеша документалистика и мистицизъм в български сетинг с исторически случило се събитие. 90-те години си бяха бая шашави в тоя ред на мисли, и пак добре, че е избрал точно такъв сетинг, а не примерно поредното убийство на мутри, които пъстреха новинарските каренца във вестници тогава... Без да съм служил по казарми, то основният жаргон, пренесен в пряката реч ми идва правдив по някакъв начин. Ако не друго е представителен за това, как съм си го представял до сега покрай разказите на родителско тяло и негови набори.

Т.е. книгата дава някакъв магнетизъм като за начална зарибявка за четене, а с напредването на историята опраделено и меракът за разнищване на историята се засилва. Дали и доколкото успява във всяко едно от тези си начинания авторът, ще си прецените сами за себе си, докато и ако я играете. Личното ми мнение е, че на места действието е "по-тромаво", а на други забързано, но контрастът е по-скоро негатив, а не плюс в цялостен план. Лично за мен най-голям проблем бе твърде големия обем като текст на книгата, макар да има доста разказвателни епизоди и те да не са зле написани, то това не е книга, която да изчетеш наведнъж (освен ако не си много отдаден да го сториш, за което пък евала на такива хора).

Историята и геймплея накратко. Избран си да провериш какво се случва в Царичина, където още в началото на пристигането ти започваш да се натъкваш на низове от странности, които трябва да навържеш в някаква закономерна история. Финалните завършеци са няколко алтернативни краища, което предполага преиграваемост на играта, но по заключителните думи на автора в конкурса - то определено има един "кенън" (закономерен откъм история) край, до който може да се достигне, че и да се възнагради (преносно, но и буквално). Механиките в игровата част не са усложнени излишно и от това проличава според мен, че авторът тепърва опипва почвата "от другата страна на барикадата", т.е. като пишещ, а не четящ, ревюиращ и тн.

Все пак, добро начало за книга, която се очертава да стане поредица от поне няколко томчета със сходна тематика. Паралелно с нея върви (вървеше или ще върви) игрален филм - българско производство, което не знам дали е плюс или минус. Мнозинството хора биха погледнали на игралния филм като "истинската история" за събитията и всяко "преиначаване" за "фалшификация". Аз лично не съм изкушен от подобен род мистерии и затова имам претенцията да съм неутрален по подобен род въпроси, но въпреки това или именно заради това книгата-игра като такава успя да задържи вниманието ми.

Мисля отбелязах някъде, но "ако не съм казал, то да повторя", че книгата е дълга като история и голяма като обем. В първоначалния си формат по замисъл (13х20 см) се връзваше 600 и кусур страници. В този си вид, в който биде реализирана 16х24 см - то има повече пространство за "дишане" на илюстрациите, картата, дневника, текста и т.н. И пак е (не)прилично голяма! Но не е рекордьор, така че може би всичко е под контрол.

Радвам се от друга страна, че и успяхме да направим прощапулник като издадохме нов автор за жанра, т.е. скъсахме нишката само с преиздаването. Едно е да обработиш вече издавано нещо, да го погледнеш и да прецениш какво може да стане от него, друго е да изградиш от нулата. Така и се стигна до основният проблем, който виждам в това издание и то е една фактологична грешка, която се промъкна във финалното копие на книгата (беше повторено и на корицата, но наблюдателен зрител рече и обади за това тъкмо преди да влезе за печат гърба и имаше хепиенд с нея в крайна сметка). Поне към момента изглежда няма други сериозни забележки към този дебют и смятам книгата за заслужаваща си вниманието на читателите.

Първо - благодаря на Радко, че даде отзив. Не ми се искаше аз да давам ревюта, не защото не харесвам книгата, а защото съм вкаран с малка роля като НИП (не съм молил за това Вилиян, но не мога да кажа че не съм поласкан). * Но накрая не можах да се въздържа да не драсна няколко реда.
Радко е казал повечето неща, затова аз съвсем сбито ще добавя няколко неща.
Книгата не е документална, но пък разследването се придържа около възможните теории, които обикаляха около Царичина в началото на 90-те - извънземен произход, лековита вода, скрито имане и какво ли още не. Сюжетните нишки са добре издържани. Има елемент на криминално разследване, като същевременно сте под прикритие. Съществуват доста възможности да забиете в една или друга линия. Подобно на "Чиракът на алхимика" имате и карта и ходене по локации, като тук сюжетните линии свързани с локациите предполагат голяма преигравемост. Механиката е проста, но работеща - имате избор измежду три умения, и няколко предмета като екипировката ви зависи от умението. Леко ме подразни, че едното умение се ползва значително по-често от другите, но Вилиян каза че се е стремял да търси достоверност. А в реалният живот в едно криминално разследване то наистина би било повече от полза. Вероятно в това отношение можеше все пак да се пипне играта, но обема щеше да нарастне още.
Атмосферата е приятна - добре е пресъздаден и селският бит, и войнишкият. Действието на моменти е по-бавно (основно обикаляне и търсене на сведения), а на други е динамично. Но това е търсен ефект.
Книгата е 400 епизода. Лично според мен това е добра новина. Имаме книги игри с 1373 епизода, със 777 епизода, с 666 епизода. Доскоро четях във фейса оплаквания, че книгите-игри под 100 епизода са обидни малки. И "колко е жалко, че книгата е малка". Когато пусках ревюта за "Господарят на зверовете", "Духът на Прерията", "Войната на Понтияк" (близо 300 епизода), четох оплаквания, че "много са хубави,ама можеше и да са малко по - дълги".. Лично аз никога не съм имал проблем с обемите, за мен е по-важно съдържанието. Но много хора искат по-големи обеми (спомням си каква радост се разрази при издаването на "Запад"). Така че мисля, че мнозинството ще бъдат удолетворени. И страховете на Радко в това отношение са безпочвени.

Относно сюжета - лично на мен криминални разследвания тип "мистерия" ми допадат. Помня, че похвалих и Красимира Стоева за "Онази зимна нощ". Но на някои не биха им допаднали. Въпрос на вкус.
С Вилиян често сме дебатирали, колко е тъпо когато някои автори те убиват и не ти дават възможност да се върнеш назад. Е авторът е предвидил възможноста да ви разкрият и ви дава нова възможност. Тя е добре реализирана, има си "врътка".
Финалът идва под формата на доклад. Възможни са три доклада, изразени чрез тестова система, като във всеки един от тях показвате доколко са възможни предположенията по даден въпрос. Докладите са тематични. Получавате точки и...докладът който събере най-много точки заминава при възложителя на мисията ви (моя НИП). Ако два доклада съберат еднакъв брой точки - вие си избирате кой да представите.
Възможна е голяма преиграваемост. Някои сюжетни линии имат разклонения, до които може да не достигнете при първо изиграване.
Литературният стил е описателен, но повечето от изреченията са с допустима дължина. Когато с Вилиян си говорихме декември специално го посъветвах да е по-сбит, за да не словоблудства. Признавам - не съм гледал изречение по изречение текста.
От ревютата ми знаете, колко държа на илюстрациите, затова ще кажа няколко думи и в тази посока. Илюстрации има. И то - не една и две. Да, правени са с AI, но не мисля че това е нещо непременно лошо. Напоследък много книги-игри правят илюстрации с АI. Самият Вилиян сподели във Фейса, че е имал желание за художник, но е нямало свободни художници.

Малка скобка: тази книга-игра се "печеше" бая време - аз знам за нея от ноември-декември миналата година. Но Вилиян искаше да я изпипа. Лично на мен илюстрациите ми харесаха, по нищо не разбрах, че ги е правил AI. В тях има реализъм,заприличаха ми като стил на някои добри илюстраци от Втората вълна, но не искам да правя сравнения.


В заключение: авторът е недолюбвана личност във форумната общност и е силно поляризираща фигура.** Съвсем възможно е, някой да не купи книгата или ако я купи да тръгне с предварителни нагласи, заради автора. Ако е така - жалко!
П.С. Книгата е замесилена като поредица, но ако идеята на Вил се реализира мисиите няма да имат общо помежду си. Освен че ви ги връчва един и същи човек. т.е. малко като в Джеймз Бонд - всяка мисия е сама за себе си, а героят е един. Припомням, че някога по сходен начин се разви и поредицата за Суперагента. Във всяка книга-игра Спарки ви възлага нова задача, а мисиите са различни.

П.П.С. поздравления на Нед и Радо, че се осмелиха да опитат силите си с нов автор.

Уф, уж исках да съм кратък, а не можах да се въздържа.

*Съвсем етично предупредих Вилян, че има хора, които не ме харесват и не биха купили книгата дори само заради това, че съм вкаран като НИП. Той каза, че няма проблем с това, така че повече нямаше какво да добавям.

**няма да коментирам "защо", тъй като тук не правя представяне на Вилиян, а на книгата

Отзив за книгата-игра на Вилиан Стефанов „Мистерията Царичина“ от Дамян Христов – Ян

Изключително и топло благодаря на младия автор (и стар мой приятел) Вилиан Стефанов за най-първия му опит да напише своя собствена и самостоятелна интерактивна история. От Вилиан досега бях чел няколко туристически пътеписа (някои от тях в съавторство), но беше дошло и времето създателят на първия ни сайт за книги-игри в България (knigi-igri.net) да пробва перото си именно в нова книга-игра. И резултатът, на който предполагам всички скоро ще се насладите, е играта „Мистерията Царичина“, в която нищо не е такова, каквото Ви изглежда на пръв поглед…
В тази книга-игра Вие поемате ролята на Григор („Гриша“) – „редник Стоев“, който междувременно изпълнява дълга си в родната казарма, а годината е някъде след средата на 1985. Макар и да постъпва на служба към Родината, назначен във военното поделение от „чичо му“, младият Гриша не е изобщо мамино синче, а в самата история ние ще го видим и като герой, способен на ловки подвизи и дори участник в няколко схватки. Но какво се случва и как се заплита неговата история?
Вилиан Стефанов обича от дете Научната фантастика, а в същия момент следи активно за всякакви родни (и вероятно чужди) необичайни феномени, свързани с паранормална активност. Неговият подход и опит в тази материя го кара да „сблъска героя“ именно, когато разкрива една стара, но доста добре позната загадка от онова време, а именно „дупката-мистерия в Царичина“. И нашето момче Гриша поема задача да се намъкне в селото (не забравяйте, че с Вас говорим не за 2025 година, а за средата на 80-те години!), където да изследва и да проучи странния феномен.
И историята с Редника се заплита, а качествените избори за читателя следват един след друг. Пред нас се разкрива цялото село Царичина с неговите невероятни и колоритни типажи, но не всички от тях ще са склонни да подкрепят, или да помагат на главния ни герой. За целта, този, който чете и играе играта, ще си служи с ред умения и предмети, както ще влезе в няколко различни роли, за да намери начин да остане „инкогнито“ и така никой в селото да не разбере с кого си има работа и по каква странна задача идва в Царичина. Нека сега да отсеем най-важното:
Моменти, в които или със които тази игра вероятно веднага ще се отличи сред читателите:
• Напълно оригинална и българска история, по мотиви от самата мистерия за Царичина, наученото по темата от автора, както и щипка фантастика в играта. Най-близкото подобно, за което в момента се сещам и написано от наш роден автор, е „Операция Звезден гост“ на Любомир Николов – Нарви. Тази книга-игра обаче е твърде стара и в нея няма типични наши черти, а всички в книгата са с английски или мексикански имена. За разлика от Колин, Вилиан Стефанов забърква за всички нас съвсем приличен роден сюжет, по който обаче досега не е писал никой друг автор, а в същия момент е напълно възможно и да ви разсмее.
• Цели 480 епизода, в които читателят ще може да се развихри на воля, а също и възможност да си води Дневник с 3 умения и доста предмета в началото, както и строга схема от много Кодови думи. Специално тези Кодови думи са ключови и влизат и се зачисляват към оценката в играта в края на книгата. Колкото повече такива думи разкриваш, шансът ти ще се покачва.
• Изключително стабилна работа по картата. В демото, което прочетох и което ми предостави Вилиан, още нямаше нарисувана карта, но е пределно ясно, че когато такава се добави в официалната книга, за читателят ще има много сектори за обхождане, за още загадки, за срещнати второстепенни персонажи и наистина много места за бъдещи открития. В крайна сметка, читателят се потапя в село Царичина, но дали пък ще излезе от него? За всичко това ще разберете, когато лично обходите всички маршрути в тази игра!
• Литературата в книгата е не само добра, но в нея има както намесен много хумор, и фантастични елементи, така и играта може да послужи, за да вдъхнови повече млади хора и младежи да открият сладостта от четенето, да открият самите книги-игри, както и покрай този така известен в миналото феномен за Царичина, да намерят своя нов голям интерес.
Моменти, във които авторът вероятно е можело да помисли малко повече, или пробойни:
• Да, играта и сюжетът в нея са построени въз основа на хитова мистерия от миналия век. Все пак, в нея се обикаля едно село и порядките в самата игра, макар и почерпени от нашия народностен характер, са предимно битови, или наглед провинциални. Няма „висока технология“ (като цяло), няма „сблъсък на култури“, няма „място извън самото село“. На и за играчи, особено младежи от 2025, темата може да е демоде. Също е възможно и хора, които не харесват родни сюжети (а например, четат „Игра на тронове“ и Фентъзи) да не намерят общи връзки с така поднесената ни история, така че ще е нужна също и реклама.
• Многото или най-различни Кодови думи могат да объркат читателя, ако последният не си служи, или НЕ е научен да си води дневник, или въобще да записва прогреса си. Така, ако например, читателят реши изобщо да не си води дневник, и хукне да чете наред, без да е наясно с повечето Кодови думи (а те са много!) вероятно ще се обърка/няма да схване нищо, защото повечето взаимовръзки за него няма да означават нищо, ако си чете наред.
• Правилата с точки за умения са добри и в момента работят, но е нужно да се настроят качествено, така че шансовете да не са само минимални; средната трудност ще е чудесна.
• Предлагането на „сцени с пиене на алкохол“ и др. са наистина възможни в село като Царичина, но на тях не трябва да се акцентира с оглед, че по-скоро следва да са рядкост.
В края искам да поздравя младия автор Вилиан Стефанов за положения от него труд и вдъхновение, както и да му пожелая много нови читатели за първата му интерактивна книга. Вече знам, че ще последват и други след нея, но още един съвет на прага на вратата: нормално е човек да се впечатлява и търси сюжети в минало време, но за да бъде тази серия напълно качествена, би било добре (например, в трета или в четвърта част) „да се завърти часовника“ обратно на 2025.

Отзива написа: Дамян Христов – Ян (Dungeon Master – Yann Gamgee)
3 Февруари 2025, град Разград

Откъде може да се поръча?

Ще ревюирам играта на живо в канала си тази неделя, а на запис ще излезе ревюто понеделник. Ще е импромпту по нахвърляни бележки и ще имате възможност за въпроси и участие. После може би ще драсна и писмено обобщено мнение, но не гарантирам. Поне записа от ревюто ще закача, разбира се.