Неразказани Легенди: коментари и ревюта

Моля маркирайте спойлърите.

Ревю в Цитаделата от Александър Драганов: citadelata.com/%d0%bd%d0%b5%d1%80%d0%b0%...5%d0%bd%d0%b4%d0%b8/

Цитирам текстът тук, в случай че нещо се случи с линка:

“Неразказани легенди” поне за мен бе едно от най-дългоочакваните заглавия на 2024 година, колекция книги-игри, продължаващи историята на любими заглавия от детството. За съжаление след прочитането й мога да кажа, че съм по-скоро разочарован, докато произведенията на западни автори по стари класики като “Изкупител” или “Пристанището на гибелта” ми бяха харесали много.

“Огнена пустиня 2: Долината на откраднатите сънища” на Бранимир Събев дава начало на антологията и според мен е най-силното заглавие в нея. Бранко събира трима култови герои от миналото – дърваря от “Замъкът на таласъмите”, воина от “Господарят на мрака” и принц Алтрас от “Синът на пустинята”, които са принудени да обединят сили срещу ново, всемогъщо зло, появило се в старата бърлога на магьосника Агамор от първата “Огнена пустиня” на Любомир Николов. Историята има усещането на филмите за Отмъстителите, с много майтапи и битки, хубавото е, че тук и там се срещат намигвания към хорър жанра, в който авторът е специалист, макар че според мен можеше и повече.

„Ангелите на Нео Токио“ от Саймън Блейк е криминална история от научнофантастичния свят на “Торнадо 6” от Майкъл Майндкрайм. Героят ти разследва атентат, поставящ под въпрос мира, постигнат толкова трудно след войната с амазонките. Добре написана като стил, но лично за мен скучна история, малко изкуствено пришита към декора, в който се развива действието.

“Проклятието на върколака” от Димитър Стефанов е продължение на любимата ми книга-игра от детството “Нощта на върколака”, но за съжаление ме разочарова. Кралят е изчезнал в блатата, където злото е върлувало някога и героят от първата част тръгва като старец с дъщеря си и още спътници, за да го намери. За мен тази история вкарва неприятната политкоректна тенденция от западните произведения със смотания възрастен протагонист от едно време, печената нова героиня, която върлува със стрели и отряд араби, развалящ най-хубавите моменти с демони и върколаци.

Като цяло в Цитаделата се стремя да пускам хубави ревюта на книгите, които представям, но тук дадох доста пари (намалението на щанда на книгите-игри беше повече от символично) и накрая не останах доволен от продукта, което ме кара да поставя отрицателна оценка на антологията. Съжалявам, исках повече.

Ревю на Александър Драганов

Проклятието на върколака - Димитър Стефанов
Кратичко ревю тип читателско мнение с минимални спойлери
(като прочета и "Нощта на върколака" - още повече)

Накратко: Горещо препоръчвам, особено сега в горещите дни, заради яката мрачна и мразовита атмосфера. Страхотно приключение! 227 епизода се усещат като доста повече. Нищо не помня от "Нощта на върколака" и получих огромно желания да премина и това приключение.

Уточнения: играя нечестно и често минавам през всички разклонения - така ме кефи да играя. Имайте предвид ако търсите инфо дали предизвикателството в играта би ви харесало - не съм добър барометър за това.
Нямам спомени или носталгия към "Нощта на върколака", така че разглеждам ттова приключение "на чисто".

Плюсове - в ред на лични приоритети:
1. Сюжетът - от-до е с много добро темпо, обрати, интересни моменти. Усещането за схватките е тип модерни бойни сцени, т.е. противниците се усеща, че се налагат мъжката и боли (кефи!). Мисля, че само веднъж се зачудих "защо" без да получа смислен отговор от текста.

А относно действащите лица:


2. Как е написан текста - хем е близък до изказа на Колин, хем елегатно са представени моментите на персонажите, хем не е претрупано, че има ситуации с група/групи приключенци, а и дължината на епизодите ми е беше баш тамън.
3. Противниците - много добре са представени, така че наистина знаех кой кой е. Почти именувани (без един) имат встъпление, драматично представяне и конфронтация

4. Избираеми второстепенни приключенци - яки са! Всеки има интересни случки и може да помогне или да умре по ужасен начин. Моите любимци са: лечителката, ловецът и отчето.

5. Игра - кодови думи за справяне със случки и постижения; комбинаторика <герои> + <предмети> + <групи - към края> и отделно сила на персонажите. Боравенето с второстепенни персонажи и случките с тях ми напомни приятно за "Герои" на Ерик Берт

6. Предметите - харесват ми като замисъл и приложения. За 2 от 3 "неприятни" се досетих, че така ще станат нещата с тях на база опит с други приключения ?

7. Атмосфера на местата - от заснежените места през злокобните блата и изоставения закък.
Ох, котьо! Тук ще се улея и ще дам нещо като мини плейлиста на нещата, които ми звучаха като музикален съпровод в главата в различните ситуации:
Пътешествието из зимните, заснежени земи:

Тегавостта на злите места - блата и мочурища:

Изоставеният замък:

Конфронтацията с върколака:


Като тук даже текстът има пряко попадение:

Demonic infection, a doomed changeling
His future concealed as he begs to be told
A kiss from the gypsy, he'll never grow old
Oh no, this can't be
Demonic infection, a doomed changeling

8. Има "няколко думи от автора"!
9. Постижения - харесаха ми и ме предизвикаха да се ровя в ситуациите. Баш тамън са ми като количество и не са лигави.
10. Препратки към други книги-игри на Колин - малко са, не дразнят, а две даже са с игрова полза.

11. Илюстрациите на Ивайло Иванчев - аз знам за неговия текущ стил на рисуване от няколко години, така че знаех какво да очаквам, но ми се искаше да са още и да представят още от яките сцени в приключението.

Минуси (тук вече има леки спойлери):
1. Липсваше ми загатване, което другите лошковци от "Нощта на върколака" получиха специално за един ключов. Ще го нарека "Warlock-а", за да не издавам повече. Наистина 1-2 изречения из встъпителните епизоди щяха да ме подготвят за него.

2. Има много епизоди, в които Анна е изписана като "Ани", което ако идва от баща й - ОК, но във всички други ситуации леко ме бъгваше, защото не ми стоеше на място.
3. Кодова дума "замък" - само защото ми дойде нелогично как така двамата (нашественикът и защитникът) се уселват точно в една и съща част на цял замък ...
4. Има няколко ситуации, в които второстепенните персонажи имат епизоди, в които просто споделят реакции/впечатления, без това да има игрова стойност ("flavor text", както се казва в Magic: The Gathering). На фона на игровата стойност на всички останали епизоди, точно тези реакции/впечатления ми дойдоха като "тупане на топката" без да усетя, че са полезни и съответно не ми бяха толкова приятни.
5. Ковачът ми дойде като най-плосък избираем второстепенен персонаж и прекалено много се губи измежду останалите, които все с нещо изпъкват.
6. Няколко думи от автора - само защото ми дойдоха прекалено скрити, а мисля, че е правилно да са приятен епилог на приключението. А и исках още малко за това как Стефан е написал приключението - атмосфера, персонажи, сцени и подбор на механики.
7.