"Призвание герой" или самостоятелни книги?

Ал Торо писа: писа:

Генерално си прав, но има и изключения. Присъствието в сборника също си е някакъв престиж, автоматично гарантира някакво ниво, съществува и усещането, че си част от нещо готино и по-голямо.

Торо много точно заковава мнението ми по въпроса

Гласувах за "все ми е тая", като все още не мога да разбера защо някои КИ да не могат да бъдат отделни издания - дали формат като Съновидение или като Генезис е друг въпрос.
Но ако има три готини КИ с обеми като Катарзис какво правим? Пускаме ги в сборник дебел..ъъъ...колко страници - 800, 900?
Нека да си го има сборника, но нищо не пречи и за някоя коледна изненада покрай него.

Традицията трябва да се запази, като обаче се избягва „тухларството”. Като гледам, повечето мнения клонят към графиката по-горе, което е и най-логично. ПГ се доказа като сборник от среднообемни произведения, повечето с идеята за продължение. За сега се наблюдават редица отлични дебюти и после затишие, за да се даде път на други, което вкарва малко негатив. Назря момент за повече от брой годишно, но ще се повторя, не бива да се претоварва обема. На който му е най-силна ракията казва от какъв обем нагоре ще се издава самостоятелно и почва нова традиция.

Според мен Призвание Герой е добро за автори които не са се доказали. Утвърден автор може да се издаде и самостоятелна книга ако е обемна. Има ли история до 200-300 епизода и без много литература си е за призванието, и да е от утвърден автор, но примерно ако Майндкрайм или Джордж направят игра която ще се продава и самостоятелно да се издава самостоятелно. Нека видим как ще тръгне нещо ново на доказан автор като самостоятелна книга. Дали ще има развитие на жанра или боксуваме на едно място, не са всички като мен и няколко други хора които купуват всичко което излиза. Има стари фенове на жанра които биха купили книга на доказан автор. Колебая се как да гласувам, но призванието трябва да го има. Друго е работата с разпространяването на книгите в книжарниците, там си трябва авторитет за да се пробие, едно време беше направено защо да не се получи пак?

Традицията трябва да остане, но обема трябва де се придържа към определени граници. Надали има някой във форума които да не е чел Властелина на пръстените или Песен за огън и лед. Все тухли четворки, ама няма разлистване и оцеляват. А дали ще е един или два сборника годишно зависи от редакционния колектив

Аз пък си мисля, че обема е само плюс - говорим за книги игри при които НЕ четеш целия текст, така, че всъщност един такъв сборник ми оправдава покупката и и дава време за четене съпоставимо със средна нормална книга вместо стандартния половин час който отнема една средна книга игра от старата вълна.

А и сборник позволява и някои кратки произведения които иначе никога няма да се купят от когото и да е освен от най-бесните фенове.

Това което не ми харесва е, че както казва орка има много дебюти и после нищо или някакви серии се почват и прекъсват в нищото което дразни.

Wukong писа: писа:

Това което не ми харесва е, че както казва орка има много дебюти и после нищо или някакви серии се почват и прекъсват в нищото което дразни.

Това е логично. Всеки иска да има дебют. Малцина продължават след това.

Да си остане сборник и да са по 4 на година!
ако авторите са ви проблема само свирнете, сядам и за 4 дена имате 4 произведения, всичките с опция за продължения
ако редакторите са проблема, ползвайте авторите да са редактори на съседното другарче!
ако парите са проблема...
ако ентусиязмът е проблема, по-скоро се откажете и го предайте на Спас да го оглозга

ПГ остава.
ако има повече материал(и достатъчно,време,желание,пари от издателите) нищо не пречи да се издаде допълнителен коледен / великденски / 24томайски или какъвто и да е допълнителен празничен брой...
трябва ли ако хубавите произведения са прекалено обемни,те да са точно 3 във всеки брой?
защо да не са 2? средния обем може да се запълни с интервюта,статийй за чужди заглавия и поредици...
ако пък се прецени,че дадено произведение може да съществува самостоятелно се издава отделно и така автора не губи годината и имаме една книжка в повече...

Мога да се изкажа само като читател - омнибусчето е по-неудобно за четене/мъкнене, но според мен дава повече.
Първо - и нека сме честни - в него са се появявали неща които самостоятелен печат нямаше да видят, но пък се харесаха на доста хора.
Второ, характера на периодика някак си държи нещата живи, в течение. Има подготовка за нов брой, хората се юрват да пишат, после - най-добрите - да оправят и така се движат нещата. Ако са отделни книги ще е яваш, яваш, та инш-алах...
Предполагам че като възвръщаемост е по-добре така а и по-малко рисковано но това си го знаят само издателите.

По-изгодно в смисъл на цена-печалба ли?