Сектор 49: Лабораториите (II част, коментарнта)

Вчера изиграх и последната книга-игра на страниците на Призвание герой 9 и останах цялостно доволен от броя.

Признавам, че първата част на Сектор 49 не беше успяла да ме грабне достатъчно и я изчетох предимно като история, за да разбера какво става. Учудващо за мен самия, въпреки леко скептичната нагласа, втората част успя да ми достави удоволствие. Това определено е най-времеотнемащата игра от трите в настоящия брой, отне ми може би около 4 или 5 часа. Играх на ниво "Читател" при Нормална трудност, защото бях притеснен от обемните правила, но след като свикнах със системата бих се пробвал и на ниво "Играч" сега, когато знам "метата". Въпреки името на трудността, според мен имаше немалко показатели за следене и лека тръпка, което беше приятна изненада, тъй като не исках просто да преминавам през текста и да лъжа на изборите.

Картографирах в дневника пътя си из космическия комплекс, което ми помогна много, за да се ориентирам къде съм и къде съм бил. Подобно на Никсата си отбелязвах на самата карта локациите вместо като кодови думи. Таблиците и правилата не ми се сториха тежки, всичко ми беше ясно, подредено и изпипано.

Относно текста имам смесени чувства. Въпрос на личен вкус е, но както не обичам sci-fi сериали, в които те заливат термини от псевдо-наука, така и книги, в които има "тахионни холограми", "кибернетични столове", "темпорален манипулатор", "генератори, които променят дименсионните честоти на самата реалност", "сензор, улавящ полидименсионни частици от повредения корпус на реактора" и т.н. ми идват в повече и вместо да ми звучат правдиво тези нови "технологии", в които да повярвам, става точно обратното. От друга страна авторите (или авторът?) определено могат да пишат хубав текст, да градят картина, да не изпадат в клишета, и успешно придават уникални характеристики на иначе еднообразни коридори и помещения в изоставения комплекс. Даже смятам, че текстът е на по-добро ниво от предходното произведение и успява да ме увлече, без опити да е свръх претенциозен.

Изборите в самата книга-игра са предимно свързани с обикаляне в лабиринт и въпреки пространственото накъсване на сюжета, той остава по-скоро линеен. За мен цялостното усещане е не на класическа книга-игра, а на соло бордова игра с текст, който пресъздава картината на локациите, които посещаваш и противниците, срещу които се изправяш. Това не е непременно минус за мен, тъй като на база първата част се бях подготвил именно за това. Системата обаче ми допадна много. Битката с финалния бос ме изкефи.

Поздравявам Тери Адамс и С. Блейк, справили са се страхотно. Мисля, че ако двете произведения се превърнат в стратегическа книга-игра с карта, маркери и т.н. (или просто съвременна бордова игра с опция за multiplayer) ще бъде изключително интересен продукт, на който бих се изкефил страшно много като дете и който бих подкрепил сега. Поместени на страниците на Призванието като книги-игри, изискват специфична нагласа, в която не всеки би влязъл.

Сектор 492 или още от същото с щипка психика

По новата утвърдена оценка за книги игри:
Оформление
За оформлението на Призвание герой или добро или нищо, защото иначе ще ти обяснят колко си в грешка. Ама какво да се прави сърце юнашко не дава да изтърва цял раздал просто от притеснение да не засегна някои.
Като начало е повторена грешката с илюстрациите. Да може и да се добри на екран НО този тип илюстрации въобще не е е подходящ за този тип хартия и печат. Може би единствено тъмните петна в котарака са по зле от тъмните петна в сектора. Не ме разбирайте погрешно на илюстрацията се вижда горе долу какво има и каква му е идеята, но или е трябвало да се изсветлят още много или да се ползва гланцова хартия. Тук идва обаче и един парадокс. В първия сектор към всяко оръжие или устройство имаше картинка, враговете също бяха обособени като в бордова игра на отделни карти, не особено подходящо за книга но приятно. В новия сектор тези илюстрации липсват, дали защото правата са изтекли, пестено е място или редакторите са решили да не ги хранят толкова много за илюстрациите само един редакторски колектив знае. Ама все пак са оставили някакви илюстрации колкото да покажат че могат да повторят същата грешка.
Ще поднеса и два забавни факта свързани с оформлението на разказа, а именно, че на 375-та страница липсва зарчето и нямаше и да го забележа ако не ме накараха да точно там да хвърля зар извън битка за цялото ми изиграване.
Интересен факт 2: докато всички други разкази са форматирани със сричкопренасяне сектора е правен без такова, което може би също нямаше да забележа, ако не бях попаднал на „ред без интервали“ който се получава когато програмата опита да не пренася цяла дълга дума то края на реда на нов ред и сбие самите интервали.
Литература
Относно литературата ще започна с редовното си заяждане с редакция, където още в увода те посрещат някакви бродяги държащи „вили с ръждясали метални части“, като предполагам това е оставено така за да не рече някой, че вилите са изцяло от дърво (което всъщност е много по-вероятно за средновековието) или пък че са ръждясали и дървените им дръжки. Малко ми бръкна и в очите това, че държат „нещо като лъкове“, това нещо има тетива и използва стрели. Може и аз да съм с бедна обща култура, ама другото средновековно оръжие с тетива за което се сещам е арбалет, а арбалета би бил по близък до „нещо като пушка“.
По нататъка не съм се вталявал толкова. нашия смел космически рейнджър излиза то матрицата в контролната зала където е полегнал и е с чистак бърсак статистики като напълно е регенерирнал щетите от предишното ниво на сектора. Като компенсация обаче е открил че има и психика която пада като се срещне с противник или се надъни на нещо техионно. Та все пак ви се предоставя още един начин да умрете ли да ви се скофтят статовете и... ми да умрете. Почти всеки път като глезете в нова зона ви пращат да изчетете стена то текст и литературно описание, което в интерес на истината ми допадаше, защото да си го кажем честно освен тези текстова другото е тъмницолаз. Срещнах дори един интересен персонаж пътник във времето, на който нямам как да помогна дори и да искам да „спася вселената“.
Играта
Ако сте играли първата част, значи се играли и втората, играта ви предлага още от същото, като сипва с големия черпак. Разликите тук са две - първо имате показател психика който ви задухва характеристиките и... знаете какво е казал Пух преди да се гътне от свръх доза. Второто е, че удобните графики с карти от предишната част са изчезнали, което лично за мен е голям минус тъй като визуалната ми памет е доста по-добра. Сега оставате с насоки север, запад, изток, юг, северозапад. Малко като джипиес навигацията като я стартираш и ти изплеска: потеглете на север. Аз ако знаех къде е север щях да съм капитан на пиратски кораба, ма!
Та чертането на карта става почти задължително, за да не се оплетете съвсем, но и това е до време или докато не намерите телепорта и го активирате, тогава нещата рязко се смърандясват тъй като се озовавате от другата страна на лазерната завеса и каквото сте чертали до момента просто го хвърляте или хайде на да го хвърлите, а бутвате някъде на страна докато картите се снадят. Възможността да се движите напред назад из дънжъна поставя сектора на няколко нива над ББ, ама то май само ИСП е под него.
Кефометър
Амииии... първия сектор ми хареса повече като игра. Да знам че само психиката е разликата между двете и ако я игнорирам получавам първия сектор с нови врагове и по-калпави оръжия ама... Слагам половин звезда горница заради доктора и робата му. Ако първия сектор ви е изкефил добавете си още една звезда към крайната оценка.

Оформление ★✯☆☆☆ 1,5/5
Литература ★★★☆☆ 3/5
Игра ★★✯☆☆ 2,5/5
Кефометър ★★☆☆☆ 2/5

★☆✯

За мен най-голямата разлика в играта пък е това, че противниците са предефинирани, а не се падат произволни такива с хвърляне на зарове - така при преиграване можеш доста добре да си сметнеш къде и как можеш да се справиш. По повтаряеми са преиграванията, но по-стратегически, което за някои ще е плюс, за други - минус. Мен ми харесва това авторово решение.
Иначе и на мен малко ми липсваше картата и поспорихме (конструктивно, естествено) с авторите за телепортацията заради този момент с чертането, но фантастичният елемент и авторовата визия бяха по-важни.
Художник на илюстрациите е Саймън Блейк и момчетата си правят до голяма степен сами оформлението* и решават кое ще бъде илюлистрирано и кое не - със сигурност няма проблем с "изтичане на права" и подобни.

* Финалният предпечат си е на Джордж