"Пламъкът на Андалусия" [разказ-игра (демо)]

С братовчед ми пишем книга-игра за падането на Кордоба. Тя започва с пет лични разказа, като всеки може да се играе кажи-речи независимо от другите. Прилагам пролога, правилата и първия епизод от демо разказа, и чакам мнения, рецензии и критики. Целият разказ е 90 епизода, и с удоволствие бих го пратил на всеки, на когото му се чете.

*Забележка* - името Шейла е заимствано с почит от "Синът на пустинята" на Блонд.

ПРОЛОГ

1236 г. – годината, в която цар Иван Асен II обсажда Константинопол, в Испания залязва една държава, просъществувала пет века. Кастилския крал Фердинанд III след дълга обсада завзема културното средище на арабска Испания: перлата на Андалусия, Кордоба. Някога най-големия град в света, Кордоба е център не само на ислямската религия и култура, но и на познанието: в нейните библиотеки са събрани трудовете на най-великите арабски мислители, поети и учени, трудове, чието влияние ще даде начален тласък на европейския ренесанс. Севиля ще падне под ударите на Фердинанд след още две години, свивайки арабските владения в Испания до малка област около Гранада. Алмохадската династия, заета в междуособни борби в северна Африка, завинаги ще загуби европейските си владения.

Около малък огън в долината на реката Гуадалкивир, на ден път от полуразрушените стени на новозавладяна Кордоба, седят шест мрачни силуета. Пламъците играят по лицата им, наполовина скрити в дълбоките сенки на пътническите им наметала. Петима от незнайните пътници са събрани от съдбата от желанието си да проникнат в Кордоба. Шестият, пълен арабин с горда военна осанка и лице, обезобразено от жестоко изгаряне, е човекът, който може да го осъществи. Известен само като капитан Омар, арабинът е ръководел защитата на Кордоба и е единствения, посветен в тайните входове и изходи от нейната цитадела.

Другите петима са:

Али ибн Фарзад бен Нaгири: пълничък младеж с високо чело и замечтан, реещ се поглед. Последен студент на велик арабски лекар, той трябва да проникне в Кордоба, за да спаси последния му медицински труд от кладите на Инквизицията.

Хуан: млад, строен испанец с лице, прорязано от дълбоките черти на душевно страдание. Избягал от Кордоба след смъртта на любимата си, той търси обяснение за нейната гибел от отец Франциско, някога фанатичен антиарабски свещеник, а сега епископ на Кордоба.

Тодор Александър: широкоплещест българин на около 25 години, препасал тежка крива сабя и кръгъл кумански щит. Син на дипломат в двора на Иван Асен II, Александър придружава баща си до Кордоба, където имат задачата да се поучат от вековната арабска традиция в строежа на стенобитни машини и кораби. Миналата зима, християнския квартал, в който са отседнали, е нападнат и завзет от наемници. Александър се спасява, но баща му остава заложник на наемниците и е предаден на Фердинанд при падането на Кордоба.

Бербера: безименен, безмълвен и загадъчен, Бербера е член на малък анимистичен клан на берберите - северноафрикански народ, който е отдавна завладян и почти асимилиран от арабите. Настоява да проникне в цитаделата на Кордоба, но никой освен Омар не е чувал гласа му.

Шейла: седемнадесетгодишна арабска принцеса, дъщеря на управителя на Кордоба, тя е прекарала две години в робство на френски кръстоносци и се връща в родния си град по дирите на малката си сестричка, вероятно последния оцелял член на семейството и.

Преди да се съгласи да предаде тайните на крепостта в ръцете на петима непознати, капитан Омар настоява да чуе техните разкази. Читателю, пред теб е един от тях.


ПРАВИЛА

В този разказ твоя героиня е Шейла, младо момиче с тъмно минало, преживяло дълбока травма и загубата на семейството си. Шейла не е боец, затова в този разказ няма бойна система. Вместо това, ще трябва да следиш три показателя, които ще определят съдбата на принцесата:

ОПИТ – всяко правилно от логическа гледна точка решение ще ти носи точки опит (обозначени в текста с удебелен курсив: [+2 T.O.]. От тези точки ще зависи колко добре си се справил, и доколко капитан Омар е склонен да ти помогне да проникнеш в Кордоба.

МОРАЛ – за разлика от точките опит, морални точки ([М.Т.]) ти се дават чак на края на разказа. Вместо логическото ти мислене, тези точки следят твоята честност, човечност и чувство за чест. От тези точки може да зависи съдбата ти по-нататък в книгата – те определят дали верен другар няма да се окаже предател в най-неподходящия момент, и дали съдбата ще е на твоя страна.

КОДОВИ ДУМИ – понякога в текста ще ти бъде наредено да запишеш някоя кодова дума. Целта им е най-вече да следят какви избори си направил, какви умения си развил и по коя пътека на разказа си поел. Следи ги внимателно и честно, от тях зависи много.

На едно-две места ще ти се налага да опитваш шанса си като избираш къде да се прехвърлиш измежду два или три епизода, но като цяло успехът ти няма да зависи от късмета.

Използвай графите в дневника за да следиш тези показатели. Когато си готов с правилата, приключението ти започва от 1.


1.
Капитан Омар обхвана събеседниците си с поглед, спирайки се на младата арабка. Той я подкани да разкаже историята си с кратък жест и тя отвърна с едва забележимо кимване. Събраните около огъня затаиха дъх докато две приказно изящни ръце се протегнаха и отметнаха качулката на пътническото и наметало, отвоювайки от сенките лицето на момичето. Меки, малки устни, изваян нос без следа от пречупване, едва загатнати скули и прекрасна бронзова кожа съставляваха хармоничния фон на две огромни синьо-виолетови очи, които след кратко свенливо навеждане се вдигнаха и плъзнаха около огъня.
Тръпка премина през насядалите в кръга, до един запленени от красотата на събеседничката си, на вид невинна девойка на не повече от седемнадесет години. Сърцето на младия българин заби като чук в гърдите му. Омар подсвирна под носа си и вдигна вежди одобрително.
Очите на девойката се заковаха върху капитана, изведнъж едновременно уплашени, разярени, и пълни с дива, животинска болка. Трептящите езици на огъня осветиха коренната промяна в излъчването и. От мило, прекрасно момиче, тя бе станала кълбо напрегната омраза, диво животинче, притиснато до стената. Капитанът наведе глава, стреснат от реакцията и, и около огъня настъпи неловко мълчание.
Девойката пое дъх и прекара ръка по лицето си, сякаш да разсее някаква ужасна мисъл, и понечи да проговори, когато капитан Омар я прекъсна:
— Ама ти си...!
Девойката кимна уморено и започна разказа си с глух, но нетрепващ глас.
— Казвам се Шейла бинт Юсуф ал-Карим ибн Абдул Хафиз. Баща ми Юсуф бе син на сподвижник на халифа, спасил го от сигурна смърт в битката при ал-Укаб. За верността си, дядо ми получил титлата наместник и халифът му поверил управлението на Кордоба, което баща ми наследи. Татко управлява града справедливо и щедро дълги години и получи прякора ал-Карим (“Великодушния”) от жителите на града. Познаваш ме, капитане, защото преди да стана робиня, играчка на покварени мъже, бегълка и сираче, аз бях палаво, наивно дете, принцеса в двореца, който ти бе поверен.
Премини на 5.

Доста интересно начало на историята - най-малкото как ще се навържат историите на петимата герои. Прати ми целия разказ и веднага ще го обсъдим. Ако смяташ, че може да се говори сериозно за издаване на книга, не го показвай произволно. Достатъчно е да се пуснат в темата 20-30 епизода от началото.

Добре дошъл във форума! Началото наистина е обещаващо, ще се радвам, ако можеш да пуснеш още няколко епизода.
Явно по-зрялата част от 2-рата вълна ще е доминирана от произведения с исторически сетинг. Местя темата в звучната секция Игрите с нас

Много благодаря, Ro#i#, за интереса и положителното мнение. Ще кача още малко епизоди при първа възможност, само Ейдриън да си каже тежката дума

Междувременно с удоволствие чета и участвам във форума - страхотен е!

Аз лично с удоволствие бих прочел разказа ти. Началото изглежда обещаващо

Мдам. Изглежда обещаващо. Като изключим 1-2 досадни повторения е почти като завършена част от книга... Както е известно, силно бих се радвал да бъде издадено.

Привет отново и благодаря за търпението.

Прилагам първите 34 епизода от разказа за Шейла. Така де, тъй като 300KB са твърде огромен файл, прилагам връзката, откъдето можете да си ги дръпнете:

dl.dropbox.com/u/155033/Sheila-30epdemo.pdf

Всякакви мнения са добре дошли.
За тези от вас, които държат да са на върха, ето способ за самооценка:

Най-ниската възможна стойност: -2 Т.О.
Слабо представяне: 0-5 Т.О.
Средно представяне: 6-9 Т.О.
Добро представяне: 10-12 Т.О.
Най-високата стойност: 13 Т.О.
Невъзможни стойности: -1, 1, 7, 12

Поздрави!

Много ми хареса - продължавай в същия дух!

Изглежда ми интересно за сега... може би не е съвсем подходящо за подрастващи, но е доста реалистично.
Имам само една малка забележка, която само хора, които имат опит с коне биха забелязали.
На епизод 11 Шейла разказва:

С времето свикнах на темпото и привечер оставах дълго време около огъня, слушайки
техните разкази и шеги докато лекувах разранените си от стремената крака.

Принципно стремената няма как да разранят краката. Човек може да язди и без стремена в ходом, галоп и манежен тръс (ако му пречат може да ги вдигне на седлото) - използват се само бедрата и натоварването е на тях и на коленете. Стремената се използват само при облекчен тръс, който се редува с галопа и манежния тръс (идеята е конят и ездачът да се движат в синхрон за да няма после "Ау... бъбреците ми май са някъде около сливиците"). Но и при облекчения тръс отново напрежението е в бедрата и коленете, а не в стъпалата и стремената не могат да разранят краката. При продължителна езда обикновено болките са в пренатоварените мускули на бедрата, понеже за да се задържи човек на гърба на коня в тръс (манежен или облекчен) се налага да притиска с бедра седлото, което си е голямо напрежение за нетренирани мускули. Все пак героинята е арабка, а те са конен народ и се предполага (поне аз предполагам) че е свикнала да язди и едва ли би имала проблеми с болезнения ефект от продължителнaта езда.
Това разбира се се отнася за нормална езда... не знам при страничното яздене (май арабските принцеси не са го практикували) дали е така, но до колкото ми е известно (правя си изводите от снимката на едно седло за странична езда) и там напрежението не е в стъпалата и следователно стремената (не видях дали страничното седло имаше такива) няма как да наранят краката.
Като изключим това (което си е дребно уточнение), разказът ми харесва. Очаквам продължението.

Надявам се да не прозвучи скандално, но все едно Уейн го е писал

Ro#i#, това го приемам само като комплимент Уейн в момента чете целия разказ, чакам отзиви от него.

SilverWolf, нямам съмнение, че си прав. Целият ми опит с коне се изчерпва с една кратка разходка на такъв в Несебър под вещия надзор на мургав съгражданин. Интересно е да се пише за неща (коне, мечове, и т.н.), до които човек няма пряк или лесен достъп. Благодаря за бележката, явно ще пишем повече за бедра...

За каква възрастова група е подходящ този разказ според вас? Гледах да не навлизам много в подробности откъм самото робуване, а насилието е сравнимо с който и да е "епически" филм, както и примерно с "Майстори на меча" или "Асасините".

А защо направо не пуснеш целия разказ?

firthisaword писа: писа:

SilverWolf, нямам съмнение, че си прав. Целият ми опит с коне се изчерпва с една кратка разходка на такъв в Несебър под вещия надзор на мургав съгражданин. Интересно е да се пише за неща (коне, мечове, и т.н.), до които човек няма пряк или лесен достъп. Благодаря за бележката, явно ще пишем повече за бедра...

Само ако пак пишете за коне... мога да помогна по темата - едно лято преди 10-ина годинки ходех на езда. Пък и както казах само на мен и на някой дето е яздил повече от веднъж би му направило впечатление.
Относно мечовете обаче съм доста невежа... някой ако е ходил на фехтовка може да даде акъл за това...

firthisaword писа: писа:

За каква възрастова група е подходящ този разказ според вас? Гледах да не навлизам много в подробности откъм самото робуване, а насилието е сравнимо с който и да е "епически" филм, както и примерно с "Майстори на меча" или "Асасините".

Мисълта ми беше, че 12-годишните няма да си паднат по преживелиците на героинята описани в епизод 33. Не, че нещо ще им стане ако знаят какви гадости има... просто едва ли ще им е интересно.
Аз поне като бях на 12-13 годинки исках да трепя гадове и се мислех за безсмъртна (май някъде по това време една неприятна лелка почти не ми изтръгна косата от корени след като й скочих на бой в защита на една улична котка). Мисълта ми е, че едно хплапе би предпочело героинята да се пробва да претрепе гадника... примерно... това няма да е реалистично, но ще е героично.
Но това си е мое мнение де... ако целта е реализъм, така както е написана тази част си е перфектна.

firthisaword какво ти трябва за мечовете?