Приключения в Балара

Какви са плановете за структурата, ще има ли книги-игри от последните две?

Грешки във "Вятър в сенките":
- камите са отбелязани с различна тежест в дневника и правилата, не е ясно дали 1 или 2 е правилната;
- препратката за победа от 111 изглежда грешна, трябва да води към 109, а не към 108.

Изиграх Вятър в сенките по случай маратона, който си направих за Златна Никса и то в последния момент, след специална препоръка. Не се разочаровах, книгата успя да влезе под кожата ми! Игровата част е силно застъпена и ще се спра на много аспекти, свързани с нея.

Като за начало, обикалянето из Плаград, Хирул, Гилдията на сенките, Юстиян Керт и другите действащи лица ми бяха приятни. Според мен текстът попълва една ниша, която не силно застъпена в Новата вълна - леко приключенско фентъзи, по-ненатоварваща история, която става и за по-малки. Другото, което е, стилът на Деян започва да се изчиства и ми харесва посоката, в която отива. Използвани са типичните метафори тук-там, но не е така изпъстрено и абстрактно навсякъде, което лично за мен, е голямо подобрение.

Повествованието е разделено между секция с неинтерактивен текст и секция с епизодите на книгата-игра. Не съм почитател на преминаването от частта с епизодите към частта с текста. Разбирам, че така не се дублира излишно текст и не се раздува обемът, но просто е трудоемко. Номерата на епизодите са точни и ясни адреси, уникални и във възходящ ред, и човек лесно може да се ориентира къде да отиде без да използва страници. Обаче инструкции от порядъка на "Върни се на ГЛАВА ПЪРВА, на мястото, указано с „От епизоди 7, 9, 10, 11 и 14“ лично за мен са недобре реализирани.

Е, човек би могъл да изчете напълно свободно историята, без да я играе и да се занимава с епизоди. Разбира се, ние не сме тук за това! Това, което всъщност ме зариби е, че е бъкано със скрити преходи и загадки. Ако беше само текст, без тази игрова част, вероятно нямаше толкова да ме заинтригува. Знаете, че съм сериозен играч щом видя предизвикателство. И въпреки, че се опитах да съм яко try hard, не можах да се справя абсолютно честно с нея.

Неуказани в текста преходи, скрити препратки, скрити епизоди... Изследването на град Плаград е истинско предизвикателство и колкото и тайни да успявах да отключа, винаги бях изненадван с още нещо, което не съм измислил! Несравнима наслада за играч като мен. Слаб елемент ми се стори, че при първо, а и при второ изиграване, играчът лесно може да отключи поредица от събития, с която повествованието да го форсира напред в играта преди да е разкрил всичко. А това може да коства успеха на това разиграване, тъй като може да го лиши от така ценните точки Умелост...

В книгата има бойна система, която съвсем не е елементарна. Въпреки, че има броени битки вътре, много от които могат да бъдат пропуснати. Но финалната бос битка не е сред тях. Тази битка ми взе здравето. За да не съм голословен, реших да напиша скрипт - симулация на тази битка с различните параметри, които могат да се включват и изключват в зависимост от изборите. След което "разиграх" тази симулация 1000 пъти, за да видя какви са шансовете ми за победа в различните сценарии. Това, от което се опасявах, се потвърди - има прекалено голям шанс да си направил почти перфектна игра, и пак да загубиш тази битка.

Линк към скрипта, който може да се копира и изпълнява в браузъра: github.com/ringlas/WindInTheShadows/blob/main/index.js


Моят герой имаше шанс да спечели само в 65% от случаите от 1000 битки, дори когато си мислех, че съм разкрил повечето тайни на книгата. А най-нагрухтяният възможен герой има шанс да спечели 93% от 1000 битки.

Да не говорим, че независимо от всички скрити преходи в книгата, въпреки всичкото трудоемко и поетапно събиране на Умелост, изходът от тази битка е в голяма степен предопределен от решението ти в 1 конкретен епизод, от чийто избор зависи дали ще се прецакаш много, малко или никак. Само че изборът за мен е недостатъчно информиран, а начинът, по който е изказан, не разкрива достатъчно ясно авторовата логика, така че да я предугадиш. Това за мен е едно лошо гейм дизайн решение, защото можеш да се пънеш много и пак да не разбереш къде бъркаш, ако не тръгнеш да четеш наред. Оставя ми по-лош вкус от "макарата" в Кръвта на зомбитата. Всичко можеше да е много по-елегантно ако стойността на Умелост влияяше много повече в тази последна битка.

Въпреки всичко, видях, че все пак имам шанс да хвърля правилните зарове и да ликвидирам тази гад, така че просто приех, че съм го направил и продължих нататък. И тук се сблъсквам със следващата стена - шахматната задача в книгата. Имам 2300 рейтинг на bullet, 2100 на блиц, 2200 на шахматни пъзели, и пак не можах да я направя. Първо - това е задача за гросмайстори. Второ - дори шахматен engine не може да я реши! Деян е подбрал една великолепна задача, зад която има много история. С нея се е мъчил самият Михаил Тал, забавлявала е Каспаров и Карпов, и изобщо е добила популярност сред шах елита. Проблемът е, че за средния читател... тя е просто харакири. Всеки може да налучка отговора от подадените епизоди с проба-грешка и да продължи. Не помага и фактът, че авторът е променил и премахнал простите, но необходоми инструкции - "white to move and to win". Също така, след ходовете на белите, Дидо е трябвало да укаже какъв ход правят черните, вместо да оставя това отново на играча. Това е в графата "да бъдем коректни", но задачата си остава едно шахматно бижу, с което се запознах и ме обогати, но не знам дали ще бъде достатъчно оценено и дали това е правилното място за такава загадка. Все пак е важно да се отбележи, че има начин тази задача да бъде изцяло заобиколена при оптимална игра!

Читателите на това ревю могат да си помислят, че съм залитнал в критики, но истината е, че си прекарах много добре с тази книжка и препоръчвам на тези, които като мен, обичат такъв тип игра. Накара ме да й отделя доста време, накара ме да изпитам разни емоции. Поздравявам Деян за реализацията! Все още предпочитам Мостът на Лагран от серията, но съм любопитен за бъдещето на Балара, и пожелавам на автора изпод перото му да излезе някой претендент за Златна Никса.