"Връх на стрела", из „Полетът на гарвана“

Паралелно с другите неща, които си действам (като четене на книги и писане на ревюта, и курсови и пр.), имам един проект отпреди време. И си давам сметка, че е добре поне тук да го пусна, че да не се затрие от и без това изтормозеният ми компютър. Написал съм увода, няколко от по-важните епизоди и имам идея да го осъществя поне в разказ-игра. Но нека, ако някой се заинтересова да даде насоки и мнения. Ще ли се чете подобно нещо (най-малко като тематика)? Целта ми е да напиша историческо повествование/игра, с преплетени исторически личности и събития, тук таме разкрасени, а може би и малко фоклорни (фентъзи) елементи от Балканите, но затова по-натам. Това, което ме стимулира е, че има други такива вече написани и издадени от други автори, че и много добре приети произведения. Та тук мисля да пускам по някой ред, за да бъда подложен на критиката ви, ще съм благодарен на всякакъв вид и количество от нея.

Пролог

Хидрелез, 790 г. по Хиджра (април 1388 г. н.е.)
„Във времето на Худавендигяр султан, да живее вечно...“

Странни хора са юруците от топлите полета на Анадола, мъже и жени с техните номадски бит и обичаи, досущ като кентаври от миналото време: смели войни, способни да натоварят цялата си покъщнина и челяд в кратко време, и да се заселят на ново място, отвоювайки го. Пристигнаха по тези земи с първите нашественици и нямаха намерение да си заминават. Процесията им, едновременно тържествена поради настъпващата нова година и траурна (задължителното възпоменание на великия пълководец при такива случаи) за последно отдаде поклон пред заснеженото все още тухлено тюрбе на Пранги Иса бей, след което започна да се разотива към близките села.

Те не ридаеха искрено, защото в представите им миналото се размиваше и нямаше място в настоящето, така както не мислеха и за бъдещето. Чувстваха тук и сега, отделно разбираха, че навързването на събития в една поредица е често лъжливо, колкото и достоверно да изглежда. Какво значение в коя година са завладели градския център Конче и са основали поселища в Ракитец, Горни и Долни Липовик, ако нямат силите да ги защитят от връщащите се християни? „Защо да помним точни години на раждане и смърт, когато на тюрбетата и надгробните плочи ги има записани, а не помним положителните качества на смъртниците, които пък са по-застрашени от това някой след век или повече да омаловажи?“ - такива въпроси задаваха те, и още казваха: - „Ако не победим в следващия бой, халал да им е всичко на християните.“

Най-вече воювайки, продължи в мислите си, и кимна недоловимо и одобрително към тях човекът с гарваново черна коса, въпреки видимата му възраст около 60 години. Юруците наистина бяха верни съюзници във военно време. Тази мисъл беше в основата на всичките му други в последните десетилетия и пак покрай нея беше тук и на това място точно сега. Кърчево беше по-близко до Радовищ, но спадаше административно към наскоро завзетата крепост Струмица, а на мястото преди няколко години се води едно тежко сражение с християнски войски на Драгашите от Велбъжд. Тогава загина Пранги Иса славно в името и каузата на Султан Мурад I, но ако за бащата всичко свърши тук, то синът му нямаше повече време за губене.

Гази Евренос бей се обърна с гръб към гробищата, зачохли главата си с командирския тюрбан и скокна пъргаво на коня си. Тази земя му принадлежеше вече, тъй като беше дарен мюлк лично от Султана и като много други поземлени собствености Евренос имаше правото да ги обърне във вакъфи, които да се предават от поколение на поколение, докато фамилията Евреносоглу продължи да съществува. Последното беше вече задължение на неговите народени синове, а на него се възлагаха задачи и надежди за още военни подвизи не само от Султана. Верните акънджии на Евренос бленуваха за богатства и слава, вярвайки че водаческите способности няма да изневерят на техния удж бей до края на живота му. И както той със стратегия и тактика пробива досега християнските войски, така занапред уджовете на техните стрели все ще имат силата да пробиват ромейски и български ризници.

Евренос и отрядът от най-верните му акънджии на бърз ход потегли на юг към Йенидже-и Вардар, разположен в Солунското поле, където снегът отдавна се беше стопил, а новопостроеният от него град приютяваше основните части от войските му.

***

Три такива уджа се насочиха към портите на Европа след 755 г. по Хиджра (1354) по времето на Султан Мурад I, наречен Божествени. Тези на Евренос по крайбрежието на Бяло море, на Лала Шахин по Виа Диагоналис към Централна България и на рода Михалоглу в Северна България и много крепости и градове превзеха. Малко оставаше до пълното завладяване на обширната и плодородна Балканска земя, която обаче се оказа тясна за българи и власи, сърби и хървати, ромеи и албанци. Те не можаха да я поделят по равно и заради слабостите им на тяхно място да управляват дойдоха османците, които не възнамеряваха да си заминават и бяха готови да дадат крайното сражение на християните...

=======
РЕЧНИК:
тюрбе - гробница
мюлк - имущество
вакъф - фондация
удж - букв. връх на стрела, инак ударна армия
акънджии - нередовна войска, конница

Да! Много добре!
Само има един момент, цялата ала бала с ние го правим за исляма, султана и славата на Рум е винаги малко прекалено. Всички знаят че го правят за пари, роби и земя. Постовете се купуват легално за пари и кой колкото направи...


Иначе е нещо, което бих купил и прочел.

Благодаря ви за скорошните реакции, наистина на един пост с пролог ми давате да се замисля за нататъшната работа по целият материал.
Ал Торо, тъкмо в това ми се корени най-голямата чуденка към мен самия. Но щом е четивно, ще опитам да запазя стила. А каквото мога и да чистя занапред. Кентаврите специално - като препратка за митологията със самовили, фавни, Крали Марко ако щеш, но може би в увода наистина няма място за тях.
Rahvin, патосът в увода идва от въобще ориенталския начин на писане, който се опитвам да преразкажа поне, а именно Евлия Челеби, Мехмед Нешри, пък дори Орхан Памук. Не че няма да има фанатици в този разказ, просто главният герой по замисъл няма да е такъв със сигурност, имайки предвид произхода му... но и затова по-натам.

Интересна идея. На мен увода ми беше пренаселен с много изброяване на местности, посоки и личности. По суховато ми е, все едно чета някой исторически документ, а не въведението в книга-игра, била тя и историческа. Лично мен леко ме напряга да следя кой на кого какъв е, от къде е минал и какво е правил. По скоро това бих искал да го разбера полека лека в книгата. В увода очаквам нещо да ме грабне като действие и завръзката.

Въведението ми харесва. Напомня ми за един български автор Токораз Исто. Усещането ми е за сериозна история. Не знам как и дали ще успееш да го превърнеш в книга-игра (с тире!), но ти стискам палци.

Темата е интересна но имам две забележи - вакъф не е фондация. Това е поземлен имот, отдаден за религиозна или благотворителна цел, с цел издръжка на джамия/медресе или друг обществен обект вкл. мост, чешма, кервансарай и пр.
и второ - твърде много непознати имена използваш. давай в скоби съвременните им наименования, например Бдин(Видин), Серес (Сяр), Адрианопол (Одрин) и пр.

vikenti, мога да се съглася че в Пролога има имена на местности, които ще се незначителни за последвалото съчинение, но пък в него ще присъстват много други, които са още по-неизвестни. Давам си сметка, че за редовият читател тези територии не са познати, а те днес са разделени между 3-4 държави, затова и смятам да приложа карта на поне 2 страници, която частично да дава възможност за проследяване на действието.
Etom, въпросното издание съм го виждал само като корица, но знам че се радва на популярност, в тоя ред на мисли благодаря за сравнението.
George-AL, благодаря и на теб. Но с такова пояснение на една дума, хептен щях да загубя публиката. Все пак в Османската империя (подобно на всяка автократична държава от този период), земята принадлежи изключително на владетеля и това е юридическата формулировка да се отдаде някому под претекст. Примерно парите отиват за построяване и стопанисване на кервансарай, но последвалите приходи от него се връщат обратно във вакъфа, а не отиват в султанската хазна. За имената, както писах по-горе, наистина ще е трудно. Някои ще бъдат обяснени в текста, други в забележка под линия, трети просто ще пропускам..

Тъй като говорим за Ислямската империя... Името османска е дадено от французите както о Византия...
При тази империя след всяко възкачване на султан, който е собственик на всичко в империята и всички са му роби на волята (така пише в всеки ферман) името е взето първото му име.
Примерно Сюлейман и поданиците са Сюлейманее, тоест хората на султана Сюлейман, Осман е основателя на династията.
Малко странно ама империята няма име докато не им слагат прякора Османска империя. Чак по късно Мустафа Кемал им дава име и легенда.

Бейликът Осман, а сетне Османската империя е с това име, защото е владяна през целия и' период на съществуване от династията на Осман (Османоглу). Така за пример, както и' Хабсбургската (днес Австрия). Но това мисля вече отива към тежък офтопик.

За публиката - не знам. Но ако прочета три имена, за които не знам къде се намират, а знам че действието е в историческа действителност, мен ще ме загубиш като читател. И не говорим тук за някакви малки селца. Примерно споменал си градски център Конче, сега трябва да проверявам къде е бил? Хайде Радовиш и Велбъжд (Кюстендил) все сме ги учили по история - кой не е чувал за Кракра Пернишки?
Втори съвет- постарай се да се ограничиш до имена на големи градове, за да има шанс хората да знаят мястото. Иначе ще се откажат непрестанно да четат непознати имена и да проверяват в Гугъл.

. Три такива уджа се насочиха към портите на Европа след 755 г. по Хиджра (1354) по времето на Султан Мурад I, наречен Божествени. ......Малко оставаше до пълното завладяване на обширната и плодородна Балканска земя - балканската земя не е поделена още един век. Когато идва тук Владислав III Варненчик, все още има сръбски и босненски кралства, които се съпротивляват Константинопол пък пъда чак през 50-те годиин на 15 век. Белград пада чак през 1521, Мохач - през 1526. Дори до завоюването на българската земя остават 42 г. - това съвсем не е "малко време".

По горната точка - съгласен съм с Рахвин, османците не настъпват за слава, това не са викинги. И определено не са имали такива сложни съждения. като например какво са завладели. Специално акъджиите са плячкаджии, пускат ги отпред за да опустошат нивите и околностите и обсаденият град да се предаде по-бързо. Чак после идват еничарите и спахиите. И те също не са били много по-различни. Чак при Мехмед Завоевателя, започват да мислят и за завоевания, а не само за плячка.

За фондациите - под фондация, напоследък се разбира фирма, която уж е за благотворителна цел, а препира пари. Ако искаш не обяснявай какво е вакъф, повечето ще са чели, все пак публиката ти е историческа. Но да използваш съвременни термини, които нямат нищо общо. ми напомня на опитите на Елизабет Костова да представи тъмни сили за негативни енергии.
Правим ми впечатление, че използваш изключително много специфични средновековни термини като удж - които са непознати са съвременните българи, освен ако не са османисти. Или трябва да използваш пояснения или да осъвременяваш.

За множеството непознати имена вече се съгласих, тепърва ще мисля как да се ограничавам и да преработвам, каквото имам написано.

Нямам претенция с този разказ книга-игра да разкажа цялата история на Османската империя, камо ли на балканските народи и падането им под нейната власт. От друга страна обаче, си давам сметка, че търся кулминация в този разказ и едва ли ще разваля съспенса, ако кажа че съм го замислил да е битката при Косово поле, която се е състояла в годината след пролога. Това може да не е последната османско-християнска битка на Балканите, но тогава е същинското "начало на края".

Акънджиите са точно такива каквито ги описваш, но и не мисля, че от някъде лъха да са по-различни. Не знам откъде изобщо дойде сравнението с викингите, надявам се по аналогия с книгите-игри на Майндкрайм по темата, да речем. Сега ги прелистих и той човекът добре е започнал първо с исторически контекст (а също и речник, а по памет май и използваната литература за написването на двете книжки). Предистория и въпросният речник смятам да вложа и аз, просто не съм ги написал още. Това би трябвало да обясни множество от събитията, термините, привичките и т.н. Конфликтът в мен е, че не искам да разкрия твърде много от самоличността на главния герой (който си е историческа личност и ето на, може да се гугълне в нета) в разните уводи, а чрез самата игрова система, защото инак няма да е повече от обикновен разказ.

Ако можех, бих променил уводния си пост, и бих допояснил, че вакъф е религиозно-благотворителна фондация, но не е да съм смятал, че това е от голямо значение. Сега може би е. Не търся само историческа публика, затова и въобще подходих до започване на темата във форума. Сондиране на мнения. Това за Елизабет Костова не го разбрах.

Един съвет.
Речник накрая на книгата. Аз така направих. Дори през соца явно е имало бая думи с неясно значение за много хора, особено за младите.
Примерно РабФак ще го мислят за нещо свързано с роби с секс вместо с Работнически Факултет написано на новоезика.
В армията Комбат ми звучеше като уличен език за командо или нещо от сорта, после се усетих че е Командир на батальон.

Османците имат и те новоезик. Тоест те изпозлват тюркски за да има противовец на българския и гръцкия който е говорен в Православната империя.
Еничери значи Нова армия. Само че бая тюркски думи са поосманчени, после са и побългарени!
Бабаит и Мусала примерно имат съвършено различно значение едната мисля че е арабска другата е тюркска, освен това според зависи от периода има бая персийски и асирийски думи.
Имам тука един случай много весел. Една моя позната дядо и е бил на Мустафа Кемал коняра.
От там името на фамилията е Йилмазата което има значение от Йилмазъ бестрашен, никога не се предава, до далеч по веселото според мъжа и. Ийлмаз атааа. Което Е значело Йълмзъ, дай коня казано бързо на турски...
Тъй че речника е много важен. Поне за мен.

Рахвине, нека не затрупваме Радко със съвети,на база един пост.
Като цяло - да темата е интересна, стилът ти не е лош, основният ти проблем са много чужди думи и имената - и двамат с Рахвин сме ти го казали. Ти ще си измислиш как да се справиш с този проблем, може с речник, може с бележки под линия, може с осъвременяване - не е да нямаш варианти.
На мен ще ми бъде интересно, ако такава книга-игра излезе, разбира се важно е и как ще изглежда книгата като литература и механика.
Мислил ли си някаква механика за битки или главон на шансове и избори ще разчиташ?