Въпроси към Ейдриън Уейн

[offtopic]спортните книги-игри за мен са много увлекателни.
Живот и здраве и до такива можем да доживеем, ако някой от авторите от 90те или някой нов талант реши да направи нещо. Решаващи за успеха ще бъдат очакванията за качество на книгата от читателите и доверието им към автора, а задачата на самия автор разбира се ще бъде да покрие очакванията и даденото му доверие. Така смятам аз.[/offtopic]

Сигурно вече е питано, ама...
Абе вие как така и защо се разделихте?

Самият Боби е отговарял на доста места, например в увода си за второто издание на Варварският Бог и Принцът на Алкирия.

Отговорът: просто завършихме гимназия ('95-а). Боби отиде в София, аз останах още 2 години в Търново. Тогава нямаше нет, че да се работи дистанционно. Ако и аз бях в София, най-вероятно щяхме да си продължим заедно.

'97ма отидох в София да свалям комунистите. С Боби обикаляхме по цял ден по замръзналите, празни от коли улици, нарамили един железен прът с увесена на него тежка дрънчаща камбана, и плакат "За кого бие камбаната?!". Вече като бях там, почнахме пак да пишем заедно (Четирите книги от Магията на Мрака и двата Патрул за Ада.)

Благодаря за отговора.
И още един въпрос- а какво те спря да пишеш самостоятелни книги- игри още тогава?

Две неща. Едното го приемам за моя вина, другото - не.

1. Аз бях идейната и инициативната част от екипа. По черната работа и спазването на срокове хич ме няма. Затова имам толкова започнати и недовършени книги в тези години ('93-'97).

2. Колкото и малък да бях, след '95а вече взе да ми просветва, че е обидно да се работи за някого за една двайста от полагаемото. Така че и спрях, постепенно.

Сега може пак да работя за без пари (в България), но поне е за обща цел.

Иначе най-важното е, че към този момент пак (97-98ма) осъзнах, че искам и мога да правя истински истории - които надхвърлят интерактивните форми и си изискват нормални романи (или сценарии). Това и правя, постепенно, оттогава-насам (макар да се занимавах още известно време и с всякакъв гейм-дизайн).

наче най-важното е, че към този момент пак (97-98ма) осъзнах, че искам и мога да правя истински истории - които надхвърлят интерактивните форми и си изискват нормални романи

А мен ме надъхваш да пиша интерактивно.

Аз имам въпрос. Защо една от книгите на Магията на Мрака почваше от майната си - епизод 200+

Искам да те питам за Воин на Съдбата, какъв точно е сюжета? Може ли да разкажеш повече за нея тук? И твърдо ли си решил да я издаваш?

Разбира се. Тя е на ред след Асасините 2. А и достатъчно е да кажа, че е писана в класическия период между Принцът на Алкирия и Сонора, както и че е първата изобщо книга-игра с избор на герой и тактически битки (без шанс), за да искат повечето от хората тук да видят точно нея издадена.

По-подробно инфо (в отделна тема) нататък.

hameleona писа: писа:

Аз имам въпрос. Защо една от книгите на Магията на Мрака почваше от майната си - епизод 200+

Защото в "Езерният град" така си бяхме разпределили частите за писане с Боби, че освен втората половина на книгата, аз трябваше да пиша и началото. Така че не искахме да разбъркваме вече готовата номерация и просто добавихме в увода "Играта започва на епизод 178."

Аз искам да попитам за художниците на илюстрациите - един човек или са различни при Патрула и Асасините?

Всяка книга или серия си е за себе си като художествено оформление. (Тоест Асасините например си е с един художник от първа до шеста - и с еднакво оформление, за да стоят красиво една до друга на рафта.) Иначе само форматът и дебелината ще бъдат общи черти за всички книги на ИККИ.

Нищо трудно не виждам като автор в кратките форми (интерактивни или не) - най-малкото стилът ми и в писането, и в правенето на сюжети е изключително лаконичен*. Като читател обаче споделям недолюбването им от масовата публика и винаги предпочитам дългите.

Дотолкова, че от 97-98ма, когато преминах от интерактивна към нормална литература, си наложих да се занимавам САМО с романи (или даже трилогии). Само в такъв обем може да се разгърне наистина ефектна и мачкаща история. И в разказ може - но е еднократен удар на читателя (а и не си заслужава толкова от издателска гледна точка). А в правилно използван и натъпкан с обрати роман можеш да му направиш такова комбо от 3-4 удара, че да се чуди откъде му е дошло и да пита за още.

Така че официално съм се отдръпнал от всякакви кратки форми и специализирам тясно в дългите. Като читател мога да направя изключение за интерактивни разкази (ако са добри и ако МНОГО ми се чете КИ) - но като автор едва ли. Най-близкото, което някога съм правил до РИ, беше Патрула в Мегаигри - и дори той не беше разказ-игра, а просто сериализирана книга-игра с ясно разграничени епизоди. Всеки от петте беше нещо като мини-мисийка - с начало и край - в издирването на Езъл, помните, като отделни епизоди в сериал.

Е, ако трябва да сме честни, Валенс, Белаур и Унк ВСИЧКИ започнаха от разкази (тогава - 93-94та още пишех такива). Ама точно затова сега искам да ги преработя и допиша - за да им дам широкоформатната история, която заслужават.

* Получава се иронично: направен съм да пиша разкази, но въпреки това ги бойкотирам. Практиката ми за писане на успешен роман е точно навързването на два, три или дори повече отделни силни разказа в ЕДНА история, при което - ако се направи както трябва - те усилват взаимно ефекта си многократно. Точенето на повтарящи се и безсмислени локуми в огромна част от съвременните романи ме вбесява и смятам да посветя живота си на това да показвам какво може да се постигне, ако на един роман се гледа като на скъп и ефектен кинофилм - вместо като на безкрайна евтина ТВ боза.

Разказите не разказват истории. Разказите излагат идеи, в по-сбит вид и за по-напреднали читатели. Ето защо разказвачите на истории се придържат към по-дългите форми. Това твърдение струва ли ти се вярно?

...от 97-98ма, когато преминах от интерактивна към нормална литература, си наложих да се занимавам САМО с романи (или даже трилогии).

Оставам с усещането, че знаем много малко за теб. Хрумват ми въпроси във връзка с този цитат. Колко романа си написал в последните 15 години? Колко от тях са издадени, в какви тиражи, на какви езици, от кои издатели?

Mindcrime писа: писа:

Разказите не разказват истории. Разказите излагат идеи, в по-сбит вид и за по-напреднали читатели. Ето защо разказвачите на истории се придържат към по-дългите форми. Това твърдение струва ли ти се вярно?

Идея и история не са взаимноизключващи се понятия. Обратното, в идеалния случай се допълват. Макар очевидно да могат да съществуват и поотделно, една история без идеи ще е... безидейна - и, в крайна сметка, излишна. Една идея пък, колкото и важна сама по себе си, ако не е облечена в достатъчно пленяваща история, за да стигне до читателя, обикновено свършва като пропаганда или поучителност, две еднакво мразени форми.

С две думи, според мен идеите са горивото на всяка история - а хубавата история е формата, в която да бъдат облечени тези идеи, за да стигнат безпрепятствено и естествено до сърцата на хората.

Държа на това, че и в кратка форма спокойно може да се разкаже силна история. Разказите на О'Хенри са прекрасен пример за това, също и на Чехов. Аз искам повече от това обаче - искам комбинирания ефект на три (да речем) различни разказа (отделни истории, които се наплитат една в друга) - а това може да се направи само в роман. Друг е въпросът, че малко новелисти се и опитват - или изобщо разсъждават по този начин.

Mindcrime писа: писа:

Оставам с усещането, че знаем много малко за теб.

Напълно прав си. А и горните разсъждения щяха да бъдат далеч по-обосновани, ако обсъждахме вече издадени неща. Но дори само историята в първите три Асасини ще е добър пример, веднъж щом излязат дотам.

Колкото до другите въпроси: двете основни школи в писането на романи са:
pantser-и, които си сядат на дънцето и пишат каквото им скимне само въз основа на начално вдъхновение (за нещастие, поне 90% от всички колеги) и
outliner-и, които първо планират цялата история в различни нива на детайл.

Аз съм (поне засега) възможно най-крайният възможен аутлайнър. Не бих написал и дума от романа, без вече да имам абсолютно цялата история (включително до отделни реплики на места) като записки. След което остава само да се запише.

От всичките ми налични (на това ниво) романи засега са написани (включително на английски) само "Танц с вятъра" (трилогия) и донякъде "Пътят на душите". (Останалите десетина си съществуват на ниво записки и си чакат реда.) Ако не бях решил да тръгна първо с интерактивната форма (Асасините), първият Танц вече щеше да е издаден (в Щатите и Франция освен у нас). Сега ще стане в обратен ред. Въпрос на възможности и търпение.

П.П.: Между другото, интерактивните романи могат по нищо да не отстъпват на обикновените, ако се гледа сериозно на тях като форма. (Освен по обем, донякъде - но това не е проблем, защото могат да приемат формата на повест или на роман на части.)