Въпроси към Върдж(ил Дриймънд)

Имаш ли недо/написани и неиздадени КИ? Кои серии или герои би захванала с кеф отново, ако се отвори хубава възможност? Или би предпочела съвсем нови истории, по които си работила междувременно?

(Въпросите са основани на личния ми опит. Ако се разминават с положението при теб, прощавай.)

Темата е официално отворена за културни и интересни въпроси, които ще бъдат следени от внимателното админско око денонощно.

Хм. Неиздадена - 1 брой, пуснала съм я на Ян (след дъъъъъъъъъълго пазене в тайна), но ще трябва да се препрочете/преиграе и поизбърше от праха. "Сянката на Дракона". А-ла класическа книга-игра, свързана с няколко други не КИ-неща като "Какво довлякла русалката" например.
Недо-написани/недовършени и т.н. - цяла камара, само трябва да изнамеря диска с бакъпите от онова време и да видя какво е оцеляло. За един Номад и един Талисман имам спомени... вторите Мъртви звезди... третите Дракони... да не забравям и последната, изцяло ненаписана Дъга.
С кеф бих си довършила Ринглас, чиито първи три недосвързани част излязоха в Мега - Руините на Ларегод май беше заглавието. И Мега-драконите, разбира се.
И... хм. Като се замисля - в списъка е и "Златният вълк", КИ-то от "Мъртви звезди".
Честно казано, нови неща май е по-интересно да се пробват? По-интересно от добре забравеното старо във всеки случай.

Здравей, Върдж(елина),

Аз бях приключил с четенето на КИ, когато си се появила ти в жанра, но сега пък съм любопитен относно това какви книги четеш? Въобще каква художествена литература харесваш? Дори ако можеш да изброиш някои от последните заглавия, които си чела? Благодаря.

"Пустинен огън" и "Виртуална полиция". Първото заради готината игра, свежите лафове и възможността да караш танк; второто - заради виртуозността на историята, хапливия стил и пресъздаването на виртуалността. "Полицията", естествено, е част от списанието, но него си го пазя много старателно. От повечето от собствените си книжки вече нямам екземпляри - дадени за "четене" и невърнати... но Мегите са ми до една налични и в добро състояние.
---
Какви книги чета... и тогава, и сега си оставам дете-фантастче, т.е. почти строго ограничена в жанра на фентъзи и фантастика, заради което с доста хора сме водили спорове... Разбира се, сега е далеч по-лесно да си намериш и прочетеш всичко, което ти се иска - интернет голям, литературата дебне отвсякъде.
Най-последните, които съм чела (не препрочитала)... Лукяненко - Дозорите, 10000001 том на "Анита Блейк" - "Флирт" май беше или "Скинс" (Лоръл Хамилтън е авторката). И "Метро 2033". И два-три Пратчета - Wintersmith, Thud и Nation.
---
Като се замисля, ще взема да добавя преварвайки въпрос от този тип, че и тогава и сега си слушам (не само, но доста) предимно метъл, предимно вече поостарял и поизлязъл от мода. Преди 2-3 години съквартирантът ми ме зариби на Three Days Grace и Thousand Foot Krutch, самозарибила съм се на Korpiklaani... .... и в момента въртя Adele, която няма съвършено нищо общо с метъла, но е... велика е.

А имаш ли желание/вдъхновение за още от "Сърцето на скиталеца"?

(Сори, ако бъркам в болна тема...)

Да, принципно, но... Там е сложна ситуацията. То ИМА още - готов втори том и половин трети... и нещата се разрастнаха и разшириха ужасно много.

Йес! Чудесно!

Ако "сложното" е свързано с издателската ситуация - вероятно можем да помогнем.

Ако е със самия свят и писането... хъммм.

И едното, и другото, и третото...
Вторият том - "Отсенки на Мрака" е редактиран, готов за издаване. Свършва на гаден клиф-хангър и (поне моята) идея беше да бъде доста плътно последван от третия, но тъй като нито втория излезе, нито третия се донаписа... Признавам си, че по онова време позагубих и интерес към историята, тъй като възникна друг, доста по-вълнуващ проект и в него се вложиха прекалено много усилия, а този очевидно не го очакваше продължение.
Иначе на света нищо му няма, въпреки че историята НАИСТИНА много се разрастна и разшири, и ако ще се продължава изобщо, ще има нужда от доста подготвителна работа. Пък и от изрязване на много второстепенни линии, но последното си е мое лично мнение.
Второто иначе: просто има подготвена за написване и недонаписана по-добра книга, която повече заслужава да бъде написана; последното също си е мое лично мнение, разбира се. Ако всичко си върви нормално, няма да остане недонаписана. Просто от няколко месеца съм си забранила* всякакво творчество. Мисля да свалям забраната след някоя и друга седмица, но... зависи.

---

* Отказах цигарите. И тъй като писането ми е по-плътно свързано с пушенето, отколкото сутрешното кафе...

Това с недописаната по-добра книга ми звучи страхотно интересно.

Признавам си, че в "Скиталеца" ми харесаха най-много първите двеста страница. Останалите ми дойдоха по-хаотични - сякаш беше препускала през тях заради някакъв срок, или... Всъщност има ли някаква скрита история там?

Та - понеже принципно вярвам в усещанията на авторите - искаш ли да ни покажеш някое късче от Новото Нещо?

(А реакциите тук понякога действат по-изпълващо и от цигарите... )

Някое късче, някое късче... ми например такова:
Започваше отново да ръми и вятърът се усилваше. Гвардейците поне имаха наметала да се увият, мрачно си каза Дино. Той самият трепереше във влажните си дрехи. Чувстваше се много глупаво, застанал като на прицел под светлината на фенера. Не виждаше нищичко наоколо – в тъмното можеха да се крият всякакви разбойници, та дори и варвари да му пуснат стрела... И какво можеха да направят Кузак и Тимар, ако отецът наистина се появеше с разгневена тълпа? Щяха ли въобще да се опитат да защитят доскорошния си господар, сега пресен убиец или щяха да застанат на страната на отеца и да помогнат да се въдвори Старият завет?
Малрой не беше единственият, готов да обвини за всичките беди на провинцията господарчето-уродче. Дори ако сблъсъкът се бе разминал безкръвно, каза си Дино, братовчед му сигурно щеше да го отпрати от имението. Все едно – и да му вземеше наследството, и да го пратеше при хабатарите да си изкарва хляба с пот на лицето, рано или късно ако не Малрой, то селяните щяха да го отвлекат и да го изгорят на кладата. И в Крепо нямаше да бъде на сигурно място, но Канаралското имение бе загубил оше по пълнолуние...
Чакаха сякаш цяла безкрайност. Във вътрешния двор започна полека-лека да се събира скромна тълпа. Дино остана изненадан, че зяпачи се струпваха и по закътаните ъгли на Пазарния площад - сякаш самото споменаване на "клада" от страна на Тимар се бе оказало достатъчно да събуди цяло Крепо.
- Ако сърът не се появи бързинко, ще си имаме неприятности! - прошепна в ухото му Кузак. - Да знаеш, че аз лично ще се боря да увиснеш на въжето, не да ти подпалят задника, господарче! А ти, Тимар, не можа ли по-малко да си отваряш устата?
Зяпачите все още бяха тихи и стояха предпазливо надалеч, но тук-там вече се появяваха и факли, и фенери... и, както Дино забеляза с неприятна тръпка, подръчни оръжия. Какво, нима мълвата можеше да пътува по-бързо от Доброволците?
Тропот на конски копита накара мълчаливата тълпа зад портата да се заобръща нервно. След няколко секунди хората се пръснаха като пилци. Не се налагаше войниците дори да викат "Разпръсни се!", помисли си мрачно Дино. А бяха само петима, предвождани от сър Илинт с тежка ризница и изваден меч. Той завъртя жребеца си, разгонвайки останките от тълпата и извика:
- Вдигни решетката!
- Ще оставите ли това осквернение да се скрие? - изкрещя някъде от края на Пазарния площад зловещо-познатият глас на отец Малрой.
Дино потрепери и неволно пристъпи към портата. Не беше възможно отецът да стигне до Крепо преди него, нали? Може би беше в състояние да прати куриер, който да избърза през Крайречно усое, но представата, че самият Малрой би могъл да подложи на изпитание живота си и любовта си към бога, катерейки се като паяк по скалите...
- Предайте ми затворника! - нареди невъзмутимо сър Илинт и протегна ръка.
Кузак му връчи края на въжето. Тимар му подаде планшета с писмата от Ринал.
- Следвай ме! - Илинт дръпна Дино след себе си, без изобщо да обръща внимание дали младежът ще тръгне напред. Навярно нямаше да забави ход дори ако арестантът трябваше да се влачи по корем след коня.
- Спрете в името на Месията! - изкрещя Малрой.
Кузак и Тимар побързаха да препуснат след капитана. Решетката, която дори не се беше вдигнала до края, падна надолу с гръмовно дрънчене. Миг по-късно свещеникът, с развята риза и разрошена коса, се хвана за прътите и продължи да крещи обиди и заплахи, докато гвардейците на Илинт с пики и ругатни разгонваха събралата се във вътрешния двор на крепостта тълпа. Последното, което Дино чу, преди да минат във вътрешното укрепление, беше подигравателната заплаха на стражника над портата:
- Продължавай в тоя дух, отче, и ще отворя портата, ама за да прекараш нощта в тъмницата - тъкмо ще си редом с убиеца, дето толкова ратуваш да го пипнеш! И ще те съдят веднага след него, не бой се!
ЗАБРАНЕНИЯТ МЕТАЛ

Като се замисля, може и едно такова парченце, макар че този проект е все още в съвсем-съвсем начална фаза:
ЗА ЕЛФИТЕ И ХОРАТА
Елфът се оказа удивително лек – макар и върлинести, те са само кожа и кокали. Въпреки това се задъхвах и спирах да почивам на всеки няколко крачки – то и толкоз сила ми беше останала. Кашлях и се мъкнех. Кутията постоянно ми се изплъзваше. По някое време елфът простена право в ухото ми и така ме стресна, че за малко да го изтърва. Стотината-двеста разкрача до кръчмата ми се видяха като най-дългия път, дето съм изминавал през живота си.
Хич и не се опитвах да вляза от предната порта. Затътрих товара си зад ъгъла и потропах отзад. Трябваше да блъскам няколко пъти, за да ми отвори накрая разгорещен готвач.
- Къш! Марш, дрип...
- Млъквай! – срязах го и оставих елфа да се свлече на земята. – „Анестор” каза да ти предам.
Готвачът зяпаше безмълвно товара ми.
- Я ми помогни да го вкараме вътре! – наредих.
- Ще викна някого... – промърмори глупакът.
- Няма. Да го. Оставиш. Да пукне. Тук! – изръмжах. Толкова ме ядоса, че чак и кашлицата ми секна. – Помогни ми, казах ти!
Заедно беше доста по-лесно да пренесем елфа през кухнята и нагоре по задното стълбище.
- Тука им е стаята! – съобщи ми готвачът. – Сега вече ще ида да викна Зайвар. А ти не мърдай и да не си посмял да чопнеш нещо!
- Я се разкарай! – изсумтях през зъби. Трепереха ми краката и едва се мъчех да дишам, но не можех да си позволя да се разкашлям пред готвача. Изчаках го първо да затвори вратата на стаята.
Имаше камина, а в нея гореше огън. Имаше и две легла – съвсем истински, с дървени рамки и дюшеци, както си му е редът. Не бях виждал легло от колко – седем-осем месеца? Купчината с багаж под прозореца сигурно нямаше да се събере в една каруца.
Елфът, когото бяхме положили на пода, простена и промърмори нещо.
- Е, братко, в хана ти сме, - осведомих го, когато най-сетне си поех дъх. – Сега какво?
- Анестор, - тихичко, но съвсем ясно отвърна новият ми познат. – Сега... ще дойде. Кутията?
- Тук е проклетата ти кутия... – положих внимателно сандъчето до него и той стисна конвулсивно ръба му с пръсти.
Е, дотук си бях свършил работата, сега оставаше да си получа парите. Седнах на пода пред камината. Пръстите ми бяха съвсем замръзнали. Не си чувствах краката в крадените ботуши. Не, че и преди това ги бях чувствал – преди да се обуя, бяха добили интересен синкав цвят и ми се струваха като цепеници. Е, докато си чаках обещаното злато, можех поне да протегна ръце и да се постопля на огъня.
Въобще не усетих как съм заспал – май даже още преди да се размръзна.
Събуди ме настоятелно подритване в ребрата, което на свой ред откърти поредната купчина камъни в гърдите ми. Инстинктивно се свих на кълбо и се претъркулих встрани, мъчейки се да овладея проклетия пристъп и някак си да си поема дъх.
Ритнаха ме пак. Този път сграбчих с две ръце ботуша на нападателя си и дръпнах здраво. Едър мъж с провиснало над връзките на панталоните шкембе се озова по задник до мен на пода.
- Така ти се пада, Зайвар! – прекъсна гневната му мръснословна тирада напевен глас. – Казах ти да не го ръчкаш!
Тръснах глава и се извърнах да погледна към другия в стаята – поредният русокос елф с тясно лице и бляскави очи. Вървеше ми нещо на елфи днес... Зад него на леглото лежеше раненият. Рамото му бе скрито под солидна, свежа превръзка. Намръщих се – толкова дълго ли бях спал, че другарят му да е успял да се погрижи за него? От топлото и умората бях допуснал непростимо невнимание? Гърдите на ранения елф се повдигаха равномерно, което – все пак – беше най-важното в сегашната ситуация. Щеше да е особено глупаво да го дотътря жив чак дотук и да вземе да се гътне точно сега.
Кръчмарят се изправи. Неохотно се надигнах и аз.
- Какво се е случило с Елган, аб-хум? – попита ме вторият елф.
Много любезно, няма що. Почти се съблазних да не му отговоря, но, от друга страна, заслужавах ли всъщност по-мило отношение? Някаква си оръфана развалина, уличен скитник, рошав и брадясал... Смрадта в стаята можех и аз да я усетя при все запушения ми нос, и ми се гадеше от нея, а за изтънчените сетива на елфа сигурно беше непоносима. Разнасяше се от мен. „Аб-хум”, сиреч – човешко отродие – беше даже по-културно обръщение, отколкото заслужавах.
- Нападнат бе от бандити, - обясних, - но за щастие минавах наблизо, хм... – не се сдържах и добавих, - аб-елава.
Елфът отметна глава и се изсмя, показвайки редицата си остри зъби.
- Не беше тарашен, - обади се Зайвар, който още разтриваше с недоволно изражение задните си части.
- Опасявам се, че бандитите свършиха в ролята на жертви. Нямах време да доубия третия, кръвта на другарчето ти щеше да изтече, - уточних.
- Дължа ти благодарност, - съобщи ми високомерно елфът.

Благодаря!

Ще си оставя четенето за утре обаче, сега ми се слепват очите...

"За Елфите и хората" ми харесва един порядък повече.

По-стегнато е, езикът е жив и динамичен, кефи ме как вмъкваш щрихи предистория в действието и диалога, без да забавяш хода.

+1 (читателски глас )

(А може и да ми влияе носталгията по "Елфическа песен"...)

ЕДИТ: ...Добрутро! *смея се*

Чисто принципно, "Елфите" е трудно написваемо в художествен текст и лесно обръщаемо в КИ предвид факта, че по неволя там става дума за праволинейно приключение: тръгваш от място Х, трябва да разгадаеш в течение на няколко приключения загадката У и така да стигнеш до място Z. С което, разбира се, приключението не свършва, а тепърва започва , но плановете за книга 1 са до шашващия финал на мястото Z. Щото нищо не е такова, каквото читателят досега си е мислил, че е; а и героите досега са си мислили, че е.
Сетингът е фентъзи, историята може да се развие нашироко и надълго, по възможност без участието на (олеее, колко ги обичам за забавление и ги мразя в книги-игри...) излишни логически задачи и основно само с използване на криптистика и рунология ... Битки има в достатъчни количества и с малко правилна хореография може да се изработи интересна система... Дето се вика - всичко си има.
Другото от серията лесно обръщаеми проекти е един с кодовото название "Голиат", за "подземния" свят на вампирите в широките рамки на популярния в момента жанр, представян от серии като "Анита Блейк", "Истинска кръв", Дневниците на вампира, Пълнолуния-Замътнения и всичкия друг боклук, стъпил на идеята, че вампири и върколаци (и други "-лаци") живеят между нас. Тихо подозирам обаче, че материя от този тип ще изправи на нокти една камара хора и няма да се хапва с апетит. Въпреки че всъщност става дума за необичайна гледна точка, военни приключения плюс за разгадаване загадка-в-загадка-в-загадка...
Както и да е, да се върнем на "Елфите".
Днес КИ разполагат с онова, което го нямаше едно време - форумното директно общуване и възможността да се правят форумни проекти от типа на Метрото. Начина, по който е създадено Метрото, мен лично силно ме привлича, въпреки че е малко... точно обратният процес на писането на КИ, един вид.
За който не е запознат с Метро 2033 - във възможно най-кратък вид казано, то е писано на малки части във форум, като на читателите се дава възможност да оценят частта, да преценят развоя на сюжета в нея и да дадат мнение; ако преобладаващото мнение не е "за" развоя в тази част, то авторът я коригира. В резултат се е коригирал сериозно дори финалът - в книжното издание е един, на форума има и други варианти... Друг е въпросът, че самото Метро е прекрасен сетинг за книга-игра и доста боклучава базова история, т.е. книгата се е получила грабваща и интригуваща, но с огромно количество дразнещи недостоверности и висящи краища.
Та, няма пречка да се "скроят" едни Елфи примерно. Малко трудно си представям как може да се набута нужната информация за света така, че да не натежи и същевременно да няма шанс да изпуснеш нещо важно, ако минеш през друг избор, но... това е решим хроблем на информационна логистика и нищо повече.

Уау...

Аз първоначално гледах на "Елфите" като на чист роман - но както казах и другаде, то е само щото и моето мислене остарява.

Да се направи като КИ, и то с "помощ от публиката"... Хей! Крайно време беше да пробваме и това!

Ммм-йехааа...

Оф, оф, имам превод за довършване, а пак се разсейвам - тичам обратно!

(Но ще надничам. )

П.П. Ако представянето на информацията за света става както дотук - с кратки щрихи на местата, в които героят-разказвач "се сеща" за съответната информация, - аз съм с пет палеца ЗА.