Въпроси към Върдж(ил Дриймънд)

1. Дам, все още се занимавам с кинология. И - лично според мен да, на мен ми е интересно да надниквам в реалния живот на хората зад книгите.
2. Честно казано - не знам. И на мен ми е интересно. Много е вероятно и Мегакошчето да си е оказало влияние. Несъмнено и полът на автора също. За качество на продукта трудно може да се говори, особено пък без да се правят сравнения. Факт е обаче, че тогава динамиката беше една, днес е различна; а се помнят и харесват книги, които ТОГАВА не се харесваха или предизвикваха противоречива реакция. Светът се променя, КИ-тата очевидно няма как.
3. Прост отговор - защото бяха поръчани (е не точно и буквално такива и с такъв сюжет, просто биткави книги с основа циклична битка). За форсирането - малко по-нагоре.
4. Да, куестовете от онова време предлагаха много възможности за разширяване на механиката при минимум разширяване на обема и максимум защита срещу чийтване. Някои сходства на системите (не само моите) са съзнателни, други - неизбежни. Все пак куестовите игри СА тръгнали от книги-игри...
5. До голяма степен мнението ще си го спестя като кажа, че да, интересни и богати на приключения са, но пълнокръвни не бих ги нарекла и им липсва много от... духа (на онова време, естествено). Днес нещата са малко по-различни. И не, поне аз не съм срещала писма в този дух, въпреки че може и да е имало, но да не са минавали през мен - напълно възможно е, пощата беше МНОГО и всеки си награбваше количества да си чете с кафето в офиса; споделяха се и се пускаха за четене от другите предимно съществените писма. "Тогава" на всички ни оставаше впечатление от обратната връзка обаче, че предпочитанията на публиката са силно към българските игри, а преводните поредици не се котират добре. Както казах - светът се променя...
6. Бяхме малки, пардон, млади. Голяма част от собствените ми произведения са право за коша, с няколко изключения, които е вероятно просто да не съм препрочитала достатъчно скоро: Талисман, Окото на бога и Лейн и Брат, Драконите. Въобразявам си, че оттогава доста съм израстнала като автор и съм понаучила доста неща за писането, което най-вероятно не е вярно
7. Ами не, не мисля. Тоест - да, мисля Карамба за неиграема:-Р, но тук по форума се натъкнах на прилично количество мнения, които я определят като "добър страт". Всичко е до читател, т.е. играч обаче. Стратовете бяха гореща стока по онова време, което се доказваше с пощата. Разбира се, пощата не е като интернета - очевидно хейтърите не се хабят да пращат писма, поне не в такива количества, понеже интернетът е безплатен, а и достъпен в днешно време. Но: тромава или не, обратна връзка имаше и може да се проследи и в списанието и в развитието на книгите - използваха се елементи от системите, които масово се одобряваха в писмата на читателите. В този смисъл и първите стратове - игри "за компания" много бързо се превърнаха в по-скоро игри "за сам" върху карта. В нещо като опростени КИ с по-голям обхват. Всъщност лично според мен това, което закла книгите-игри (освен потопа от продукция и качеството й де) бяха поръчковите стратове - всякакви Хищници, Батмани, Терминатори, Смъртоносни битки... За проекта "детски страт" за Червената шапчица някой споменавал ли е досега? Ако не, аз ще го спомена с кеф, че още ме втриса и надали ще спре и след ОЩЕ 10-20 години.

Би било интересно да се опитаме да си представим какво щяха да представляват книгите-игри, ако бяха продължили да съществуват още дори не 2, а 1 година или 6 месеца. Лично предположение: нещо като комбинация от положителните качества на страт и КИ, с повече карти и правила за движение по тях, но и с повече литература и приключения... Е, може и просто възгледът ми да е оптимистичен, такъв един през мъглите на времето...

Редакция на мнението след редакция на въпроса: За такова нещо като фирмена политика някой да е споменавал? Иначе, поне първоначалното изказване е на Джордж (пУсочвам го с пръст), но приемам за напълно вероятно някакво такова нещо да може да ми се сложи и на мен в устата, особено от списанието. Не знам точно какво очакваш - да кажем, че не сме били прави? Напротив, бяхме: в писмата, които минаваха през мен поне, почти всички се хвалеха как са адаптирали това и онова правило, даваха се съответно предложения за промени в системите на стратовете (някои бяха приети, други не ставаха...) и резултатът беше, че и Джордж, и аз постепенно отпускахме лимитите и оставяхме все по-малко твърди правила. Но... Джордж винаги е бил специалистът по правилата, признавам си го. Мен повече ме е интересувало приключението и възможността да набуташ в по-малко обем повече приключение. Резултатът - Талисманът.

Аз искам да питам:

Какво стана с МЕГА-кошчето на Върдж? След като излезе Мега 14 изпратих един кратък разказ (с който не се гордея), но след официалниа фалит на издателството предполагам че не ти е било до четене на чернови...

Какво стана с продължението на "Звездни Скитници" (Двайсет малки историци?) - много бих се радвал продължението на романа да види бял свят независимо дали имаш намерение да възкресяваш "Мътви звезди".

До известно време пазех и влачех с мен ръкописите от мегакоша, но... Май преди 3 премествания ги сполетя тежка (но не и неочаквана) участ. Принципно бяха останали само тези, които не са имали самоадресиран плик - 5-6 обемисти творения; останалото си беше рецензирано и рецензията - пратена. Но след Мега-14 има прилична вероятност и изобщо да не е стигнало до мен нещото, честно казано.

С продължението - нищо не стана. Може и да го напиша някой ден, макар че вече съвсем смътно помня какво точно планирах да се случи с историците. Но... то все пак си беше част от историята и митологията. Като отделна книга е малко (да не кажа много) лишеничко от ореола.

Verge Dreamond писа: писа:

За проекта "детски страт" за Червената шапчица някой споменавал ли е досега?

Аз го споменах в един от постовете си, че го има като игра, но не бих го препоръчал като игра, с която да зарибявам малки деца на този тип игри.
След като толкова много ръкописи са минали през твоето кошче, точно книгата на Алън Фогър - Господарят на душите ли трябваше да издадете? Повярвайте ми, за мене това е най-лошата книга-игра в жанра.
Наистина ли е нямало някой друг готин ръкопис, който да ти е направило поне малко впечатление?

Аз, сега като част от издателското племе *тежка самоирония* , се присетих за един въпрос, който не съм виждал тъдява:

Като автори, имахте ли каквито и да е начини да влияете на решенията на издателствата? Например да им кажете "Пепи, голям си пич и аз много тъ увъжа'ам... обаче с 10 КИ на месец загробваме и жанра, и нас самите, чисто физически"? И някой да ви чуе?

(Може би трябва да го задам към всички автори, в отделна тема - ако модерите преценят, да го преместят.)

Мисля че пишещите тук автори вече са се произнасяли, нека Върдж отговори

Не ми казвай, че е ИЗЛЯЗЛА... Шапчицата де.
Отивам да си пийна нещо по-силничко...

За Коша - ми, Роджър Уилко = добро попадение. Имаше едно хлапе, извинявам се, не помня вече!!! склероза, кво да са прай, чийто разказ след упорито работене на Родж с него стигна списанието и имаше някакви планове за книга, но-о... И Иван. Така де, Фогър. Не е малко всъщност за сравнително краткия период. Вече "след" края на КИ имаше още 1 много интересен ръкопис - стратоподобно, ако мога така да кажа - с чийто автор съм се срещала даже. В него са ми голяма част от стратовете и други книги-игри; по мои спомени има и мои сред тях, по спомени на въпросния участник в спомените - няма.
И Лисичков, който тогава беше на 11 или 12, или на 10, нещо от този род и за възрастта си се справяше прекрасно, но бе извадил кофти късмета да е прекалено малък и съответно - да му предстои да се учи да пише и да мисли. Още мъничко растеж и щеше да бъде "откритие"...
Просто не знаеш КАКВО е минавало през коша. Що са помии, ужасии, косооткъдрящи и ноктонапукващи кошмари, някои от които - зловещо-обемисти. Някои, за щастие, не бяха. Имаше също прилични количества посредствени, с чиито автори се правеха опити да се работи и да се докарват до по-приемлив вид. Така че... Много беше страшно. Не напразно щом се появи Родж, си поделихме работата.

По въпроса на Кал: Ми не. Като цяло до нас не стигаха сводки за продажби и приходи (или поне аз така си мисля де, може с Любо и Джордж да са стояли друго яче нещата). Единственото, което... подсказваше нещо... беше спадането на пощата към края на събитията. Парите, които се взимаха, бяха достатъчно да се храниш с тях, ако работиш като бесен и недостатъчно, ако не работиш много. Днес, вероятно, не бих се хванала на същото хоро... или поне бих рискувала да сляза от въртележката и да го карам по-бавно... само че сега съм към 15 години по-възрастна. Колкото и да не си го представя човек на 18 или на 20 или дори на 25, колкото и да си мисли, че е вече възрастен и няма накъде повече да се развива... не е така. Не, че на почти 40 не съм си същата идиотка де , но поне си въобразявам, че съм пораснала още малко.
И една добавчица - защо си мислите, че Пепи е виновен? Той си беше и си е пич. Човекът си беше като всички нас на въртележката и си имаше шапка, която даваше първоначалните пари за развитието и прибираше печалбите, общо-взето. Така че...

Чудя се как да си допълня въпроса, та да излезе нещо... поучително-но-не-досаждащо от него.

Сетих се!

А ако сега трябва да опишеш идеалния издател - Издателят Слънце , този, с когото ще ти е пълен кеф да работиш, - като как си го представяш?

Срокове, аванси, проценти, прозрачност... всичко, за което си мечтаеш.

Ти пък сега зададе един въпрос... Няколко пъти пиша и трия. Нема такова животно "идеален издател". Винаги нещо няма да е наред, но като цяло - разумни срокове без прекалено припиране, свестен редактор не само за коригиране на грешките и запетайките, а с виждане за текста и желание да работи по него... достатъчно средства, за да може човек да си спазва сроковете... и хубав вид на произведението накрая. Не е кой знае какво всъщност.

А защо триеш?

*усмихвам се*

Още докато задавах въпроса, се чудех дали да добавя да не отговаряш веднага. Сетивото за мечтаене има склонност да ръждясва... временце му трябва, за да се развихри.

[offtopic]Най-натъжаващият ме пример в това отношение са реакциите тук . Карат ме поне веднъж на ден да проскимтявам: "Айде бре, хора! Нали знаете какво получавате, като си мечтаете за нищо? Ами точно за каквото си мечтаете..."[/offtopic]

Та - ако решиш да помечтаеш още - с по-конкретни измерения, - аз си слушам. *и си се усмихвам*

(Целта била мечта с крайни срокове, разправяше някой...)

Тука си прав, сетивото ръждясва бързо и трайно. От друга страна съм съм изкарала последните няколко години основно в мечтаене и откривателство на топлата вода (и на количества студена също, в интерес на истината), та доста точно знам за какво мечтая и какво искам. Ама разговорът не е за форум за КИ, а и за форум въобще.

Аз го задавам тъкмо тука, понеже тука се навъртат - така де, прехвърчат от форумник на форумник *кихихи* - и бъдещи издатели...

Но няма да те тормозя повече. Поне на тая тема.

Като съм почнал...

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Само за недовършените "Мъртви звезди" ме е яд... А обещаваше "Мъртви кораби", "Изпепелени планети", и какво беше още...
Дайте ми на мен Sci-Fi space exploring...

Какво стана с продълженията на МЗ? В последните издания се говореше за "съвместими" стратове, ама пак не е същото... Като "официално" продължение.

Какво да стане? Каквото с всички останали продължения - отнема ги.
Вторият Номад има честта да стигне до карта даже, вторите МЗ - не.

Защо на корицата на Водопадът на дъгата стои Вал Килмър? Другите части от поредицата имаха много хубави корици, защо тук така се получи?